Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1995 г.
1. Трябва ли мерки, предприети от държава-членка, състоящи се inter alia в предоставяне чрез Министерството на икономиката и Министерството на пощите и телекомуникациите на тази държава-членка на субсидии на куриерска компания чрез предоставяне на логистична и търговска помощ и въздържане от искане на обичайното плащане в замяна на нейните технически, търговски или финансови услуги, да се считат за държавна помощ, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията и засяга търговията между държавите-членки по смисъла на член 92 от Договора?
2. Ако на първия въпрос се отговори утвърдително, представлява ли възстановяването на вече изплатената финансова подкрепа в нарушение на забраната, предвидена в последното изречение на член 93, параграф 3, освен незабавното спиране на предоставянето на съответната помощ, единственото средство за гарантиране на ефективността на тази забрана?
3. Ако на първия въпрос се отговори утвърдително, задължено ли е предприятие, на което е предоставена такава помощ, по силата на правото на Общността и по-специално на принципа на върховенството на правото на Общността, да прояви дължима грижа, като провери, по-специално, законосъобразността на процедурата, по която е предоставена помощта, с оглед на член 93, параграф 3 от Договора, преди да получи съответната помощ?
4. Ако на третия въпрос се отговори утвърдително, трябва ли вредите, понесени от предприятията, конкуриращи се с предприятието, което получава помощта, в резултат на липсата на дължима грижа от страна на последното, също да бъдат обезщетени съгласно правилата на националното право с цел да се отстрани нарушението на разпоредбите на правото на Общността, които са предмет на спора?
5. Съгласно приложимите разпоредби на правото на Общността, длъжен ли е национален съд, разглеждащ искане, насочено към осигуряване по гражданскоправен ред и съгласно националното му право на подходяща реакция спрямо държавна мярка, въведена в сила без изпълнение на предварителната процедура по последното изречение на член 93, параграф 3 от Договора, да обяви, че не е компетентен, ако до Комисията е подадена жалба с цел да се установи, че оспорваната мярка е несъвместима с общия пазар, дори ако Комисията не е приела окончателно решение и дори не е постановила дали оспорваните мерки представляват държавна помощ?
6. Алтернативно, и при същата ситуация, длъжен ли е национален съд, който е обявил, че е компетентен, въпреки това да спре производството до постановяване на решение от Комисията относно това дали оспорваните мерки представляват държавна помощ?
7. Влияе ли на ситуацията, описана в точки 5 и 6, обстоятелството, че Комисията все още не се е произнесла, въпреки че въпросът ѝ е бил отнесен повече от година по-рано и че ищецът е убедил националния съд в неотложната необходимост да се прекратят вредните последици за него от нарушението на последното изречение на член 93, параграф 3?
8. Обратно, може ли при обстоятелства като посочените в точки 5 до 7 по-горе да се заключи, въз основа на съдържанието на решението на Съда от 21 ноември 1991 г. по дело C-354/90 (особено точка 14), че националният съд, като обяви, че е компетентен и постанови решение по искането на основание последното изречение на член 93, параграф 3, просто изпълнява задължението си да защити, до постановяване на окончателно решение от Комисията, правата на частноправните субекти срещу неспазването от страна на държавните органи на забраната, предвидена в последното изречение на член 93, параграф 3 от Договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1995 г.
Съвместима ли е система за дистрибуция на тютюневи изделия, която запазва изключителното право за продажба на дребно на тези изделия за търговци, упълномощени от държавата, с разпоредбите на членове 5, 30, 37, 86 и 90 от Договора за ЕИО?
Противоречи ли член 30 от Договора за ЕИО на национално законодателство, което предвижда наказателни санкции, като тези, по които е обвинен г-н Банкеро, за незаконно притежание от потребител на тютюневи изделия от други държави членки, върху които не е платен акциз в съответствие с правото на Общността, когато продажбата на дребно на тези продукти, както и на идентични вътрешни продукти, е запазена за търговци, упълномощени от държавата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1995 г.
1. Следва ли член 7, параграф 1 от Директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки относно търговските марки да се тълкува в смисъл, че освен ако не е приложим член 7, параграф 2, притежателят на търговска марка, който е пуснал стоки в обращение в държава членка под тази търговска марка, не може да попречи на трето лице да внася стоките в друга държава членка с цел да ги пусне на пазара там под същата търговска марка, дори ако това трето лице е поставило на вътрешната опаковка на стоките етикети с търговската марка и е заменило оригиналната външна опаковка с нова опаковка, върху която е поставена търговската марка?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, води ли член 7, параграф 2 от Директива 89/104/ЕИО след транспонирането ѝ до това, че съдебната практика на Съда, изложена в дело 102/77 и последващите дела, става от второстепенно значение, тъй като правото на препакетиране ще се определя основно чрез прилагане на националните разпоредби, съответстващи на член 7, параграф 2 от посочената директива?
