Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2001 г.
1. a) С оглед на определенията, дадени в член 1, точки 2, 3 и 8 от Регламент (ЕО) № 1610/96 (наричан по-нататък „регламентът“), трябва ли „продукт“ по смисъла на член 3 от регламента да се разбира като активното вещество или комбинацията от активни вещества, както е по-подробно описано в член 1, точка 3, такива, каквито се срещат в природата или са получени по производствен път, включително всякакви примеси, които неизбежно възникват в резултат на производствения процес?
б) Става ли въпрос за идентични продукти по смисъла на регламента, когато чрез нов процес се получава продукт за растителна защита, който съдържа по-малко количество от неизбежните примеси в сравнение със съществуващ продукт за растителна защита със същия активен компонент?
в) Има ли значение за отговора на въпрос 1, буква б), обстоятелството, че за този нов продукт за растителна защита трябва да се получи ново разрешение, и ако да, какво е това значение?
2. Изпълнени ли са условията, предвидени в член 3, параграф 1, букви а) и д) от регламента, ако продукт за растителна защита е произведен чрез патентован процес, в резултат на което съдържа по-малко количество от неизбежните примеси в сравнение със съществуващ продукт за растителна защита със същото активно вещество, за този нов продукт за растителна защита е получено ново разрешение и патентът, обхващащ съответния производствен процес, е посочен като основен патент по смисъла на член 3, параграф 1, уводна част и буква а)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2001 г.
1. Могат ли полски и чешки граждани да се позовават пряко на Споразуменията в смисъл, че имат право спрямо държава членка да претендират, че получават право на влизане и пребиваване, произтичащо от правото, предвидено в член 44 от Споразумението с Полша и член 45 от Споразумението с Чешката република, за да започнат и упражняват икономическа дейност като самостоятелно заети лица и да създават и управляват предприятия, независимо от политиката, която съответната държава членка провежда в това отношение?
2. Ако отговорът на този въпрос е положителен: свободна ли е държава членка съгласно член 58 от Споразумението с Полша и член 59 от Споразумението с Чешката република да обвърже правото на влизане и пребиваване с определени условия, като тези, съдържащи се в политиката, следвана от Нидерландия, които включват условието чужденецът да разполага с достатъчни средства за издръжка (съгласно глава A 4/4.2.1. от 1994 Vreemdelingencirculaire това означава нетен доход, който е поне равен на нивото на издръжка по смисъла на Algemene Bijstandswet (Общ закон за социално подпомагане))?
3. Позволяват ли член 44 от Споразумението с Полша и член 45 от Споразумението с Чешката република проституцията да бъде изключена от понятието „икономически дейности като самостоятелно заети лица“ на основание, че проституцията не попада в описанието в член 44, параграф 4, уводни думи и буква (c) от Споразумението с Полша и член 45, параграф 4, уводни думи и буква (c) от Споразумението с Чешката република, по морални съображения, на основание, че проституцията е забранена в (повечето) асоциирани държави, и на основание, че тя поражда проблеми, свързани със свободата на действие на проститутките и тяхната независимост, които е трудно да се контролират?
4. Позволяват ли член 43 ЕО (преди това член 52 от Договора за ЕО) и член 44 от Споразумението с Полша и член 45 от Споразумението с Чешката република да се прави разлика между понятията „дейности като самостоятелно заети лица“ и „икономически дейности като самостоятелно заети лица“, съдържащи се в съответните разпоредби, така че дейностите, извършвани от проститутка в самостоятелно качество, попадат в термина, използван в член 43 ЕО (преди това член 52 от Договора за ЕО), но не и в този, използван в тези членове на Споразуменията?
5. Ако отговорът на предходния въпрос е, че такава разлика е допустима:
(а) Съвместимо ли е с член 44 от Споразумението с Полша и член 45 от Споразумението с Чешката република и свободата на установяване, която тези разпоредби целят да реализират, да се налагат минимални условия на самостоятелно заетите лица, посочени в параграф 3 на тези членове, по отношение на обхвата на тяхната дейност, както и да се налагат ограничения като това:
- операторът трябва да извършва квалифицирана работа;
- трябва да съществува бизнес план;
- операторът на бизнеса трябва (също) да се занимава с управлението на бизнеса, а не (изключително) с изпълнителни (производствени) дейности;
- операторът на бизнеса трябва да се стреми да осигури непрекъснатост на предприятието, което означава inter alia, че той трябва да има основно местожителство в Нидерландия;
- трябва да има инвестиции и да се поемат дългосрочни ангажименти?
(б) Дават ли член 44 от Споразумението с Полша и член 45 от Споразумението с Чешката република основание да не се счита за самостоятелно заето лице всяко лице, което е зависимо и задължено към лицето, което я е набрало и/или я е настанило на работа, въпреки че е установено, че между съответното лице и това трето лице не съществува трудово правоотношение, срещу което понятието „самостоятелно заето лице“ в параграф 4 на членове 44 и 45 от Споразуменията цели да постави бариера?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2001 г.
1. Следва ли законодателни мерки на държава-членка, които предвиждат възстановяване на енергийни данъци върху природния газ и електроенергията, но предоставят това възстановяване само на предприятия, чиято дейност се състои основно в производството на стоки, да се считат за държавна помощ по смисъла на член 92 от Договора за ЕО?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, следва ли такава законодателна мярка да се счита за държавна помощ по смисъла на член 92 от Договора за ЕО, дори ако се прилага за всички предприятия, независимо дали тяхната дейност се състои основно в производството на стоки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2001 г.
