Toader
Съдия докладчик – Toader
Дело C-665/16: Gmina Wrocław, Заключение от 22 февруари 2018 г.
Представлява ли облагаема доставка по смисъла на член 14, параграф 2, буква а) от [Директивата за ДДС] прехвърлянето на собствеността върху недвижими имоти от общината към държавата по силата на закона срещу заплащането на компенсация, при положение че съгласно националната правна уредба тези имоти и занапред се стопанисват от кмета на общината — представител на държавата и същевременно изпълнителен орган на общината?
От значение ли е за отговора на предходния въпрос дали компенсационното плащане към общината е реално или се свежда просто до вътрешно прехвърляне на средства в рамките на общинския бюджет?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-20/17: Oberle, Заключение от 22 февруари 2018 г.
Трябва ли член 4 от Регламент № 650/2012 да се тълкува в смисъл, че определя и изключителната международна компетентност за издаване в съответната държава членка на национални удостоверения за наследство, които не са заменени от европейското удостоверение за наследство (вж. член 62, параграф 3 от Регламент № 650/2012), така че приета от националния законодател разпоредба в друг смисъл относно международната компетентност за издаване на национални удостоверения за наследство — като тази на член 105 от FamFG в Германия — е невалидна поради противоречие с разпоредба на европейското право от по-висок ранг?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-16/16: Белгия/Комисия, Съдебно решение от 20 февруари 2018 г.
Допустимо ли е да се обжалва препоръка на Европейската комисия по реда на член 263 ДФЕС, когато се твърди, че с нея се нарушават основни принципи на правото на Съюза, като принципа на предоставената компетентност, лоялното сътрудничество и институционалното равновесие?
Нарушава ли се принципът на процесуално равенство, когато държава членка не може да поиска съдебен контрол върху препоръка на Комисията, докато самата Комисия може да иска такъв контрол спрямо актове на държавите членки?
Може ли използването на императивни формулировки в текста на препоръката на някои официални езици на Съюза да доведе до това, че препоръката поражда задължителни правни последици поне за държавите, за които тези езици са официални?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-681/16: Pfizer Ireland Pharmaceuticals, Operations Support Group, Заключение от 7 февруари 2018 г.
1) Може ли притежателят на сертификат за допълнителна закрила, предоставен му с действие на територията на Федерална република Германия (ФРГ), като се позовава на разпоредбите на Специфичния механизъм, да предотврати вноса на продукти от присъединяващите се държави, а именно Чешката република, Естония, Латвия, Литва, Унгария, Полша, Словения, Словакия, България, Румъния и Хърватия (приложение IV към Акта за присъединяване от 2003 г.; част I, точка 1 от приложение V към Акта за присъединяване от 2005 г.; приложение IV към Акта за присъединяване от 2012 г.) във ФРГ, когато за сертификата за допълнителна закрила е подадена заявка във ФРГ към момента, когато в присъединяващите се държави вече са съществували разпоредби относно получаването на сертификат за допълнителна закрила, но притежателят на сертификата за закрила, издаден с действие на територията на ФРГ, нито е могъл да подаде заявка за такъв сертификат за допълнителна закрила, нито е било възможно да му бъде предоставен такъв сертификат в съответната присъединяваща се държава, тъй като е липсвал основен патент, представляващ условие за издаването на сертификата за закрила в присъединяващата се държава?
2) Има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството, че само към датата на подаване на заявката за основния патент, издаден с действие на територията на ФРГ, не е било възможно да се получи съответна закрила с основен патент в присъединяващата се държава, но е било възможно тя да се получи в периода до публикуването на заявката, която има за предмет патента, издаден с действие на територията на ФРГ?
3) Може ли притежателят на сертификат за допълнителна закрила, предоставен му с действие на територията на Федерална република Германия (ФРГ), като се позовава на разпоредбите на Специфичния механизъм, да предотврати вноса на продукти от присъединяващите се държави, а именно Чешката република, Естония, Латвия, Литва, Унгария, Полша, Словения, Словакия, България, Румъния и Хърватия, когато вносът на продуктите се извършва след изтичането на срока на сертификата за допълнителна закрила, определен с първоначалното решение за издаване, но преди изтичането на удължения с шест месеца срок на действие на сертификата за закрила, предоставен му на основание на Регламент № 1901/2006?
4) Има ли значение за отговора на третия въпрос в случая на Хърватия обстоятелството, че поради присъединяването на Хърватия през 2013 г. Специфичният механизъм влиза в сила едва след влизането в сила на Регламент № 1901/2006, което не е така за другите, присъединили се преди 26 януари 2007 г. държави членки, а именно Чешката република, Естония, Латвия, Литва, Унгария, Полша, Словения, Словакия, България и Румъния?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-500/16: Caterpillar Financial Services, Определение от 30 януари 2018 г.
