всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Prechal

Съдия докладчик – Prechal

Дело C-372/14: Provident Financial, Определение от 30 март 2015 г.

Последиците от оттеглянето на преюдициалното запитване върху производството пред Съда на Европейския съюз.
Редът за разпределение на съдебните разноски при заличаване на делото от регистъра на Съда.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-87/14: Комисия/Ирландия, Заключение от 19 март 2015 г.

Несъвместимост на клауза 3, буква а) от колективния трудов договор с Директива 2003/88/ЕО, доколкото изключва часовете за обучение на болничните стажант-лекари, предвидени в служебния график извън периодите на дежурство, от обхвата на понятието за работно време по смисъла на член 2, точка 1 от тази директива.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-83/14: CHEZ Razpredelenie Bulgaria, Заключение от 12 март 2015 г.

1) Понятието „етнически произход“, разгледано в Директива 2000/43/ЕО […] и в Хартата на основните права в Европейския съюз следва ли да се тълкува в смисъл, че то се отнася до компактна група български граждани от ромски произход, като тези, живеещи в кв. „Гиздова махала“, гр. Дупница?
2) Понятието „сравнима ситуация“ посочено в чл. 2, § 2, буква „а“ от Директивата приложимо ли е във връзка с изложената фактическа обстановка, при която средствата за търговско измерване в ромски квартали се поставят на височина 6—7 метра, за разлика от обичайното разположение под 2 метра в други квартали без компактно ромско население?
3) Следва ли разпоредбата на чл. 2, § 2, буква „а“ от Директивата да се тълкува в смисъла, че поставянето на СТИ в ромски квартали на височина 6—7 метра представлява по-малко благоприятно третиране на населението от ромски произход в сравнение с това от друг етнически?
4) Ако се касае за по-малко благоприятно третиране, следва ли посочената разпоредба да се тълкува в смисъл, че при фактическата обстановка по делото, това третиране се дължи изцяло или частично на обстоятелството, че засяга ромски етнически етнос?
5) Допуска ли Директивата национална разпоредба като тази на § 1, т. 7 от ДР на Закона за защита от дискриминация, която предвижда, че „неблагоприятно третиране“ е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси?
6) Относимо ли е понятието „видимо неутрална практика“ по смисъла на чл. 2, § 2, буква „б“ от Директивата към практиката на ЧЕЗ да поставя СТИ на височина от 6—7 метра
Как следва да се тълкува понятието „видимо“ — в смисъл, че практиката е очевидно неутрална или в смисъл, че практиката изглежда неутрална само на пръв поглед, т.е. е привидно неутрална?
7) За да е налице непряка дискриминация по смисъла на чл. 2, § 2, буква „б“ от Директивата, необходимо ли е неутралната практика да поставя лицата в особено по-неблагоприятно положение въз основа на расов признак или етнически произход или е достатъчно тази практика само да засяга лица от определен етнически произход
В този смисъл допуска ли чл. 2, § 2, буква „б“ от Директивата национална разпоредба като тази на чл. 4, ал. 3 от Закона за защита от дискриминация, предвиждаща, че непряка дискриминация има, когато едно лице е поставено в по-неблагоприятно положение на основата на признаците по ал. 1 (включително етническа принадлежност)?
8) Как следва да се тълкува израза „особено неблагоприятно положение“ по смисъла на чл. 2, § 2, буква „б“ от Директивата
То аналогично ли е на израза „по-малко благоприятно третиране“, използван в чл. 2, § 2, буква „а“ от Директивата или касае само особено значими, очевидни и тежки случаи на неравенство
Описаната в настоящия случай практика представлява ли особено неблагоприятно положение
Ако не е налице особено значим, очевиден и тежък случай на поставяне в неблагоприятно положение, това достатъчно ли е, за да обоснове липсата на непряка дискриминация (без да се изследва обстоятелството дали съответната практика е оправдана, подходяща и необходима с оглед постигане на законна цел)?
9) Допускат ли чл. 2, § 2, буква „а“ и буква „б“ национални разпоредби като тези на чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от Закона за защита от дискриминация, които изискват „по-неблагоприятно третиране“ за наличие на пряка дискриминация и „поставяне в по-неблагоприятно положение“ за наличие на непряка дискриминация, без да разграничават тежестта на съответното неблагоприятно третиране, както това е направено в Директивата?
10) Следва ли разпоредбата на чл. 2, § 2, буква „б“ от Директивата да се тълкува в смисъл, че изследваната практика на ЧЕЗ е обективно оправдана с оглед осигуряване на сигурността на електропреносната мрежа и надлежно отчитане на потребената електрическа енергия
Подходяща ли е тази практика, като се има предвид и задължението на ответника да осигури свободен достъп на потребителите до показанията на електромерите
Необходима ли е тази практика, след като от публикации в медиите са известни други достъпни в техническо и финансово отношение средства за гарантиране сигурността на СТИ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-479/13: Комисия/Франция, Съдебно решение от 5 март 2015 г.

