Wathelet
Съдия докладчик – Wathelet
Дело C-450/00: Комисия/Люксембург, Съдебно решение от 4 октомври 2001 г.
Нарушени ли са задълженията на държавите членки по член 32 от Директива 95/46/ЕО, когато не са приети в срок необходимите национални мерки за нейното транспониране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-451/99: Cura Anlagen, Заключение от 25 септември 2001 г.
Следва ли член 49 и сл. ЕО (или алтернативно член 28 ЕО) да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на разпоредби на държава членка А, които забраняват на предприятие, установено в държава членка А, да използва за повече от три дни или за повече от една година, според случая, в държава членка А моторно превозно средство, което е наето от лизингово предприятие, установено в държава членка Б, и регистрирано в държава членка Б на името на лизинговото предприятие, установено там, без да се извърши (втора) регистрация на това моторно превозно средство в държава членка А?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-122/00: Omega Air и др., Заключение от 20 септември 2001 г.
Нарушение на задължението за мотивиране по член 253 ЕО
Нарушение на принципа на пропорционалност
Нарушение на принципа на равно третиране
Несъвместимост с Общото споразумение за митата и търговията (GATT 1994) и/или Споразумението за техническите пречки пред търговията (TBT) към Световната търговска организация (СТО)
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-453/99: Courage и Crehan, Съдебно решение от 20 септември 2001 г.
Може ли член 81 ЕО (бивш член 85) да се тълкува в смисъл, че страна по забранено споразумение за обвързване на продажбата на бира може да се позове на този член, за да поиска защита от съдилищата срещу другата договаряща страна?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен, има ли право страната, която иска защита, да получи обезщетение за вреди, които твърди, че са настъпили в резултат на спазването на клаузата в договора, която е забранена по член 81?
Следва ли правило на националното право, според което съдилищата не трябва да позволяват на лице да се позовава и/или да се възползва от собствените си незаконни действия като необходимо условие за получаване на обезщетение, да се счита за съвместимо с правото на Общността?
Ако отговорът на третия въпрос е, че при определени обстоятелства такова правило може да е несъвместимо с правото на Общността, какви обстоятелства следва да вземе предвид националният съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-27/00: Omega Air и др., Заключение от 20 септември 2001 г.
Явява ли се член 2, точка 2 от Регламент (ЕО) № 925/1999 на Съвета недействителен, доколкото дефинира „преудостоверен граждански субсоничен реактивен самолет“ по такъв начин, че самолетите, чийто двигатели са били заменени с „реактивни двигатели с байпасно съотношение 3 или повече“, не попадат под забраните, въведени с регламента, докато самолетите, чиито двигатели са били напълно заменени с двигатели с байпасно съотношение под 3, попадат под тези забрани, като се вземат предвид по-специално: i) задължението за мотивиране по член 253 ЕО; ii) общия принцип на пропорционалност; iii) евентуалните права, които частни лица могат да извлекат от Общото споразумение за митата и търговията и/или Споразумението за техническите пречки пред търговията?
Явява ли се член 2, точка 2 от Регламент (ЕО) № 925/1999 на Съвета от 29 април 1999 г. относно регистрацията и използването в Общността на определени видове граждански субсонични реактивни самолети, които са били модифицирани и преудостоверени, за да отговарят на стандартите в том I, част II, глава 3 от приложение 16 към Конвенцията за международна гражданска авиация, трето издание (юли 1993 г.), недействителен, доколкото дефинира „преудостоверен граждански субсоничен реактивен самолет“ по такъв начин, че това включва „граждански субсоничен реактивен самолет“, както е определено в член 2, точка 1 от регламента, който с цел да отговаря на стандартите в глава 3 е получил напълно заменени двигатели с байпасно съотношение под 3, като се вземат предвид по-специално: i) задължението за мотивиране съгласно член 253 ЕО; ii) принципа на равно третиране; iii) принципа на пропорционалност; iv) въпроса дали посочената разпоредба е съвместима със Споразумението за създаване на Световната търговска организация и по-специално със свързаното с него Споразумение за техническите пречки пред търговията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-340/00: Комисия/Cwik, Заключение от 13 септември 2001 г.
