Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Следва ли член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, във връзка с член 101 ДФЕС, да се тълкува в смисъл, че връчването на съдебни съобщения на дружество майка, срещу което е предявен иск за обезщетение за вреди, причинени от антиконкурентна практика, се счита за редовно, когато това връчване е извършено (или е направен опит да бъде извършено) на адреса по седалището на дъщерното дружество, установено в държавата, в която е образувано съдебното производство, а дружеството майка, установено в друга държава членка, не се явява по делото и производството е проведено в негово отсъствие?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос, съвместимо ли е подобно тълкуване на член 47 от Хартата с член 53 от Хартата, с оглед на практиката на Tribunal Constitucional (Конституционен съд) относно връчването на съдебни съобщения на дружества майки, установени в друга държава членка, по дела, свързани с картела за камиони?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Трябва ли да се счита, че правилото, съдържащо се във втората част на първото изречение и във второто изречение на член 177, параграф 3 от [Правилника за дейността на съдилищата] — а именно че „[д]елото пред второинстанционния съд се счита за приключено на датата на изпращане на съдебния акт от кабинета на съдията след връщане на делото от службата за регистриране[, че с]лужбата за регистриране е длъжна да върне преписката по делото в кабинета на съдията във възможно най-кратък срок, считано от датата на получаването ѝ[, и че с]лед това съдебният акт се изпраща от съда в нов осемдневен срок“ — съответства на член 19, параграф 1 ДЕС и член 47 от [Хартата]?
Съответства ли на член 19, параграф 1 ДЕС и член 47 от [Хартата] разпоредбата на член 40, параграф 2 от [Закона за организацията на съдилищата], в която се предвижда, че „[п]равната позиция, приета на събранието на всички съдии или на отделение на Vrhovni sud (Върховен съд), Visoki trgovački sud (Апелативен търговски съд), Visoki upravni sud (Апелативен административен съд), Visoki kazneni sud (Апелативен наказателен съд), Visoki prekršajni sud (Апелативен административно-наказателен съд) и на събранието на отделение на Županijski sud (окръжен съд), е задължителна за всички действащи като втора инстанция състави или съдии от това отделение или този съд?“
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Допуска ли Директива (ЕС) 2019/944 национална правна уредба като въведената със Закон № 259/2021, която може да е равнозначна на фиксиране на продажната цена/ограничаване на свободата за определяне на продажната цена?
Допускат ли разпоредбите на член 191, параграф 2 ДФЕС и Регламент (ЕС) 2021/1119 национална правна уредба, която облага производителите на електроенергия от възобновяеми източници с данък върху приходите от продажбата на тяхната електроенергия над определена в тази правна уредба цена, но освобождава от този данък производителите на електроенергия от изкопаеми горива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.
Компетентен ли е националният съд да се произнесе по съдебните разноски след оттегляне на преюдициалното запитване?
Подлежат ли на възстановяване разходите за представяне на становища пред Съда, направени от лица, различни от страните по главното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.
Следва ли Директива 2014/24/ЕС да се прилага към обществени поръчки с стойност под определения в нея праг?
Съществува ли трансграничен интерес при обществена поръчка с ниска стойност, когато услугите се предоставят само на територията на една държава членка и участниците са само местни дружества?
Може ли да бъде даден полезен отговор на преюдициалните въпроси при липса на приложимост на правото на Съюза и на трансграничен интерес?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.
Какви са обективните критерии за установяване на сигурен трансграничен интерес при обществени поръчки под праговите стойности по чл. 4, буква г) от Директива 2014/24?
Какви изисквания трябва да изпълни националната юрисдикция, за да бъде преюдициалното ѝ запитване допустимо, особено по отношение на доказването на потенциален трансграничен интерес?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.
Допустимо ли е националната правна уредба или практика да ограничава правото на националния съд да отправи преюдициално запитване по член 267 ДФЕС, включително и при дела със задържано лице?
Може ли да се поиска отвод на съдия единствено на основание, че изчаква решение на Съда на ЕС по отправено преюдициално запитване, когато производството се отнася до задържано лице?
Какви процесуални действия и обезпечителни мерки следва да предприеме националният съд, за да гарантира ефективността на правата на засегнатите лица и спазването на правото на разумен срок при висящо преюдициално производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2024 г.
