всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Ziemele

Съдия докладчик – Ziemele

Дело C-508/20: Landespolizeidirektion Steiermark (Machines à sous – II), Определение от 26 април 2022 г.

Съвместими ли са предвидените в националната уредба санкции за нарушения на монопола върху хазартните игри с член 56 ДФЕС, с оглед принципа на пропорционалност и изискването да не се надхвърля необходимото за постигане на легитимни цели от общ интерес?
Съответства ли размерът на глобата, особено при липса на горна граница и при множество нарушения, както и заместващото лишаване от свобода, на тежестта на нарушението и икономическата изгода от него?
Явява ли се вноската за съдебни разноски в размер на 10% от наложените глоби прекомерна спрямо действителните разходи по производството и нарушава ли правото на достъп до съд, гарантирано от член 47 от Хартата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-176/20: Avio Lucos, Съдебно решение от 7 април 2022 г.

1) Допуска ли [Регламент № 1307/2013] национална правна уредба, която предвижда, че минималната дейност, която трябва да се извършва в земеделските площи, които се поддържат по обичайния начин в състояние, подходящо за паша, се състои в паша на отглеждани от земеделския стопанин животни?
2) Ако посоченото право на Съюза допуска национална правна уредба като описаната в първия въпрос, могат ли разпоредбите на член 4, параграф 1, букви а) и в) и на член 9, параграф 1 от Регламент № 1307/2013 да се тълкуват в смисъл, че за „активен земеделски стопанин“ може да се счита юридическо лице, което е сключило договор за аренда при условия като тези в главното производство и което държи животни въз основа на договори за заем за послужване, сключени с физически лица, с които договори заемодателите предоставят безвъзмездно на заемателите животни, които притежават като собственици, за да ги използват за паша в пасищните площи, предоставени на разположение на заемателите за определени периоди от време?
3) Трябва ли разпоредбите на член 60 от [Регламент № 1306/2013] да се тълкуват в смисъл, че за „изкуствено създадени условия“ се счита и наличието на договор за аренда и на договори за заем за послужване като тези в главното производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-342/20: Veronsaajien oikeudenvalvontayksikkö (Exonération des fonds d’investissement contractuels), Съдебно решение от 7 април 2022 г.

Трябва ли членове 49 ДФЕС, 63 ДФЕС и 65 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която само учредените с договор чуждестранни инвестиционни фондове от отворен тип могат да се приравняват на освободен от данък върху доходите финландски инвестиционен фонд, така че чуждестранни инвестиционни фондове, които по своята правна форма не са учредени с договор, подлежат на облагане с данък при източника във Финландия, въпреки че не съществуват други съществени обективни разлики между тяхното положение и това на финландските инвестиционни фондове?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-228/20: I (Exonération de TVA des prestations hospitalières), Съдебно решение от 7 април 2022 г.

Съвместим ли е член 4, точка 14, буква b) от [UStG] с член 132, параграф 1, буква б) от [Директивата за ДДС], доколкото, за да бъдат освободени от данък, болниците, които не са публичноправни субекти, трябва да са акредитирани съгласно член 108 от [SGB V]?
При отрицателен отговор на първия въпрос: кога болничната помощ, осигурена от уредени от частното право болници, се предоставя при „сравними социални условия“ по смисъла на член 132, параграф 1, буква б) от Директивата за ДДС с болничната помощ, осигурена от публичноправни субекти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-116/20: Avio Lucos, Съдебно решение от 7 април 2022 г.

