Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.1998 г.
Компетентен ли е Съдът на Европейските общности да тълкува споразумение, сключено между няколко държави членки въз основа на разпоредбите на директива, когато въпросът не се отнася до тълкуването на договорите на Общността или на актове на нейните институции?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1998 г.
Може ли Швеция да има разпоредби в националното си законодателство със съдържанието на член 11, параграф 1 от дял 3 от Закона за данък върху добавената стойност в редакцията му до 31 декември 1996 г., съгласно член 28, параграф 3, буква б) от Шестата директива за ДДС във връзка с точка 2 от приложение F към директивата и с оглед на разпоредбите на приложение XV, IX Данъчно облагане, точка 2 аа от Договора за присъединяване между държавите членки на Европейския съюз и Швеция относно присъединяването на Швеция към Европейския съюз?
Ако отговорът на този въпрос е отрицателен, иска се отговор на следния въпрос:
Означава ли фактът, че член 28, параграф 3, буква б) не допуска националното законодателство да предвижда освобождаване от данъчно облагане за сделките, посочени в първия въпрос, че тази разпоредба, член 6, параграф 1 или друга разпоредба на Шестата директива има така наречения пряк ефект в това отношение и следователно може да бъде противопоставена на национален орган от лицето, което извършва такива сделки, като основание за третиране на тези сделки като облагаеми сделки?
Ако и този въпрос получи отрицателен отговор, иска се отговор на следния въпрос:
Може ли лицето, което извършва такива сделки, все пак да претендира право на приспадане на основание член 17, параграф 2 или друга разпоредба на директивата, т.е. има ли разпоредбата пряк ефект, дори когато сделката не поражда изходящ данък?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1998 г.
Явяват ли се услугите, предоставяни от такава асоциация, която е организация с нестопанска цел, освободени от ДДС като попадащи в обхвата на член 13А, параграф 1, буква л) от Шестата директива по силата на следните думи: „... организации с цели от ... синдикален ... характер ...“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1998 г.
1. Противоречат ли описаните по-горе мерки за облагане, приети съгласно Закон 1988:1567 за екологичния данък върху вътрешната въздушна навигация, на Директива 92/81/ЕИО на Съвета („Директивата за минералните масла“), чл. 8, параграф 1, буква б) от която предвижда, че държавите членки освобождават от хармонизирания акциз минералните масла, доставени за използване като авиационно гориво, с изключение на случаите на частни развлекателни полети?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, може ли чл. 8, параграф 1, буква б) от Директивата за минералните масла да се счита за разполагащ с пряко действие, така че разпоредбата да може да бъде позовавана от частно лице срещу държавен орган пред национален съд?
3. Ако Директивата за минералните масла следва да се прилага в настоящия случай, могат ли разглежданите мерки за облагане да бъдат разделени на съвместими и несъвместими с правото на ЕО части, поради факта, че шведският екологичен данък се изчислява частично на базата на потреблението на гориво и частично на базата на емисиите на въглеводороди и азотни оксиди?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1998 г.
1. За целите на тълкуването на член 6 от Директива 92/50/ЕИО на Съвета от 18 юни 1992 година относно координацията на процедурите за възлагане на обществени услуги (Директивата), първата алинея от втората подточка на член 1, буква б) от Директивата, която уточнява, че „орган, подчинен на публичното право“ означава всеки орган, ... създаден с конкретната цел да задоволява нужди от общ интерес, които нямат индустриален или търговски характер, трябва ли да се тълкува като правещ разлика
(i) между нужди от общ интерес и нужди с индустриален или търговски характер, или
(ii) между нужди от общ интерес, които нямат индустриален или търговски характер, и нужди от общ интерес, които имат индустриален или търговски характер?
2. Ако отговорът на първия въпрос е, че разграничението е това, посочено в (i),
(а) трябва ли изразът „нужди от общ интерес“ да се разбира така, че не може да става въпрос за задоволяване на нужди от общ интерес, когато частни предприятия задоволяват такива нужди?
и
(б) ако е така, трябва ли изразът „нужди с индустриален или търговски характер“ да се разбира така, че нужди с индустриален или търговски характер се задоволяват винаги, когато частни предприятия задоволяват такива нужди?
3. Ако отговорът на първия въпрос е, че разграничението е това, посочено в (ii), трябва ли разликата между „нужди от общ интерес, които нямат индустриален или търговски характер“ и „нужди от общ интерес, които имат индустриален или търговски характер“ да се определя според това дали (конкуриращи се) частни предприятия задоволяват такива нужди или не?
4. Трябва ли изискването органът да е създаден „с конкретната цел да задоволява нужди от общ интерес, които нямат индустриален или търговски характер“ да се тълкува така, че такава „конкретна цел“ може да съществува само когато органът е създаден изключително за задоволяване на такива нужди?
5. Ако не е така, трябва ли органът да задоволява нужди от общ интерес, които нямат индустриален или търговски характер, почти изключително, съществено, преобладаващо или в някаква друга степен, за да може да отговаря или да продължи да отговаря на изискването да е създаден с конкретната цел да задоволява такива нужди?
6. Има ли значение за отговорите на въпроси 1 до 5 дали нуждите от общ интерес, които нямат индустриален или търговски характер, за които органът е създаден да ги задоволява, произтичат от законодателство във формалния смисъл, от административни разпоредби, от актове на администрацията или по друг начин?
7. Има ли значение за отговора на въпрос 4, ако отговорността за търговските дейности е възложена на отделно юридическо лице, което е част от една и съща група или предприятие, в рамките на което се извършват и дейности за задоволяване на нужди от общ интерес?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1998 г.
