Дело C-18/94: Hopkins и др., Заключение от 7 декември 1995 г.

1) Когато купувач на въглища за собствено ползване, който не е предприятие по смисъла на член 80 от Договора за ЕОВС, е обвинен в дискриминация по отношение на цена, обем и други условия на покупка спрямо въглища, произведени от две или повече предприятия по смисъла на член 80 от Договора за ЕОВС, следва ли такова обвинение да се разглежда по Договора за ЕОВС, по Договора за ЕО или и по двата

2) Ако и доколкото такова обвинение следва да се разглежда по Договора за ЕОВС: (a) налагат ли членове 4 и 63, параграф 1 задължение на такъв купувач

(b) подлежи ли такова задължение на изпълнение пред национален съд

(c) дължи ли се такова изпълнимо задължение на производител на въглища и ако да, при какви обстоятелства

По-специално, дължи ли се такова задължение на производител, който продава въглищата си на независим смесител за смесване с въглища от други източници, за да се получи смес, която смесителят след това продава на купувача

(d) изисква ли правото на Общността наличието на обезщетение за вреди при нарушение на такова задължение да бъде достъпно за всяко лице, на което се дължи такова задължение и ако да, при какви условия

3) Ако и доколкото такова обвинение следва да се разглежда по Договора за ЕО: (a) дължи ли купувачът задължение по член 86 от Договора за ЕО, което подлежи на изпълнение пред националните съдилища, на производител на въглища и ако да, при какви обстоятелства

По-специално, дължи ли се такова задължение на производител, който продава въглищата си на независим смесител за смесване с въглища от други източници, за да се получи смес, която смесителят след това продава на купувача

(b) изисква ли правото на Общността наличието на обезщетение за вреди при нарушение на такова задължение да бъде достъпно за всяко лице, на което се дължи такова задължение и ако да, при какви условия

(c) при определяне дали твърдяното злоупотребяване има необходимия ефект върху търговията между държавите членки, следва ли релевантният ефект да се преценява единствено с оглед на потенциалните пазари за въглищата, произведени от страните, твърдящи нарушение на член 86 и продавани от тях на смесители или на купувачите за собствено ползване, или и с оглед на други обстоятелства и ако да, кои

4) В каква степен, ако изобщо, отговорите на въпроси 2 и/или 3 по-горе зависят от: (a) предварително определяне от Комисията, отправяне на препоръка до държава членка и/или последващо нарушение на националните мерки за прилагане; и/или (b) завършване на други стъпки или процедури и ако да, кои

5) В каква степен, ако изобщо, решението на Комисията, съдържащо се в писмото ѝ от 23 май 1991 г., доколкото това решение засяга доставката на въглища на електрическите генератори, е определящо за фактическите или правните въпроси, повдигнати в настоящото производство пред националния съд, като се има предвид конкретните обстоятелства, при които е взето това решение

6) Когато производител на въглища, който е предприятие по смисъла на член 80 от Договора за ЕОВС, е обвинен, че е подбудил или участвал в твърдяната дискриминация, описана в въпрос 1, в ущърб на други въгледобивни предприятия поради цените и условията, при които първото предприятие е продавало въглищата си на купувача, посочен във въпрос 1, следва ли такова обвинение да се разглежда по Договора за ЕОВС, по Договора за ЕО или и по двата?