Преюдициално запитване

1. Попада ли схема за осигуряване за грижи, която: а) е въведена от автономна общност на федерална държава — членка на Европейската общност, б) е приложима спрямо лицата с местожителство в частта от територията на федералната държава, за която тази автономна общност е компетентна, в) дава право на поемане според схемата на разходите, направени за предоставяне на помощ и немедицински услуги на лицата, засегнати от продължителна и сериозна намалена самостоятелност, участващи в тази схема под формата на предварително общо определена сума за участие в свързаните с това разходи, и г) финансирана, от една страна, от годишните вноски на осигурените, а от друга страна, от дотация в тежест на разходната част на бюджета на съответната автономна общност, в материалното приложно поле на Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, определено в член 4 от този Регламент?
2. При утвърдителен отговор на първия преюдициален въпрос, трябва ли посоченият регламент, по-специално членове 2, 3 и 13 и, доколкото са приложими, членове 18, 19, 20, 25 и 28 от него, да се тълкува в смисъл, че тези разпоредби не допускат автономна общност на федерална държава — членка на Европейската общност, при упражняване на своята компетентност да приеме разпоредби, които ограничават достъпа до осигуряване и ползването на схема за социална сигурност по смисъла на този регламент до лицата с местожителство на територията, за която тази автономна общност е компетентна, а по отношение на гражданите на Европейския съюз — до лицата, наети на работа на тази територия и с местожителство в друга държава-членка, като изключва лицата, независимо от тяхното гражданство, с местожителство в част от територията на федералната държава, за която е компетентна друга автономна общност?
3. Трябва ли членове 18 ЕО, 39 ЕО и 43 ЕО да се тълкуват в смисъл, че допускат автономна общност на федерална държава — членка на Европейската общност, да приеме разпоредби, които при упражняване на компетентността ѝ ограничават достъпа до осигуряване и ползването на схема за социална сигурност по смисъла на посочения по-горе регламент до лицата с местожителство на територията, за която тази автономна общност е компетентна, а по отношение на гражданите на Европейския съюз — до лицата, които са наети на тази територия и имат местожителство в друга държава-членка, като изключва лицата, независимо от тяхното гражданство, с местожителство в част от територията на федералната държава, по отношение на която е компетентна друга териториална общност?
4. Трябва ли членове 18 ЕО, 39 ЕО и 43 ЕО да се тълкуват в смисъл, че допускат ограничаване на приложното поле на такава схема до лицата с местожителство в съставните части на федерална държава — членка на Европейската общност, посочени в тази схема?