всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Преюдициално запитване

Преюдициално запитване

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1998 г.

Следва ли от несъответствието между член 10 от Директива 69/335/ЕИО на Съвета от 17 юли 1969 г., както тази разпоредба е тълкувана в решение на Съда от 20 април 1993 г. (в съединени дела C-71/91 и C-178/91), и член 3, параграфи 18 и 19 от италианския Законодателен декрет № 853 от 19 декември 1984 г., преобразуван в закон № 17 от 17 февруари 1985 г., че посочените разпоредби на член 3, параграфи 18 и 19, съгласно критериите за съгласуване на националното право и правото на Общността, които Съдът сам е разработил, абсолютно не трябва да се прилагат – и води ли това несъответствие по-специално до това, че националният съд не може да вземе предвид посочените национални разпоредби, дори когато става въпрос за определяне на правоотношението, в рамките на което гражданин на държава членка пред италианските данъчни органи предявява искане за възстановяване на суми, платени в нарушение на посочения член 10 от Директива 69/335/ЕИО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1998 г.

Следва ли член 7, параграф 1, буква а) от Директива 79/7/ЕИО да се тълкува в смисъл, че ако националното законодателство е запазило различна пенсионна възраст за мъжете и жените работници, съответната държава членка има право да изчислява размера на пенсията по различен начин в зависимост от пола на работника?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1998 г.

Противоречи ли на целите на членове 17 и 18 от Регламент (ЕИО) № 2328/91 на Съвета относно подобряване на ефективността на селскостопанските структури и на член 1 от Директива 75/268/ЕИО на Съвета относно планинското и хълмистото земеделие и земеделието в определени по-слабо благоприятствани райони, да се предоставя компенсаторно обезщетение за природни неблагоприятни условия на земеделски стопанин, ако той не живее в стопанство, което притежава или контролира във Финландия в по-слабо благоприятстван район по смисъла на посочената директива, а живее през по-голямата част от годината извън посочения район?
Ако отговорът на горния въпрос е положителен, дори частично или при определени условия:
(а) допустимо ли е, с оглед на посочените разпоредби и принципите, залегнали в член 5, втора алинея на член 40, параграф 3 и буква (а) от втората алинея на член 42 от Договора за ЕО, и по-специално на принципа на равно третиране на земеделските стопани и свързаната с него забрана за дискриминация, да се изисква от земеделски стопанин, който желае да получи компенсация за природни неблагоприятни условия по смисъла на параграф 6 от решението на Държавния съвет (861/1995) и който живее извън стопанството и на повече от 12 километра по път от неговия оперативен център, да получава поне половината от общия си доход от земеделие, градинарство и горско стопанство и други дейности, извършвани в стопанството, както и сам да работи в стопанството; и
(б) съвместимо ли е по-специално с принципа на правната сигурност, който следва да се спазва в правния ред на Общността, винаги да се изисква съществуването и на специални основания?
Противоречи ли по-специално на принципите на недискриминация и пропорционалност или на други приложими принципи на правото на Общността, да се изключи от съответната компенсация:
- земеделски стопанин, който живее през по-голямата част от годината в друга държава-членка със съпруга си, който е дипломат, представляващ финландската държава и който също е собственик на част от съответното стопанство
(Дело C-9/97)
- малолетно лице, което живее постоянно със своя законен настойник на около 70 километра от оперативния център на стопанството, което не се обработва нито от него, нито от настойника му
(Дело C-118/97)

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1998 г.

