всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Ziemele

Съдия докладчик – Ziemele

Дело C-280/23: Canai Technology/EUIPO, Определение от 17 юли 2023 г.

Следва ли жалбоподателят ясно и подробно да обоснове защо повдигнатият правен въпрос е съществен за единството, последователността или развитието на правото на Европейския съюз?
Необходимо ли е в искането за допускане на обжалване да се посочат конкретни причини, поради които твърдяното противоречие с практиката е съществено за единството, последователността или развитието на правото на ЕС?
Достатъчно ли е само твърдение за противоречие със съдебната практика, без то да бъде подкрепено с конкретни мотиви и препратки към релевантните параграфи от обжалваното решение и съдебната практика?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-280/23: Canai Technology/EUIPO, Определение от 17 юли 2023 г.

Какви са изискванията към молбата за допускане на обжалване пред Съда по отношение на доказването на значението на поставения въпрос за единството, съгласуваността или развитието на правото на Съюза?
Каква е тежестта на жалбоподателя при обосноваване на значимостта на въпроса за правото на Съюза в молбата за допускане на обжалване?
При какви обстоятелства се отхвърля молба за допускане на обжалване поради липса на конкретни и обосновани доводи относно значението на въпроса за правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-173/22: MG/ЕИБ, Заключение от 6 юли 2023 г.

Нарушение на правото на изслушване, закрепено в член 41, параграф 2, буква а) от Хартата на основните права на Европейския съюз
Неправилна преценка на възражението за незаконосъобразност на административните разпоредби на Европейската инвестиционна банка относно семейните надбавки, по-специално по отношение на принципа на равно третиране и недопускане на дискриминация

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-258/22: H Lebensversicherung, Съдебно решение от 22 юни 2023 г.

Трябва ли член 56, параграф 1 [ЕО] (понастоящем член 63, параграф 1 [ДФЕС]) да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредба на държава членка, съгласно която при определянето на данъчната основа за целите на облагането на доходите от стопанска дейност на дадено дружество дивидентите от дялови участия в чуждестранни капиталови дружества в размер, по-малък от 10 % („малцинствени дялови участия в дружества с разпръсната акционерна структура“), се включват повторно в данъчната основа, когато и доколкото на предходен етап от това определяне тези дивиденти са приспаднати от данъчната основа, докато по отношение на дивидентите от малцинствени дялови участия в капиталови дружества с разпръсната акционерна структура, местни за съответната държава членка, не се извършва приспадане, а оттам и (повторно) включване на тези дивиденти при определяне на данъчната основа за целите на облагането на доходите от стопанска дейност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-579/21: Pankki S, Съдебно решение от 22 юни 2023 г.

Трябва ли правото на достъп, което субектът на данни има на основание член 15, параграф 1 от [ОРЗД], във връзка с [понятието] „лични данни“ по смисъла на член 4, точка 1 от Регламента, да се тълкува в смисъл, че събраната от администратора информация, която показва кой, кога и за каква цел е обработил личните данни на субекта на тези данни, не представлява информация, до която субектът на данните има право на достъп, тъй като по-специално става дума за данни, свързани с работници или служители на администратора?
При утвърдителен отговор на първия въпрос и ако на основание член 15, параграф 1 от [ОРЗД] субектът на данните няма право на достъп до посочената в този въпрос информация, тъй като тя не представлява „лични данни“ на субекта на данните съгласно член 4, точка 1 от [ОРЗД], в случая трябва да се изясни и въпросът за информацията, до която субектът има право на достъп съгласно член 15, параграф 1, букви [а)—з)]:
а) Kак трябва да се тълкуват „целите на обработването“ по смисъла на член 15, параграф 1, буква а) с оглед на обхвата на правото на достъп на субекта на данните, тоест може ли целите на обработването да обосноват право на достъп до събраните от администратора журнални данни на ползвател, като например информация за лични данни на обработващия, времето, както и целите на обработването на личните данни?
б) В това отношение могат ли лицата, които са обработили клиентските данни на J.M., при определени критерии да се считат за получатели на личните данни съгласно член 15, параграф 1, буква в) от [ОРЗД], за които субектът на данни би имал право да бъде информиран?
От значение ли е за делото обстоятелството, че става дума за банка, която упражнява регламентирана дейност, или че J.M. едновременно е работел за банката и е бил неин клиент?
Релевантно ли е за преценката на посочените по-горе въпроси обстоятелството, че данните на J.M. са били обработени преди влизането в сила на [ОРЗД]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-290/21: AKM (Fourniture de bouquets satellitaires en Autriche), Съдебно решение от 25 май 2023 г.

