Дело C-28/99: Verdonck и др., Съдебно решение от 3 май 2001 г.

Член 6 от Директива 89/592/ЕИО на Съвета от 13 ноември 1989 година за координиране на разпоредбите относно злоупотребата с вътрешна информация допуска ли държава членка да предвиди по-строга дефиниция в своето законодателство, като същевременно предоставя на определена категория, а именно холдингови дружества, специално изключение от тази по-строга дефиниция?

Съвместимо ли е прилагането на Директива 89/592, транспонирана в Белгия с член 181 от Закона от 4 декември 1990 година, с член 6 от директивата

Член 181 гласи следното:

„Вътрешна информация по смисъла на този кодекс означава информация, която не е публично оповестена, с достатъчно конкретен характер, отнасяща се до един или няколко емитента на прехвърляеми ценни книжа или други финансови инструменти или до една или няколко прехвърляеми ценни книжа или други финансови инструменти, която, ако бъде оповестена, би могла да има съществено влияние върху цената на съответните прехвърляеми ценни книжа или други финансови инструменти.

Вътрешна информация не включва информация, с която холдинговите дружества разполагат поради ролята си в управлението на дружествата, в които имат участие, освен ако не е информация, която трябва да бъде оповестена съгласно законовите и подзаконовите разпоредби относно задълженията, произтичащи от допускането до официално котиране на прехвърляеми ценни книжа на фондова борса.

Разпоредбите на този кодекс се прилагат за прехвърляемите ценни книжа и други финансови инструменти, посочени в член 1.“

Ако държавата членка е транспонирала Директива 89/592/ЕИО по начина, по който белгийският законодател е направил това в член 181 от Закона от 4 декември 1990 година, и такава транспозиция противоречи на директивата, означава ли това, че по-строгите разпоредби се считат за неприложими част от националното законодателство или че те остават напълно приложими, включително и спрямо холдинговите дружества?