Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2003 г.
Какво е тълкуването на релевантните разпоредби на правото на Европейския съюз, които са предмет на преюдициалното запитване по дела C-480/00 и свързаните с него дела (виж дело C-231/00 и др.)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.
1. Простира ли се понятието за същото основание по член 21 от Брюкселската конвенция и върху възражението на ответника, че част от предявения иск е погасена чрез извънсъдебно прихващане, когато частта от тази насрещна претенция, която се твърди, че не е погасена, е предмет на съдебен спор между същите страни въз основа на вече предявен иск в друга договаряща държава?
2. При преценката дали е предявен иск със същото основание, решаващи ли са изключително твърденията на ищеца в производството, образувано по-късно, и следователно ирелевантни ли са възраженията и твърденията на ответника, по-специално и възражението за процесуално прихващане по отношение на вземане, което е предмет на съдебен спор между същите страни въз основа на вече предявен иск в друга договаряща държава?
3. Когато по иск за изпълнение на договор за обезщетение за неправомерно прекратяване на дългосрочно задължение се решава въпросът дали такова дългосрочно задължение изобщо е съществувало, обвързва ли това решение и последващи производства между същите страни?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2003 г.
Skal artikel 13, stk. 2, i Rådets direktiv 86/653/EØF af 18. december 1986 om samordning af medlemsstaternes lovgivning om selvstændige handelsagenter fortolkes således, at en handelsagent har ret til provision for transaktioner, der er indgået efter ophør af agenturforholdet, hvis hovedårsagen til, at transaktionen blev indgået, er den indsats, som agenten har udvist i løbet af kontraktforholdet?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.
Следва ли член 9, букви в) и г) от Регламент (ЕИО) № 3950/92 (изменен с Регламент (ЕО) № 1256/1999), или други разпоредби относно гарантираните количества мляко, да се тълкуват, с оглед на решение по дело C-341/89 Ballmann, като означаващи, че в случай на стопанство или част от стопанство на територията на бившата Германска демократична република, количество мляко също следва да се отнесе към референтното количество, временно разпределено в присъединената територия (Тюрингия), което под ръководството на управителя на стопанството е произведено от негови крави, настанени в наети съоръжения в присъединената територия (Мекленбург-Предна Померания)?
Или количеството мляко, придобито по този начин, следва да се отнесе към временно разпределеното референтно количество на наемодателя-земеделски производител, който сам частично произвежда, и временно разпределеното референтно количество мляко да се отнеме в полза на Тюрингия, когато, както в настоящия случай, границите на федералните провинции разделят частта от стопанството, на която е разпределено референтното количество, от частта от стопанството, в която се произвежда млякото, и, за разлика от ситуацията в делото Ballmann, цитиран по-горе, стопанството или частта от стопанството, на която временно е разпределено референтното количество мляко, се поддържа само като седалище на стопанството и произвежда и доставя само по-малко от 5% от референтното количество мляко (стадо крави/производство на мляко)?
Има ли значение за отговора на тези въпроси обстоятелството, че стопанството, което произвежда млякото, по-рано е било на територията на Германската демократична република, но тази територия е прехвърлена на Долна Саксония по силата на държавен договор между двете провинции на Федерална република Германия, известни като Долна Саксония и Мекленбург-Предна Померания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.
1) Следва ли Директива 73/23/ЕИО на Съвета, Директива 89/336/ЕИО и Директива 1999/5/ЕО да се тълкуват в смисъл, че
а) се прилагат по отношение на алармени системи и централи, по-специално такива, които използват радиовръзки – обикновено наричани „безжични“ алармени системи,
б) и в случай на положителен отговор, че представляват достатъчна хармонизация на областта, така че националните разпоредби относно същата област, като например член 12 от закона от 10 април 1990 г. и наредбата от 23 април 1999 г., задължително трябва да съответстват на директивите?
2) Ако на първия въпрос се отговори положително:
а) Следва ли член 3 от Директива 73/23/ЕИО, член 5 от Директива 89/336/ЕИО и член 6, параграф 1 от Директива 1999/5/ЕО да се тълкуват в смисъл, че забраняват национални разпоредби, които – като член 12 от закона от 10 април 1990 г. и наредбата от 23 април 1999 г. – обуславят пускането на пазара в държава членка на всички алармени системи и централи, които са законно произведени и/или пуснати на пазара в друга държава членка, от процедура за предварително одобрение на части от тези алармени системи и централи, които отговарят на разпоредбите на горепосочените директиви?
б) Следва ли Директива 73/23/ЕИО, 89/336/ЕИО и 1999/5/ЕО да се тълкуват в смисъл, че по отношение на алармени системи и централи определят съществените изисквания в областта на електрическата безопасност, електромагнитната съвместимост и радиосъоръженията и съответно са пречка за национални разпоредби, като наредбата от 23 април 1999 г., които обуславят пускането на пазара в Белгия на всички алармени системи и централи от други изисквания, различни от тези, предвидени в посочените директиви?
