Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2001 г.
1) При режима на захарта на Общността и по-специално съгласно член 24, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕИО) № 1785/81 на Съвета от 30 юни 1981 година, може ли предприятие, на което национален орган е предоставил квота, да определи захар като С захар, когато тази захар е произведена през дадена маркетингова година, преди предприятието действително да е завършило производството на количество захар, еквивалентно на сбора от неговите А и В квоти?
3) Ако отговорът на въпрос 1 или въпрос 2 е „не“, в обстоятелствата по настоящото дело, нарушава ли националният орган, като поддържа, че изнесената като С захар захар е А или В квотна захар и/или като след това се стреми да наложи такса съгласно член 3 от Регламент (ЕИО) № 2670/81 на Комисията от 14 септември 1981 година за неизпълнение на изискването за износ на С захар извън ЕО, един или повече от следните общи принципи на правото на Общността: (a) принципа на защита на оправданите правни очаквания; (b) принципа на правната сигурност; (c) принципа на недискриминация; (d) принципа на пропорционалност; (e) принципа на правилното използване на правомощията; с последица, че искането за таксата в настоящия случай е нищожно и неприложимо?
4) Допълнително или алтернативно, ако отговорът на въпрос 1 е „не“: (a) Разполага ли националният орган с дискреция да промени размера на таксата, която трябва да бъде наложена съгласно член 3 от Регламент (ЕИО) № 2670/81
(b) Ако отговорът на въпрос 4(а) е „да“, какви фактори може националният орган да вземе предвид при упражняване на такава дискреция, особено с оглед на обстоятелствата по настоящия случай
(c) Ако отговорът на въпрос 4(а) е „не“, е ли член 3, параграф 1 от Регламент 2670/81 нищожен дотолкова, доколкото изисква националният орган да наложи такса, дори когато количеството захар, реализирано на вътрешния пазар, на практика не надвишава сбора от А и В квотите на съответния производител?
5) Пречи ли националният орган, в обстоятелствата по настоящия случай, да наложи такса съгласно член 3, параграф 1 от Регламент 2670/81 на Комисията, когато не е уведомил предприятието за такава такса в съответствие със срока, съдържащ се в член 3, параграф 2 от Регламент 2670/81, преди 1 май на съответната година и/или освобождава ли предприятието от всякакви задължения за плащане на такава такса при горепосочените обстоятелства?
6) В обстоятелствата по настоящия случай, задължен ли е националният орган да изплати експортните възстановявания, които предприятието би поискало към момента на износа и които биха били дължими, ако захарта, описана като С захар и изнесена по лицензи за С захар, беше определена като А и В квотна захар, на основание че: (a) националният орган може ретроспективно да приеме експортна декларация по член 3 от Регламент (ЕИО) № 3665/87 на Комисията и обстоятелствата по настоящия случай представляват случай на непреодолима сила, позволяващ удължаване на срока за представяне на доказателства по член 4 от Регламент 3665/87
и/или на основание че: (b) отказът да се изплатят такива експортни възстановявания би представлявал нарушение на принципите на защита на оправданите правни очаквания и/или правната сигурност и/или пропорционалността и/или правилното използване на правомощията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2001 г.
В ситуация, при която възлагащ орган възлага договор съгласно разпоредбите на втората алинея на член 29, параграф 1 от Директива 71/305/ЕИО на Съвета, глава 2, от 26 юли 1971 г., както е приложена в националното право на държава членка, и при която органът е определил „Критерии за възлагане (различни от цената)“ като това, че договорът ще бъде възложен на „компетентния изпълнител, който е представил оферта, оценена като най-изгодна за“ (възлагащия орган) „от гледна точка на разходите и техническите качества“, и когато тримата най-ниски оференти са изпълнители с призната компетентност и са представили валидни оферти с признати технически качества, и когато цените на тримата най-ниски оференти не се различават значително, задължен ли е възлагащият орган да възложи договора на изпълнителя, който е предложил най-ниската цена, или възлагащият орган има право да възложи договора на изпълнителя с втората най-ниска цена въз основа на професионалния доклад на своя консултиращ инженер, че крайната стойност на договора за възлагащия орган вероятно ще бъде по-ниска, ако договорът бъде възложен на изпълнителя, който е предложил втората най-ниска цена, отколкото ако договорът бъде възложен на изпълнителя, който е предложил най-ниската цена?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2001 г.
Регламент (ЕО) № 1638/94 на Комисията от 5 юли 1994 година относно класифицирането на определени стоки в Комбинираната номенклатура валиден ли е, доколкото класифицира под код по КН 8517 82 90 стоките, съответно описани в точки 1, 2 и 3 от приложението към този регламент?
