всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Преюдициално запитване

Преюдициално запитване

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1998 г.

Изискват ли принципът на недопускане на дискриминация, установен в първата алинея на член 6, правото на движение и пребиваване на гражданите на Съюза, предвидено в член 8а, и свободата на предоставяне на услуги, предвидена в член 59 от Договора, гражданин на Съюза, който е гражданин на една държава членка, но се намира в друга държава членка, да има право наказателното производство срещу него да се води на друг език, когато гражданите на приемащата държава се ползват от това право при същите обстоятелства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1998 г.

Позволяват ли член 30 от Договора за създаване на Европейската общност и Директива 87/328 на национален орган да изисква разрешение за извършване на дейности по изкуствено осеменяване с бикови семенни продукти, а именно събиране, обработка, разпространение и осеменяване със семенна течност, по начина, описан по-горе?
Позволяват ли член 30 от Договора за създаване на Европейската общност и Директива 87/328 на държава членка да забрани или да постави условия за осеменяването и развъждането на говеда
(а) които, според национален орган, могат да причинят страдания на животните или да повлияят на тяхното естествено поведение, или
(б) използвайки определена порода, която се счита от национален орган за носеща генетични дефекти?
Позволява ли тълкуването на преамбюла на Директива 87/328 национални изключения от приемането за изкуствено осеменяване на своята територия по отношение на животни с нежелан произход, дори когато тези изключения водят до забрана по отношение на животни, които отговарят на изискванията, предвидени в член 2 от директивата
Ако да, може ли отделната държава членка да дефинира „увреждане на произхода“ и „наследствени дефекти“?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1998 г.

Допустимо ли е съгласно правото на Общността и по-специално съгласно членове 7 и 52 от Договора, член 109, параграф 1, буква а) от гръцкия Данъчен кодекс за доходите (Закон № 2238/1994, Държавен вестник на Гръцката република № 151A), който прилага данъчна ставка от 40% върху облагаемия доход на чуждестранните дружества и по този начин налага на чуждестранните дружества по-високо данъчно облагане от това на местните дружества, за които се прилага ставка от 35%
С други думи, има ли право гръцката държава да налага такова диференцирано данъчно третиране на чуждестранните дружества?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1998 г.

Съвместима ли е с членове 4 и 10 от Шестата директива относно ДДС практиката на данъчните органи, според която давността за събиране на данъка започва да тече от 20-о число на месеца, следващ тримесечието, през което е извършена регистрацията по ДДС, по отношение на облагаеми сделки, извършени преди тази регистрация?
Противоречи ли на член 95 от Договора за създаване на Европейската общност и на принципа на „данъчен неутралитет“, залегнал в Шестата директива относно ДДС, система, при която ДДС върху облагаема облага, предоставена на служител на предприятие, се изчислява върху сума, включваща ДДС, когато работодателят е платил белгийски ДДС, и върху сума без ДДС, когато е платен ДДС в друга държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1998 г.

За да има дете на турски работник право на продължаване на разрешението си за пребиваване, което според решението на Съда на Европейските общности по дело C-355/93 Eroglu/ Land Baden-Württemberg произтича от втората алинея на член 7 от Решение № 1/80 на Съвета по асоцииране ЕИО-Турция относно развитието на асоциирането, необходимо ли е родителят, който е работил, все още да пребивава в Германия или дори все още да е в трудово правоотношение към момента, в който детето е завършило професионалното си обучение и желае да приеме предложение за работа, или тази разпоредба е изпълнена, ако турският родител е бил законно нает на по-ранен етап за най-малко три години?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1998 г.