Неправилно тълкуване на втората алинея на член 17 от Правилника за длъжностните лица
Недостатъчни мотиви в обжалваното съдебно решение
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-218/00: Cisal, Заключение от 13 септември 2001 г.
1. Constitue ли публичен, непечеливш застрахователен орган, като INAIL, на който е възложено, въз основа на принципите на икономическа и предприемаческа дейност, да управлява като монополист схема за застраховане срещу рискове, произтичащи от трудови злополуки и професионални заболявания, основана на система на задължителна регистрация, която изплаща обезщетения на частично автоматична основа (осигурявайки по този начин застрахователно покритие за работници, но не и за самостоятелно заети лица – от 1998 г.), дори и при неплащане на премии от страна на работодателя, и изчислява премиите въз основа на рисковите категории, към които е отнесена застрахованата работа, предприятие по смисъла на членове 81 и сл. ЕО?
2. Ако на първия въпрос се отговори утвърдително, представлява ли фактът, че посоченият публичен орган изисква плащане на премии, дори когато заинтересованото лице, самостоятелно заето лице (занаятчия), вече е застраховано в частна компания срещу същите рискове, по отношение на които би било покрито чрез членство в посочения орган, нарушение на членове 86 и 82 ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-221/99: Conte, Заключение от 12 юли 2001 г.
1) Приложима ли е концепцията за „предприятие“, определена в решенията на Комисията и съдебната практика на Съда на Европейските общности, към лицата, упражняващи професията архитект, и ако да, следва ли професионалните сдружения на архитектите да се считат за „сдружения на предприятия“ по смисъла на член 85, параграф 1 от Договора
2) Съвместими ли са съвкупните разпоредби на членове 5 и 85 от Договора за ЕО с национална уредба, която просто придава сила на закон на тарифа за възнаграждения, изготвена и определена от националните сдружения на инженерите и архитектите, когато: (a) окончателната мярка на публичните органи по същество представлява акт, потвърждаващ самостоятелно изразената воля на националните съвети на съответните сдружения; или (b) окончателните мерки на публичните органи по същество делегират на членовете на съответните сдружения правомощието да определят тарифата за възнаграждения по свое усмотрение, дори след като поисканите от тях професионални услуги са били извършени; или (c) окончателните мерки на публичните органи не съдържат никакви индикации за обществен интерес или горни и долни граници, с които тарифата за възнаграждения, определена по усмотрение на професионалиста, трябва да съответства; или (d) окончателните мерки на публичните органи не изискват професионалистите предварително да съобщават и/или по друг начин да оповестяват тарифите за възнаграждения, които възнамеряват да прилагат за поисканите от тях услуги
3) Съвместими ли са съвкупните разпоредби на членове 5 и 85 от Договора с национално законодателство, което, без да изисква да се вземат предвид съображения от обществен интерес, предоставя на комисия по възнагражденията, създадена от съвета на сдружението и съставена само от членове на сдружението, правомощието да приема дискреционна мярка за определяне на възнаграждението, дори когато потвърждава възнаграждението, определено от члена по негово собствено усмотрение, като тази мярка има такава сила, че да обвързва съда да издаде заповед за плащане в съответствие с приетата от самия съвет мярка за определяне на възнаграждението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-309/99: Wouters и др., Заключение от 11 юли 2001 г.
1. Следва ли понятието „сдружение на предприятия“ по член 85, параграф 1 от Договора за ЕО (сега член 81, параграф 1 ЕО) да се тълкува в смисъл, че такова сдружение съществува само ако и доколкото действа в интерес на предприятията, така че при прилагането на тази разпоредба трябва да се прави разграничение между дейности на сдружението, осъществявани в обществен интерес, и други дейности, или е достатъчно самият факт, че сдружението може също да действа в интерес на предприятията, за да се счита за сдружение на предприятия по смисъла на тази разпоредба по отношение на всички негови действия
Дали фактът, че общозадължителните правила, приети от съответната институция, са приети въз основа на законова правомощие и в качеството ѝ на специален законодател, е от значение по отношение на прилагането на правото на Общността в областта на конкуренцията?
