Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2003 г.
1) Следва ли остатъчната скална маса, получена при извличането на руда, и/или пясъкът, получен при обогатяването на руда в минни дейности, да се считат за отпадъци по смисъла на член 1, буква а) от Директива 75/442/ЕИО на Съвета от 15 юли 1975 г. относно отпадъците, изменена с Директива 91/156/ЕИО на Съвета от 18 март 1991 г., като се вземат предвид следните точки: (a) Какво значение има обстоятелството, че остатъчната скална маса и пясъкът от обогатяването се съхраняват на територията на минната концесия или на нейно помощно място
Има ли по принцип значение за попадането в определението за отпадък дали посочените странични продукти от минните дейности се съхраняват на територията на минната концесия, на нейно помощно място или по-далеч
(b) Какво значение има обстоятелството, че остатъчната скална маса е със същия състав като основната скала, от която е добита, и че съставът ѝ не се променя независимо от това колко дълго и как се съхранява
Следва ли пясъкът от обогатяването, получен в процеса на обогатяване на рудата, да се оценява различно от остатъчната скална маса в това отношение
(c) Какво значение има обстоятелството, че остатъчната скална маса е безвредна за човешкото здраве и околната среда, но според становището на органите по издаване на екологични разрешителни от пясъка от обогатяването се отделят вещества, вредни за здравето и околната среда
До каква степен по принцип следва да се взема предвид възможното въздействие на остатъчната скална маса и пясъка от обогатяването върху здравето и околната среда при преценката дали те са отпадъци
(d) Какво значение има обстоятелството, че не се предвижда изхвърляне на остатъчната скална маса и пясъка от обогатяването
Остатъчната скална маса и пясъкът от обогатяването могат да бъдат повторно използвани без специални мерки за преработка, например за укрепване на минни галерии, а остатъчната скална маса и за рекултивация на мината след прекратяване на дейността ѝ. В бъдеще, с развитието на технологиите, от пясъка от обогатяването могат да бъдат извлечени минерали за използване. До каква степен следва да се обръща внимание на това, доколко определени са плановете на лицето, извършващо минните дейности, за такова използване и колко скоро след изхвърлянето на остатъчната скална маса и пясъка от обогатяването на територията на минната концесия или на нейно помощно място ще се осъществи използването им?
2) Ако отговорът на първия въпрос е, че остатъчната скална маса и/или пясъкът от обогатяването следва да се считат за отпадъци по смисъла на член 1, буква а) от Директивата за отпадъците, необходимо е да се получи отговор и на следните допълнителни въпроси: (a) Означава ли „друго законодателство“ по смисъла на член 2, параграф 1, буква б) от Директивата за отпадъците (91/156/ЕИО), отпадъците, обхванати от което са изключени от приложното поле на директивата и които съгласно точка (ii) се отнасят inter alia до отпадъци, произтичащи от проучване, извличане, обработка и съхранение на минерални ресурси, изключително законодателството на Европейската общност
Или националното законодателство, като определени разпоредби на Kaivoslaki и Jäteasetus, действащи във Финландия, също може да бъде „друго законодателство“ по смисъла на Директивата за отпадъците
(b) Ако „друго законодателство“ означава и национално законодателство, означава ли това изключително национално законодателство, което вече е било в сила към момента на влизане в сила на Директива 91/156/ЕИО, или и такова, прието впоследствие
(c) Ако „друго законодателство“ означава и национално законодателство, поставят ли основните разпоредби на Европейската общност, свързани със защитата на околната среда, или принципите на Директивата за отпадъците изисквания към националното законодателство относно нивото на защита на околната среда като условие за неприложимост на правилата на Директивата за отпадъците
Какви биха могли да бъдат тези изисквания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2003 г.