Противоречи ли на правото на Общността, включително на член 119 от Договора за ЕО и Директиви 75/117/ЕИО, 76/207/ЕИО и 92/85/ЕИО, национално законодателство, което освобождава работодателите от задължението да изплащат заплати на бременни служителки в случаите, когато:
1. отсъствието се дължи на това, че бременността значително утежнява заболяване, което иначе не е свързано с бременността;
2. отсъствието се дължи на заболяване, причинено от бременността;
3. отсъствието се дължи на патологично развитие на бременността и продължаването на работата би създало риск за здравето на жената или на нейното неродено дете;
4. отсъствието се дължи на рутинни незначителни оплаквания, свързани с бременността, които се срещат при всяка нормална бременност и освен това не водят до неработоспособност;
5. отсъствието е резултат от медицинска препоръка, предназначена да защити нероденото дете, но която не се основава на действително патологично състояние или на някакви специални рискове за нероденото дете;
6. отсъствието се дължи на това, че работодателят, само на основание бременността, счита, че не може да осигури работа на бременната служителка, въпреки че тя не е неработоспособна,
и в ситуации 1 до 3 и 6 държавата гарантира, че бременната служителка ще получава същата ставка на обезщетение, каквато би получавала при болничен отпуск, докато в ситуации 4 и 5 не се получава държавно обезщетение, а работодателят, освен това, е длъжен по националното законодателство да изплаща пълна заплата по време на заболяване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1998 г.

1. Пречат ли член 7 от Директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно търговските марки и/или членове 30 и 36 от Договора за ЕО на притежателя на търговска марка да се позовава на правото си по националното право на търговските марки като основание да се противопостави на това трето лице да закупи фармацевтичен продукт в държава членка, да го преопакова в собствена опаковка на това трето лице, върху която да постави търговска марка X, принадлежаща на притежателя на търговската марка, и да пусне продукта на пазара в друга държава членка, в случай че въпросният фармацевтичен продукт се предлага на пазара от притежателя на търговската марка или с негово съгласие в държавата членка на закупуване под търговска марка Y, а идентичен фармацевтичен продукт се предлага на пазара от притежателя на търговската марка или с негово съгласие в посочената втора държава членка под търговска марка X?
2. Има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството, че използването на различни търговски марки от притежателя на търговската марка в държавата, в която вносителят закупува продукта, и в тази, в която го продава, се дължи на субективни обстоятелства, характерни за притежателя на търговската марка
Ако отговорът е положителен, длъжен ли е вносителят да докаже, че използването на различни търговски марки е или е било насочено към изкуствено разделяне на пазарите (в тази връзка се прави препратка към решение на Съда от 10 октомври 1978 г. по дело 3/78 Centrafarm срещу American Home Products Corporation)?
3. Има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството, че използването на различни търговски марки от притежателя на търговската марка в държавата, в която вносителят закупува продукта, и в тази, в която го продава, се дължи на обективни обстоятелства извън контрола на притежателя на търговската марка, включително по-специално изисквания на националните здравни органи или права върху търговски марки на трети лица?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1998 г.