Регламент (ЕО) № 1165/95 на Комисията от 23 май 1995 година относно класифицирането на определени стоки в Комбинираната номенклатура валиден ли е, доколкото класифицира под код по КН 8517 82 90 стоките, описани в точка 4 от приложението към този регламент?
Следва ли Комбинираната номенклатура (Регламент № 2658/87 на Съвета, изменен) да се тълкува в смисъл, че изисква тези стоки [предмет на главното производство] да бъдат класифицирани като „Автоматични машини за обработка на данни и техните единици; магнитни или оптични четци, машини за пренасяне на данни върху носители в кодиран вид и машини за обработка на такива данни, некласифицирани или невключени другаде...“ по тарифна позиция 8471, (i) след 1 януари 1996 г., или (ii) между 28 април 1993 г. и 31 декември 1995 г., или (iii) за двата периода?
Ако отговорът на някоя част от въпрос 3 е отрицателен по отношение на една или повече от стоките [предмет на главното производство], следва ли Комбинираната номенклатура да се тълкува в смисъл, че такива стоки следва да бъдат класифицирани, преди 1 януари 1996 г., като „Електрически апарати за линейна телефония или линейна телеграфия, включително такива апарати за системи с носещ ток...“ по тарифна позиция 8517 или, след 1 януари 1996 г., като „Електрически апарати за линейна телефония или линейна телеграфия, включително телефонни апарати с безжични слушалки и телекомуникационни апарати за системи с носещ ток или за цифрови линейни системи; видеотелефони...“ по тарифна позиция 8517?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2001 г.
1. a) С оглед на определенията, дадени в член 1, точки 2, 3 и 8 от Регламент (ЕО) № 1610/96 (наричан по-нататък „регламентът“), трябва ли „продукт“ по смисъла на член 3 от регламента да се разбира като активното вещество или комбинацията от активни вещества, както е по-подробно описано в член 1, точка 3, такива, каквито се срещат в природата или са получени по производствен път, включително всякакви примеси, които неизбежно възникват в резултат на производствения процес?
б) Става ли въпрос за идентични продукти по смисъла на регламента, когато чрез нов процес се получава продукт за растителна защита, който съдържа по-малко количество от неизбежните примеси в сравнение със съществуващ продукт за растителна защита със същия активен компонент?
в) Има ли значение за отговора на въпрос 1, буква б), обстоятелството, че за този нов продукт за растителна защита трябва да се получи ново разрешение, и ако да, какво е това значение?
2. Изпълнени ли са условията, предвидени в член 3, параграф 1, букви а) и д) от регламента, ако продукт за растителна защита е произведен чрез патентован процес, в резултат на което съдържа по-малко количество от неизбежните примеси в сравнение със съществуващ продукт за растителна защита със същото активно вещество, за този нов продукт за растителна защита е получено ново разрешение и патентът, обхващащ съответния производствен процес, е посочен като основен патент по смисъла на член 3, параграф 1, уводна част и буква а)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2001 г.
Следва ли понятието „подобни контейнери“ по позиция 4202 от Комбинираната номенклатура на Общата митническа тарифа да се тълкува в смисъл, че обхваща продукт, описан като носилка за дете, състояща се основно от носеща рамка от алуминиеви тръби и тъкани от синтетични влакна — сглобени чрез зашиване — в която дете може да бъде носено в седнало положение на гърба на човек и под седалката има място за съхранение на малки предмети,
или
следва ли посоченият продукт да се класифицира съгласно общо правило 3, буква б) като други изработени текстилни изделия от тъкани по подпозиция 6307 90 99 0990 от Комбинираната номенклатура,
или
попада ли посоченият продукт под друга позиция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2001 г.
Следва ли член 7, буква а) от Директива 85/374/ЕИО на Съвета от 25 юли 1985 година да се тълкува в смисъл, че дефектен продукт не се счита за пуснат в обращение, ако производителят на дефектния продукт, в хода на предоставяне на конкретна медицинска услуга, произвежда и използва продукта върху човешки орган, който към момента на настъпване на вредата е бил изваден от тялото на донор с цел подготовка за трансплантация в тялото на друго лице, като вследствие на тази подготовка е причинена вреда на органа?
Следва ли член 7, буква в) от Директива 85/374/ЕИО на Съвета от 25 юли 1985 година да се тълкува в смисъл, че публична болница е освободена от отговорност по Директивата за продукти, произведени и използвани от тази болница в хода на предоставяне на конкретна публично финансирана услуга на пострадалото лице, за която лицето не е заплатило възнаграждение?
Налага ли правото на Общността изисквания относно начина, по който държавите членки следва да определят понятията „вреда, причинена от смърт или телесна повреда“ и „вреда на или унищожаване на вещ“ по член 9 от Директива 85/374/ЕИО на Съвета от 25 юли 1985 година, или отделните държави членки са свободни да определят значението на тези понятия?