Трябва ли член 1, параграф 2, буква б) от Директива [93/83] да се тълкува в смисъл, че не само излъчващата организация, но и доставчикът на пакет сателитни програми, който съдейства за осъществяването на неделимото и единно действие по излъчване, извършва действие по използване, за което при всички положения следва да се получи съгласие, единствено в онази държава, в която под контрола и отговорността на излъчващата организация, сигналите — носители на програма, са въведени в непрекъснат съобщителен контур, водещ до спътника и от него към земята, в резултат от което със съдействието на доставчика на пакет сателитни програми за излъчването не могат да се нарушат авторските права в държавата на приемане?
При отрицателен отговор на първия въпрос:
трябва ли понятието „публично съобщаване“, използвано в член 1, параграф 2, букви а) и в) от Директива [93/83] и в член 3, параграф 1 от Директива [2001/29], да се тълкува в смисъл, че на доставчика на пакет сателитни програми, който оказва съдействие като отделен оператор при публично съобщаване чрез спътник и който групира по собствена преценка няколко кодирани сигнала с висока резолюция на безплатни и платени телевизионни програми на различни излъчващи организации и предлага на клиентите си срещу заплащане създадения по този начин самостоятелен аудио-визуален продукт, следва да бъде дадено специално разрешение от носителя на съответните права и по отношение на защитеното съдържание на включените в пакета безплатни телевизионни програми, макар че в това отношение той така или иначе предоставя на клиентите си единствено достъп до такива произведения, които, макар и в по-лошо качество — със стандартна резолюция, са свободно достъпни за всеки в зоната на покритие?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-529/21: Glavna direktsia “Pozharna bezopasnost i zashtita na naselenieto” (Travail de nuit), Съдебно решение от 4 май 2023 г.

Прилага ли се Директива 2003/88, когато особеностите за някои сектори като въоръжени сили, полицията или някои специфични дейности на службите за гражданска защита неизбежно влизат в конфликт с нея, като се има предвид следното:
– Директива 2003/88 прогласява в чл. 1 т. 3, че се прилага за всички сектори на дейност, както обществени, така и частни, по смисъла на чл. 2 от Директива 89/391;
– чл. 2, т. 2 от Директива 89/391 постановява, че тя не се прилага когато особеностите за някои сектори като въоръжени сили, полицията или някои специфични дейности на службите за гражданска защита неизбежно влизат в конфликт с нея?
При преценка равностойността на средствата за защита по чл. 12, буква „б“ от Директива 2003/88, на една категория работници, които полагат нощен труд, и за които продължителността на нощния труд е не повече от 7 часа на денонощие, спрямо друга категория работници, която също полага нощен труд, и за която продължителността на нощния труд е не повече от 8 часа, но се ползва с привилегии, като по-голям отпуск, ранно пенсиониране, по-високи обезщетения при пенсиониране, по-висока добавка към възнаграждението за прослужено време, следва ли да се имат предвид привилегиите, с които се ползва втората категория работници?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-192/22: Bayerische Motoren Werke, Съдебно решение от 27 април 2023 г.

Допуска ли член 7 от Директива [2003/88] или член 31, параграф 2 от [Хартата] тълкуване на национална разпоредба като член 7, параграф 3 от [Федералния закон за отпуските] в смисъл, че правото на работник на платен годишен отпуск, […] придобито по време на етапа на полагане на труд в рамките на трудово правоотношение на непълно работно време в периода преди пенсиониране и все още неупражнено, се погасява по време на етапа на освобождаване от работа с изтичането на референтната за отпуска година или на по-късна дата?
Ако Съдът отговори утвърдително на въпроса, допуска ли член 7 от Директива [2003/88] или член 31, параграф 2 от [Хартата] тълкуване на национална разпоредба като член 7, параграф 3 от [Федералния закон за отпуските] в смисъл, че все още неупражненото право на платен годишен отпуск на работник, който през референтната за отпуска година преминава от етапа на полагане на труд към етапа на освобождаване от работа в рамките на трудово правоотношение на непълно работно време при режим на поетапно пенсиониране, се погасява с изтичането на референтната за отпуска година или на по-късна дата, ако работодателят — без преди това да е изпълнил задълженията си за съдействие във връзка с упражняването на правото на отпуск — е разрешил на работника пълния размер на годишния отпуск в съответствие с подаденото от последния искане за периода непосредствено преди да започне етапът на освобождаване от работа, но правото на отпуск — поне частично — не е можело да бъде упражнено, защото след разрешаването на отпуска работникът е станал неработоспособен поради болест?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-775/21: Blue Air Aviation, Съдебно решение от 20 април 2023 г.

Трябва ли член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО да се тълкува в смисъл, че излъчването в пътническо превозно средство на музикално произведение като фон представлява публично разгласяване по смисъла на тази разпоредба?
Трябва ли член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 и член 8, параграф 2 от Директива 2006/115/ЕО да се тълкуват в смисъл, че инсталирането на борда на превозно средство на озвучителна уредба и евентуално на софтуер, който позволява излъчването на музика като фон, представлява публично разгласяване (съответно публично съобщаване) по смисъла на тези разпоредби?
Трябва ли член 8, параграф 2 от Директива 2006/115 да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която според тълкуването на националните съдилища установява оборима презумпция за публично разгласяване на музикални произведения, при наличието на озвучителни уредби в превозни средства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-672/22: DKV, Определение от 18 април 2023 г.

Не е предоставен съдебен акт или текст за анализ, поради което не могат да бъдат формулирани основни правни въпроси. Моля, предоставете съответния текст.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1101112131423 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form