Prechal
Съдия докладчик – Prechal
Дело C-491/20: Sąd Najwyższy, Определение от 22 декември 2022 г.
Съществува ли действителен спор пред националния съд, чието разрешаване изисква тълкуване на правото на Европейския съюз по реда на член 267 ДФЕС?
Компетентен ли е националният съд да се произнесе по същество по искове за установяване на несъществуване на служебно правоотношение между съдии и Върховния съд на Полша, когато националното право не предвижда подобна възможност?
Необходимо ли е тълкуване на правото на Европейския съюз за разрешаването на споровете в главните производства, предвид характера и допустимостта на отправените преюдициални въпроси?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-615/20: YP и др. () и suspension d’un juge), Заключение от 15 декември 2022 г.
1) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално член 47 от [Хартата] и закрепените в него право на ефективни правни средства за защита пред съд и право на справедливо и публично гледане на делото в разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон, да се тълкуват в смисъл, че в противоречие с тях са националноправните разпоредби, подробно представени в точки 2 и 3 от настоящото запитване, а именно [член 80, член 110, параграф 2a и член 129 от изменения Закон за устройството на общите съдилища] и член 27, параграф 1, точка 1а от [изменения Закон за Върховния съд], оправомощаващи Дисциплинарната колегия на Върховния съд да снема имунитета и да отстранява от длъжност съдия, с което фактически не се допуска той да се произнася по възложените му дела, като се има предвид по-специално, че:
а) Дисциплинарна колегия на Върховния съд не представлява „съд“ по смисъла на член 47 от Хартата, член 6 от ЕКПЧ и член 45, параграф 1 от [Конституцията на Република Полша] (решение C‑585/18, C‑624/18 и C‑625/18, EU:C:2019:982);
б) членовете на Дисциплинарната колегия на Върховния съд са особено силно обвързани със законодателната и изпълнителната власт (определение от 8 април 2020 г., Комисия/Полша, C‑791/19 R, EU:C:2020:277);
в) Република Полша е задължена да спре прилагането на някои разпоредби от Закона от 8 декември 2017 г. за Върховния съд относно т.нар. Дисциплинарна колегия и да не прехвърля делата, висящи пред тази колегия, на съдебен състав, който не отговаря на изискванията за независимост (определение от 8 април 2020 г., Комисия/Полша, C‑791/19 R, EU:C:2020:277).
2) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално член 2 ДЕС и закрепената в него ценност на правовата държава, както и изискванията за ефективна съдебна защита, произтичащи от член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, да се тълкуват в смисъл, че „правилата относно дисциплинарния режим за лицата, натоварени с правораздавателни функции“, включват и разпоредбите относно привличането към наказателна отговорност или лишаването от свобода (задържане) на съдия от национален съд като член 181 от [Конституцията на Република Полша] във връзка с членове 80 и 129 от [изменения Закон за устройството на общите съдилища], в съответствие с които:
а) привличането към наказателната отговорност или лишаването от свобода (задържането) на съдия от национален съд, по принцип по искане на прокурора, изисква разрешение от компетентния дисциплинарен съд;
б) като разрешава привличането към наказателна отговорност или лишаването от свобода (задържането) на съдия от национален съд, дисциплинарният съд може (а в някои случаи е задължен) да отстрани този съдия от длъжност;
в) като отстранява от длъжност съдия от национален съд, дисциплинарният съд е задължен и да намали възнаграждението на този съдия за периода на отстраняване от длъжност в определените от тези разпоредби рамки?
3) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално посочените във втория въпрос разпоредби, да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка като съдържащата се в член 110, параграф 2a от [изменения Закон за устройството на общите съдилища] и член 27, параграф 1, точка 1а от [изменения Закон за Върховния съд], съгласно които делата, свързани с даването на разрешение за привличане към наказателна отговорност или лишаване от свобода (задържане) на съдия от национален съд, попадат, както на първа, така и на втора инстанция, в изключителната компетентност на орган като Дисциплинарната колегия, като се има по-специално предвид (поотделно или заедно), че:
а) създаването на Дисциплинарната колегия съвпада по време с промяната в правилата за определяне на членовете на орган като Националния съдебен съвет ([KRS]), който участва в процеса по назначаване на съдиите и по предложение на който са назначени всички членове на Дисциплинарната колегия;
б) националният законодател изключва възможността за прехвърляне в Дисциплинарната колегия на действащи съдии от национален съд, действащ като последна инстанция, какъвто е Върховният съд, като част от чиято структура функционира тази колегия, поради което в Дисциплинарната колегия могат да заседават само нови членове, назначени по предложение на [KRS] в изменения му състав;
в) Дисциплинарната колегия се характеризира с особено висока степен на самостоятелност в рамките на [Sąd Najwyższy (Върховния съд)];
г) в решенията, постановени в изпълнение на решение от 19 ноември 2019 г., A. K. и др. (Независимост на Дисциплинарната колегия на Върховния съд) (C‑585/18, C‑624/18 и C‑625/18, EU:C:2019:982), Върховният съд потвърждава, че в изменения си състав [KRS] не е независим от законодателната и изпълнителната власт орган и Дисциплинарната колегия не е „съд“ по смисъла на член 47 от Хартата, член 6 от ЕКПЧ и член 45, параграф 1 от [Конституцията на Република Полша];
д) искането на разрешение за привличане към наказателна отговорност или лишаване от свобода (задържане) на съдия от национален съд по принцип се прави от прокурор, чийто административен ръководител е орган на изпълнителната власт, какъвто е министърът на правосъдието, който може да дава задължителни указания на прокурорите относно съдържанието на процесуалните актове, като същевременно членовете на Дисциплинарната колегия и [KRS] в неговия изменен състав, както констатира [Sąd Najwyższy (Върховният съд)] в решенията, упоменати в точка 2, буква г), са особено силно обвързани със законодателната и изпълнителната власт, поради което не може да се счита, че Дисциплинарната колегия е трето лице по отношение на страните в производството;
е) Република Полша е задължена да спре прилагането на някои разпоредби от Закона от 8 декември 2017 г. за Върховния съд относно т.нар. Дисциплинарна колегия и да не прехвърля делата, висящи пред тази колегия, за разглеждане от съдебен състав, който не отговаря на изискванията за независимост съгласно определение от 8 април 2020 г., Комисия/Полша (C‑791/19 R, EU:C:2020:277)?
4) Трябва ли, в случай на издадено разрешение за привличане към наказателна отговорност на съдия от национален съд и отстраняването му от длъжност при едновременно намаляване на възнаграждението му за периода на отстраняване от длъжност, правото на Съюза, и по-специално разпоредбите, упоменати във втория въпрос, и принципите на предимство, на лоялно сътрудничество, посочен в член 4, параграф 3 ДЕС, и на правна сигурност, да се тълкуват в смисъл, че не допускат на такова разрешение да бъде признато обвързващо действие, по-специално относно отстраняването от длъжност на съдия, ако е дадено от орган като Дисциплинарната колегия, тъй като:
а) всички държавни органи (включително запитващата юрисдикция, в която заседава съдия, за когото се отнася такова разрешение, както и органите, компетентни да определят и изменят състава на национален съд) са задължени да оставят това разрешение без приложение и да позволят на съдията от национален съд, по отношение на когото е дадено разрешението, да заседава в съдебния състав на този съд;
б) съдът, в който заседава съдия, за когото се отнася такова разрешение, е съд, предварително създаден със закон, съответно, независим и безпристрастен съд, и следователно може да се произнася като „съд“ по въпроси, свързани с прилагането или тълкуването на правото на Съюза?
1) Трябва ли правото на Съюза — по-конкретно член 2 ДЕС и заявената в него ценност на правовата държава, член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и принципите на предимство, лоялно сътрудничество и правна сигурност — да се тълкува в смисъл, че не допуска така да се прилага правна уредба на държава членка като член 41b, параграфи 1 и 3 от [изменения Закон за устройството на общите съдилища], че председателят на съда да може — самостоятелно и без съдебен контрол — да вземе решение да промени съдебен състав вследствие на това, че орган като Дисциплинарната колегия е издал разрешение за образуване на наказателно производство [или вземане на мярка „задържане“] срещу съдията от първоначално определения съдебен състав (окръжният съдия I. T.), което включва задължителна мярка временно отстраняване на този съдия от длъжност, от което пък следва по-конкретно забрана той да заседава в съдебните състави по делата, които са му били разпределени, в това число по делата, които са му били разпределени преди издаването на посоченото разрешение?
2) Трябва ли правото на Съюза — по-конкретно разпоредбите, посочени в първия въпрос — да се тълкува в смисъл, че не допуска:
а) правна уредба на държава членка като член 42a, параграфи 1 и 2 и член 107, параграф 1, точка 3 от [изменения Закон за устройството на общите съдилища], която забранява на националния съд — в рамките на контрола дали отговаря на изискването да е предварително създаден със закон — да преценява задължителната сила и правните обстоятелства във връзка със споменатото в първия въпрос разрешение на Дисциплинарната колегия, съставляващи пряката причина за промяната на съдебния състав, и която същевременно предвижда, че при опит да разгледа тези въпроси съответният съдия носи дисциплинарна отговорност?
