всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Преюдициално запитване

Преюдициално запитване

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.

Попада ли в обхвата на член 4, параграф 1 от Директива 93/13, който се позовава на обстоятелствата, довели до сключването на договора, и в обхвата на член 7, параграф 3 от същата директива, който се позовава на подобни по смисъл клаузи, абстрактната преценка, за целите на контрола за прозрачност в рамките на колективен иск, на клаузите, използвани от над сто финансови институции в милиони банкови договори, без да се отчита степента на предоставената преддоговорна информация за правната и икономическа тежест на клаузата, нито останалите довели до сключването на договора обстоятелства във всеки отделен случай, към момента на самото сключване?
Съвместима ли е с член 4, параграф 2 и член 7, параграф 3 от Директива 93/13 възможността да се извърши абстрактен контрол за прозрачност от гледна точка на средния потребител, когато някои от предложенията за договор са ориентирани към различни конкретни групи потребители или когато множество институции с различни в икономическо и географско отношение области на дейности използват предварително формулираните клаузи много дълъг период от време, през който се е повишила осведомеността на обществеността относно тези клаузи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.

Трябва ли член 9, параграф 1 от Директива [2006/112] да се тълкува в смисъл, че организация с нестопанска цел, чиято дейност е свързана с изпълнението на програми за държавна помощ, финансирани от [ЕФРР], следва да се счита за данъчнозадължено лице, извършващо икономическа дейност?
Трябва ли член 28 от Директива [2006/112] да се тълкува в смисъл, че сдружение, което на практика не предоставя услуги по обучение, следва независимо от това да се приравни на доставчика на услугите, когато тези услуги са придобити от друг икономически оператор, за да може да се изпълни проект за държавна помощ, финансиран от [ЕФРР]?
Когато доставчикът на услугата получава от получателя на услугата само частична насрещна престация за предоставената услуга (30 %), а останалата стойност на услугата се плаща под формата на изплащане на помощ от [ЕФРР], представлява ли облагаема насрещна престация — по смисъла на член 73 от Директива [2006/112] — цялата сума, която доставчикът на услугата получава както от получателя на услугата, така и от трето лице под формата на изплащане на помощ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.

Ще бъде ли нарушено правото на подсъдимия да присъства на съдебния процес по член 8, параграф 1 във връзка със съображения 33 и 44 от Директива 2016/343, ако в провежданите съдебни заседания по делото подсъдимият участва чрез онлайн връзка по изрично негово желание, ако е бил защитаван от присъстващ в съдебна зала упълномощен от него адвокат, ако връзката му позволява да следи хода на процеса, сочи и се запознава с доказателства, може да бъде изслушван без технически пречки и му е осигурена ефективна и поверителна комуникация с адвоката?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2024 г.