1б) Ако отговорът на въпрос 1а) е, че сдружение на предприятия съществува само ако и доколкото действа в интерес на предприятията, въпросът кога се преследва обществен интерес също ли се урежда от правото на Общността?
1в) Ако отговорът на въпрос 1б) е, че правото на Общността е релевантно, може ли приемането на общозадължителни правила от институция като Нидерландската адвокатска колегия въз основа на законова правомощие, предназначени да гарантират независимостта и лоялността към клиента на адвокатите, предоставящи правна помощ, относно създаването на мултидисциплинарни партньорства между адвокати и представители на други професии, да се счита за преследване на обществен интерес по смисъла на правото на Общността?
2. Ако отговорите на първия въпрос сочат, че правило като Регламента... следва да се счита за решение на сдружение на предприятия по смисъла на член 85, параграф 1 от Договора за ЕО (сега член 81, параграф 1 ЕО), следва ли такова решение, доколкото приема общозадължителни правила, предназначени да гарантират независимостта и лоялността към клиента на адвокатите, предоставящи правна помощ, относно създаването на мултидисциплинарни партньорства като разглежданото, да се счита за имащо за предмет или ефект ограничаване на конкуренцията на общия пазар и в това отношение засягащо търговията между държавите членки
Кои критерии на правото на Общността са релевантни за определянето на този въпрос?
3. Следва ли понятието „предприятие“ по член 86 от Договора за ЕО (сега член 82 ЕО) да се тълкува в смисъл, че когато институция като адвокатската колегия трябва да се счита за сдружение на предприятия, тази институция трябва също да се счита за предприятие или група предприятия по смисъла на тази разпоредба, дори ако самата тя не осъществява икономическа дейност?
4. Ако на предходния въпрос се отговори утвърдително и се приеме, че институция като адвокатската колегия заема господстващо положение, злоупотребява ли такава институция с това положение, ако регулира отношенията на свързаните с нея адвокати с други участници на пазара на правни услуги по начин, който ограничава конкуренцията?
5. Ако институция като адвокатската колегия трябва да се счита като цяло за сдружение на предприятия по смисъла на правото на Общността в областта на конкуренцията, следва ли член 90, параграф 2 от Договора за ЕО (сега член 86, параграф 2 ЕО) да се тълкува в смисъл, че се прилага и за институция като адвокатската колегия, която приема общозадължителни правила, предназначени да гарантират независимостта и лоялността към клиента на адвокатите, предоставящи правна помощ, относно сътрудничеството между адвокати и представители на други професии?
6. Ако институция като адвокатската колегия трябва да се счита за сдружение на предприятия или предприятие или група предприятия, изключват ли член 3, буква г), втора алинея на член 5 и членове 85 и 86 от Договора за ЕО (сега членове 3, буква г), 10, 81 и 82 ЕО) възможността държава членка да предвиди, че (орган на) тази институция може да приема правила относно, inter alia, сътрудничеството между адвокати и представители на други професии, когато контролът от страна на съответния публичен орган върху такива правила се свежда до правомощието да ги отмени, без органът да може да приеме правило вместо тях?
7. Приложими ли са както разпоредбите на Договора относно правото на установяване, така и тези относно свободата на предоставяне на услуги към забрана за сътрудничество между адвокати и счетоводители като разглежданата, или следва Договорът за ЕО да се тълкува в смисъл, че такава забрана трябва да съответства, например в зависимост от начина, по който заинтересованите желаят да организират сътрудничеството си, или на разпоредбите относно правото на установяване, или на тези относно свободата на предоставяне на услуги?
8. Представлява ли забрана за мултидисциплинарни партньорства, включващи адвокати и счетоводители като разглежданата, ограничение на правото на установяване или на свободата на предоставяне на услуги, или и на двете?
9. Ако отговорът на предходния въпрос е, че съществува едно или и двете от посочените ограничения, оправдано ли е разглежданото ограничение на основание, че представлява само „условие за продажба“ по смисъла на Keck и Mithouard и следователно няма дискриминация, или на основание, че отговаря на критериите, развити в тази връзка от Съда на Европейските общности, по-специално в решението Gebhard?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.