Съвместимо ли е с правото на Европейския съюз прилагането на намалена ставка на данък върху добавената стойност за доставката на дигитални или електронни книги от държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-502/13: Комисия/Люксембург, Съдебно решение от 5 март 2015 г.

Съвместимо ли е прилагането на намалена ставка на ДДС от 3 % за доставката на електронни книги с разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност?
Може ли доставката на електронни книги да се квалифицира като доставка на стоки или услуги, за които е допустимо прилагането на намалена ставка на ДДС съгласно приложение III към Директива 2006/112/ЕО?
Позволяват ли членове 110 и 114 от Директива 2006/112/ЕО прилагането на намалена ставка на ДДС от 3 % за доставката на електронни книги, независимо от останалите разпоредби на директивата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-143/13: Matei, Съдебно решение от 26 февруари 2015 г.

Следва ли дефинициите за „основен предмет“ и/или за „цена“ по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 93/13 да се тълкуват в смисъл, че сред елементите, съставляващи дължимата на кредитната институция насрещна престация, тези понятия — „основният предмет“ и/или „цената“ на обезпечен с ипотека договор за кредит — включват и годишния процент на разходите (ГПР) по този обезпечен с ипотека договор за кредит, съставен по-конкретно от фиксираната или променливата лихва, банковите комисиони и други разходи, включени и определени в договора за кредит?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-225/14: Facet, Определение от 23 януари 2015 г.

Възниква ли необходимост от заличаване на делото от регистъра на Съда, когато националният съд оттегли преюдициалното си запитване?
Кой орган следва да се произнесе по въпроса за съдебните разноски при подобно обстоятелство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-449/13: CA Consumer Finance SA, Съдебно решение от 18 декември 2014 г.

Следва ли Директива 2008/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че заемодателят трябва да докаже точното и пълно изпълнение на своите задължения при сключването и изпълнението на договор за кредит, произтичащи от националното законодателство, с което е транспонирана тази директива?
Допуска ли Директива 2008/48/ЕО възможността точното и пълно изпълнение на задълженията на заемодателя да се докаже единствено посредством съдържаща се в договора за кредит типова клауза, с която потребителят потвърждава изпълнението на задълженията на заемодателя, без това доказване да е подкрепено с документите, които заемодателят е изготвил и връчил на заемателя?
Следва ли член 8 от Директива 2008/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска проверката на кредитоспособността на потребителя да се извършва само въз основа на декларираната от потребителя информация, без да се упражнява действителен контрол върху тази информация посредством други данни?
Следва ли член 5, параграф 6 от Директива 2008/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че заемодателят не може да е предоставил подходящи разяснения на потребителя, ако предварително не е проверил неговото финансово положение и неговите потребности?
Следва ли член 5, параграф 6 от Директива 2008/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска възможността предоставяните на потребителя подходящи разяснения да произтичат само от съдържащата се в договора за кредит договорна информация, без да се изготвя специфичен документ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-31/14: СХВП/Kessel, Съдебно решение от 11 декември 2014 г.

Допустимо ли е ограничаването на списъка на стоки или услуги, посочени в заявката за регистрация на марка на Общността, да бъде извършено по начин, който не е ясен и недвусмислен съгласно член 43, параграф 1 от Регламент № 207/2009?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-31/14: СХВП/Kessel, Съдебно решение от 11 декември 2014 г.

Допустимо ли е заявителят на марка да поиска ограничаване на списъка на продуктите въз основа на критерий, който не е релевантен за определяне на подкатегорията продукти (като липса на изискване за лекарско предписание), ако същевременно ограничението се основава и на релевантен критерий (като терапевтично предназначение)?
Нарушава ли се принципът на обвързващия характер на заявлението, ако органът по марките частично приеме и частично отхвърли искането за ограничаване на продуктите, като не вземе предвид някои от критериите, посочени от заявителя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1373839404158 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form