1. Когато задължението за плащане на сума или суми, дължими по договор, трябва да бъде изпълнено в държава — страна по Конвенцията, така че съгласно член 5, точка 1 от Брюкселската конвенция кредиторът има право да предяви иск срещу неизправния длъжник пред съдилищата на тази държава с цел получаване на изпълнение, въпреки че длъжникът е със седалище в друга държава — страна по Конвенцията, имат ли съдилищата на първата държава (по същата причина) компетентност да разгледат и решат иск, предявен от кредитора срещу длъжника в производство за временни мерки (kort geding), за постановяване на решение, подлежащо на предварително изпълнение, с което длъжникът се задължава да плати сума, която според съда, разглеждащ временната мярка, е много вероятно да се дължи на кредитора, или се прилагат допълнителни условия относно компетентността на съда, разглеждащ временната мярка, например условието, че поисканата мярка трябва да произведе действие (или да може да произведе действие) в съответната държава — страна по Конвенцията?
2. Има ли значение за отговора на въпрос 1 дали договорът между страните съдържа арбитражна клауза и ако да, какво е мястото на арбитража съгласно тази клауза?
3. Ако отговорът на въпрос 1 е, че за да има съдът, разглеждащ временната мярка, компетентност, поисканата мярка трябва също така да произведе действие (или да може да произведе действие) в съответната държава — страна по Конвенцията, означава ли това, че постановената мярка трябва да може да бъде изпълнена в тази държава и необходимо ли е това условие да бъде изпълнено към момента на подаване на молбата за временна мярка или е достатъчно да се очаква разумно, че ще бъде изпълнено в бъдеще?
4. Дали възможността, предвидена в член 289 и сл. от Нидерландския Граждански процесуален кодекс, за подаване поради неотложност на молба до председателя на районния съд за постановяване на решение, подлежащо на предварително изпълнение, представлява „временна“ или „обезпечителна“ мярка по смисъла на член 24 от Брюкселската конвенция?
5. Има ли значение за отговора на въпрос 4 дали по съществото на спора има или може да има висящо производство и ако да, от значение ли е, че в същия случай е започнало арбитражно производство?
6. Има ли значение за отговора на въпрос 4, че поисканата временна мярка е разпореждане за изпълнение на задължение за плащане, както е посочено във въпрос 1?
7. Ако на въпрос 4 трябва да се отговори утвърдително и „съдилищата на друга държава — страна по Конвенцията имат компетентност по съществото на спора“, трябва ли член 24, и по-специално позоваването в него на „такива временни ... мерки, каквито са предвидени в правото на [държава — страна по Конвенцията]“, да се тълкува в смисъл, че съдът, разглеждащ молбата за временни мерки, има (по тази причина) компетентност, ако има такава съгласно разпоредбите на националното си право, дори когато тези разпоредби са посочени във втората алинея на член 3 от Брюкселската конвенция, или компетентността му в последния случай е обусловена от изпълнението на допълнителни условия, например че поисканата временна мярка трябва да произведе действие или да може да произведе действие в съответната държава — страна по Конвенцията?
8. Ако отговорът на въпрос 7 е, че за да има съдът, разглеждащ молбата за временна мярка, компетентност, е необходимо също така поисканата мярка да произведе действие (или да може да произведе действие) в съответната държава — страна по Конвенцията, означава ли това, че постановената мярка трябва да може да бъде изпълнена в тази държава и необходимо ли е това условие да бъде изпълнено към момента на подаване на молбата за временна мярка или е достатъчно да се очаква разумно, че ще бъде изпълнено в бъдеще?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1998 г.

Противоречи ли на правото на Общността прилагането на национална разпоредба, която за всички искове за възстановяване на митнически такси въвежда специален срок от пет, а впоследствие три години, вместо обичайния давностен срок от десет години за искове за възстановяване на недължимо платени суми, при условие че този срок, който е подобен на наложения за определени данъци, се прилага по същия начин за искове, основани на правото на Общността за възстановяване на такива такси, както и за тези, основани на националното право?
Противоречи ли на правото на Общността държава членка да се позовава на национален срок за предявяване на искове за възстановяване на такси, събрани в нарушение на правото на Общността, дори ако тази държава членка все още не е изменила своите национални разпоредби, за да ги приведе в съответствие с тези разпоредби на Общността?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1998 г.

В промишлен обект, в който се преработва захарно цвекло в бяла захар, при който инсталациите от първия етап приемат захарното цвекло, преработват го и извличат съдържащите захар течности, а инсталациите от втория етап превръщат в бяла захар съответните течности и сиропи, които могат да бъдат обогатени чрез добавяне на сурова захар от захарна тръстика от френските отвъдморски департаменти, могат ли тези инсталации от втория етап, за целите на предоставянето на помощи за рафиниране на тази захар от отвъдморските департаменти, да се считат по всяко време за „производствено звено“ и за „рафинерия“ по смисъла на Регламенти (ЕИО) № 1785/81, член 9, и № 2225/86?
Ако отговорът е отрицателен, може ли такъв комплекс от инсталации, периодично и за непостоянни периоди, да се счита за „производствено звено“ и за „рафинерия“ по смисъла на тези регламенти?
И накрая, ако отговорът на предходния въпрос е положителен, трябва ли тези периоди да се ограничат до тези, в които преработката на сурова захар от захарна тръстика в бяла захар се извършва в различно време от преработката на сиропи, извлечени от захарно цвекло в инсталациите от първия етап на същия промишлен обект?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form