всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Преюдициално запитване

Преюдициално запитване

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2007 г.

Следва ли член 4, параграфи 1 и 2 от Шеста директива 77/388/ЕИО да се тълкува в смисъл, че предоставянето на лицензии като лицензиите за мобилни далекосъобщения от трето поколение, известни като „UMTS“, от отговорния за разпределянето на честотите национален регулаторен орган чрез провеждане на търг с предмет правото да се използват далекосъобщителни съоръжения, съставлява икономическа дейност по смисъла на тази разпоредба и попада ли в приложното поле на директивата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2007 г.

Следва ли член 4, параграф 2 от Шеста директива да се тълкува в смисъл, че възлагането от националния регулаторен орган, отговорен за разпределението на спектъра, чрез търг на права, каквито са разглежданите права за използване по главното производство, не представлява икономическа дейност по смисъла на тази разпоредба и следователно не попада в приложното поле на директивата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2007 г.

Нарушава ли член 1, [точка 2] от Директива 2001/97 […] правото на справедлив съдебен процес, гарантирано с член 6 от [ЕКПЧ], а следователно и с член 6, параграф 2 [ЕС], доколкото новият член 2а, [точка 5], добавен с него в Директива 91/308/ЕИО, налага включване на юристите на свободна практика, без да се изключва адвокатската професия, в приложното поле на последната директива, която по същество има за цел да наложи на посочените в нея лица и институции задължението да информират органите, отговарящи за борбата срещу изпирането на пари, за всеки факт, който би могъл да бъде показател за изпиране на пари (член 6 от Директива 91/308/ЕИО, заменен с член 1, [точка 5] от Директива 2001/97/ЕО)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2007 г.

Дали скрап от кабели като тези в конкретния случай (някои от които с диаметър от 15 cm) могат да бъдат квалифицирани като „скрап от електронни уреди, като кабели и др.“ по смисъла на код GC 020 от зеления списък?
При отрицателен отговор на първия въпрос, дали комбинацията от включени в зеления списък вещества, която не фигурира като такава в него, може или трябва да бъде считана за включено в зеления списък вещество и дали може да бъде превозвана за оползотворяване без прилагане на процедурата по нотификация?
Дали в тази връзка е необходимо отпадъците да бъдат предлагани или превозвани разделено?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2007 г.

1) Следва ли Директива 79/7 да се тълкува като овластяваща държава-членка да приеме правна уредба, която цели да позволи на една категория лица от определен пол, които първоначално са били обект на дискриминация, да се ползват от пенсионната схема, която се прилага за категорията лица от другия пол, чрез ретроактивно плащане на вноски (еднократно плащане на много голяма парична сума), които по силата на приложимото законодателство в тази държава са погасени по давност по отношение на последната категория лица?
При утвърдителен отговор, не трябва ли Директива 79/7 да се тълкува като изискваща от една държава-членка да съобрази с тази разпоредба противоречащото ѝ законодателство непосредствено след като Съдът на Европейските общности установи с решение, че съществува колизия на правни норми, и най-малкото в давностния срок, който се прилага за задължението за плащане на вноски, породено от приемането на тази правна уредба?
2) Следва ли Директива 79/7 да се тълкува като овластяваща държава-членка да приеме правна уредба, която цели да позволи на една категория лица от определен пол, които първоначално са били обект на дискриминация, да се ползват от пенсионната схема, която се прилага за категорията лица от другия пол, чрез плащане на лихви за забава в голям размер, които по силата на приложимото законодателство в тази държава са погасени по давност по отношение на последната категория лица?
При утвърдителен отговор, не трябва ли Директива 79/7 да се тълкува като изискваща от една държава-членка да съобрази с тази разпоредба противоречащото ѝ законодателство непосредствено след като Съдът на Европейските общности установи с решение, че съществува колизия на правни норми, и най-малкото в давностния срок, който се прилага за лихвите за забава, породени от приемането на тази правна уредба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2007 г.