Следва ли член 15, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 1765/92 на Съвета от 30 юни 1992 година за въвеждане на схема за подпомагане на производителите на определени полски култури да се тълкува в смисъл, че съдържа забрана националните органи на държавите членки да налагат на заявителите такса за административната дейност по обработката на техните заявления за изплащане на помощ, когато таксите са определени в съответствие с обичайните ставки в националното право и са толкова ниски, че не могат да възпрепятстват заявителите да кандидатстват за помощ?
Ако на първия въпрос се отговори утвърдително: Противоречи ли член 15, параграф 3 от посочения регламент на по-висшестоящо право на Общността, по-специално на задължението за солидарност към Общността съгласно член 5 от Договора за ЕО, на принципа на пропорционалност по член 3 Б, параграф 3 от Договора за ЕО и на принципа на субсидиарност по член 3 Б, параграф 2 от Договора за ЕО?
Следва ли член 30а от Регламент (ЕИО) № 2066/92 на Съвета от 30 юни 1992 година за изменение на Регламент (ЕИО) № 805/68 относно общата организация на пазара на говеждо месо, както и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 468/87 относно общите правила за схемата за специална премия за производителите на говеждо месо и Регламент (ЕИО) № 1357/80 за въвеждане на схема за премии за поддържане на стада от крави-майки, да се тълкува в смисъл, че съдържа забрана националните органи на държавите членки да налагат на заявителите такса за административната дейност по обработката на техните заявления за изплащане на помощ, когато таксите са определени в съответствие с обичайните ставки в националното право и са толкова ниски, че не могат да възпрепятстват заявителите да кандидатстват за помощ?
Ако на първия въпрос се отговори утвърдително: Противоречи ли член 30а от посочения регламент на по-висшестоящо право на Общността, по-специално на задължението за солидарност към Общността съгласно член 5 от Договора за ЕО, на принципа на пропорционалност по член 3 Б, параграф 3 от Договора за ЕО и на принципа на субсидиарност по член 3 Б, параграф 2 от Договора за ЕО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1998 г.

1. Може ли държава членка да преследва по наказателен ред, съгласно националното си законодателство за защита на потребителите, производител на хранителни продукти на основание, че тези продукти съдържат по-високи дози от дадено вещество, отколкото е разрешено в националното законодателство относно храните, предназначени за специални хранителни цели, когато пускането на пазара на същото вещество е разрешено в други държави членки?
2. Може ли държава членка да транспонира правилно директива на Общността, когато в националния акт за транспониране запазва в сила предходни разпоредби, приети въз основа на отменено национално законодателство, транспониращо предходна, отменена директива, като в новия акт за транспониране само посочва, че тези разпоредби остават в сила, доколкото не противоречат на новото национално законодателство?
3. Позволяват ли член 10, параграф 2 и член 15, параграф 2 от Директива 89/398/ЕИО на Съвета от 3 май 1989 г. относно сближаването на законодателствата на държавите членки относно храните, предназначени за специални хранителни цели, на държава членка да продължи да прилага правила, които предхождат директивата и акта за нейното транспониране?
4. Позволява ли класификацията, въведена с Директива 89/398/ЕИО на Съвета от 3 май 1989 г. относно сближаването на законодателствата на държавите членки относно храните, предназначени за специални хранителни цели, на храните, предназначени за специални хранителни цели, в девет групи (посочени в приложение I към нея), които трябва да бъдат предмет на специални директиви, и на храни, които не попадат в тези групи, за които не се предвижда такива директиви, държава членка да прилага правила, основани на класификация, базирана на разграничение между диетични продукти и диететични продукти или на разграничение между храни за кърмачета и малки деца и храни, различни от тези, предназначени за кърмачета и малки деца?
5. Позволяват ли член 10, параграф 2 и член 15, параграф 2 от Директива 89/398/ЕИО на Съвета от 3 май 1989 г. относно сближаването на законодателствата на държавите членки относно храните, предназначени за специални хранителни цели, които не засягат прилагането на национални мерки в случай че не са приети специални директиви по член 4 от директивата, на физически лица да се позовават на разпоредбите на директивата, за да оспорят подробните мерки за транспониране, приети от държавите членки, и да поискат тяхното неприложение от националните съдилища, доколкото те противоречат на разпоредбите на директивата?
6. Не предполага ли фактът, че храните се контролират в рамките на директивите на Общността, че държавите членки трябва при осъществяване на такъв контрол да спазват общите принципи на Общността, по-специално защитата на оправданите правни очаквания?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1998 г.