3. При условие че член 7, параграф 1 от посочената директива позволява на паралелните вносители да поставят отново търговски марки, трябва ли фактът, че стоките са препакетирани, да се счита за „законосъобразна причина“ по смисъла на член 7, параграф 2?
По-специално, има ли значение дали е препакетирана само външната опаковка, а не вътрешната?
4. По отношение на дерогацията във второто изречение на член 36 от Договора и с оглед на решението на Съда по дело 102/77, какво може да се определи като разделяне на пазара за конкретен продукт и по-специално какви отличителни фактори следва да се вземат предвид при преценката дали съществува изкуствено разделяне на пазарите между държавите членки за конкретен продукт във връзка със системата на продажби, прилагана от притежателя на търговската марка?
1. Следва ли възможността на притежателя на търговска марка да се противопостави на действията на паралелен вносител, който изцяло или частично заменя оригиналната опаковка на неговите стоки с нова опаковка, върху която паралелният вносител отново поставя търговската марка, да се определя само по националното право на търговските марки във връзка с член 7, параграфи 1 и 2 от Първата директива на Съвета (89/104/ЕИО от 21 декември 1988 г.) за сближаване на законодателствата на държавите членки относно търговските марки или също така във връзка с първото и второто изречение на член 36 от Договора за ЕО?
2. При преценката на правните действия, които може да предприеме притежателят на търговската марка, има ли значение дали може да се приеме, че съществува „изкуствено разделяне на пазарите“ за търговията със съответните стоки?
Ако да, Съдът се моли да уточни какво е значението по отношение на такива действия.
3. Ако отговорът на втория въпрос е положителен, има ли значение за правата на притежателя на търговската марка дали той е имал намерение да създаде или използва такова изкуствено разделяне на пазарите?
Ако да, Съдът се моли да уточни какво е значението по отношение на тези права.
4. Във връзка с въпрос 3, трябва ли паралелният вносител да докаже или да установи вероятност за наличие на намерение или трябва притежателят на търговската марка да докаже или да установи вероятност за липса на намерение?
5. Явява ли се самото повторно поставяне на търговската марка, както е описано във въпрос 1, достатъчна „законосъобразна причина“ по смисъла на член 7 от Директивата или трябва притежателят на търговската марка да докаже допълнителни обстоятелства, например че състоянието на стоките е променено или увредено, когато те се пускат на пазара от паралелния вносител?
1. Може ли притежателят на международно регистрирана търговска марка (IR марка), действаща в държава членка А, на основание член 36 от Договора за ЕО, позовавайки се на търговската марка, да попречи на вносител да закупи лекарствени продукти, които са били пуснати на пазара под търговската марка в държава членка Б от притежателя на търговската марка и които изискват рецепта в държава членка А, да ги препакетира в съответствие с предписателните практики на медицинските специалисти в държава членка А, които се основават на препоръка на видни организации (включително такива, представляващи фармацевтичната индустрия) за терапевтично желани размери на опаковките и които се различават от размерите на опаковките, предписани по закон в държава членка Б, и да ги пусне на пазара в държава членка А във външна опаковка, оформена от вносителя, ако такава опаковка съдържа оригинална опаковка с оригинални блистерни ленти от държава членка Б и редица допълнителни блистерни ленти, които са били нарязани, а новата опаковка има прозорец, през който IR марката на оригиналната опаковка е видима и съдържа препратка към опаковането и пускането на пазара от вносителя, но не и препратка към производителя
Има ли значение за отговора на въпроса, че информацията, отпечатана на гърба на оригиналната блистерна лента, се отнася (на чужд за държава членка А език) за дните от седмицата за 14-дневен период, който при нарязване на блистера става непълен?
2. Достатъчно ли е, за да се установи прикрито ограничение на търговията между държавите членки по смисъла на член 36 от Договора за ЕО, използването на националната търговска марка във връзка със системата на продажби, приета от притежателя на IR марката, обективно да води до разделяне на пазарите между държавите членки, или е необходимо за тази цел да се докаже, че притежателят на IR марката упражнява правото си върху търговската марка във връзка със системата на продажби, която използва, с цел да предизвика изкуствено разделяне на пазарите?
