Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1996 г.
Следва ли член 31, параграф 1, буква в), подточка аа) и член 59 от Четвърта директива 78/660/ЕИО на Съвета от 25 юли 1978 година, основана на член 54, параграф 3, буква ж) от Договора, относно годишните счетоводни отчети на някои видове дружества, да се тълкуват в смисъл, че допускат счетоводна операция, при която като актив в баланса за дадена финансова година на капиталово дружество, което контролира друго капиталово дружество като негов единствен акционер, се вписват натрупаните печалби, реализирани от дъщерното дружество през същата финансова година, дори когато финансовите години на двете дружества съвпадат и дъщерното дружество е одобрило баланса и е приело решение за разпределение на печалбите преди одобрението на баланса на контролиращото дружество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1996 г.
1. Представлява ли разпоредба на националното право, която (с изключение на определени продукти) изисква търговските обекти на дребно да бъдат затворени в неделя и на официални празници, но не забранява работата в такива обекти в тези дни (и налага санкция от принудително затваряне на обектите при нарушение на това изискване), като по този начин значително се намаляват продажбите им, включително продажбите на стоки, произведени в други държави членки на Общността, с последващо намаляване на обема на вноса от такива държави: (a) мярка с ефект, равностоен на ограничение на вноса по смисъла на член 30 от Договора от Рим и вторичното право на Общността, прието в изпълнение на принципите, заложени в него; или (b) средство за произволна дискриминация или прикрито ограничение на търговията между държавите членки; или (c) мярка, която е несъразмерна и неподходяща спрямо социално-етичната цел, преследвана от разпоредбата на националното право, като се има предвид, че: — големите дистрибутори и организираните дистрибуционни центрове (категорията, към която принадлежат жалбоподателите) средно продават по-голямо количество продукти, внесени от други държави членки, отколкото малките и средни търговци; — оборотът, реализиран от големите дистрибутори и организираните дистрибуционни центрове в неделя, не може да бъде компенсиран чрез заместващи покупки от клиенти в други дни от седмицата, като тези покупки се извършват в търговска мрежа, която по принцип се снабдява от местни производители?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, попада ли националната мярка в обхвата на дерогациите от член 30, предвидени в член 36 от Договора от Рим, или други дерогации, предвидени от правото на Общността?
3. Представлява ли разпоредба на националното право, която (с изключение на определени продукти) изисква търговските обекти на дребно да бъдат затворени в неделя и на официални празници, но не забранява работата в такива обекти дори в тези дни (и санкционира нарушението на това изискване с принудително затваряне и отнемане на лицензи),: (a) мярка с ефект, равностоен на ограничение на вноса по смисъла на член 30 от Договора от Рим и вторичното право на Общността, прието в изпълнение на принципите, заложени в него; или (b) средство за произволна дискриминация или прикрито ограничение на търговията между държавите членки; или (c) мярка, която е несъразмерна и неподходяща спрямо социално-етичната цел, преследвана от разпоредбата на националното право; или (d) нарушение на член 52 от Договора за ЕИО относно свободата на установяване и на последващото законодателство на Общността, прието в изпълнение на този принцип; или (e) нарушение на член 2, параграф 2 от Директива 64/223/ЕИО относно постигането на свободата на установяване и свободата на предоставяне на услуги по отношение на дейности в областта на търговията на едро; или (f) нарушение на Директиви 83/189 и 88/182 относно премахването на техническите бариери пред търговията между държавите членки, като се има предвид, че забраната за отваряне на магазини в неделя е само на пръв поглед обща забрана, която на практика подлежи на изключения за редица продукти, които, с изключение на много малко неизбежни случаи, са изключително от местен произход?
4. Ако отговорът на първия въпрос, във всяка от неговите части, е положителен, попада ли националната мярка в обхвата на дерогациите от член 30, предвидени в член 36 от Договора от Рим, или в други дерогации, предвидени от правото на Общността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1996 г.