1. Може ли приносът, въведен с член L. 245-6-1 от Кодекса за социално осигуряване, да се счита за държавна помощ по смисъла на член 87 ЕО (бивш член 92 от Договора за ЕО)
Ако да, оправдан ли е той с оглед на характера и структурата на системата
2. Възложено ли е на търговците на едро изпълнението на услуга от общ икономически интерес по смисъла на член 86, параграф 2 ЕО (бивш член 90, параграф 2 от Договора за ЕО)
Ако приносът може да се квалифицира като държавна помощ, трябва ли той да бъде точно съизмерим с допълнителните разходи, произтичащи от наложените на търговците на едро задължения, за да се приложи дерогацията по член 86, параграф 2 ЕО
3. Следва ли член 49 ЕО (бивш член 59 от Договора за ЕО) да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство като това, въведено със Закона от 19 декември 1997 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2001 г.
При подаване на заявление до държава членка за първо разрешение за пускане на пазара на генеричен продукт за растителна защита, съдържащ активна субстанция, която не е включена в приложение I към Директива 91/414/ЕИО и която вече е на националния пазар две години след уведомяването на тази директива, прилага ли се член 8, параграф 3 от Директива 91/414/ЕИО, така че държавата членка е длъжна да оцени такова заявление в съответствие с изискванията, предвидени в член 4, параграф 1, буква б), точки i)–v), и букви в)–е) от тази директива?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен, длъжна ли е държавата членка да прилага изискванията на член 4, параграф 1, буква б), точки i)–v) към такива заявления „в светлината на съвременните научни и технически познания“?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен, длъжна ли е държавата членка също така да прилага изискванията на член 4, параграф 1, букви в)–е) към такива заявления „в светлината на съвременните научни и технически познания“?
Ако отговорите на въпроси 1, 2 и/или 3 са положителни, длъжна ли е държавата членка да гарантира, че нейните национални разпоредби относно данните, които трябва да бъдат предоставени (както е посочено в членове 8, параграф 3 и 13, параграф 6 от Директивата), позволяват извършването на оценка в съответствие с критериите, предвидени в член 4, параграф 1, буква б), точки i)–v), и букви в)–е) от Директивата „в светлината на съвременните научни и технически познания“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2001 г.
Член 6 от Директива 89/592/ЕИО на Съвета от 13 ноември 1989 година за координиране на разпоредбите относно злоупотребата с вътрешна информация допуска ли държава членка да предвиди по-строга дефиниция в своето законодателство, като същевременно предоставя на определена категория, а именно холдингови дружества, специално изключение от тази по-строга дефиниция?
Съвместимо ли е прилагането на Директива 89/592, транспонирана в Белгия с член 181 от Закона от 4 декември 1990 година, с член 6 от директивата
Член 181 гласи следното:
„Вътрешна информация по смисъла на този кодекс означава информация, която не е публично оповестена, с достатъчно конкретен характер, отнасяща се до един или няколко емитента на прехвърляеми ценни книжа или други финансови инструменти или до една или няколко прехвърляеми ценни книжа или други финансови инструменти, която, ако бъде оповестена, би могла да има съществено влияние върху цената на съответните прехвърляеми ценни книжа или други финансови инструменти.
Вътрешна информация не включва информация, с която холдинговите дружества разполагат поради ролята си в управлението на дружествата, в които имат участие, освен ако не е информация, която трябва да бъде оповестена съгласно законовите и подзаконовите разпоредби относно задълженията, произтичащи от допускането до официално котиране на прехвърляеми ценни книжа на фондова борса.
Разпоредбите на този кодекс се прилагат за прехвърляемите ценни книжа и други финансови инструменти, посочени в член 1.“
Ако държавата членка е транспонирала Директива 89/592/ЕИО по начина, по който белгийският законодател е направил това в член 181 от Закона от 4 декември 1990 година, и такава транспозиция противоречи на директивата, означава ли това, че по-строгите разпоредби се считат за неприложими част от националното законодателство или че те остават напълно приложими, включително и спрямо холдинговите дружества?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2001 г.
Регламент (ЕИО) № 4142/87 на Комисията от 9 декември 1987 година и условията, наложени за неговото прилагане по отношение на вноса на фурми по процедурата за спиране на митата поради крайното предназначение на стоките, изключват ли възможността такива стоки да бъдат внесени в оригинални опаковки с нетно съдържание, което не надвишава 11 kg?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2001 г.
1) Допустимо ли е тълкуване на Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 година относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги или, ако тази директива не е приложима, тълкуване на член 59 и сл. от Договора за ЕО, според което императивни изисквания от обществен интерес, които могат да оправдаят ограничение на свободата на предоставяне на услуги в случаи на командироване на работници, могат да се основават не само на социалната защита на командированите работници, но и на защитата на националната строителна индустрия и намаляването на националната безработица с цел предотвратяване на социално напрежение, съвместимо с правото на Общността?
2) Представлява ли неоправдано ограничение на свободата на предоставяне на услуги по Договора за ЕО обстоятелството, че местен работодател може да изплаща по-ниско възнаграждение от минималното, определено в колективен трудов договор, обявен за общоприложим, чрез сключване на колективен трудов договор на равнище предприятие (който има предимство), докато това — поне фактически — не е възможно за работодател от друга държава-членка на ЕО, който възнамерява да командирова работници във Федерална република Германия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2001 г.
Придават ли разпоредбите на членове I и XIII от ГАТТ 1994 права на частноправни субекти, на които те могат да се позовават директно пред национален съд с цел да се противопоставят на прилагането на втория параграф на член 18, параграф 1 от Регламент № 404/93, изменен с Регламент № 1637/98?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.