1. Може ли притежателят на международно регистрирана търговска марка (IR марка), действаща в държава членка А, на основание член 36 от Договора за ЕО, позовавайки се на търговската марка, да попречи на вносител да закупи лекарствени продукти, които са били пуснати на пазара под търговската марка в държава членка Б от притежателя на търговската марка и които изискват рецепта в държава членка А, да ги препакетира в съответствие с предписателните практики на медицинските специалисти в държава членка А, които се основават на препоръка на видни организации (включително такива, представляващи фармацевтичната индустрия) и които се различават от размерите на опаковките, предписани по закон в държава членка Б, и да ги пусне на пазара в държава членка А във външна опаковка, оформена от вносителя, ако такава опаковка съдържа оригинална опаковка с оригинални блистерни ленти от държава членка Б и редица допълнителни блистерни ленти, които са били нарязани, и ако новата опаковка има прозорец, през който IR марката на оригиналната опаковка е видима и съдържа препратка към опаковането и пускането на пазара от вносителя, но не и препратка към производителя?
1. Може ли притежателят на международно регистрирана търговска марка (IR марка), действаща в държава членка А, на основание член 36 от Договора за ЕО, позовавайки се на търговската марка, да попречи на вносител да закупи лекарствени продукти, които са били пуснати на пазара под търговската марка в държава членка Б от предприятие, принадлежащо към същата група като притежателя на търговската марка и които изискват рецепта в държава членка А, да ги препакетира в съответствие с предписателните практики на медицинските специалисти, преобладаващи в държава членка А, които се основават на препоръка на видни организации (включително такива, представляващи фармацевтичната индустрия) за терапевтично желани размери и които се различават от стандартните размери в държава членка Б и (a) да ги пусне на пазара в държава членка А във външна опаковка, оформена от вносителя, ако такава опаковка съдържа оригинална опаковка с оригинални блистерни ленти от държава членка Б и редица допълнителни оригинални блистерни ленти и новата опаковка има прозорец, през който търговската марка на оригиналната опаковка е видима и съдържа препратка към препакетирането и пускането на пазара от вносителя, но не и препратка към производителя, или (b) да ги пусне на пазара в държава членка А в оригиналната търговска опаковка от държава членка Б, ако тя е допълнена от вносителя със стикери, показващи името на неговата фирма и допълнителни данни (партиден номер, срок на годност, регистрационен номер и др.) и с лента, съдържаща пет капсули, изрязани от оригинална блистерна лента?
1. Съществува ли презумпция за „прикрито ограничение на търговията между държавите членки“ по смисъла на второто изречение на член 36 от Договора за ЕО, когато притежателят на търговска марка, защитена в държави членки А и Б, се позовава на националната си търговска марка, за да попречи на вносител да закупи лекарствени продукти, които са били пуснати на пазара под търговската марка в държава членка Б от предприятие, принадлежащо към същата група като притежателя на търговската марка и които са достъпни само по рецепта в държава членка А, да ги препакетира и пусне на пазара в държава членка А във външна опаковка, която вносителят проектира и на която поставя търговската марка без съгласието на притежателя на търговската марка, ако упражняването на правото върху търговската марка води до разделяне на пазарите между държавите членки (вж. въпрос 1), ако е доказано, че препакетирането не може да увреди оригиналното състояние на продукта и притежателят на търговската марка е бил предварително уведомен за предлагането на препакетирания продукт за продажба, както и ако не само производителят и вносителят са посочени на новата опаковка, но и лицето, отговорно за препакетирането, дори ако (a) информацията за това кой е препакетирал продукта не е достатъчно ясно посочена на външната опаковка, в резултат на което може да бъде пропусната от потребителските групи, и/или (b) нито информацията относно самото препакетиране, нито оформлението на външната опаковка като цяло показват, че препакетирането е извършено от вносителя без съгласието на притежателя на търговската марка или неговото свързано предприятие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1995 г.
Съвместими ли са с член 73б, параграф 1 и 2 от Договора за създаване на Европейската общност, тълкувани във връзка с член 73в, параграф 1 и член 73д, параграф 1, буква б) от този договор, разпоредби на държава членка, които изискват лице, напускащо националната територия с монети, банкноти или чекове на приносител, да направи предварителна декларация, ако сумата надвишава 1 000 000 PTA, и да получи предварително административно разрешение, ако сумата надвишава 5 000 000 PTA, като за нарушение на тези изисквания се предвижда санкция, която може да включва лишаване от свобода?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, може ли член 73б от Договора да бъде противопоставен на испанската държава пред националните съдилища или да бъде приложен от тези съдилища по собствена инициатива и да направи неприложими националните разпоредби, които са несъвместими с него?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1995 г.