1. Трябва ли [Директива 2014/23] за възлагането на договори за концесия, както и общите принципи, произтичащи от Договора, и по-специално членове 15, 16, 20 и 21 от [Хартата], член 3 [ДЕС] и членове 8, 49, 56, 12, 145 и 151 [ДФЕС], да се тълкуват в смисъл, че се прилагат по отношение на концесиите за управление на играта „Бинго“, които са били възложени чрез тръжна процедура през 2000 г., изтекли са, а след това многократно са били удължавани със законодателни разпоредби, които са влезли в сила след влизането в сила на Директивата и изтичането на крайния срок за нейното транспониране?
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос, допуска ли [Директива 2014/23] тълкуване или прилагане на вътрешни законови разпоредби или практики за прилагане на тези разпоредби, които лишават администрацията от дискреционното правомощие да започне, по искане на заинтересованите страни, административна процедура за промяна на условията за експлоатация на концесиите, със или без провеждане на нова процедура за възлагане в зависимост от това дали предоговарянето на обичайния баланс се квалифицира като съществена или несъществена промяна, в случаите на възникване на непредвидени, непредвидими и независещи от страните обстоятелства, които значително засягат нормалните условия на оперативен риск, докато са налице тези обстоятелства и за времето, необходимо за евентуално възстановяване на първоначалните условия на експлоатация на концесиите?
3. Допуска ли [Директива 89/665], изменена с [Директива 2014/23], тълкуване или прилагане на вътрешни национални разпоредби или практики за прилагане на тези разпоредби, според които законодателят или публичната администрация могат да обвържат участието в процедурата за ново възлагане на концесии за хазартни игри с условието концесионерът да се присъедини към режима на техническо удължаване, включително в случаите, в които е изключена възможността за предоговаряне на условията за експлоатация на концесията с цел възстановяване на баланса вследствие на настъпване на непредвидени, непредвидими и независещи от страните обстоятелства, които значително засягат нормалните условия на оперативен риск, докато са налице тези обстоятелства и за времето, необходимо за евентуално възстановяване на първоначалните условия на експлоатация на концесиите?
4. Допускат ли, във всички случаи, членове 49 и 56 ДФЕС и принципите на правна сигурност и на ефективност на правната защита, както и принципът на оправданите правни очаквания, тълкуване или прилагане на вътрешни законодателни разпоредби или практики за прилагане на тези разпоредби, които лишават администрацията от дискреционното правомощие да започне, по искане на заинтересованите страни, административна процедура, насочена към промяна на условията за експлоатация на концесиите, със или без провеждане на нова процедура за възлагане в зависимост от това дали предоговарянето на обичайния баланс се квалифицира като съществена или несъществена промяна, в случаите на възникване на непредвидими, непредвидими и независещи от страните обстоятелства, които значително засягат нормалните условия на оперативен риск, докато са налице тези обстоятелства и за времето, необходимо за евентуално възстановяване на първоначалните условия на експлоатация на концесиите?
5. Допускат ли членове 49 и 56 ДФЕС и принципите на правна сигурност и на ефективност на правната защита, както и принципът на оправданите правни очаквания, изключват тълкуване или прилагане на вътрешни национални разпоредби или практики за прилагане на тези разпоредби, според които законодателят или публичната администрация могат да обвържат участието в процедурата за ново възлагане на концесии за хазартни игри с условието концесионерът да се присъедини към режима на техническо удължаване, включително в случаите, в които е изключена възможността за предоговаряне на условията за експлоатация на концесията с цел възстановяване на баланса вследствие на настъпване на непредвидени, непредвидими и независещи от страните обстоятелства, които значително засягат нормалните условия на оперативен риск, докато са налице тези обстоятелства и за времето, необходимо за евентуално възстановяване на първоначалните условия на експлоатация на концесиите?
6. По-общо, допускат ли членове 49 и 56 ДФЕС и принципите на правна сигурност и на ефективност на правната защита, както и принципът на оправданите правни очаквания, национално законодателство като относимото към основния спор, което задължава операторите на бинго зали да заплащат значителна месечна такса за техническо удължаване, която не е предвидена в първоначалните концесионни договори, чиито размер е еднакъв за всички видове оператори и която се променя периодично от законодателя без каквато и да било явна връзка с характеристиките и развитието на конкретното концесионно правоотношение?"
– В допълнение, само по дело C‑730/22:
"Допускат ли Директива [2014/23], ако бъде счетена за приложима и, във всички случаи, общите принципи, произтичащи от членове 26, 49, 56 и 63 ДФЕС, както се тълкуват и прилагат в практиката на Съда, и по-специално забраната за дискриминация, принципа на пропорционалност и защитата на конкуренцията и свободното движение на услуги и капитали, прилагането на национални разпоредби, съгласно които националният законодател или публичната администрация може по време на така нареченото „техническо удължаване“, подновявано няколко пъти през последното десетилетие в сектора на концесиите за хазартни игри, едностранно да повлияе на текущите отношения, като въведе задължение за плащане на първоначално недължими концесионни такси, като впоследствие увеличи неколкократно тези такси, които винаги се определят като фиксирана сума за всички концесионери, независимо от оборота, и като постави допълнителни ограничения върху дейността на концесионерите, като забраната за прехвърляне на обекти и обвързването на участието в бъдещата процедура за [ново] възлагане на концесии със участието в посоченото удължаване от страна на операторите?"

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2024 г.

Трябва ли член 2, буква б) от Регламент [№ 995/2010] да се тълкува в смисъл, че пускане на дървен материал на пазара е и продажбата на необработен дървен материал или на дърва за горене по смисъла на приложение № 1 към Регламента срещу възнаграждение, ако по силата на договора този дървен материал се добива от купувача съгласно инструкциите на продавача и под негов надзор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.

Трябва ли член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че понятието „място, където е настъпило […] вредоносното събитие“, включва седалището на дружеството майка, което предявява иск за обезщетение за вредите, претърпени изключително от неговите дъщерни дружества поради антиконкурентните действия на трето лице по смисъла на член 101 ДФЕС, ако се твърди, че това дружество майка и въпросните дъщерни дружества са част от една и съща стопанска единица?
От значение ли е за целите на прилагането на член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 обстоятелството, че към момента на различните придобивания, предмет на спора, не всички дъщерни дружества са били част от групата на дружеството майка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2024 г.

1) Трябва ли разпоредбите на членове 18, 20, 21 и 165, параграф 2, второ тире от [ДФЕС] да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, съгласно която родител губи правото на увеличаване на годишното основно данъчно облекчение по данъка върху доходите за дете на издръжка, тъй като на това дете в качеството му на студент на издръжка, който е упражнил свободата на движение и пребиваване в друга държава членка с цел обучение, възползвайки се въз основа на националните актове за изпълнение от мерките по член 6, параграф 1, буква а) от Регламент [„Еразъм +“] за осъществяване на студентска мобилност от държава членка, в която усредненият размер на издръжката за живот е по-нисък или среден, в държава членка, в която усредненият размер на издръжката за живот е по-висок, съгласно утвърдените критерии от Европейската комисия по смисъла на член 18, параграф 7 от същия регламент, е изплатено подпомагане за студентска мобилност, чийто размер надхвърля определената фиксирана граница?
2) Трябва ли член 67 от Регламент [№ 883/2004] да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, съгласно която родител губи правото на увеличаване на годишното основно данъчно облекчение по данъка върху доходите за студент на издръжка, който по време на пребиваването за обучение в друга държава членка се е възползвал от подпомагането за студентска мобилност по член 6, параграф 1, буква а) от Регламент [„Еразъм +“]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.