1) Явява ли се съвместима с правото на Общността, и по-специално с член 93, параграф 3 (сега член 88, параграф 3 ЕО) от Договора, схема за помощ при гореописаните обстоятелства, когато след нотифициране на 30 юли 1996 г. Комисията я счита за съвместима с общия пазар и когато държавата членка със задна дата поради общ интерес налага вноски или такси: – за финансиране на фонд за здравеопазване на животните и животинското производство, – когато тези вноски или такси се налагат на физически и юридически лица, чиито качества са определени в членове 14, 15 и 16 от гореспоменатия закон от 23 март 1998 г., изменен от Arbitragehof с решение от 9 февруари 2000 г. по дела № 1414, 1450, 1452, 1453 и 1454, – при което действията, описани в тези членове, са извършени в периода от 1988 г. до 21 май 1996 г., когато все още не е било дадено одобрение за тези мерки за помощ
2) Дали с одобрението на мерките за помощ по закона от 23 март 1998 г. Комисията е одобрила и тяхната обратна сила
3) Има ли решението на Комисията от 30 юли 1996 г. значение само като индивидуално овластяване на държавата членка да приложи определените мерки за помощ
4) Засегнати ли са длъжниците по вноските непосредствено и индивидуално от този акт на Комисията по смисъла на член 173 (сега член 230 ЕО) от Договора
5) Ако на четвъртия въпрос се отговори отрицателно, допустимо ли е съгласно член 230 ЕО длъжниците по вноските като бенефициенти на помощта да повдигнат възражение за некомпетентност на Комисията по отношение на съответното решение, с което се дава разрешение за прилагане на мерките за помощ, които ги засягат
6) Ако се приеме, че ищците като длъжници по вноските и/или като бенефициенти на помощта са непосредствено и индивидуално засегнати от оспорваното решение на Комисията и по този начин имат право да повдигнат възражение за некомпетентност, надхвърлила ли е Комисията с решението от 30 юли 1996 г. границите на своето усмотрение и член 93, параграф 3 (сега член 88, параграф 3 ЕО) от Договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2003 г.
1) Може ли при посочване на съдържанието на витамини да се говори за средна стойност по смисъла на член 1, буква к) от Директива 90/496/ЕИО на Съвета от 24 септември 1990 г. относно хранителната информация за хранителните продукти (наричана по-нататък „Директивата за хранителната информация“), когато декларираната стойност, която се основава на анализа на производителя на хранителния продукт, съгласно член 6, параграф 8, буква а) от Директивата за хранителната информация, изразява стойността, която продуктът има към момента на изтичане на минималния срок на годност?
2) Позволява ли определението за средна стойност в член 6, параграф 8 от Директивата за хранителната информация свободно определяне на референтния момент и границите на допустимите отклонения?
3) Не се прилага ли Директивата за хранителната информация, доколкото тя обхваща хранителни данни относно съдържанието на витамини, поради това че:
а) по отношение на определението за средна стойност (член 1, буква к) от Директивата за хранителната информация) и нейното изчисляване (член 6, параграф 8 от Директивата за хранителната информация) е твърде неопределена, или
б) съдържа непропорционални разпоредби спрямо целта, преследвана с директивата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2003 г.
1. Следва ли член 13А, параграф 1, буква а) от Шестата Директива за ДДС (Директива 77/388/ЕИО на Съвета) да се тълкува в смисъл, че: (i) държава членка има право да облага с ДДС доставката от страна на публичните пощенски услуги на пощенски пратки с наложен платеж (COD писма и колети) до частни лица, когато държавата членка е изключила такива пощенски пратки от изключителното право и задължение за доставка на поща съгласно националното пощенско законодателство, или (ii) държава членка е длъжна да облага с ДДС такива пощенски пратки?
2. Ако нито въпрос 1(i), нито въпрос 1(ii) могат да получат еднозначен утвърдителен отговор, какви критерии следва да се използват, за да се определи дали държава членка има право, при обстоятелствата, посочени във въпрос 1(i), да облага с ДДС доставката на пощенски пратки с наложен платеж (COD писма и колети) до частни лица или е длъжна да не облага с ДДС такива пощенски пратки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2003 г.
Являва ли се пречка по смисъла на член 49 ЕО от Договора за създаване на Европейската общност национална правна уредба, съгласно която печалбите от лотарии, организирани в други държави членки, се считат за облагаем доход за печелившия, докато печалбите от лотарии, организирани в съответната държава членка, са освободени от облагане с данък върху доходите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2003 г.