Допустимо ли е служебно да се коригират технически грешки в съдебно решение по реда на член 103, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда, и при какви условия следва да се извърши тази корекция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-671/16: Inter-Environnement Bruxelles и др., Заключение от 25 януари 2018 г.
Трябва ли член 2, буква a) от [Директивата за СЕО] да се тълкува в смисъл, че понятието „планове и програми“ включва приет от регионален орган градоустройствен правилник:
– който съдържа карта, определяща територията, за която е приложим, ограничена само до един квартал, и обособяваща в нея различни части, по отношение на които се прилагат различни правила за разполагане и височина на сградите, и
– който предвижда също и конкретни разпоредби за устройство на площите около сградите, както и конкретни указания за пространственото прилагане на някои правила, определени с оглед на улиците, перпендикулярните на тези улици прави линии и разстоянията спрямо уличната регулационна линия, и
– който има за цел преустройство на съответния квартал, и
– който определя правилата за това какво трябва да съдържа преписката по искане за разрешение за строеж, подлежащо на оценка на последиците върху околната среда в квартала?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-160/17: Thybaut и др., Заключение от 25 януари 2018 г.
Следва ли член 2, буква a) от Директивата за СЕО да се тълкува в смисъл, че понятието за план или програма включва периметър, предвиден от законодателна разпоредба и приет от регионален орган:
– който е с предмет единствено да определи очертанието на географска зона, в която може да се изпълни градоустройствен проект, като се има предвид, че посоченият проект, който трябва да преследва определена цел — в случая предефинирането и развитието на градски функции, и който изисква създаването, изменението, разширяването, премахването или повдигането на наземна улична мрежа и обществени пространства — представлява основа за приемането на периметъра, което следователно означава принципното приемане на проекта, но за споменатия проект впоследствие трябва да се издадат разрешения, за които е необходима оценка на последиците, и
– чиято последица, от процесуална гледна точка, се състои в това, че заявленията за разрешения за дейности и строителство, намиращи се в този периметър, се ползват от процедура, представляваща дерогация, като се има предвид, че градоустройствените разпоредби, приложими за съответните площи преди приемането на периметъра, продължават да се прилагат, но ползването на тази процедура може да улесни получаването на дерогация от тези разпоредби,
– и който се ползва от презумпция за обществена полза на отчуждаванията, които да се извършат в рамките на приложения план за отчуждаване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-467/16: Schlömp, Съдебно решение от 20 декември 2017 г.
Трябва ли членове 27 и 30 от Конвенцията относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, подписана на 30 октомври 2007 г. (Конвенцията от Лугано II), да се тълкуват в смисъл, че в случай на висящ процес датата, на която е образувано задължително помирително производство пред помирителен орган, създаден в съответствие с швейцарското право, съставлява датата, на която „съдът“ се счита за сезиран?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-492/16: Incyte, Съдебно решение от 20 декември 2017 г.
Трябва ли член 17, параграф 2 от Регламент […] № 1610/96 […] да се тълкува в смисъл, че е неточна „датата на първото [РПП] на [Съюза]“, посочена в заявка за издаване на [СДЗ] по смисъла на посочения регламент и на Регламент […] № 469/2009 […], когато тази дата е била определена, без да се вземе предвид тълкуването на правото, възприето от Съда в решение от 6 октомври 2015 г., Seattle Genetics (C‑471/14, EU:C:2015:659), така че е оправдана промяната на датата на изтичане на срока на [СДЗ], дори същият да е бил издаден преди постановяването на това съдебно решение и срокът за обжалване на решението за издаване на сертификата вече да е изтекъл?
Длъжна ли е компетентната за издаване на сертификата служба за индустриална собственост на държава членка служебно да поправи датата на изтичане на срока на [СДЗ], така че тази дата да съответства на тълкуването на правото, възприето в решение от 6 октомври 2015 г., Seattle Genetics (C‑471/14, EU:C:2015:659)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-500/16: Caterpillar Financial Services, Съдебно решение от 20 декември 2017 г.
Допускат ли закрепените в член 4, параграф 3 от ДЕС принципи на ефективност, лоялно сътрудничество и еквивалентност, или някой друг приложим принцип от правото на Съюза при съобразяване с тълкуването, направено от Съда в решение от 17 януари 2013 г., BGŻ Leasing (C‑224/11, EU:C:2013:15), национална правна уредба или практика в областта на ДДС, които правят невъзможно връщането на надвнесен ДДС, събран в нарушение на правото на Съюза, когато поради действията на националните органи данъчнозадълженото лице е могло да упражни правата си едва след изтичане на погасителната давност за данъчното задължение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.