Дело C-66/96: Høj Pedersen и др., Съдебно решение от 19 ноември 1998 г.

Противоречи ли на правото на Общността, включително на член 119 от Договора за ЕО и Директиви 75/117/ЕИО, 76/207/ЕИО и 92/85/ЕИО, национално законодателство, което освобождава работодателите от задължението да изплащат заплати на бременни служителки в случаите, когато:

1. отсъствието се дължи на това, че бременността значително утежнява заболяване, което иначе не е свързано с бременността;
2. отсъствието се дължи на заболяване, причинено от бременността;
3. отсъствието се дължи на патологично развитие на бременността и продължаването на работата би създало риск за здравето на жената или на нейното неродено дете;
4. отсъствието се дължи на рутинни незначителни оплаквания, свързани с бременността, които се срещат при всяка нормална бременност и освен това не водят до неработоспособност;
5. отсъствието е резултат от медицинска препоръка, предназначена да защити нероденото дете, но която не се основава на действително патологично състояние или на някакви специални рискове за нероденото дете;
6. отсъствието се дължи на това, че работодателят, само на основание бременността, счита, че не може да осигури работа на бременната служителка, въпреки че тя не е неработоспособна,

и в ситуации 1 до 3 и 6 държавата гарантира, че бременната служителка ще получава същата ставка на обезщетение, каквато би получавала при болничен отпуск, докато в ситуации 4 и 5 не се получава държавно обезщетение, а работодателят, освен това, е длъжен по националното законодателство да изплаща пълна заплата по време на заболяване?