Wathelet
Съдия докладчик – Wathelet
Дело C-86/00: HSB-Wohnbau, Определение от 10 юли 2001 г.
Възможно ли е орган, който разглежда искане за вписване в търговския регистър, без да е налице висящ съдебен спор, да бъде считан за национален съд по смисъла на член 234 ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-35/99: Arduino, Заключение от 10 юли 2001 г.
1) Представлява ли решението на Consiglio Nazionale Forense (CNF), одобрено с Министерски декрет № 585/94, с което се определят задължителни тарифи за професионалната дейност на адвокатите, нарушение на забраната по член 85, параграф 1 от Договора за ЕО
2) Ако отговорът на първия въпрос е положителен: попада ли случаят въпреки това в някоя от хипотезите, предвидени в член 85, параграф 3 от Договора, при които тази забрана не се прилага?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-309/99: Wouters и др., Заключение от 10 юли 2001 г.
1) а) Следва ли изразът „сдружение на предприятия“ по член 85, параграф 1 от Договора за ЕО (сега член 81, параграф 1 ЕО) да се тълкува в смисъл, че такова сдружение съществува само ако и доколкото то действа в стопански интерес, така че за да се определи дали разпоредбата е приложима, трябва да се прави разграничение между дейностите на сдружението, насочени към защита на обществения интерес, и други дейности, или фактът, че едно сдружение може също да действа в стопански интерес, сам по себе си е достатъчен, за да се счита, че то като цяло представлява сдружение на предприятия по смисъла на разпоредбата
Има ли значение за прилагането на правилата на Общността в областта на конкуренцията, че общозадължителните правила, приети от съответния орган, са приети въз основа на правомощие, предоставено със закон, и в качеството на специален законодателен орган?
b) Ако на въпрос 1а) се отговори, че сдружение на предприятия съществува само ако и доколкото то действа в стопански интерес, определя ли правото на Общността кога става въпрос за защита на обществения интерес и кога не?
c) Ако на въпрос 1б) се отговори, че правото на Общността играе роля в това отношение, може ли фактът, че орган като нидерландската адвокатска колегия въз основа на правомощие, предоставено със закон за гарантиране, че адвокатът, който предоставя правна помощ, действа независимо и в съответствие с интересите на клиента, приема общозадължителни правила относно участието на адвокати в сътрудничество с представители на други професии, също да се счита за защита на обществения интерес по смисъла на правото на Общността?
2) Ако въз основа на отговорите на въпроси 1а), 1б) и 1в) се заключи, че и регулация като [Samenwerkingsverordening 1993] трябва да се счита за акт в рамките на сдружение на предприятия по смисъла на член 85, параграф 1 от Договора за ЕО (сега член 81, параграф 1 ЕО), трябва ли да се приеме, че такъв акт — доколкото установява общозадължителни правила относно сключването на сътрудничества като разглежданите тук с цел да се гарантира, че адвокатът, който предоставя правна помощ, действа независимо и в съответствие с интересите на клиента — има за цел или резултат да ограничи конкуренцията в рамките на общия пазар и доколкото засяга търговията между държавите членки
Кои са релевантните критерии за преценка на този въпрос според правото на Общността?
3) Следва ли изразът „предприятие“ по член 86 от Договора за ЕО (сега член 82 ЕО) да се тълкува в смисъл, че орган като нидерландската адвокатска колегия, ако трябва да се счита за сдружение на предприятия, също трябва да се счита за предприятие или група предприятия по смисъла на тази разпоредба, дори ако самият той не извършва стопанска дейност?
4) Ако на предходния въпрос се отговори утвърдително и се приеме, че орган като нидерландската адвокатска колегия заема господстващо положение, злоупотребява ли такъв орган с господстващото си положение, ако налага на присъединените адвокати задължение да действат на пазара на правни услуги по начин, който възпрепятства конкуренцията?
5) Ако орган като нидерландската адвокатска колегия за целите на прилагането на правилата на Общността в областта на конкуренцията като цяло трябва да се счита за сдружение на предприятия, следва ли член 90, параграф 2 от Договора за ЕО (сега член 86, параграф 2 ЕО) да се тълкува в смисъл, че такъв орган като адвокатската колегия — който по отношение на сътрудничеството на адвокати с представители на други професии приема общозадължителни правила за гарантиране, че адвокатът, който предоставя правна помощ, действа независимо и в съответствие с интересите на клиента — също попада в обхвата на тази разпоредба?
6) Ако орган като нидерландската адвокатска колегия трябва да се счита за сдружение на предприятия или като предприятие или група предприятия, възпрепятстват ли член 3, буква ж) [след изменението сега член 3, параграф 1, буква ж), ЕО], член 5, параграф 2 (сега член 10, параграф 2, ЕО), и членове 85 и 86 (сега членове 81 ЕО и 82 ЕО) държава членка да определи, че органът (или някоя от неговите инстанции) може да приема правила, които могат да се отнасят, наред с другото, до сътрудничеството на адвокати с представители на други професии, докато държавният надзор върху приемането на правилата е ограничен до правомощие за отмяна на такива разпоредби, без държавата да може да замести отменените със свои разпоредби?
7) Прилагат ли се както разпоредбите на Договора относно правото на установяване, така и разпоредбите относно свободното предоставяне на услуги към забрана за сътрудничество между адвокати и счетоводители като разглежданата тук, или Договорът за ЕО следва да се тълкува в смисъл, че такава забрана, например в зависимост от начина, по който съответните лица реално ще организират сътрудничеството си, трябва да е в съответствие или с разпоредбите относно правото на установяване, или с разпоредбите относно свободното предоставяне на услуги?