Прилага ли се член 26 от Шестата директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота – Обща система на данъка върху добавената стойност: единна основа за изчисляване, по отношение на хотелиер, който – срещу заплащане на фиксирана сума – обичайно предлага на своите гости, освен настаняване, и транспорт до и от хотела от определени отдалечени пунктове за събиране, както и екскурзия с автобус по време на престоя, като транспортните услуги се закупуват от трети лица?
Как следва да се изчислява облагаемата печалба по член 26 от Шестата директива, когато данъчно задължено лице, попадащо в обхвата на тази разпоредба, срещу заплащане на фиксирана сума извършва сделки, които отчасти се състоят от услуги, предоставени от самото него, и отчасти от услуги, предоставени от други данъчно задължени лица
По-конкретно, може ли да се изисква от данъчно задълженото лице да изчисли коя част от пакетната услуга съответства на собствената му услуга въз основа на принципа на действителните разходи, когато тази част може да бъде отделена от пакетната услуга въз основа на пазарната цена на услуги, които са аналогични на тези, включени в пакетната услуга?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1998 г.

1) Следва ли методът за изчисляване, предвиден в точка D, параграф 4 от приложение VI към Регламент № 1408/71, изменен с Регламент № 1248/92 — съгласно който испанската теоретична пенсия се определя въз основа на вноските на работника през периода на изчисление, непосредствено предхождащ плащането на последната му вноска към испанската социална сигурност, с преоценка на получената теоретична пенсия при същите условия, които съгласно испанското национално законодателство биха били приложени за преоценка на пенсия, станала дължима към момента на плащането на последната вноска в Испания — да се счита за противоречащ на членове 48 и 51 от Договора за създаване на Европейската общност?
2) За да се гарантира равно третиране на мигриращите работници в областта на социалната сигурност, трябва ли основата за определяне на испанската пенсия да се изчислява с оглед на това, какви биха били основите за вноските на мигриращия работник, ако той беше останал в Испания през периода на изчисление, предхождащ настъпването на риска, предвиден по принцип от испанското законодателство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1998 г.

Дали разпоредбата, съдържаща се в Колективния трудов договор на автономна организация на испанската държава, която изисква за упражняване на професията реставратор (нерегулирана професия) предварително признаване на академичната квалификация, придобита в друга държава-членка на Общността — като това признаване включва сравняване на учебните програми в Испания и в другата държава и полагане на теоретични и практически изпити по предметите от испанската учебна програма, които не фигурират в учебната програма на другата държава-членка — нарушава правото на свободно движение на работници?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1998 г.