б) практиката на национален орган като Trybunał Konstytucyjny (Конституционен съд), съгласно която актовете на национални органи като президента на Република Полша и [KRS] относно назначаването на членовете на орган като Дисциплинарната колегия не подлежат на съдебен контрол, включително не и на контрол от гледна точка на правото на Съюза, независимо от тежестта и степента на нарушението, а актът за назначаването на дадено лице на съдийска длъжност е окончателен и неотменим?
3) Трябва ли правото на Съюза — по-конкретно разпоредбите, посочени в първия въпрос — да се тълкува в смисъл, че не допуска да се признае задължителна сила на споменатото в първия въпрос разрешение, по-конкретно доколкото с него се налага мярка временно отстраняване на съдията от длъжност, тъй като то е издадено от орган като Дисциплинарната колегия, и съответно:
а) всички държавни органи (в това число запитващият съд, а също и органите, компетентни да определят и променят съставите на националния съд, по-конкретно председателят на съда) са длъжни да не вземат предвид това разрешение и да осигурят възможност на съдията от националния съд, спрямо когото е издадено то, да заседава в решаващия състав на този съд;
б) съдът, в чийто състав не заседава първоначално определеният за разглеждането на делото съдия — само защото спрямо него е издадено посоченото разрешение, не представлява предварително създаден със закон съд и поради това не може да се произнася — като „съд“ — по въпроси на тълкуването и прилагането на правото на Съюза?
4) Има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството, че Дисциплинарната колегия и Trybunał Konstytucyjny (Конституционен съд) не гарантират ефективна съдебна защита заради липсата на независимост и констатираните нарушения на правилата относно назначаването на техните членове?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-583/22: MV (Confusion des peines), Заключение от 8 декември 2022 г.
Неправилно тълкуване и прилагане на член 3, параграф 5 от Рамково решение 2008/675/ПВР относно задължението на държавите членки да прилагат националните си правила за определяне на общо наказание при наличие на предходни присъди, постановени в друга държава членка, когато престъплението, за което се води новото производство, е извършено преди постановяването на тези присъди.
Неправилно тълкуване на изискванията по член 3, параграф 5, втора алинея от Рамково решение 2008/675/ПВР относно начина, по който националният съд следва да вземе предвид предходни присъди, постановени в други държави членки, когато не е възможно определяне на общо наказание по националните правила.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-578/21: Irish Wind Farmers’ Association и др./Комисия, Съдебно решение от 17 ноември 2022 г.
Длъжна ли е Европейската комисия да открие официална процедура по разследване съгласно член 108, параграф 2 ДФЕС, когато при предварителното разглеждане на национална данъчна мярка съществуват сериозни затруднения относно нейния характер на държавна помощ?
Спазва ли Европейската комисия задължението си за надлежно и безпристрастно разследване и принципа на добра администрация при предварителното разглеждане на национална мярка, когато не издирва по собствена инициатива потенциално релевантна информация, която не ѝ е предоставена от жалбоподателя или националните органи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-578/21: Irish Wind Farmers’ Association и др./Комисия, Съдебно решение от 17 ноември 2022 г.
Нарушени ли са задълженията на Комисията по член 108, параграфи 2 и 3 ДФЕС и член 4, параграфи 2 и 4 от Регламент 2015/1589, като не е открита официална разследваща процедура поради липса на сериозни затруднения при предварителната проверка на оспорваната мярка?
Изопачил ли е Общият съд доказателствата, представени пред него, при преценката на жалбата и по този начин е допуснал правна грешка в обжалваното съдебно решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-776/21: Alltours Flugreisen, Определение от 3 ноември 2022 г.
Какви са правните последици от оттеглянето на преюдициалното запитване по отношение на висящото производство пред националната юрисдикция?
Коя юрисдикция е компетентна да се произнесе относно съдебните разноски след оттегляне на преюдициалното запитване?
Подлежат ли на възстановяване разходите на участниците за представяне на становища пред Съда след оттегляне на преюдициалното запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-470/21: La Quadrature du Net и др. () и lutte contre la contrefaçon), Заключение от 27 октомври 2022 г.
