Дело C-166/80: Klomps/Michel, Заключение от 25 март 1981 г.

1) Трябва ли „Zahlungsbefehl“ [заповед за плащане] или „Vollstreckungsbefehl“ [заповед за изпълнение], издадени съгласно германското право, действащо през 1976 г., да се считат за „документ, с който е образувано производството“ по смисъла на уводните думи и точка 2 на член 27 от Конвенцията за компетентността и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела на ЕИО

2) Ако се приеме, че в случай като настоящия „Zahlungsbefehl“ е документът, с който е образувано производството по смисъла на уводните думи и точка 2 на член 27, необходимо ли е, по отношение на въпроса дали този документ е връчен на ответника в достатъчно време, за да може той да организира защитата си, да се вземе предвид само срокът за подаване на „Widerspruch“ [възражение] срещу „Zahlungsbefehl“, или трябва да се вземе предвид и фактът, че след изтичането на този срок ответникът разполага с допълнителен срок за подаване на „Einspruch“ [възражение] срещу „Vollstreckungsbefehl“

3) Приложими ли са уводните думи и точка 2 на член 27, ако ответникът в държавата на съда, чието признаване или изпълнение се иска (първоначално сезираният съд), е възразил срещу решението, постановено при неявяване, и първоначално сезираният съд е постановил, че възражението е недопустимо, тъй като не е подадено в предвидения за това срок

4) Ако първоначално сезираният съд е постановил, че към момента на връчване на документа, с който е образувано производството, ответникът е имал обичайно местопребиваване в държавата на този съд, поради което връчването е било извършено надлежно, изискват ли разпоредбите на уводните думи и точка 2 на член 27 отделна проверка на въпроса дали документът е връчен в достатъчно време, за да може ответникът да организира защитата си

Ако да, ограничава ли се тази проверка само до въпроса дали документът е достигнал обичайното местопребиваване на ответника навреме, или трябва например да се провери и дали връчването на това местопребиваване е било достатъчно, за да се гарантира, че документът ще достигне лично до ответника навреме

5) Във връзка с въпросите, изложени в т. 4, променя ли се положението, с оглед на член 52, от въпроса дали съдът на държавата, в която се иска признаване или изпълнение, постановява, че съгласно правото на тази държава към момента на връчване на документа, с който е образувано производството, ответникът е имал обичайно местопребиваване в тази държава?