Може ли Регламент (ЕИО) № 3665/87 на Комисията да се тълкува по такъв начин, че да забранява усвояването на гаранцията, предоставена от износителя при горепосочените обстоятелства, било поради непреодолима сила, било поради несъразмерния ефект, който усвояването на гаранцията би имало в сравнение с обстоятелствата, на които се позовава като основание за такова усвояване, или по друг начин?
Ако Регламент (ЕИО) № 3665/87 на Комисията не може да се тълкува по горепосочения начин, нищожен ли е той изцяло или частично поради това?
Може ли Регламент (ЕИО) № 2340/90 на Съвета да се тълкува като обхващащ стоки в транзит към Ирак и ако да, нищожен ли е той изцяло или частично поради начина, по който третира стоките в транзит при настоящите обстоятелства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1996 г.
а) Като се имат предвид съображенията, изложени в раздел II от настоящото определение за отправяне на преюдициално запитване, системата за последващо събиране на вземания, установена с Регламент (ЕИО) № 1697/79 на Съвета от 24 юли 1979 г., и системата за опрощаване на вече определени, но все още неплатени мита, установена с Регламент (ЕИО) № 1430/79 на Съвета от 2 юли 1979 г., представлява ли решение на националния митнически орган, прието съгласно член 7, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 1574/80 на Комисията от 20 юни 1980 г., с което се отхвърля искане за опрощаване на мита, прилагане на материалноправни данъчни разпоредби или разпоредби на административното право на Общността, или е прието от митническата служба, действаща като данъчен орган или като административен орган по същество
Какъв е правният характер на това решение?
б) Следва ли изразът „мита, които ... все още не са платени“ в член 1, параграф 2, буква д) от Регламент № 1430/79 да се тълкува ограничително като отнасящ се само до мита, чието плащане е отложено?
в) Тъй като жалбоподателят се е позовал на факти, които могат да бъдат квалифицирани за правни цели като специални ситуации, произтичащи от обстоятелства, при които не може да се вмени измама или явна небрежност на заинтересованото лице (член 13, параграф 1 от Регламент № 1430/79, изменен с Регламент (ЕИО) № 3069/86 на Съвета от 7 октомври 1986 г.), бил ли е националният митнически орган длъжен съгласно член 5, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 3799/86 на Комисията от 12 декември 1986 г. да разгледа искането за опрощаване на вносни мита от гледна точка на общия принцип на справедливост, установен в член 13, параграф 1?
г) Невалиден ли е член 4, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕИО) № 3799/86 на Комисията от 12 декември 1986 г., доколкото ограничава специалните случаи на опрощаване на плащания извън необходимото за защита на други интереси на Общността, като по този начин нарушава член 13, параграф 1 от Регламент № 1430/79?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1996 г.
Следва ли член 2 от Регламент (ЕИО) № 1382/87 на Комисията от 20 май 1987 година за установяване на подробни правила относно инспекцията на риболовни съдове да се тълкува в смисъл, че инспекционният флаг или инспекционният символ, описани в приложение I към този регламент, трябва да бъдат поставени или изобразени върху бордовата лодка (надуваема лодка), или е достатъчно, че основният съд Nordjylland е поставил този флаг или е имал този символ изобразен върху себе си?
Има ли неизпълнението на изискванията на член 2 правно значение по отношение на въпроса дали капитанът на съд (вж. член 3) е длъжен да се съобрази с нарежданията на органа, извършващ инспекцията, и ако да, какво е това значение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1996 г.