в) Следва ли членове 28 ЕО и 30 ЕО да се тълкуват в смисъл, че забраната за количествени ограничения при вноса и мерки с равностоен ефект се прилага по отношение на национални разпоредби, като наредбата от 23 април 1999 г., които изискват частите на алармените системи и централи, които не са предмет на мерки за хармонизация на Общността, да преминат в одобрена лаборатория същите изпитвания като оборудване, което се пуска на пазара за първи път?
г) Следва ли членове 28 ЕО и 30 ЕО да се тълкуват в смисъл, че забраната за количествени ограничения при вноса и мерки с равностоен ефект дава възможност на държавите членки да приемат национални разпоредби – като наредбата от 23 април 1999 г. – които обуславят пускането на пазара в държава членка на всички алармени системи и централи, които са законно произведени и/или пуснати на пазара в друга държава членка, от предварително одобрение и от изпитвания и специфични технически изисквания, само при абстрактно позоваване на императивни съображения или наложителни изисквания – като защитата на потребителите и/или обществения ред – които държавата членка счита, че не са взети предвид с мерките за хармонизация на Общността, или с други думи, без конкретно да докаже нито реалността на позоваваните императивни съображения или наложителни изисквания, нито обстоятелството, че тези изисквания вече не са взети предвид с мерките за хармонизация на Общността, и без да докаже пропорционалността на ограничителните мерки спрямо преследваната цел?
3) Ако на първия въпрос се отговори отрицателно:
а) Следва ли членове 28 ЕО и 30 ЕО да се тълкуват в смисъл, че забраната за количествени ограничения при вноса и мерки с равностоен ефект се прилага по отношение на национални разпоредби, като член 9 от наредбата от 23 април 1999 г., които ограничават принципа на взаимно признаване до изпитванията, които алармените системи и централи, които са законно произведени и/или пуснати на пазара в друга държава членка, трябва да преминат, за да получат разрешение за пускане на пазара в държава членка, вместо да прилагат принципа на взаимно признаване към самите алармени системи и централи?
б) Следва ли членове 28 ЕО и 30 ЕО да се тълкуват в смисъл, че забраната за количествени ограничения при вноса и мерки с равностоен ефект се прилага по отношение на национални разпоредби, като член 12 от закона от 10 април 1990 г. и наредбата от 23 април 1999 г., които изискват процедура за одобрение преди пускането на пазара в държава членка на всички алармени системи и централи, които са законно произведени и/или пуснати на пазара в друга държава членка?
в) Следва ли членове 28 ЕО и 30 ЕО да се тълкуват в смисъл, че забраната за количествени ограничения при вноса и мерки с равностоен ефект се прилага по отношение на национални разпоредби, като член 2, параграф 2 от наредбата от 23 април 1999 г., които изискват национален знак за съответствие да бъде поставен върху алармени системи и централи, които са законно произведени и/или пуснати на пазара в друга държава членка?
г) Следва ли членове 28 ЕО и 30 ЕО да се тълкуват в смисъл, че забраната за количествени ограничения при вноса и мерки с равностоен ефект се прилага по отношение на национални разпоредби, като член 9 от наредбата от 23 април 1999 г., които изискват частите на алармените системи и централи да преминат в одобрена лаборатория същите изпитвания като оборудване, което се пуска на пазара за първи път?
д) Следва ли членове 28 ЕО и 30 ЕО да се тълкуват в смисъл, че забраната за количествени ограничения при вноса и мерки с равностоен ефект се прилага по отношение на национални разпоредби, като член 9 от наредбата от 23 април 1999 г., които обуславят пускането на пазара в държава членка на всички алармени системи и централи, които са законно произведени и/или пуснати на пазара в друга държава членка, от предварително одобрение и от изпитвания и специфични технически изисквания, само при абстрактно позоваване на императивни съображения или наложителни изисквания – като защитата на потребителите и/или обществения ред – или с други думи, без конкретно да се докаже реалността на позоваваните императивни съображения или наложителни изисквания и без да се докаже пропорционалността на ограничителните мерки спрямо преследваната цел?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2003 г.
