Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2024 г.
1. Когато дружество майка предявява иск за обезщетение за вреди, произтичащи от антиконкурентно поведение на друго дружество, като целта е да се получи обезщетение за вредите, нанесени с това поведение изключително на дъщерните дружества на ищеца, определя ли се компетентният съд от седалището на дружеството майка като място, където е настъпило вредоносното събитие по смисъла на член 7, точка 2 от [Регламент (ЕС) № 1215/2012]?
2. От значение ли е за целите на прилагането на член 7, точка 2 от [Регламент (ЕС) № 1215/2012] обстоятелството, че към момента на различните придобивания, предмет на спора, не всички дъщерни дружества са били част от групата на дружеството майка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
При какви условия решение на Съда може да представлява „нов елемент или факт“ по смисъла на член 33, параграф 2, буква г) и член 40, параграфи 2 и 3 от Директива 2013/32/ЕС?
Трябва ли член 46, параграф 1, буква а), подточка ii) от Директива 2013/32/ЕС да се тълкува в смисъл, че допуска, без обаче да изисква, държавите членки да оправомощават своите съдилища, когато отменят решение, с което последваща молба се отхвърля като недопустима, да се произнасят сами по тази молба, без да трябва да я връщат на решаващия орган за ново разглеждане, при условие че посочените съдилища спазват гаранциите, предвидени в разпоредбите на глава II от тази директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.
Следва ли делото да бъде заличено от регистъра на Съда при оттегляне на преюдициалното запитване?
Кой съд е компетентен да се произнесе относно съдебните разноски при прекратяване на производството поради оттегляне на преюдициалното запитване?
Подлежат ли на възстановяване разноските, направени за представяне на становища пред Съда от лица, които не са страни по главното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2024 г.
1) Трябва ли членове 34 и 36 от Регламент [Брюксел I] и член 11 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че осъдителен съдебен акт за уронване на престижа на спортен клуб чрез информация, публикувана във вестник, може да доведе до явно засягане на свободата на изразяване и така да представлява основание за отказ за признаване и изпълнение?
2) Ако отговорът е утвърдителен, трябва ли тези разпоредби да се тълкуват в смисъл, че непропорционалният характер на осъдителния съдебен акт може да бъде приет от съда на държавата членка, в която се иска признаване, само ако обезщетението за вреди се определя било от съда по произход, било от съда на държавата членка, в която се иска признаване, като наказателно а не ако е присъдено за поправяне на неимуществена вреда?
3) Трябва ли тези разпоредби да се тълкуват в смисъл, че съдът на държавата членка, в която се иска признаване, може да се основе само на възпиращото действие на осъдителния съдебен акт с оглед на финансовите ресурси на осъденото лице или може да приеме други обстоятелства като тежестта на нарушението или обхвата на вредите?
4) Може ли само по себе си възпиращото действие с оглед на финансовите ресурси на вестника да представлява основание за отказ за признаване или изпълнение поради явно нарушение на основния принцип на свободата на печата?
5) Трябва ли възпиращото действие да се разбира като опасност за финансовото равновесие на вестника, или може да се изразява само в действие по сплашване?
6) Трябва ли възпиращото действие да се преценява по същия начин по отношение на дружеството, издател на вестника, и по отношение на журналист, физическо лице?
7) Общото икономическо положение на печатната медия релевантно обстоятелство ли е за преценката дали освен положението на въпросния вестник, осъдителният съдебен акт може да има действие по сплашване върху всички медии?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2024 г.
Допускат ли член 49 ДФЕС и член 56 ДФЕС и принципите, изведени в решение Laezza (C‑375/14), доколкото са приложими, тълкуване на национална разпоредба като член 49 [от Кодекса за корабоплаването и въздухоплаването] в смисъл, че след изтичане на срока на концесията налага, в хипотезата, когато концесията се подновява без прекъсване, макар и по силата на ново решение, концесионерът безвъзмездно и без обезщетение да прехвърля обектите, изградени върху имоти, държавна собственост, които са част от комплекса от обекти, използвани за дейността на предприятието, експлоатиращо плажа, като се има предвид, че незабавното отчуждаване може да доведе до ограничение, което надхвърля необходимото за постигане на действително преследваната от националния законодател цел и което следователно е непропорционално по отношение на тази цел?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2024 г.
1) a) Трябва ли член 13 и член 61, параграф 1 от [Директива 2011/61] да се тълкуват в смисъл, че ЛУАИФ, извършващи дейности съгласно тази директива преди 22 юли 2013 г., са длъжни да спазват задълженията относно политиките и практиките във връзка с възнагражденията: i) от изтичането на срока за транспониране на посочена директива, ii) от датата на влизане в сила на разпоредбите, транспониращи Директивата в националното право, iii) от изтичането на 21 юли 2014 г. на едногодишния срок, определен в член 61, параграф 1, или iv) от получаването на разрешението като ЛУАИФ по тази директива
б) Зависи ли отговорът на този въпрос от това дали възнаграждението, изплащано на служител или дружествен ръководител от лицето, управляващо алтернативен инвестиционен фонд, е било договорено преди или след: i) изтичането на срока за транспониране на Директивата; ii) датата на влизане в сила на разпоредбите, транспониращи Директивата в националното право; iii) изтичането на 21 юли 2014 г. на срока, определен в член 61, параграф 1 от Директивата; iv) датата на получаване на разрешението от лицето, управляващо алтернативен инвестиционен фонд
2) Ако от отговора на първия въпрос следва, че след транспонирането на Директивата в националното право лицето, управляващо алтернативен инвестиционен фонд, е длъжно за определен период само да положи всички възможни усилия за спазване на националното право, основано на Директивата, изпълнява ли посоченото лице това задължение, ако през този период наеме служител или назначи дружествен ръководител при условия във връзка с възнаграждението, които не отговарят на изискванията на националната разпоредба, транспонираща член 13 от Директивата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.
Допустимо ли е националното законодателство да третира по различен начин обезценката на екологичния компонент на данъка спрямо обезценката на компонента, основан на обема на цилиндрите, при облагането на употребявани превозни средства с произход от други държави членки?
Води ли различното третиране до облагане на вносното превозно средство с данък, който надвишава остатъчната стойност на данъка, включена в стойността на сходни национални превозни средства, налични на националния пазар?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.
Компетентен ли е националният съд да се произнесе по въпроса за съдебните разноски при оттегляне на преюдициалното запитване и заличаване на делото от регистъра на Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.
Следва ли делото да бъде заличено от регистъра на Съда при оттегляне на преюдициалното запитване от запитващата юрисдикция?
Кой съд е компетентен да се произнесе относно съдебните разноски след заличаването на делото от регистъра на Съда?
Подлежат ли на възстановяване разходите на другите участници за представяне на становища пред Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.
Следва ли националният съд да има възможност служебно да изисква от кредитора допълнителна информация относно индивидуализацията на претендираните вноски по договор за потребителски кредит с оглед установяване на евентуално неравноправни клаузи?
Допустимо ли е националният съд да бъде обвързан от указания на по-висшестояща юрисдикция за издаване на заповед за изпълнение, ако тези указания не отчитат правните последици от неравноправността на клаузи в договора за потребителски кредит?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.