1. Представлява ли недопустимо ограничение на правото на свободно движение на капитали, предвидено в член 63, параграф 1 ДФЕС, законово изискване на държава членка, съгласно което разрешението за упражняване на дейност като адвокатско дружество се отнема в случаите, когато: 1.1 дял от адвокатското дружество бъде прехвърлен на лице, което не отговаря на специалните професионални изисквания по правото на тази държава членка за придобиване на такъв дял
Съгласно посочените изисквания дял от адвокатско дружество може да се придобие само от адвокат или друг член на адвокатска колегия, представител по индустриална собственост, данъчен съветник, данъчен представител, одитор или експерт-счетоводител, член на адвокатска колегия на друга държава, лице, което има право да предоставя правна помощ в Германия, респ. представител по индустриална собственост, данъчен съветник, данъчен представител, одитор или експерт-счетоводител от друга страна, който има право да упражнява дейност в Германия, или от лекар или фармацевт, 1.2 съдружник отговаря на специалните изисквания по точка 1.1, но не упражнява професионалната си дейност в адвокатското дружество
1.3 поради прехвърляне на един или повече дружествени дяла или права на глас по-голямата им част вече не се притежава от адвокати
2. Представлява ли недопустимо ограничение на правото на свободно движение на капитали, предвидено в член 63, параграф 1 ДФЕС, изискване, съгласно което съдружник без право да упражнява някоя от посочените в точка 1.1 от първия въпрос професии няма право на глас, въпреки че уставът на дружеството съдържа клаузи, които защитават независимостта на дейността на адвокатите и на дружеството, като гарантират, че дружеството се представлява само от адвокати като управители или прокуристи, че на съдружниците и на общото събрание на съдружниците е забранено да оказват влияние върху управлението на дружеството чрез даване на указания или косвено чрез заплахи за неблагоприятни последици, че решения на съдружниците, които нарушават тази разпоредба, са недействителни, и че задължението на адвокатите за поверителност важи също и за съдружниците и за упълномощените от тях лица
3. Отговарят ли ограниченията, посочени в първия и втория въпрос, на условията, които член 15, параграф 3, букви а)—в) от Директива 2006/123 […] предвижда за допустимо засягане на свободното предоставяне на услуги
4. Ако Съдът установи, че правото на жалбоподателя на свободно движение на капитали (първи и втори въпрос) и Директивата за услугите [2006/123] (трети въпрос) не са нарушени: ограниченията, посочени в първи и втори въпрос, нарушават ли правото на SIVE, конституирано като заинтересована страна по делото, на свобода на установяване по член 49 ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Попада ли национална правна уредба, която определя условията за получаване на разрешение за постоянно пребиваване в държава членка, в приложното поле на клаузата standstill, предвидена в член 13 от [Решение № 1/80]?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, може ли да се счита, че въвеждането на по-строги времеви условия за получаване на разрешение за постоянно пребиваване в държава членка (т.е. по-строги минимални изисквания по отношение на продължителността на предходно пребиваване и работа на чужденеца в държавата членка) е подходящо, за да се улесни успешното интегриране на гражданите на трети страни?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
1) В съответствие ли е с член 30, параграф 3 от Делегиран регламент № 640/2014 […], предвид съображения 28 и 31 и член 2, параграф 1, точки 16 и 18 и член 31, параграфи 1—3 от него, практиката на държава членка, при която, когато съгласно критерия за допустимост, определен от държавата членка за придобиване на право на помощ, постигнатият процент на отелване спрямо броя на декларираните животни е по-нисък от изисквания и определения за декларираните животни, заявлението за изплащане на обвързаната с производството помощ за крава с бозаещи телета се отхвърля изцяло дори ако изискваният процент на отелване е постигнат в по-малка група от декларирани животни, тъй като по-ниският от изисквания от националното законодателство процент на отелване означава, че нито едно от декларираните животни не отговаря на условията за допустимост?
2) При отрицателен отговор на предходния въпрос трябва ли в случая, предвид посочените в съображения 28 и 31 […] изисквания за степенуване и пропорционалност и цитираните в първия преюдициален въпрос разпоредби от правото на Съюза, броят на отговарящите на условията за допустимост животни по смисъла на член 2, параграф 1, точка 18 и член 30, параграф 3 от [Делегиран регламент № 640/2014], когато достигнатият процент на отелване е по-нисък от изисквания от националната правна уредба, да се определя:
a) като за отговарящи на условията за допустимост се броят само онези животни, които са се отелили, или
б) като за отговарящи на условията за допустимост се броят онези от декларираните животни, които образуват групата, постигнала определения в националната правна уредба процент на отелване?
3) Предвид член 30, параграф 3 и член 31, параграфи 1 и 2 от Делегиран регламент № 640/2014 и изискването за пропорционалност, посочено в съображение 31 от [този регламент], трябва ли член 31, параграф 3 да се тълкува в смисъл, че за да се определи основата за санкцията, следва да се установи процентното съотношение между неотговарящите и отговарящите на изискванията животни, или пък процентното съотношение между декларираните и отговарящите на изискванията животни, и в допълнение така полученото частно да се умножи по 100 при изчисляването на процента?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.