1) Могат ли разпоредбите на членове 1 и 4 от Регламент № 3950/92 и на членове 3 и 4 от Регламент № 536/93 да се тълкуват в смисъл, че е възможно, в случай на административно или съдебно оспорване на съответните мерки, да се дерогира от предвидените срокове за разпределяне на квотите и извършване на корекции и налози
Ако не: 2) Валидни ли са разпоредбите на членове 1 и 4 от Регламент № 3950/92 и на членове 3 и 4 от Регламент № 536/93 с оглед на член 33 (бивш член 39) от Договора, доколкото не предвиждат възможност за дерогации от сроковете, предвидени в тези разпоредби за разпределяне на индивидуалните референтни количества, за корекции и налози в случай на административно или съдебно оспорване на тези разпоредби
3) Трябва ли Регламенти № 3950/92 и 536/93 да се тълкуват в смисъл, че въведените от тях режими могат да се прилагат, без индивидуалните референтни количества, разпределени на производителите, да бъдат официално съобщени на тези производители или без съответната държава членка да извърши официално преразпределение между производителите на гарантираните ѝ глобални количества
4) Могат ли членове 3 и 4 от Регламент № 3950/92 да се тълкуват в смисъл, че държавата членка не е длъжна непременно да съобщава официално на производителите индивидуалните референтни количества, разпределени на тях, или че може да разпределя референтни количества на тези производители, без да ги уведомява индивидуално
5) Могат ли Регламенти № 3950/92 и 536/93 да се тълкуват в смисъл, че индивидуалните референтни количества не е задължително да бъдат съобщавани индивидуално на всеки производител, а могат да бъдат съобщавани и по други начини, като например чрез публикуване на бюлетини?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.
Възможно ли е един единствен специфичен цвят, който е представен като такъв или е обозначен с международно приет код, да придобие отличителен характер за определени стоки или услуги по смисъла на член 3, буква б) от Директивата?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен:
а) при какви обстоятелства може да се приеме, че един единствен специфичен цвят притежава отличителен характер в посочения по-горе смисъл?
б) има ли значение дали регистрацията се иска за голям брой стоки и/или услуги, вместо за конкретен продукт или услуга, или съответно за категория стоки или услуги?
При преценката на отличителния характер на определен цвят като марка, трябва ли да се вземе предвид дали по отношение на този цвят съществува общ интерес за неговата наличност, какъвто може да съществува по отношение на знаци, които обозначават географски произход?
Когато се разглежда въпросът дали знакът, за който се иска регистрация като марка, притежава отличителния характер по смисъла на член 3, буква б) от Директивата, трябва ли Benelux Trade Mark Office да се ограничи до абстрактна преценка на отличителния характер или трябва да вземе предвид всички действителни факти по случая, включително използването на знака и начина, по който е използван?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2003 г.
1) Може ли държава членка съгласно член 9, параграф 1, буква в) от Директива 79/409/ЕИО на Съвета от 2 април 1979 г. [...] да дерогира датите за откриване и закриване на ловния сезон, които произтичат от целите, изброени в член 7, параграф 4 от директивата
2) Ако първият въпрос получи утвърдителен отговор: кои критерии са определящи за ограничаването на тази дерогация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2003 г.
1) Явява ли се съвместима с правото на Общността, и по-специално с член 93, параграф 3 (сега член 88, параграф 3 ЕО) от Договора, схема за помощ при гореописаните обстоятелства, когато след нотифициране на 30 юли 1996 г. Комисията я счита за съвместима с общия пазар и когато държавата членка със задна дата поради общ интерес налага вноски или такси: – за финансиране на фонд за здравеопазване на животните и животинското производство, – когато тези вноски или такси се налагат на физически и юридически лица, чиито качества са определени в членове 14, 15 и 16 от гореспоменатия закон от 23 март 1998 г., изменен от Arbitragehof с решение от 9 февруари 2000 г. по дела № 1414, 1450, 1452, 1453 и 1454, – при което действията, описани в тези членове, са извършени в периода от 1988 г. до 21 май 1996 г., когато все още не е било дадено одобрение за тези мерки за помощ
2) Дали с одобрението на мерките за помощ по закона от 23 март 1998 г. Комисията е одобрила и тяхната обратна сила
3) Има ли решението на Комисията от 30 юли 1996 г. значение само като индивидуално овластяване на държавата членка да приложи определените мерки за помощ
4) Засегнати ли са длъжниците по вноските непосредствено и индивидуално от този акт на Комисията по смисъла на член 173 (сега член 230 ЕО) от Договора
5) Ако на четвъртия въпрос се отговори отрицателно, допустимо ли е съгласно член 230 ЕО длъжниците по вноските като бенефициенти на помощта да повдигнат възражение за некомпетентност на Комисията по отношение на съответното решение, с което се дава разрешение за прилагане на мерките за помощ, които ги засягат
6) Ако се приеме, че ищците като длъжници по вноските и/или като бенефициенти на помощта са непосредствено и индивидуално засегнати от оспорваното решение на Комисията и по този начин имат право да повдигнат възражение за некомпетентност, надхвърлила ли е Комисията с решението от 30 юли 1996 г. границите на своето усмотрение и член 93, параграф 3 (сега член 88, параграф 3 ЕО) от Договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.