Има ли втората алинея на член 2, параграф 1 от Регламент № 26 относно прилагането на определени правила на конкуренцията към производството и търговията със селскостопански продукти, която се отнася до споразумения, решения и практики на земеделски производители, сдружения на земеделски производители или сдружения на такива сдружения, принадлежащи към една държава членка, самостоятелно значение, така че националните съдилища трябва да приемат, че такива споразумения, решения и практики са валидни, докато Комисията не установи, че те изключват конкуренцията или застрашават целите на член 39 от Договора за ЕИО?
Ако отговорът е положителен, трябва ли такова установяване от страна на Комисията непременно да бъде изразено в решение, прието съгласно член 2, параграф 2?
Ако отговорът е отрицателен, трябва ли националните съдилища, когато в производство пред тях се твърди, че споразумение, сключено или решение, прието от селскостопанска кооперация, е нищожно поради противоречие с член 85 от Договора за ЕИО, а кооперацията се позовава на втората алинея на член 2, параграф 1 от Регламент № 26/62, да сезират Комисията за нейното становище?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1995 г.
Дали Общото споразумение за митата и търговията (GATT) и Четвъртата конвенция АКТ-ЕИО, подписана в Ломе, съдържат разпоредби от такова естество, че да предоставят права на частноправни субекти, които те могат да противопоставят пред националните съдилища с цел оспорване на прилагането на противоречащи национални разпоредби?
Ако да, могат ли определени разпоредби на GATT или на Четвъртата конвенция АКТ-ЕИО да се тълкуват като препятстващи въвеждането на вътрешен данък, какъвто е предвиденият в италианския Закон № 986/64, изменен със Закон № 873/82, който се прилага към продукти, внесени от държави, които са страни по тези конвенции?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1995 г.
Какви критерии следва да се приложат в настоящия случай, за да се определи дали разпоредбите на Coberco относно напускането на членството противоречат на член 85, параграф 1 от Договора?
Какви критерии следва да се приложат, за да се определи дали разглежданите разпоредби попадат в изключителните разпоредби на Регламент № 26 на Съвета на ЕИО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1995 г.
1) Препятстват ли член 59 от Договора за ЕИО и Директиви 78/1026/ЕИО и 78/1027/ЕИО на Съвета от 18 декември 1978 г., приети за неговото прилагане в областта на дейността на ветеринарните лекари, прилагането на национално законодателство, което за изкуственото осеменяване на животни от вида едър рогат добитък прави издаването на лиценз за осеменяване на ветеринарни лекари зависимо от представянето на удостоверение от директора на упълномощения център за изкуствено осеменяване, удостоверяващо, че кандидатът е поставен под негово ръководство по отношение на извършването на осеменяването, като по този начин лишава ветеринарните лекари от свободата да предоставят услуги под заплаха от наказателно преследване, като значително ограничава тяхната дейност чрез признаване на териториален монопол върху тази дейност в полза на лица, групирани в така наречените центрове за изкуствено осеменяване, които не непременно притежават квалификацията ветеринарен лекар?
2) Препятстват ли член 52 от Договора за ЕИО и Директиви 78/1026/ЕИО и 78/1027/ЕИО на Съвета от 18 декември 1978 г., приети за неговото прилагане в областта на дейността на ветеринарните лекари, прилагането на национално законодателство, което при определени обстоятелства предоставя лиценз за осеменител на ветеринарни лекари, но им забранява под заплаха от наказателно преследване да упражняват тази дейност и по този начин елиминира тяхната свобода на установяване, освен ако не са установени под задължителното ръководство на така наречен център за изкуствено осеменяване, съставен от лица, които не непременно притежават квалификацията ветеринарен лекар и на които е предоставен териториален монопол за упражняване на тази дейност, с което в цяла Франция свободата на установяване на ветеринарните лекари не може да бъде упражнена по друг начин освен във връзка с център?
3) Следва ли Директиви 77/504/ЕИО на Съвета от 25 юли 1977 г. относно чистопородните разплодни животни от вида едър рогат добитък и 87/328/ЕИО на Съвета от 18 юни 1987 г. относно допускането за разплод на чистопородни разплодни животни от вида едър рогат добитък, които са приети по здравни съображения и заявяват, че целят да запазят свободата в рамките на вътрешнообщностната търговия, да се тълкуват в смисъл, че позволяват национално законодателство, което въвежда териториален монопол при упражняването на изкуствено осеменяване, което е явно с икономически характер, в полза на „центрове“, в които работят лица, които не непременно притежават квалификацията ветеринарен лекар?