Следва ли член 9, буква а) от Директива 85/374/ЕИО на Съвета от 25 юли 1985 година да се тълкува в смисъл, че вредата на човешки орган, който към момента на настъпване на вредата е бил изваден от тялото на донор за незабавна трансплантация в тялото на определено друго лице, попада в обхвата на израза „вреда, причинена от ... телесна повреда“ по отношение на предвидения получател на органа?
Следва ли член 9, буква б) от Директива 85/374/ЕИО на Съвета от 25 юли 1985 година да се тълкува в смисъл, че вредата на човешки орган, който към момента на настъпване на вредата е бил изваден от тялото на донор за незабавна трансплантация в тялото на определено друго лице, попада в обхвата на израза „вреда на или унищожаване на [друга] вещ“ по отношение на предвидения получател на органа?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2001 г.
1. Следва ли член 9 от Договора за ЕО (сега, след изменението, член 23 ЕО), член 12 от Договора за ЕО (сега, след изменението, член 25 ЕО) и член 16 от Договора за ЕО (отменен с Договора от Амстердам) или член 95 от Договора за ЕО (сега, след изменението, член 90 ЕО) да се тълкуват в смисъл, че тези разпоредби, или тази разпоредба, не допускат публичен орган в държава членка да налага производствена такса върху прасета, отгледани в съответната държава членка и изнесени живи в друга държава членка, когато: - подобна такса се налага за всяко прасе, произведено в съответната държава членка и продадено за клане на вътрешния пазар; - подробните правила за изчисляване на таксата не водят до дискриминация между двете групи продукти, тъй като при определяне на различните „тегловни категории“ за заклани и живи прасета може да се приеме, че е осигурено компенсиране на средната разлика между „тегло на трупа“ и „живо тегло“, но - таксата за прасета, продадени за клане на вътрешния пазар, става дължима при доставката им за клане, докато таксата за прасета, изнесени живи, става дължима в момента на износа; - в първия случай таксата се дължи от производителя, а във втория случай — от износителя, независимо дали той е и производителят; - таксата не се налага за прасета, продадени живи на вътрешния пазар; и - част от приходите от таксата се използват за дейности, които поради своята същност и непосредствени цели се отнасят до първичното производство на прасета в държавата членка и по този начин облагодетелстват и изнесените прасета, докато друга част от приходите се използва за дейности, които поради своята същност и непосредствени цели се отнасят само до клането и по-нататъшната преработка в държавата членка и продажбата на вътрешния и износния пазар на национално преработени производни на първичния продукт и по този начин не облагодетелстват изнесените прасета?
2. Ако на първия въпрос се отговори утвърдително: има ли значение за отговора обстоятелството, че схемата за таксата е, съгласно член 93, параграф 3 от Договора за ЕО (сега член 88, параграф 3 ЕО), нотифицирана и одобрена от Комисията на ЕС като допустима държавна помощ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2001 г.
Когато възлагащ орган възлага договор съгласно разпоредбите на член 29, параграф 1, втора алинея от Директива 71/305/ЕИО на Съвета от 26 юли 1971 г., транспонирана в националното законодателство на държава членка, и в този контекст е определил „критерии за възлагане (освен цената)“ така, че договорът да бъде възложен на „добре квалифицирания изпълнител, който подаде оферта, която по отношение на разходите и техническата стойност се счита за най-изгодна“ за възлагащия орган, и тримата участници с най-ниски оферти са изпълнители, чиито квалификации са признати и са подали валидни оферти с призната техническа стойност, а цените на офертите на тримата с най-ниски оферти не се различават съществено, задължен ли е възлагащият орган да сключи договора с изпълнителя, който е предложил най-ниската цена, или може възлагащият орган да сключи договора с изпълнителя с втората най-ниска цена въз основа на експертен доклад от консултантския инженер на органа, че крайните разходи по договора вероятно ще бъдат по-ниски за възлагащия орган, ако договорът бъде сключен с изпълнителя, който е подал офертата с втората най-ниска цена, отколкото ако договорът бъде сключен с изпълнителя, който е подал офертата с най-ниската цена?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2001 г.
Съществува ли удържан данък по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива 90/435/ЕИО на Съвета от 23 юли 1990 г., когато националното законодателство предвижда, че при разпределение на печалби от дъщерно дружество (акционерно дружество или еквивалентно дружество) към неговото дружество майка, при определяне на облагаемата печалба на дъщерното дружество се вземат предвид общите нетни печалби, включително доходи, които са били обект на специално облагане, водещо до погасяване на данъчното задължение, както и необлагаеми доходи, когато тези две категории доходи не биха били облагаеми съгласно националното законодателство, ако останат при дъщерното дружество и не бъдат разпределени на дружеството майка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.