1. Следва ли член 79 от Условията за работа на другите служители на Европейските общности, съгласно който условията на работа на местния персонал, по-специално: (a) начинът на тяхното назначаване и прекратяване на договора им, (b) отпуските им и (c) тяхното възнаграждение, се определят от всяка институция в съответствие с действащите правила и практика на мястото, където те изпълняват задълженията си, да се разбира като препращащ към съответното национално трудово законодателство, което в случая на Австрия изисква също така прилагането на законодателството относно трудовите отношения на работното място, установено във втора част на австрийския Закон за трудовата конституция (Arbeitsverfassungsgesetz)?
2. Следва ли разпоредбите на член 9 от Правилника за длъжностните лица на Европейските общности и тези, съдържащи се в приложение II към Правилника, отнасящи се до Комитета на персонала, който също така представлява интересите на местния персонал на Общностите, да се тълкуват като установяващи изчерпателни правила относно колективното трудово право и правомощията за съвместно вземане на решения на местния персонал и по този начин като изключващи прилагането на законодателството относно трудовите отношения на работното място, установено в австрийския Закон за трудовата конституция, спрямо местния персонал, работещ в представителството на Комисията на Европейските общности във Виена?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2003 г.
1. Съвместими ли са правилата или административните практики на националния правен ред, като описаните ..., с принципите на Договора за ЕО относно свободното движение на лица (член 39 и сл. ЕО), правото на установяване (член 43 и сл. ЕО) и свободата на предоставяне на услуги (член 49 и сл. ЕО), както са тълкувани от Съда на Европейските общности
Особено релевантни в това отношение са националните правила и/или административни практики, които:
– възпрепятстват италианското установяване на дружество с ограничена отговорност, чиято основна дейност е в Обединеното кралство, да извършва в приемащата държава дейността по организиране и администриране на учебни курсове за подготовка за университетски изпити, за които дружеството е надлежно упълномощено и акредитирано от публичните органи на Обединеното кралство;
– дискриминират между граждани, които упражняват една и съща дейност;
– забраняват и/или сериозно възпрепятстват италианското установяване на това предприятие да получава, в друга държава членка и срещу възнаграждение, услуги, благоприятстващи упражняването на горепосочената дейност;
– обезкуражават студентите да се записват в тези учебни курсове;
– възпрепятстват професионалното обучение на записаните студенти и получаването на диплома, която може да предостави на нейния притежател предимства при достъп до професионална дейност или при упражняването ѝ с по-голямо възнаграждение и в други държави членки.
2. При тълкуване – поискано тук – на член 2 от Директива 89/48/ЕИО на Съвета, предоставя ли тази директива права, на които може да се позовава и преди придобиването на дипломата, посочена в член 1 от самата директива
Ако отговорът на този въпрос е положителен, допуска ли самата директива, като се има предвид и решението на Съда от 7 март 2001 г. по дело C-145/99 Комисия/Италия, правила или административни практики в националния правен ред, които:
– правят признаването на университетски дипломи, получени след обучение с продължителност най-малко три години, зависимо от преценката на публичните органи;
– предоставят признаване в Италия на дипломи, издадени от университети, признати в Обединеното кралство, само ако са получени след редовно посещаване на целия курс на обучение в тези университети, с изключение на дипломи, издадени на италиански граждани въз основа на периоди на обучение, проведени във филиали или частни органи, действащи в Италия, дори и ако са одобрени и акредитирани от компетентните публични органи на държавата членка, към която принадлежат;
– изискват представяне на удостоверение от дипломатическото представителство – италианско консулство в чуждата държава, в която е издадена дипломата – доказващо действително пребиваване в тази държава от съответното лице за целия период на университетското обучение;
– ограничават признаването на дипломи „само“ до упражняване на професия, която вече се упражнява в държавата на произход, като по този начин изключват признаване за целите на достъп до регулирана професия, дори и ако тя не е била упражнявана преди това?
