Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2001 г.
Позволява ли съвместното тълкуване на член 4, параграф 2 и член 9, параграф 2 във връзка с приложение VII (част 2, буква в) от Директива 97/33/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 1997 година относно взаимното свързване в областта на далекосъобщенията с оглед осигуряване на универсална услуга и оперативна съвместимост чрез прилагане на принципите на предоставяне на открита мрежа (ONP):
а) националните регулаторни органи да наложат ex ante на оператор с важно пазарно влияние задължението да предоставя на други оператори достъп до абонатната линия и да предлага взаимно свързване на местни и по-високо равнище центрове за комутация;
б) или, напротив, тези органи имат правомощието – по отношение на достъпа и взаимното свързване на тези конкретни точки на мрежата – само „да насърчават“ споразумения, договорени между различните оператори, но не и да налагат такъв достъп и взаимно свързване като ex ante задължение на оператор с важно пазарно влияние?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2001 г.
1) Може ли да се счита за потребител предприятие, което, чрез договор с друго предприятие, използващо формуляр, изготвен от последното, доколкото договорът попада в обхвата на обичайната му стопанска дейност, придобива услуга или стока единствено за полза на своите служители, която е напълно несвързана и отдалечена от обичайната му търговска и стопанска дейност; може ли да се каже при такива обстоятелства, че тази страна е действала за цели, които не са свързани с предприятието?
2) Ако на предходния въпрос се отговори утвърдително, възможно ли е всяка страна или образувание да се счита за потребител, когато действа за цели, които не са свързани или благоприятни за обичайната му търговска или стопанска дейност, или понятието потребител се отнася само до физически лица, с изключение на всички други?
3) Може ли дружество да се счита за потребител?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2001 г.
1) Може ли търговец, който чрез договор с друг търговец, използвайки формуляр, изготвен от последния и обичайно използван в неговата търговска дейност, закупува услуга или стока, предназначена единствено за неговите служители и без каквато и да е връзка с търговската дейност, която обичайно извършва, да се счита за потребител
Може ли в такъв случай да се приеме, че съответното лице не е действало в рамките на своята търговска дейност?
2) Ако на първия въпрос се отговори утвърдително, може ли всяко лице или институция, когато не действа в рамките на търговската дейност, която обичайно извършва, или с оглед на цели, попадащи в тази дейност, да се счита за потребител, или понятието „потребител“ обхваща единствено физически лица, а не други правни субекти?
3) Може ли дружество да се счита за потребител?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2001 г.
Позволяват ли член 2, букви в) и г), последна алинея, и член 3 от Втората директива 88/357/ЕИО на Съвета от 22 юни 1988 година на държава членка да налага данък върху застрахователните премии на юридическо лице, установено в друга държава членка, по отношение на премии, които това юридическо лице е платило на застраховател, също установен в друга държава членка, за покриване на стопанските рискове на негово дъщерно или поддъщерно дружество, установено в държавата членка, която налага данъка
Има ли значение, ако юридическото лице, което е платило премиите, и юридическото лице, чиито стопански рискове са покрити, са две дружества от една и съща група, свързани с друго отношение, различно от това на майка и дъщерно дружество?
Има ли значение за отговора на първия въпрос, ако застрахованият не е крайната холдингова компания, а друго дружество от групата (например captive застрахователно дружество)?
Има ли значение за отговорите на първия и втория въпрос или за тълкуването на понятията „застраховащ“ или „държава членка, в която е разположен рискът“, ако застрахователната премия, отнасяща се до застрахования риск, не се прехвърля (изцяло или частично) на дъщерното или поддъщерното дружество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2001 г.
Могат ли граждани на държава членка на Европейския съюз да се позовават на свободното движение на капитали, дори ако капиталовата операция няма международен елемент?
Съвместимо ли е със свободното движение на капитали изискването за разрешение от компетентния орган по въпросите на недвижимите имоти, за да влезе в сила сделка за покупка на парцел за строителство?
Какви са последиците от „стендстил“ клаузата в точка 1, буква е) от приложение XII към Споразумението за Европейското икономическо пространство по отношение на разпоредбите, изискващи разрешение за вписване в имотния регистър, които по своята същност са нови и са приети след подписването на горепосоченото споразумение на 2 май 1992 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2001 г.