Следва ли член 3 от Директива 64/427/ЕИО да се тълкува в смисъл, че когато в държава членка притежаването на специфични знания и умения е условие за достъп и упражняване на дейност като самостоятелно заето лице в производствената или преработвателната промишленост или в занаятчийството, тази държава членка може ли да изисква от гражданин на Общността, който кандидатства за разрешения за упражняване на професионални дейности в тази държава членка, за които е удостоверено от компетентните органи на държавата му по произход, че ги е упражнявал там, да е изпълнил поотделно, за всяка от професиите, чиито обхват е определен от законодателството на приемащата държава, сроковете, предвидени в този член?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1998 г.
Дали четвъртото тире на член 1, параграф 3 от Регламент № 343/94 и член 1, параграф 1, буква в), вторият параграф на член 1, параграф 2 и член 1, параграф 3 (и приложението, доколкото се отнася до Регион 4) от Регламент № 465/94, изменен с Регламент № 610/94 по отношение на Регион 4, са невалидни, тъй като противоречат на забраната за дискриминация, установена в член 40, параграф 3 от Договора за ЕО, и на член 23 от Регламент № 441/88?
Дали четвъртото тире на член 1, параграф 3 от Регламент № 343/94 и член 1, параграф 1, параграфи 2 и 3 от Регламент № 465/94, изменен с Регламент № 610/94, са невалидни, тъй като противоречат на принципа на защита на оправданите правни очаквания?
Дали четвъртото тире на член 1, параграф 3 от Регламент № 343/94 и член 1, параграф 1, буква в), вторият параграф на член 1, параграф 2 от Регламент № 465/94, изменен с Регламент № 610/94, са невалидни, тъй като приемането им от Комисията е ultra vires и по-специално поради нарушение на член 31 от Регламент № 822/87?
Дали член 39, параграф 4 от Регламент № 822/87 е невалиден, тъй като противоречи на принципа на пропорционалност, доколкото предвижда, за всеки производител, подлежащ на задължението, обемът за дестилация и е напълно неподходящо средство за постигане на целта?
Дали четвъртото тире на член 4, параграф 2 от Регламент № 441/88 е невалидно?
Дали член 1, параграф 1 от Регламент № 3151/94 е невалиден, тъй като противоречи на член 39, параграф 1 от Регламент № 822/87 и тъй като не е изпълнено съществено предварително условие?
Дали член 1, параграф 1 от Регламент № 3151/94 е невалиден, тъй като противоречи на принципа на пропорционалност, с който трябва да се съобразява политиката на Общността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1998 г.
1. Противоречат ли разпоредбите на Първа директива 80/1263/ЕИО на Съвета от 4 декември 1980 година относно въвеждането на общностна шофьорска книжка, по-специално член 8 от нея, на това лице, което не е гражданин на Европейския съюз, но притежава национална шофьорска книжка или общностна шофьорска книжка, издадена от държава членка, и което е могло да получи книжка от приемащата държава в замяна, но не е направило това в предвидения срок, да бъде третирано като лице, което управлява моторно превозно средство без книжка, и по този начин да бъде наказуемо с лишаване от свобода или глоба?
2. Означават ли член 1, параграф 2 от Директива 91/439/ЕИО на Съвета от 29 юли 1991 година относно шофьорските книжки, предвиждащ взаимно признаване на шофьорските книжки, издадени от държавите членки, и правото, предвидено в член 8, параграф 1 от тази директива за замяна на книжките, че лице, което не е гражданин на Европейския съюз, но притежава национална шофьорска книжка или общностна шофьорска книжка, издадена от държава членка, и има обичайно местопребиваване на територията на друга държава членка, има право, дори при липса на национални разпоредби в това отношение, да се позове на прилагането на тези разпоредби в съдебно производство от 1 юли 1996 година?
3. Ако отговорът на втория въпрос е положителен, имат ли член 1, параграф 2 и член 8, параграф 1 от Директива 91/439/ЕИО на Съвета от 29 юли 1991 година относно шофьорските книжки обратно действие в смисъл, че изключват възможността лице, което не е гражданин на Европейския съюз, но притежава национална шофьорска книжка или общностна шофьорска книжка, издадена от държава членка, и което е могло да получи книжка от приемащата държава в замяна, но към 27 юли 1993 година не е направило тази замяна в предвидения срок, да бъде третирано като лице, което управлява моторно превозно средство без книжка, и по този начин да бъде наказуемо с лишаване от свобода или глоба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1998 г.
1. Достатъчно ли е, за да има вероятност от объркване поради сходство между означението и търговската марка и идентичност на стоките или услугите, обхванати от означението и марката, че марката и означението се състоят само от една сричка, са идентични по звучене както в началото, така и по отношение на единствената комбинация от гласни, а – единствената – крайна съгласна на марката се среща в означението в подобна форма („t“ вместо „d“) в съгласна група от три съгласни, включително „s“; по-специално, влизат ли в противоречие означенията „Lloyd“ и „Loints“ за обувки?
2. Какво е значението в тази връзка на формулировката на директивата, според която вероятността от объркване включва вероятността от асоцииране между означението и търговската марка?
3. Следва ли да се приеме, че съществува специален отличителен характер, и следователно разширен материален обхват на закрила на отличителния знак, вече когато степента на разпознаваемост сред съответната част от обществеността е 10%?
Ще бъде ли това така при степен на разпознаваемост от 36%?
Ще доведе ли такова разширяване на обхвата на закрила до различен отговор на въпрос 1, ако този въпрос бъде отговорен отрицателно от Съда на Европейските общности?
4. Следва ли да се приеме, че търговската марка има засилен отличителен характер само поради липсата на описателни елементи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.