Дело C-342/97: Lloyd Schuhfabrik Meyer, Заключение от 29 октомври 1998 г.

1. Достатъчно ли е, за да има вероятност от объркване поради сходство между означението и търговската марка и идентичност на стоките или услугите, обхванати от означението и марката, че марката и означението се състоят само от една сричка, са идентични по звучене както в началото, така и по отношение на единствената комбинация от гласни, а – единствената – крайна съгласна на марката се среща в означението в подобна форма („t“ вместо „d“) в съгласна група от три съгласни, включително „s“; по-специално, влизат ли в противоречие означенията „Lloyd“ и „Loints“ за обувки?
2. Какво е значението в тази връзка на формулировката на директивата, според която вероятността от объркване включва вероятността от асоцииране между означението и търговската марка?
3. Следва ли да се приеме, че съществува специален отличителен характер, и следователно разширен материален обхват на закрила на отличителния знак, вече когато степента на разпознаваемост сред съответната част от обществеността е 10%?
Ще бъде ли това така при степен на разпознаваемост от 36%?
Ще доведе ли такова разширяване на обхвата на закрила до различен отговор на въпрос 1, ако този въпрос бъде отговорен отрицателно от Съда на Европейските общности?
4. Следва ли да се приеме, че търговската марка има засилен отличителен характер само поради липсата на описателни елементи?