1. Представлява ли изключването на работещите на непълно работно време с по-малко от 18 часа седмично от допълнително осигуряване в рамките на предприятие за допълнителни пенсии косвена дискриминация на жените по смисъла на съдебната практика на Европейския съд относно член 119 от Договора за ЕИО, когато около 95% от засегнатите от изключването работници са жени
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен: Обхваща ли Протоколът към член 119 от Договора за създаване на Европейската общност (т.нар. Протокол Барбър) и съдържащата се в него забрана за обратно действие и случая на косвена дискриминация на жените при обстоятелства като описаните в първия въпрос
3. Ако отговорът на втория въпрос е положителен: Има ли забраната за обратно действие по Протокола към член 119 от Договора за създаване на Европейската общност (т.нар. Протокол Барбър) предимство пред германското конституционно право (член 3, параграф 1 от Основния закон), което изключва забрана за обратно действие в случая, описан в първия въпрос
4. Представлява ли допустимото по член 3, параграф 1 от Основния закон обратно действие при обстоятелства като описаните в първия въпрос недопустимо заобикаляне на забраната за обратно действие по Протокола към член 119 от Договора за ЕИО, ако националното право при същите обстоятелства, също с цел постигане на равнопоставеност при системите за допълнително пенсионно осигуряване, води до обратно действие в полза на работниците, по-специално на косвено дискриминираните жени, за разлика от правото на Общността
5. Ако отговорът на четвъртия въпрос е положителен, представлява ли прилагането на разпоредбата на § 2, параграф 1 от Закона за насърчаване на заетостта от 26 април 1985 г., която би позволила обратно действие до 26 април 1985 г., недопустимо заобикаляне на забраната за обратно действие по Протокола към член 119 от Договора за ЕИО (Протокол Барбър)
6. Представлява ли допустимото по член 3, параграф 1 от Основния закон обратно действие при обстоятелства като описаните в първия въпрос нарушение на правото на Общността от гледна точка на непропорционална дискриминация на националните предприятия, съобразно с правото на Общността тълкуване на националното право или друг общ принцип на правото на Общността, и има ли правото на Общността в това отношение предимство пред националното право
1. Имат ли член 119 от Договора за ЕИО, Протокол Барбър № 2 и съответната съдебна практика на Европейския съд като първично право на Общността предимство пред действащото в Германия конституционно право (член 3 от Основния закон) и обикновеното право (§ 2, параграф 1 от Закона за насърчаване на заетостта, общият принцип на равнопоставеност в трудовото право), с последица, че при наличие на фактическите предпоставки за иск по член 119 от Договора за ЕИО поради косвена дискриминация по пол при допълнително пенсионно осигуряване чрез неблагоприятно третиране поради работа на непълно работно време, обезщетения могат да се претендират и въз основа на националните конституционни или обикновени норми само при същите ограничителни условия, които важат за конкурентния им иск по член 119 от Договора за ЕИО, така че, за разлика от иначе приложимата по националното право правна оценка, и въз основа на националните правни основания обезщетения се дължат само за периоди на заетост след 17 май 1990 г., с изключение на предвиденото за работници, които преди тази дата са завели иск или са подали съответно правно средство
2. Важи ли това и когато по конкуриращото се национално правно основание правото на равнопоставеност съществува вече само поради това, че има неоснователно неблагоприятно третиране поради работа на непълно работно време, без да е необходимо допълнително да е налице косвена дискриминация по пол поради по-голям брой засегнати жени
1. а) Изисква ли правото на Общността предимство на прилагане или действие (съгласно член 5, параграф 2 и член 189 от Договора за ЕИО) пред националните разпоредби на държавите членки, които по пътя на конкуренция на искове също могат да се прилагат към същите факти със същата цел за подкрепа на искането за равнопоставеност при системите за допълнително пенсионно осигуряване, както например в Германия – общият принцип на равнопоставеност в трудовото право или – специално – § 2, параграф 1 от Закона за насърчаване на заетостта от 1985 г.
б) Важи ли предимството на правото на Общността в такъв случай на колизия, при който правото на Общността предоставя обезщетения от системите за допълнително пенсионно осигуряване само доколкото и докато те се отнасят за периоди на заетост след 17 май 1990 г., докато националните норми уреждат същите факти по различен начин, като не изключват обратно действие, по принцип
в) Съществува ли такова предимство само когато освен социалната съществува и икономическа цел на член 119 от Договора за ЕИО – създаване на равни конкурентни условия – която е конкретно засегната
2. Изисква ли поне принципът на съобразено с правото на Общността тълкуване на националното право националните разпоредби относно равнопоставеността при обезщетения от системите за допълнително пенсионно осигуряване да се тълкуват и прилагат в съответствие с изискванията и ограниченията (забрана за обратно действие) на правото на Общността?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1998 г.