3. Какво е значението и обхватът на израза „вредно прекъсване ... на професионалното обучение“ в Решение 63/266/ЕИО на Съвета и обхваща ли той създаването на национално равнище от публичните органи на постоянна информационна система, която удостоверява, че дипломи, издадени от университет, дори и ако са законно признати в Обединеното кралство, не могат да бъдат признати съгласно националното законодателство, ако са получени въз основа на периоди на обучение, проведени в Италия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2003 г.
Следва ли член 70, параграф 1 от Митническия кодекс на Общността да се тълкува в смисъл, че декларант, който е присъствал при вземането на проби от митническия орган и не е оспорил представителността на тези проби в момента на вземането им, може впоследствие да иска отмяна на разпореждането за плащане на допълнителни мита на основание, че пробите не са били представителни?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.
Трябва ли член 7, параграф 1, второ изречение от Директива 89/397/ЕИО на Съвета от 14 юни 1989 година относно официалния контрол на храните да се тълкува в смисъл, че предоставя на производителя на продукт право, което може да бъде противопоставено на компетентните органи на държава членка, да поиска извършване на контраекспертиза, когато органите твърдят, че продуктите не съответстват на националното законодателство в областта на храните въз основа на анализ на проби от продуктите, взети на дребно?
Трябва ли член 7, параграф 1, второ изречение от Директива 89/397/ЕИО да се тълкува в смисъл, че общностното право не допуска използването на резултатите от експертни анализи, извършени въз основа на официално взети проби, когато производителят на продукта, който е предмет на експертизата, не е имал възможност да поиска извършване на контраекспертиза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2003 г.
1. Являва ли се алтернативна оферта, която се състои в предложение за асфалтова настилка вместо полагане на бетонова настилка, както е предвидено в обявлението за поръчката, вариант по смисъла на първата алинея на член 19 от Директива 93/37/ЕИО
2. Може ли критерий, установен в националното законодателство за определяне на допустимостта на приемане на вариант по смисъла на първата алинея на член 19 от Директива 93/37/ЕИО, според който чрез варианта се осигурява изпълнение на качествено еквивалентна работа, да се счита за минимална спецификация, изисквана и посочена от възлагащия орган съгласно първата и втората алинея на член 19 от Директива 93/37/ЕИО, ако в тръжните документи се прави само препратка към националната разпоредба и не се уточняват сравнителните параметри, които да се използват за оценка на еквивалентността
3. Забраняват ли член 30, параграфи 1 и 2 от Директива 93/37/ЕИО във връзка с принципите на прозрачност и равно третиране възлагащият орган да направи приемането на алтернативна оферта, която се различава от оферта, съответстваща на тръжните документи по това, че предлага различно техническо качество, зависимо от положителна оценка, основана на критерий от националното законодателство, изискващ осигуряване на изпълнение на качествено еквивалентна работа, ако в тръжните документи се прави само препратка към националната разпоредба и не се уточняват сравнителните параметри, които да се използват за оценка на еквивалентността
4a. Ако отговорът на въпрос 3 е положителен, може ли възлагащият орган да приключи процедурата за възлагане на обществена поръчка като описаната в въпрос 3 чрез възлагане на поръчката
4b. Ако отговорите на въпроси 3 и 4a са положителни, длъжен ли е възлагащият орган, провеждащ процедура за възлагане на обществена поръчка като описаната в въпрос 3, да отхвърли вариантите, предложени от участниците, без да разглежда тяхното съдържание, поне ако не е определил критерии за възлагане на поръчката за оценка на техническите разлики между варианта и тръжните документи
5. Ако отговорите на въпроси 3 и 4a са положителни, а отговорът на въпрос 4b е отрицателен, длъжен ли е възлагащият орган, провеждащ процедура за възлагане на обществена поръчка като описаната в въпрос 3, да приеме вариант, чиито технически разлики с тръжните документи не може да оцени въз основа на критерии за възлагане на поръчката поради липса на съответни уточнения в тръжните документи, ако този вариант е най-ниската оферта и критерии за възлагане на поръчката не са определени по друг начин?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.