1) Когато мястото на действително управление на дружество, сдружение или юридическо лице бъде преместено от една държава-членка, която е премахнала данъка върху вноски в капитала преди учредяването на това дружество, сдружение или юридическо лице, в друга държава-членка, облагаща към същия момент с данък вноските в капитала, дали обстоятелството, че първата държава-членка се е отказала от облагането с данък на вноските в капитала, като е отменила неговото правно основание по националното право, представлява пречка това дружество, сдружение или юридическо лице да бъде квалифицирано като капиталово дружество „за целите на облагането с данък върху вноски в капитала“ по смисъла на член 4, параграф 1, буква ж) от Директива 69/335 […], изменен с Директива 85/303 […], и на член 4, параграф 3, буква б) от същата директива?
2) Дали член 7, параграф 2 от Директива 69/335 […], изменен с Директива 85/303 […], забранява на държавата-членка, в която капиталово дружество премества мястото на действителното си управление, да обложи по повод на това преместване с данък върху вноски в капитала транзакциите, описани в член 4, параграф 1, букви а) и ж) от същата директива, когато тези транзакции са извършени през период, когато мястото на действително управление на капиталовото дружество е било в държава-членка, която се е била отказала от облагането с данък на вноските в капитала, като е отменила правното му основание по националното право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2007 г.

Допускат ли членове 10 ЕО, 12 ЕО, 23 ЕО, 25 ЕО, 49 ЕО или 90 ЕО национална данъчноправна уредба, съгласно която депонирането на отпадъци подлежи на облагане с данък („Altlastenbeitrag“, вноска за замърсени места), но която предвижда, че депонирането на отпадъци, за които е доказано, че са последица от възстановяването или обезопасяването на замърсени места, се освобождава от този данък, когато тези места (замърсени или евентуално замърсени места) са вписани в предвидените от закона административни регистри (кадастър на евентуално замърсените места или карта на замърсените места), ако в тези регистри могат да се вписват само разположени на територията на съответната държава места и вследствие на това освобождаването от данък е възможно единствено при депониране на отпадъци от разположени на територията на съответната държава евентуално замърсени места или замърсени места?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2007 г.

Следва ли член 7, параграф 1 от Директива 69/335, изменен с Директива 85/303, да се тълкува ограничително в смисъл, че изисква като предпоставка за наложеното с този член задължение на държавите-членки да освобождават някои транзакции, свързани с набирането на капитал, това освобождаване да се отнася до транзакции, които съгласно текста на директивата преди 1985 г. е можело да бъдат освободени или облагани с намалена ставка, т.е. само за посочените в член 4, параграф 2 и член 8, и които освен това са били в това положение към 1 юли 1984 г.?
Следва ли член 7, параграф 1 от Директива 69/335, изменен с Директива 85/303, и член 10 от същата директива да бъдат тълкувани в смисъл, че забраняват облагането с гербов налог (предвиден в национална правна уредба като Декрет-закон № 322‑B/2001 от 14 декември 2001 г., който въвежда № 26 — вноски в капитала, в общата тарифа относно гербовия налог) на акционерно дружество, учредено по португалското право, поради увеличаване на неговия дружествен капитал с направени в брой парични вноски, при положение че към 1 юли 1984 г. такава транзакция е попадала в приложното поле на този налог, но е била освободена от него?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2007 г.

Налице ли е доставка на услуга по договаряне по смисъла на член 13, Б, буква г), точка 1 от Шеста директива, когато едно данъчнозадължено лице — евентуално представлявано от подизпълнител — доставя на привлечени от него клиенти кредити, предоставени от различни заемодатели, с които то предварително се е договорило относно приложимите към клиентите му общи условия и от които то получава комисиона за договарянето на даден продукт, дори ако наред с това то анализира имущественото състояние на клиентите, както и техните лични и финансови нужди, или пък тази доставка е несамостоятелна доставка, допълваща основната доставка, която представлява финансова услуга, непредвидена в член 13, Б, буква г), точка 1 от Шеста директива?
Предвиденото в член 13, Б, буква г), точка 1 от Шеста директива освобождаване на договарянето на кредити предполага ли:
а) че съществува пряка договорна връзка между преговарящия, от една страна, и заемателя и/или заемодателя, от друга страна,
б) и че преговарящият трябва да влезе в контакт не само със заемателя, но и със заемодателя, и самият той да се договори с последния относно подробностите на договора,
или пък освобождаването се отнася също така до плащанията на комисиони, които данъчнозадължено лице получава от главен изпълнител, за когото то работи като подизпълнител и от името на когото то се представя пред клиентите си, в замяна на това, че тези клиенти сключват договори за кредит със заемодатели, посочени от главния изпълнител, но без подизпълнителят да влиза в контакт със заемодателя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2007 г.

Недължимо платено по смисъла на член 11, параграф 3, първа алинея, първо изречение от Регламент (ЕИО) № 3665/87 ли е възстановяване при износ и трябва ли поради това то да бъде върнато, ако бенефициерът представи документа за плащане едва в процедурата по връщане на възстановяване и след изтичане на сроковете съгласно член 47, параграф 2 и член 48, параграф 2, буква a) [от посочения] регламент?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form