Допуска ли правото на Съюза, приложимо към финансовото подпомагане за стопанската 2014 г. — по-специално регламенти № 73/2009 и № 1122/2009 — установяването чрез националното законодателство на задължение за представяне на доказателство за правото на ползване на земеделска площ с цел получаване на финансово подпомагане по схемите за площ?
В случай че изложеното по-горе право на Съюза допуска посочената в първия въпрос национална правна уредба, допуска ли правото на Съюза (включително принципът на пропорционалност) в конкретния случай, когато правото на стопанисване на земеделската площ се доказва от бенефициера с представянето на договор за аренда на пасище (договор, по силата на който заявителят е придобил правото да стопанисва пасището на свой риск и в своя полза, срещу заплащане на аренда), национална правна уредба, която предвижда като условие за валидно сключване на такъв договор за аренда бъдещият арендатор да е само животновъд или собственик на животни?
Попада ли в определението за селскостопанска дейност по член 2 от Регламент № 73/2009 дейността на бенефициер по схема за плащане на площ, който сключва договор за аренда на пасище с цел придобиване на правото на стопанисване на тази площ и получаване на права на плащане през стопанската 2014 г., а впоследствие сключва договор за сътрудничество с животновъди, с който им позволява безвъзмездно да извършват паша на животните си на тази земя, като си запазва правото на ползване върху нея, но се задължава да не възпрепятства пашата и да извършва дейности по почистването ѝ?
Допуска ли правото на Съюза тълкуване на национална правна уредба като член 431, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс — отнасящ се до силата на пресъдено нещо на влязло в сила съдебно решение — в смисъл, че влязло в сила съдебно решение, с което се установява недопустимостта на заявление за плащане поради неспазване на националното право относно изискването за законосъобразност на документа за стопанисване/ползване на земята, за която е поискана схемата за площи през стопанската 2014 г. (в рамките на спор, в който се иска отмяна на решението за прилагане на многогодишни санкции), което тълкуване не позволява анализ на съответствието на това национално изискване с правото на Съюза, приложимо за стопанската 2014 г. в рамките на нов спор, в който се разглежда законосъобразността на акта за възстановяване на недължимо платените на заявителя суми за същата земеделска 2014 г., акт, основан на същата фактическа обстановка и на същата национална правна уредба, които са били предмет на анализ в рамките на предходното окончателно съдебно решение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-473/20: INVEST FUND MANAGEMENT, Заключение от 31 март 2022 г.

1) Какъв е вложеният смисъл от европейския законодател в понятието „съществени елементи“ на проспектите, употребено в член 72 [от Директива 2009/65]?
2) Следва ли разпоредбата на член 69, параграф 2 [от Директива 2009/65] да се тълкува в смисъл, че всяка промяна на минимално изискуемата информация в проспектите, предвидена в приложение I, списък А, винаги попада в понятието „съществени елементи“ по член 72 от директивата, което да налага тяхното своевременно актуализиране?
3) При евентуален отрицателен отговор на въпрос № 2, следва ли да се приеме, че информацията относно промяната при персоналния състав на членовете на съвета на директорите на дадено управляващо дружество, които не са изпълнителни членове и на които не е възложеното управлението, попада в обхвата на понятието „съществени елементи“, употребено в член 72 [от Директива 2009/65]?
4) Следва ли разпоредбата на член 99а, буква „с“ [от Директива 2009/65] да се тълкува в смисъл, че е допустимо налагането на санкция на управляващо дружество — за всеки един от управляваните от него взаимни фондове, единствено в случаите на системно неспазване на задълженията по отношение на предоставяната на инвеститорите информация, наложени в съответствие с националните разпоредби за транспониране на членове 68—82 [от Директива 2009/65/ЕО]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-77/21: Digi, Заключение от 31 март 2022 г.

1) Трябва ли понятието „ограничение на целите“ по член 5, параграф 1, буква б) от [ОРЗД] […] да се тълкува в смисъл, че паралелното съхранение от страна на администратора в друга база данни на лични данни, които иначе са били събрани и съхранени с ограничена легитимна цел е в съответствие с посоченото понятие, или напротив, тази ограничена легитимна цел на събирането на данни вече не важи по отношение на паралелната база данни?
2) Ако на първия преюдициален въпрос се отговори в смисъл, че паралелното съхранение на данни само по себе си е несъвместимо с принципа на „ограничение на целите“, съвместимо ли е с принципа на „ограничение на съхранението“, закрепен в член 5, параграф 1, буква д) от [ОРЗД], паралелното съхранение от страна на администратора в друга база данни на лични данни, които иначе са били събрани и съхранени с ограничена легитимна цел?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-518/20: Fraport, Заключение от 17 март 2022 г.