4) Съвместимо ли е национално законодателство, което прави достъпа до дейността по извършване на осеменяване зависим от издаването на лиценз за изкуствено осеменяване на животни от вида едър рогат добитък и което прави издаването на този лиценз зависимо от представянето на удостоверение от директора на упълномощения център за изкуствено осеменяване, удостоверяващо, че кандидатът е поставен под негово ръководство по отношение на извършването на осеменяването, като по този начин забранява или ограничава упражняването на тази дейност от ветеринарни лекари на основание, че те трябва да бъдат поставени под ръководството на директора на така наречения център за изкуствено осеменяване, на когото е предоставен териториален монопол, с релевантните разпоредби на Директиви 77/504/ЕИО и 87/328/ЕИО на Съвета, които не предвиждат никакви ограничения за установяването и дейността на ветеринарните лекари?
5) Съвместим ли е монополът при предоставянето на услуги, какъвто е въведен с Закона от 28 декември 1966 г. относно развъждането и неговите подзаконови актове, с членове 37 и 59 от Договора за ЕИО, доколкото той забранява осеменяването от лица, дори и такива с необходимата квалификация и съответната способност, различни от персонала на центровете за изкуствено осеменяване, които се ползват с монопола?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1995 г.
1) Когато купувач на въглища за собствено ползване, който не е предприятие по смисъла на член 80 от Договора за ЕОВС, е обвинен в дискриминация по отношение на цена, обем и други условия на покупка спрямо въглища, произведени от две или повече предприятия по смисъла на член 80 от Договора за ЕОВС, следва ли такова обвинение да се разглежда по Договора за ЕОВС, по Договора за ЕО или и по двата
2) Ако и доколкото такова обвинение следва да се разглежда по Договора за ЕОВС: (a) налагат ли членове 4 и 63, параграф 1 задължение на такъв купувач
(b) подлежи ли такова задължение на изпълнение пред национален съд
(c) дължи ли се такова изпълнимо задължение на производител на въглища и ако да, при какви обстоятелства
По-специално, дължи ли се такова задължение на производител, който продава въглищата си на независим смесител за смесване с въглища от други източници, за да се получи смес, която смесителят след това продава на купувача
(d) изисква ли правото на Общността наличието на обезщетение за вреди при нарушение на такова задължение да бъде достъпно за всяко лице, на което се дължи такова задължение и ако да, при какви условия
3) Ако и доколкото такова обвинение следва да се разглежда по Договора за ЕО: (a) дължи ли купувачът задължение по член 86 от Договора за ЕО, което подлежи на изпълнение пред националните съдилища, на производител на въглища и ако да, при какви обстоятелства
По-специално, дължи ли се такова задължение на производител, който продава въглищата си на независим смесител за смесване с въглища от други източници, за да се получи смес, която смесителят след това продава на купувача
(b) изисква ли правото на Общността наличието на обезщетение за вреди при нарушение на такова задължение да бъде достъпно за всяко лице, на което се дължи такова задължение и ако да, при какви условия
(c) при определяне дали твърдяното злоупотребяване има необходимия ефект върху търговията между държавите членки, следва ли релевантният ефект да се преценява единствено с оглед на потенциалните пазари за въглищата, произведени от страните, твърдящи нарушение на член 86 и продавани от тях на смесители или на купувачите за собствено ползване, или и с оглед на други обстоятелства и ако да, кои
4) В каква степен, ако изобщо, отговорите на въпроси 2 и/или 3 по-горе зависят от: (a) предварително определяне от Комисията, отправяне на препоръка до държава членка и/или последващо нарушение на националните мерки за прилагане; и/или (b) завършване на други стъпки или процедури и ако да, кои
5) В каква степен, ако изобщо, решението на Комисията, съдържащо се в писмото ѝ от 23 май 1991 г., доколкото това решение засяга доставката на въглища на електрическите генератори, е определящо за фактическите или правните въпроси, повдигнати в настоящото производство пред националния съд, като се има предвид конкретните обстоятелства, при които е взето това решение
6) Когато производител на въглища, който е предприятие по смисъла на член 80 от Договора за ЕОВС, е обвинен, че е подбудил или участвал в твърдяната дискриминация, описана в въпрос 1, в ущърб на други въгледобивни предприятия поради цените и условията, при които първото предприятие е продавало въглищата си на купувача, посочен във въпрос 1, следва ли такова обвинение да се разглежда по Договора за ЕОВС, по Договора за ЕО или и по двата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.