Следва ли електронните платки, които позволяват на автоматични устройства за обработка на данни и техните единици да обработват аудио сигнали (звукови карти), да бъдат класифицирани по тарифна позиция 8471, 8473 или 8543 от Комбинираната номенклатура, изменена с Регламент (ЕО) № 1153/97 на Комисията от 24 юни 1997 година?
Действителни ли са Регламент (ЕО) № 1153/97 на Комисията от 24 юни 1997 година и Регламент (ЕО) № 2086/97 на Комисията от 4 ноември 1997 година, изменящи приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическата номенклатура и Общата митническа тарифа, доколкото изискват звуковите карти, описани в първия въпрос, да бъдат класифицирани по тарифна позиция 8543 от Комбинираната номенклатура?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2001 г.
1. Могат ли полски и чешки граждани да се позовават пряко на споразуменията в смисъл, че имат право спрямо държава членка да претендират, че черпят право на влизане и пребиваване от правото, предвидено в член 44 от споразумението с Полша и член 45 от споразумението с Чешката република, за да започнат и упражняват икономическа дейност като самостоятелно заети лица и да създават и управляват предприятия, независимо от политиката, която съответната държава членка провежда в това отношение?
2. Ако отговорът на този въпрос е положителен: свободна ли е държава членка съгласно член 58 от споразумението с Полша и член 59 от споразумението с Чешката република да обвърже правото на влизане и пребиваване със специфични условия, като тези, съдържащи се в политиката, следвана от Нидерландия, които включват условието чужденецът да разполага с достатъчни средства за издръжка (съгласно глава A 4/4.2.1. от 1994 Vreemdelingencirculaire това означава нетен доход, който е най-малко равен на прага на социално подпомагане по смисъла на Algemene Bijstandswet (Общ закон за социално подпомагане))?
3. Позволяват ли член 44 от споразумението с Полша и член 45 от споразумението с Чешката република проституцията да бъде изключена от понятието „икономически дейности като самостоятелно заети лица“ на основание, че проституцията не попада в описанието в член 44, параграф 4, уводни думи и буква (c) от споразумението с Полша и член 45, параграф 4, уводни думи и буква (c) от споразумението с Чешката република, по морални причини, на основание, че проституцията е забранена в (повечето) асоциирани държави, и на основание, че тя поражда проблеми, свързани със свободата на действие на проститутките и тяхната независимост, които са трудни за контрол?
4. Позволяват ли член 43 ЕО (преди това член 52 от Договора за ЕО) и член 44 от споразумението с Полша и член 45 от споразумението с Чешката република да се прави разграничение между понятията „дейности като самостоятелно заети лица“ и „икономически дейности като самостоятелно заети лица“, съдържащи се в съответните разпоредби, така че дейностите, извършвани от проститутка в качеството ѝ на самостоятелно заето лице, да попадат в обхвата на използвания в член 43 ЕО (преди това член 52 от Договора за ЕО) термин, но не и в този, използван в тези членове на споразуменията?
5. Ако отговорът на предходния въпрос е, че такова разграничение е допустимо:
(a) Съвместимо ли е с член 44 от споразумението с Полша и член 45 от споразумението с Чешката република и свободата на установяване, която тези разпоредби целят да реализират, да се налагат минимални условия на самостоятелно заетите лица, посочени в параграф 3 на тези членове, по отношение на обхвата на тяхната дейност, както и да се налагат ограничения като това:
- операторът трябва да извършва квалифицирана работа;
- да съществува бизнес план;
- операторът на предприятието трябва (също) да се занимава с управлението на предприятието, а не (изключително) с изпълнителни (производствени) дейности;
- операторът на предприятието трябва да се стреми към осигуряване на непрекъснатост на предприятието, което означава inter alia, че той трябва да има основно местожителство в Нидерландия;
- да има инвестиции и да се поемат дългосрочни ангажименти?
(b) Предоставят ли член 44 от споразумението с Полша и член 45 от споразумението с Чешката република основание да не се счита за самостоятелно заето лице всяко лице, което е зависимо и задължено към лицето, което я е наело и/или е осигурило работата ѝ, дори и да е установено, че между съответното лице и това трето лице няма трудово правоотношение, срещу което терминът „самостоятелно заето лице“ в параграф 4 на членове 44 и 45 от споразуменията цели да постави бариера?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.