1) Допускат ли член 7 от [Директива 2003/88] и член 31, параграф 2 от [Хартата] тълкуване на национална разпоредба като член 7, параграф 3 от [BUrlG], според което неупражненото все още право на платен годишен отпуск от работник, който през референтната за отпуска година е изпаднал в състояние на пълна инвалидност по здравословни причини [или в състояние на неработоспособност поради заболяване], но който все пак е могъл да ползва отпуска — поне частично — преди настъпването на инвалидността [или преди началото на заболяването] през референтната година, се погасява петнадесет месеца след края на референтната година в случай на продължаваща непрекъсната неработоспособност, дори когато работодателят действително не е осигурил възможност на работника да упражни правото си на отпуск чрез съответна покана и предоставяне на информация?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос: при тези условия изключена ли е и възможността за погасяване в по-късен момент в случай на продължаваща пълна инвалидност [или неработоспособност]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-624/20: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Nature du droit de séjour au titre de l’article 20 T…, Заключение от 17 март 2022 г.

1) Определянето дали правото на пребиваване по член 20 ДФЕС като такова има временен или постоянен характер, от компетентността на държавите членки ли е, или този въпрос следва да се определи в съответствие с правото на Съюза?
2) Доколкото се прилага тълкуване съгласно правото на Съюза: при прилагането на Директива 2003/109 следва ли да се прави разлика между различните спомагателни права на пребиваване, които имат гражданите на трети държави съгласно правото на Съюза, включително спомагателното право на пребиваване, предоставяно на член на семейството на гражданин на Съюза съгласно Директива 2004/38, и правото на пребиваване по член 20 ДФЕС?
3) Правото на пребиваване по член 20 ДФЕС, което по своето естество зависи от наличието на отношение на зависимост между гражданина на трета държава и гражданина на Съюза и поради това е преходно, има ли временен характер?
4) Доколкото правото на пребиваване по член 20 ДФЕС има временен характер: следва ли член 3, параграф 2, буква д) от Директива 2003/109 [в този случай] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, според която само предвидените в националното право разрешения за пребиваване са изключени от придобиването на статут на дългосрочно пребиваващ по смисъла на [тази] директива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-232/20: Daimler, Съдебно решение от 17 март 2022 г.

Когато работник е назначен в предприятие ползвател чрез агенция за временна заетост на работно място, което е открито за постоянно и не се заема по заместване, трябва ли да се приеме, че още само поради този факт назначението му вече не е „временно“ по смисъла на член 1 от Директива 2008/104?
Когато назначението на работник чрез агенция за временна заетост продължава до 55 месеца, трябва ли да се приеме, че то вече не е „временно“ по смисъла на член 1 от Директива 2008/104?
Има ли право наетият чрез агенция за временна заетост работник да твърди, че е възникнало трудово правоотношение с предприятието ползвател, въпреки че националното право не предвижда такава санкция преди 1 април 2017 г.?
Трябва ли да се приеме, че национална разпоредба като член 19, параграф 2 от изменения AÜG е в противоречие с член 1 от Директива 2008/104, доколкото за първи път въвежда 18 месечен индивидуален максимален срок на назначението, но изрично предвижда да не се вземат предвид предишни периоди на назначение, при положение че при отчитане на предишните периоди назначението вече не би могло да се окачестви като временно?
Може ли удължаването на индивидуалния максимален срок на назначението да бъде оставено на преценката на страните по колективния трудов договор
Ако отговорът е утвърдителен, важи ли това и за страните по колективен трудов договор, които имат компетентност не относно трудовото правоотношение на съответния нает чрез агенция за временна заетост работник, а относно сектора на предприятието ползвател?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1151617181923 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form