1) Спадат ли данните за самоличност, съответстващи на IP адрес, към данните за трафик или данните за местонахождение, които по принцип подлежат на предварителен контрол от юрисдикция или от независима административна структура с правомощия да издава правнообвързващи актове?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос и с оглед на ниската чувствителност на данните за самоличността на ползвателите, включително на техните данни за контакт, трябва ли Директива [2002/58] във връзка с [Хартата] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда събиране на тези данни, съответстващи на IP адреса на ползвателите, от административен орган без предварителен контрол от юрисдикция или независима административна структура с правомощия да издава правнообвързващи актове?
3) При утвърдителен отговор на втория въпрос и с оглед: на ниската чувствителност на данните за самоличността; на обстоятелството, че само тези данни могат да бъдат събирани, и то единствено за да се предотврати неизпълнението на точно, изчерпателно и ограничително определени от националното право задължения, и на обстоятелството, че достъпът до данните на всеки ползвател е обект на систематичен контрол от юрисдикция или от трета административна структура с правомощия да издава правнообвързващи актове, като този контрол би могъл да наруши задачата за изпълнение на публични функции, възложена на събиращия данните административен орган, който сам по себе си е независим, представлява ли Директива [2002/58] пречка този контрол да се осъществява по съответно приспособени правила, като например автоматизиран контрол, евентуално под надзора на вътрешно звено на органа, което отговаря на изискванията за независимост и безпристрастност по отношение на служителите, натоварени със събирането на данните?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-1/21: Direktor na Direktsia “Obzhalvane i danachno-osiguritelna praktika”, Съдебно решение от 13 октомври 2022 г.
1) Съвместното тълкуване на чл. 9 от [Конвенцията за ЗФИ] и на разпоредбата на чл. 273 от Директива[та за ДДС] допуска ли в хармонизираната област на ДДС национален правен инструмент като предвидения в националната разпоредба на чл. 19, ал. 2 от ДОПК, прилагането на който води до последващо пораждане на солидарна отговорност на данъчно незадължено физическо лице, което не е платец на ДДС, но недобросъвестното поведение на което е довело до неплащане на ДДС от данъчнозадълженото юридическо лице, което е платецът на ДДС?
2) Допуска ли тълкуването на тези разпоредби и прилагането на принципа на пропорционалност националния правен инструмент, отразен в разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК, и по отношение на начислените лихви върху неплатения в срок от данъчнозадълженото лице ДДС?
3) Противоречи ли на принципа на пропорционалност националният правен инструмент, отразен в разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК, в ситуация при която закъснялото плащане на ДДС, което е довело до олихвяването на задължението за ДДС, не се дължи на поведението на данъчно незадълженото физическо лице, а на поведение на друго лице или на проявлението на обективни обстоятелства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-241/21: Politsei- ja Piirivalveamet (Placement en rétention – Risque de commettre une infraction pénale), Съдебно решение от 6 октомври 2022 г.
Трябва ли член 15, параграф 1, първо изречение от Директива 2008/115 да се тълкува в смисъл, че държавите членки могат да задържат гражданин на трета държава, когато е налице реална опасност, докато е на свобода, преди да бъде изведен от страната, той да извърши престъпление, чието разследване и наказване могат в значителна степен да затруднят осъществяването на извеждането?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-407/21: UFC – Que choisir и CLCV, Заключение от 15 септември 2022 г.
1) Трябва ли член 12 от [Директива 2015/2302] да се тълкува в смисъл, че задължава организатора на пакетно туристическо пътуване при прекратяване на договора да възстанови в брой всички плащания, направени по повод на туристическия пакет, или че допуска възстановяване на равностойност, по-специално под формата на кредитно известие за сумата на извършените плащания?
2) В случай че тези възстановявания се приемат за парични възстановявания, може ли здравната криза, свързана с епидемията от COVID‑19, и последиците от нея за туристическите оператори, които поради тази криза са понесли спад на оборота, оценен между 50 % и 80 %, и са свързани с повече от 7 % от брутния вътрешен продукт на Франция, а що се отнася до операторите на пакетни туристически пътувания, които осигуряват заетост на 30000 работници във Франция с оборот от около 11 милиарда евро, да обосноват — и евентуално при какви условия и при какви ограничения — временно изключение от предвиденото в член 12, параграф 4 от [Директива 2015/2302] задължение на организатора да възстанови на пътуващия всички плащания, извършени във връзка с пакетното туристическо пътуване, в срок от четиринадесет дни от прекратяването на договора?
3) При отрицателен отговор на предходния въпрос, възможно ли е при така припомнените обстоятелства да се промени действието във времето на решение за отмяна на разпоредба от вътрешното право, която противоречи на член 12, параграф 4 от [Директива 2015/2302]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.