1. Дали ответното министерство има правомощие и/или задължение да предостави на жалбоподателя временна специална референтна квота и/или да го третира така, сякаш му е предоставена специална референтна квота: (i) съгласно Регламент (ЕИО) № 857/84 на Съвета, изменен с Регламент (ЕИО) № 764/89; и/или (ii) след решението на Съда по дело C-264/90 Wehrs, когато: (a) жалбоподателят е бил член на дружество, което е обработвало стопанството и е дало ангажимент по схема за немаркетиране; (b) всички други членове са напуснали дружеството преди изтичането на периода на схемата за немаркетиране и стопанството, по отношение на което е даден ангажиментът, впоследствие е било обработвано от жалбоподателя за негова сметка; (c) след напускането на другите членове жалбоподателят не е произвеждал мляко на стопанството за остатъка от периода на първоначалната схема за немаркетиране; (d) не е даден нов писмен ангажимент от жалбоподателя след напускането на другите членове съгласно член 6 от Регламент № 1078/77 на Съвета за изпълнение на ангажимента, даден от дружеството; (e) жалбоподателят е получил първична квота за отделно стопанство. Ако да, кога възниква такова правомощие и/или задължение
2. Ако отговорът на въпрос 1 е, че ответното министерство няма такова правомощие и/или задължение, дали член 3a, параграф 1 от Регламент № 857/84 на Съвета, изменен с Регламент № 764/89, е неправомерен и невалиден доколкото изключва жалбоподателя от предоставяне на специална референтна квота при горепосочените обстоятелства
3. Ако отговорът на въпрос 2 е, че член 3a, параграф 1 от Регламент № 857/84 е неправомерен и невалиден доколкото изключва жалбоподателя от предоставяне на млечна квота, има ли ответното министерство правомощие и/или задължение да предостави млечна квота на жалбоподателя и/или да го третира така, сякаш му е предоставена специална референтна квота, преди приемането на допълнително законодателство на Общността за отстраняване или отчитане на невалидността на съответната разпоредба
Ако да, кога възниква или е възникнало такова правомощие и/или задължение
4. Ако отговорът на горните въпроси е, че ответното министерство е имало правомощие и/или задължение да предостави специална референтна квота на жалбоподателя и/или да го третира така, сякаш му е предоставена специална референтна квота, преди Съветът на министрите да е приел ново законодателство и/или след решението на Съда по дело C-264/90 Wehrs, има ли жалбоподателят по принцип право на обезщетение от ответното министерство за това, че не му е предоставена специална референтна квота
5. Ако отговорът на въпрос 4 е, че жалбоподателят има право на обезщетение от министерството, на каква основа трябва да се изчисли това обезщетение
1. Дали ответното министерство има правомощие и/или задължение да предостави на жалбоподателя специална референтна квота и/или да го третира така, сякаш му е предоставена специална референтна квота: (i) съгласно Регламент (ЕИО) № 857/84 на Съвета, изменен с Регламент (ЕИО) № 764/89 и Регламент (ЕИО) № 1639/91; и/или (ii) след решението на Съда по дело C-264/90 Wehrs, когато: (a) жалбоподателят е бенефициент на Children’s Settlement, включващ inter alia земя, и е станал бенефициент на своя дял от този фонд на 25-годишна възраст през 1983 г.; (b) съответната земя е била отдавана под наем от попечителите на Children’s Settlement на H. & R. Ecroyd Ltd; (c) част от земята е била отдавана поднаем на дружество, Credenhill Farming, включващо inter alia H. & R. Ecroyd Ltd; (d) Credenhill Farming е поело ангажимент по схема за немаркетиране съгласно Регламент № 1078/77 на Съвета по отношение на стопанството си, т.