Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1991 г.
Дали фактът, че органите на остров Ман изискват всички граждани на Общността, които желаят да започнат работа на острова, да притежават разрешително за работа, представлява в общия случай нарушение на задължението за осигуряване на равно третиране, предвидено в член 4 от Протокол № 3, дори когато националното законодателство предвижда дерогации от това задължение за определени видове заетост и ефектът от тези дерогации е, в някои случаи, да възникнат различия в третирането на основание националност?
Трябва ли разпоредбите на Протокол № 3 да се тълкуват в смисъл, че изискват органите на остров Ман да предоставят на гражданите на Общността същото третиране по отношение на заетостта, каквото се предоставя на жителите на остров Ман от Обединеното кралство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1991 г.
С оглед на продължаващия отказ на Съвета на Европейските общности да осигури свободата на предоставяне на услуги в областта на международния транспорт и да определи условията, при които превозвачите могат да бъдат допуснати да извършват транспортни операции в държава членка, в която не са установени, приложими ли са поне пряко членове 59 и 60 от Договора за ЕИО дотолкова, доколкото на предприятие, установено във Федерална република Германия, не може да бъде забранено да възлага на нидерландски превозвач извършването от негово име на вътрешен превоз на стоки във Федерална република Германия с използване на превозни средства, регистрирани в Нидерландия за превоз на стоки, и при общо приетите в Германия тарифи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1991 г.
Дават ли думите „компетентните органи могат да се въздържат от предприемане на действия“ в началото на първата алинея на член 5, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1697/79 на Съвета от 24 юли 1979 г. на тези органи дискреционна власт или власт, съчетана със задължение?
Ако се предоставя дискреционна власт в областта на данъчното облагане, ще бъде ли тази част от разпоредбата невалидна на основание, че нарушава принципите на данъчно облагане в съответствие със закона, равенство на търговците, недискриминация и забрана на произволни действия (членове 7 и 28 от Договора за ЕИО и член 4 от Договора за ЕОВС)?
За целите на член 5, параграф 2, трябва ли „грешка“ да се разбира само като грешки при изчисления или преписване, или включва и грешки, които могат да се дължат на задълженото лице?
Отнася ли се само до грешки, допуснати от органите, отговорни за последващото събиране, или също така до грешки, допуснати от органите на държавата, от която стоките са изнесени, ако тази държава е член на Европейските общности?
Когато задълженото лице предостави на митническите органи, добросъвестно, неточна или непълна информация — например относно произхода на стоките — ще се считат ли за спазени „всички разпоредби, предвидени в действащите правила по отношение на неговата митническа декларация“, както се изисква от член 5, параграф 2, in fine?
Обхваща ли правомощието, предоставено на Комисията с член 4 от Регламент (ЕИО) № 1573/80 на Комисията от 20 юни 1980 г. по отношение на суми, по-големи от 2000 ЕКЮ, всички решения (дали да се съберат или да не се съберат мита) или само решенията да не се съберат мита?
В конституционна система като португалската, която установява принципа на върховенството на международното право над вътрешното право, представлява ли нарушението на вторичното право на Общността от вътрешното право случай на противоконституционност, който прави ненужно незабавното отправяне на преюдициално запитване за тълкуване на правото на Общността?
При положение че решението за събиране на мита трябва да бъде взето от националните митнически органи, когато задълженото лице подаде мотивирано искане за отказ от събиране, трябва ли това искане да бъде разгледано от Комисията, за да реши тя дали да събере или не мита, или може да бъде решено от самите национални митнически органи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1991 г.
Прилага ли се член 21 от Конвенцията от 27 септември 1968 г. относно компетентността и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела независимо от местожителството на страните по двете производства?
Без да се засяга случаят, при който вторият сезиран съд има изключителна компетентност по силата на Конвенцията и по-специално по член 16 от нея, трябва ли член 21 от Конвенцията да се тълкува в смисъл, че когато компетентността на първия сезиран съд е оспорена, вторият сезиран съд може, ако не се откаже от компетентност, само да спре производството и не може сам да разглежда компетентността на първия сезиран съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1991 г.
Следва ли член 30 от Договора за ЕИО да се тълкува в смисъл, че не допуска национални разпоредби, които запазват за предприятия, установени в определени региони на националната територия, част от обществените договори за доставки
Може ли фактът, че националните разпоредби могат да се разглеждат като помощ по смисъла на член 92 от Договора, да ги освободи от забраната, предвидена в член 30 от Договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1991 г.
1) В случай че е налице участие на закупуващ агент, който действа от свое име, но за сметка на друго лице, кой договор следва да се счита за „продажба“ по смисъла на член 3 от Регламент (ЕИО) № 1224/80 на Съвета от 28 май 1980 година относно определянето на митническата стойност на стоките
2) Ако отговорът на първия въпрос е, че както договорът между производителя и агента, така и договорът между агента и вносителя отговарят на критериите на член 3 от Регламент № 1224/80, и вносителят е посочил цената в договора си с агента като основа за определяне на митническата стойност на стоките, следва ли към платената цена да се добави закупуващата комисиона
3) Ако отговорът на първия въпрос е, че е налице само една продажба, а именно тази между производителя и вносителя, следва ли закупуващата комисиона да бъде включена в митническата стойност, когато вносителят е посочил агента като „продавач“ в декларацията за митническа стойност и е декларирал фактурната цена на агента (без комисионата)
4) Ако отговорът на първия въпрос е, че макар договорът между производителя и агента да представлява продажба, договорът между агента и вносителя не е такъв, как следва да се определи митническата стойност съгласно правото на Общността, когато вносителят е посочил митническата стойност по начина, описан в третия въпрос?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1991 г.
Трябва ли холдингова компания, чиято дейност се състои единствено в притежаването на дялове в дъщерни дружества, да се счита за данъчно задължено лице по смисъла на членове 4 и 17 от Шеста директива относно хармонизацията на законодателствата на държавите членки относно данъка върху оборота?
Ако не, представлява ли холдинговата компания въпреки това данъчно задължено лице, ако тя е връзка и неразделна част от световна група предприятия, която основно външно се представя под едно име, името на групата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1991 г.
Следва ли член 5, параграф 4, буква б) и параграф 7 от Директива 79/373/ЕИО на Съвета от 2 април 1979 година относно пускането на пазара на комбинирани фуражи да се тълкува в смисъл, че позволява на държава членка да въведе в своето законодателство задължение за посочване на използваните съставки в низходящ ред според тяхното количество, дори ако такова задължение не е съществувало в националното право към момента на влизане в сила на директивата?
В случай че Директива 79/373/ЕИО позволява на държавите членки не само да запазят, но и да въведат такова задължение относно етикетирането:
а) Представлява ли това „мярка с равностоен ефект“ на количествено ограничение на вноса по смисъла на член 30 от Договора за ЕИО?
б) Ако представлява такава мярка, могат ли спорните означения да се считат за необходими в интерес на защитата на потребителите?
в) Ако спорните означения се считат за необходими в интерес на защитата на потребителите, представляват ли те най-малко ограничаващия метод за свободното движение на стоки?
Ако евентуално възпрепятстване на свободното движение на стоки, причинено от спорните означения, не може да бъде оправдано по член 30 от Договора за ЕИО, могат ли ограниченията на търговията да бъдат оправдани като изключение по член 36 на основания, свързани със защитата на здравето на хората и животните?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.