1) Трябва ли член 4 и член 32, параграф 2 от [Регламент № 1307/2013] и член 60 от [Регламент № 1306/2013] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като съдържащата се в Кралски указ 41/2021, която, за да препятства създаването на изкуствени условия при предоставянето на постоянно затревени площи, публична собственост за общо ползване, на бенефициери, които не ги използват, предвижда, че пасищната дейност ще се допуска само ако се осъществява с животни от собственото стопанство?
2) Трябва ли член 60 от [Регламент № 1306/2013], отнасящ се до създаването на изкуствени условия за получаването на помощи, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като съдържащата се в Кралски указ 41/2021, която установява презумпция за изкуствено създаване на условия за достъп до помощта в случаите, когато селскостопанската пасищна дейност в постоянно затревени площи, публична собственост за общо ползване, се извършва с животни, които не са от собственото стопанство на заявилия помощта?
3) Трябва ли член 4, параграф 1, буква в) от [Регламент № 1307/2013] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като съдържащата се в Кралски указ 1075/2014 […], съгласно която пашата в земеделски площи не може да се счита за дейност по поддържане на тези площи в състояние, което ги прави подходящи за паша?
4) Трябва ли член 4, параграф 1, буква в) от [Регламент № 1307/2013] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като съдържащата се в Кралски указ 1075/2014 […], съгласно която лицата, които са притежатели само на неизключително право на паша върху чужди имоти и които прехвърлят това право на трето лице, което използва затревените площи за изхранване на собствените си животни, не извършват селскостопанска дейност по смисъла на член 4, параграф 1, буква в), подточка i) от същия регламент?
5) Трябва ли член 4, параграф 1, букви б) и в) от [Регламент № 1307/2013] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като съдържащата се в Кралски указ 1075/2014 […], съгласно която лицата, които са притежатели само на неизключително право на паша върху чужди имоти, предназначени за общо ползване, не може да се считат за управляващи затревените площи, върху които се разпростира това право на паша, за целите на извършването на дейности по поддържане на тези земеделски площи в състояние, което ги прави подходящи за паша?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.

В кой момент следва да се прекрати делото пред съда в случай на прекратяване на главното производство пред националния съд съгласно член 100 от Процедурния правилник на Съда?
Кой съд е компетентен да се произнесе по въпроса за разноските след заличаване на делото от регистъра на Съда?
Подлежат ли на възстановяване разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на страните по главното производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2024 г.

1) Трябва ли член 33, параграф 2, буква г) във връзка с член 2, буква р) от Директива 2013/32/ЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, съгласно която подадена в тази държава членка молба за международна закрила трябва да се отхвърли като недопустима, когато подадена преди това в друга държава членка молба за международна закрила е била окончателно отхвърлена като неоснователна?
2) Трябва ли член 33, параграф 2, буква г) във връзка с член 2, буква р) от Директива 2013/32/ЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, съгласно която подадената в тази държава членка молба за международна закрила трябва да се отхвърли като недопустима, когато кандидатът вече е подал молба за международна закрила в друга държава членка и процедурата е прекратена от другата държава членка, тъй като кандидатът се е отказал от молбата си в тази държава членка?
3) При отрицателен отговор на първия въпрос: Трябва ли член 33, параграф 2, буква г) във връзка с член 2, буква р) от Директива 2013/32/ЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, съгласно която подадената в тази държава членка молба за международна закрила трябва да се отхвърли като недопустима, когато кандидатът вече е подал молба за международна закрила в друга държава членка и процедурата е прекратена от другата държава членка, тъй като кандидатът се е отказал от молбата си в тази държава членка, въпреки че процедурата за убежище може да бъде възобновена в другата държава членка, ако кандидатът подаде молба за това в другата държава членка?
4) При утвърдителен отговор на втория въпрос: Определя ли правото на Съюза при произнасянето по молба за международна закрила кой момент е от значение по отношение на това дали прекратената в друга държава членка процедура за убежище все още може да се възобнови или този въпрос се определя само от националното право?
5) В случай че на третия въпрос се отговори, че правото на Съюза съдържа съответните разпоредби: Съгласно разпоредбите на правото на Съюза при произнасянето по молба за международна закрила кой момент е от значение по отношение на това дали прекратената преди това процедура за убежище в друга държава членка все още може да се възобнови?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form