е. отдадената поднаем земя; (e) всички други членове са напуснали дружеството Credenhill Farming преди изтичането на периода на схемата за немаркетиране и стопанството, по отношение на което е даден ангажиментът, впоследствие е било обработвано от H. & R. Ecroyd Ltd за негова сметка; (f) Credenhill Farming, а впоследствие и H. & R. Ecroyd Ltd, са спазили условията на ангажимента за немаркетиране. По-специално, след напускането на другите членове, H. & R. Ecroyd Ltd не е произвеждало мляко на стопанството за остатъка от периода на първоначалната схема за немаркетиране; (g) не е даден писмен ангажимент от H. & R. Ecroyd Ltd след напускането на другите членове съгласно член 6 от Регламент № 1078/77 на Съвета за изпълнение на ангажимента, даден от дружеството; (h) H. & R. Ecroyd Ltd е получило първична квота за отделно стопанство; (i) през 1987 г., след изтичането на първоначалния период на немаркетиране, част от земята, първоначално предмет на ангажимента за немаркетиране, е била отдадена поднаем от H. & R. Ecroyd Ltd на жалбоподателя и оттогава се обработва от него; (j) през декември 1989 г. правото на собственост върху съответната земя е прехвърлено, при условие на наемното право на H. & R. Ecroyd Ltd, на жалбоподателя от попечителите на Children’s Settlement в изпълнение на бенефициентното право на жалбоподателя по Children’s Settlement; (k) това прехвърляне е било обвързано с компенсаторно плащане от жалбоподателя към попечителите, представляващо разликата между стойността на правото на жалбоподателя по Children’s Settlement и стойността на прехвърлената земя, като се отчита липсата на специална референтна квота по отношение на нея. Ако да, кога възниква такова правомощие и/или задължение
2. Ако отговорът на въпрос 1 е, че ответното министерство няма такова правомощие или задължение, валиден ли е член 3a от Регламент (ЕИО) № 857/84 на Съвета, изменен с Регламент (ЕИО) № 764/89 и Регламент (ЕИО) № 1639/91, доколкото изключва такъв производител от предоставяне на специална референтна квота
3. По-специално, ако отговорът на въпрос 1 е, че ответното министерство няма такова правомощие или задължение, тъй като жалбоподателят не изпълнява условието, съдържащо се в Регламент № 857/84, изменен с Регламент № 1639/91, според което стопанството трябва да бъде получено преди 29 юни 1989 г., валидни ли са посочените регламенти доколкото изключват производители, които придобиват стопанство чрез наследяване или подобни способи след 29 юни 1989 г.
4. Ако отговорът на горните въпроси е, че член 3a, параграф 1 от Регламент № 857/84 на Съвета, изменен, е неправомерен и невалиден доколкото изключва жалбоподателя от предоставяне на млечна квота, има ли ответното министерство правомощие и/или задължение да предостави млечна квота на жалбоподателя и/или да го третира така, сякаш му е предоставена специална референтна квота, преди приемането на допълнително законодателство на Общността за отстраняване или отчитане на невалидността на съответната разпоредба
Ако да, кога възниква или е възникнало такова правомощие и/или задължение
5. Ако отговорът на горните въпроси е, че ответното министерство е имало правомощие и/или задължение да предостави специална референтна квота на жалбоподателя и/или да го третира така, сякаш му е предоставена специална референтна квота, преди Съветът на министрите да е приел ново законодателство и/или след решението на Съда по дело C-264/90 Wehrs, има ли жалбоподателят по принцип право на обезщетение от ответното министерство за това, че не му е предоставена специална референтна квота
6. Ако отговорът на въпрос 5 е, че жалбоподателят има право на обезщетение от ответното министерство, на каква основа трябва да се изчисли това обезщетение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.1995 г.
Представлява ли допустимо преюдициално запитване актът, който не съдържа конкретни въпроси към Съда и не предоставя достатъчно информация относно фактическата и правната рамка на спора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1995 г.
Следва ли членове 48, 85 и 86 от Договора от Рим от 25 март 1957 г. да бъдат тълкувани в смисъл, че забраняват възможността:
– футболен клуб да изиска и да получи плащане на определена сума във връзка с наемането на работа на един от неговите играчи, чийто договор е изтекъл, от нов клуб — работодател,
– националните и международните спортни асоциации или федерации да включват в съответната си правна уредба разпоредби, които ограничават достъпа на чуждестранни играчи от Европейската общност до организираните от тях състезания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.