8) Представлява ли забрана за интегрирано сътрудничество между адвокати и счетоводители като разглежданата в настоящото дело ограничение на правото на установяване или на правото на свободно предоставяне на услуги, или ограничение и на двете права?
9) Ако от отговора на предходния въпрос следва, че става въпрос за едно от двете ограничения или и за двете ограничения, оправдано ли е съответното ограничение, тъй като представлява само „форма на продажба“ по смисъла, в който този израз се използва в решението по делото Keck и Mithouard (решение от 24.11.1993 г., съединени дела C-267/91 и C-268/91, Сборник I, стр. 6097), и не се касае за дискриминация, или е оправдано, тъй като отговаря на критериите за това, които Съдът е развил в други решения, по-специално в решението по делото Gebhard (решение от 30.11.1995 г., дело C-55/94, Сборник I, стр. 4165)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-191/99: Kvaerner, Съдебно решение от 14 юни 2001 г.
Позволяват ли член 2, букви в) и г), последна алинея, и член 3 от Втората директива 88/357/ЕИО на Съвета от 22 юни 1988 година на държава членка да налага данък върху застрахователните премии на юридическо лице, установено в друга държава членка, по отношение на премии, които това юридическо лице е платило на застраховател, също установен в друга държава членка, за покриване на стопанските рискове на негово дъщерно или поддъщерно дружество, установено в държавата членка, която налага данъка
Има ли значение, ако юридическото лице, което е платило премиите, и юридическото лице, чиито стопански рискове са покрити, са две дружества от една и съща група, свързани с друго отношение, различно от това на майка и дъщерно дружество?
Има ли значение за отговора на първия въпрос, ако застрахованият не е крайната холдингова компания, а друго дружество от групата (например captive застрахователно дружество)?
Има ли значение за отговорите на първия и втория въпрос или за тълкуването на понятията „застраховащ“ или „държава членка, в която е разположен рискът“, ако застрахователната премия, отнасяща се до застрахования риск, не се прехвърля (изцяло или частично) на дъщерното или поддъщерното дружество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-450/00: Комисия/Люксембург, Заключение от 7 юни 2001 г.
Неизпълнение на задълженията по член 32 от Директива 95/46/ЕО, изразяващо се в неприемане в предвидения срок на необходимите закони, подзаконови и административни разпоредби за транспониране на тази директива.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-322/99: Fischer и Brandenstein, Съдебно решение от 17 май 2001 г.
Дължи ли се данък върху добавената стойност по член 5, параграф 6 от Шестата директива, когато данъчно задължено лице прехвърля за цели, различни от тези на стопанската дейност, превозно средство, закупено без право на приспадане на ДДС, върху което след придобиването му са извършени работи, по които е приспаднат ДДС, и ако да, следва ли член 5, параграф 6 да се тълкува в смисъл, че данъкът се дължи върху стоките и техните съставни части или само върху компонентите, впоследствие инкорпорирани в стоките?
В случай че възникне облагаема доставка по член 5, параграф 6 от Шестата директива, по-специално при прехвърляне на стоки (в случая моторно превозно средство), които са придобити без право на приспадане, и върху които е извършена работа, даваща право на приспадане, в резултат на което са инкорпорирани съставни части в стоките, следва ли данъчната основа по член 11А, параграф 1, буква б) от Шестата директива да се определя с оглед на цената към момента на прехвърлянето на стоките, инкорпорирани в превозното средство, които представляват съставни части на прехвърляните стоки по смисъла на член 5, параграф 6 от тази директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-475/99: Ambulanz Glöckner, Заключение от 17 май 2001 г.
Създаването на монопол за предоставянето на услуги по превоз на болни с линейка на определена географска територия съвместимо ли е с член 86, параграф 1 ЕО и член 81 ЕО и сл.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-323/99: Brandenstein, Съдебно решение от 17 май 2001 г.
Подлежи ли на облагане с данък по член 5, параграф 6 от Шестата директива изваждането за лични цели на стока (конкретно моторно превозно средство), придобита без право на приспадане на ДДС, когато след придобиването върху нея са извършени работи, за които е упражнено право на приспадане?
Следва ли облагането по член 5, параграф 6 от Шестата директива да обхваща цялата стока или само съставните части, които са добавени след придобиването и за които е упражнено право на приспадане?
Как се определя данъчната основа по член 11, буква А, параграф 1, буква б) от Шестата директива в случай на облагаемо изваждане на стока, когато само някои от нейните съставни части са дали право на приспадане?
Следва ли да се извърши корекция на вече упражненото право на приспадане по член 20, параграф 1, буква б) от Шестата директива за разходи, които не водят до облагане при изваждането на стоката?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-294/99: Athinaïki Zythopoiia, Заключение от 10 май 2001 г.
Съществува ли удържан данък по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива 90/435/ЕИО на Съвета от 23 юли 1990 г., когато националното законодателство предвижда, че при разпределение на печалби от дъщерно дружество (акционерно дружество или еквивалентно дружество) към неговото дружество майка, при определяне на облагаемата печалба на дъщерното дружество се вземат предвид общите нетни печалби, включително доходи, които са били обект на специално облагане, водещо до погасяване на данъчното задължение, както и необлагаеми доходи, когато тези две категории доходи не биха били облагаеми съгласно националното законодателство, ако останат при дъщерното дружество и не бъдат разпределени на дружеството майка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.