1. Представлява ли изключването на работещи на непълно работно време с по-малко от 18 работни часа седмично от допълнително осигуряване в рамките на предприятие пенсионна система косвена дискриминация на жените по смисъла на съдебната практика на Европейския съд относно член 119 от Договора за ЕИО, когато около 95% от засегнатите от изключването работници са жени?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен: Обхваща ли Протоколът към член 119 от Договора за създаване на Европейската общност (т.нар. Барбър-протокол) и съдържащата се в него забрана за обратно действие и случая на косвена дискриминация на жените при обстоятелства като описаните в първия въпрос?
3. Ако отговорът на втория въпрос е положителен: Има ли забраната за обратно действие, предвидена в Протокола към член 119 от Договора за създаване на Европейската общност (т.нар. Барбър-протокол), предимство пред германското конституционно право (член 3, алинея 1 от Основния закон), което изключва забрана за обратно действие в случая, описан в първия въпрос?
4. Представлява ли допустимото по член 3, алинея 1 от Основния закон обратно действие при обстоятелства като описаните в първия въпрос недопустимо заобикаляне на забраната за обратно действие, предвидена в Протокола към член 119 от Договора за ЕИО, когато националното право при същите обстоятелства, също с цел осигуряване на равнопоставеност при предприятие пенсионни системи, за разлика от правото на Общността води до обратно действие в полза на работниците, по-специално на косвено дискриминираните жени?
5. Ако отговорът на четвъртия въпрос е положителен, представлява ли прилагането на разпоредбата на § 2, алинея 1 от Закона за насърчаване на заетостта от 26 април 1985 г., която би позволила обратно действие до 26 април 1985 г., недопустимо заобикаляне на забраната за обратно действие, предвидена в Протокола към член 119 от Договора за ЕИО (Барбър-протокол)?
6. Представлява ли допустимото по член 3, алинея 1 от Основния закон обратно действие при обстоятелства като описаните в първия въпрос нарушение на правото на Общността от гледна точка на непропорционална дискриминация на засегнатите германски предприятия, съобразно тълкуване на националното право в съответствие с правото на Общността или друг общ принцип на правото на Общността, и има ли правото на Общността в това отношение предимство пред националното право?
1. Имат ли член 119 от Договора за ЕИО, Барбър-протокол № 2 и съответната съдебна практика на Европейския съд като първично право на Общността предимство пред действащото в Германия конституционно право (член 3 от Основния закон) и обикновеното право (§ 2, алинея 1 от Закона за насърчаване на заетостта, общият трудовоправен принцип за равнопоставеност), с последица, че при наличие на фактическите предпоставки за иск по член 119 от Договора за ЕИО поради косвена дискриминация по пол при предприятие пенсионно осигуряване чрез неблагоприятно третиране поради работа на непълно работно време, обезщетения могат да се претендират и на основание националните конституционни или обикновени норми само при същите ограничителни условия, каквито важат за конкуриращото се с тях право на Общността по член 119 от Договора за ЕИО, така че, за разлика от обичайното по националното право правно положение, и на основание националните правни основания обезщетения се дължат само за периоди на заетост след 17 май 1990 г., с изключение на предвиденото за работници, които преди този момент са завели иск или са подали съответно правно средство?
2. Важи ли това и когато по конкуриращото се национално основание правото на равнопоставеност съществува вече само поради неоснователно неблагоприятно третиране поради работа на непълно работно време, без да е необходимо допълнително да е налице косвена дискриминация по пол поради по-голям брой засегнати жени?
1. а) Изисква ли правото на Общността предимство при прилагане или действие (съгласно член 5, алинея 2 и член 189 от Договора за ЕИО) пред националните разпоредби на държавите членки, които при конкуренция на искове също биха могли или биха се прилагали към същия фактически състав с цел подкрепа на искането за равнопоставеност при предприятие пенсионни системи, като например в Германия – общият трудовоправен принцип за равнопоставеност или – специално – § 2, алинея 1 от Закона за насърчаване на заетостта от 1985 г.?
б) Важи ли предимството на правото на Общността в такъв случай на колизия, при който правото на Общността предоставя обезщетения от предприятие пенсионни системи само доколкото и докато те се отнасят за периоди на заетост след 17 май 1990 г., докато националните норми уреждат същия фактически състав по различен начин, като не изключват обратно действие, по принцип?
в) Съществува ли такова предимство само когато освен социалната цел на член 119 от Договора за ЕИО – създаване на равни конкурентни условия – е конкретно засегната?
2. Налага ли поне принципът на тълкуване на националното право в съответствие с правото на Общността, който е част от правото на Общността, националните разпоредби относно равнопоставеността при обезщетения от предприятие пенсионни системи да се тълкуват и прилагат в съответствие с изискванията и ограниченията (забрана за обратно действие) на правото на Общността?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form