Дело C-309/99: Wouters и др., Заключение от 11 юли 2001 г.

1. Следва ли понятието „сдружение на предприятия“ по член 85, параграф 1 от Договора за ЕО (сега член 81, параграф 1 ЕО) да се тълкува в смисъл, че такова сдружение съществува само ако и доколкото действа в интерес на предприятията, така че при прилагането на тази разпоредба трябва да се прави разграничение между дейности на сдружението, осъществявани в обществен интерес, и други дейности, или е достатъчно самият факт, че сдружението може също да действа в интерес на предприятията, за да се счита за сдружение на предприятия по смисъла на тази разпоредба по отношение на всички негови действия

Дали фактът, че общозадължителните правила, приети от съответната институция, са приети въз основа на законова правомощие и в качеството ѝ на специален законодател, е от значение по отношение на прилагането на правото на Общността в областта на конкуренцията?
1б) Ако отговорът на въпрос 1а) е, че сдружение на предприятия съществува само ако и доколкото действа в интерес на предприятията, въпросът кога се преследва обществен интерес също ли се урежда от правото на Общността?
1в) Ако отговорът на въпрос 1б) е, че правото на Общността е релевантно, може ли приемането на общозадължителни правила от институция като Нидерландската адвокатска колегия въз основа на законова правомощие, предназначени да гарантират независимостта и лоялността към клиента на адвокатите, предоставящи правна помощ, относно създаването на мултидисциплинарни партньорства между адвокати и представители на други професии, да се счита за преследване на обществен интерес по смисъла на правото на Общността?
2. Ако отговорите на първия въпрос сочат, че правило като Регламента... следва да се счита за решение на сдружение на предприятия по смисъла на член 85, параграф 1 от Договора за ЕО (сега член 81, параграф 1 ЕО), следва ли такова решение, доколкото приема общозадължителни правила, предназначени да гарантират независимостта и лоялността към клиента на адвокатите, предоставящи правна помощ, относно създаването на мултидисциплинарни партньорства като разглежданото, да се счита за имащо за предмет или ефект ограничаване на конкуренцията на общия пазар и в това отношение засягащо търговията между държавите членки

Кои критерии на правото на Общността са релевантни за определянето на този въпрос?
3. Следва ли понятието „предприятие“ по член 86 от Договора за ЕО (сега член 82 ЕО) да се тълкува в смисъл, че когато институция като адвокатската колегия трябва да се счита за сдружение на предприятия, тази институция трябва също да се счита за предприятие или група предприятия по смисъла на тази разпоредба, дори ако самата тя не осъществява икономическа дейност?
4. Ако на предходния въпрос се отговори утвърдително и се приеме, че институция като адвокатската колегия заема господстващо положение, злоупотребява ли такава институция с това положение, ако регулира отношенията на свързаните с нея адвокати с други участници на пазара на правни услуги по начин, който ограничава конкуренцията?
5. Ако институция като адвокатската колегия трябва да се счита като цяло за сдружение на предприятия по смисъла на правото на Общността в областта на конкуренцията, следва ли член 90, параграф 2 от Договора за ЕО (сега член 86, параграф 2 ЕО) да се тълкува в смисъл, че се прилага и за институция като адвокатската колегия, която приема общозадължителни правила, предназначени да гарантират независимостта и лоялността към клиента на адвокатите, предоставящи правна помощ, относно сътрудничеството между адвокати и представители на други професии?
6. Ако институция като адвокатската колегия трябва да се счита за сдружение на предприятия или предприятие или група предприятия, изключват ли член 3, буква г), втора алинея на член 5 и членове 85 и 86 от Договора за ЕО (сега членове 3, буква г), 10, 81 и 82 ЕО) възможността държава членка да предвиди, че (орган на) тази институция може да приема правила относно, inter alia, сътрудничеството между адвокати и представители на други професии, когато контролът от страна на съответния публичен орган върху такива правила се свежда до правомощието да ги отмени, без органът да може да приеме правило вместо тях?
7. Приложими ли са както разпоредбите на Договора относно правото на установяване, така и тези относно свободата на предоставяне на услуги към забрана за сътрудничество между адвокати и счетоводители като разглежданата, или следва Договорът за ЕО да се тълкува в смисъл, че такава забрана трябва да съответства, например в зависимост от начина, по който заинтересованите желаят да организират сътрудничеството си, или на разпоредбите относно правото на установяване, или на тези относно свободата на предоставяне на услуги?
8. Представлява ли забрана за мултидисциплинарни партньорства, включващи адвокати и счетоводители като разглежданата, ограничение на правото на установяване или на свободата на предоставяне на услуги, или и на двете?
9. Ако отговорът на предходния въпрос е, че съществува едно или и двете от посочените ограничения, оправдано ли е разглежданото ограничение на основание, че представлява само „условие за продажба“ по смисъла на Keck и Mithouard и следователно няма дискриминация, или на основание, че отговаря на критериите, развити в тази връзка от Съда на Европейските общности, по-специално в решението Gebhard?