Prechal
Съдия докладчик – Prechal
Дело C-846/19: Administration de l’Enregistrement, des Domaines и de la TVA, Съдебно решение от 15 април 2021 г.
Как трябва да се тълкува понятието „икономическа дейност“ по смисъла на член 9, параграф 1, втора алинея от Директивата за ДДС — като обхващащо или като изключващо доставките на услуги, извършени в рамките на тристранно отношение, в което доставката на услугите е възложена на доставчика им от субект, който не съвпада с получателя на услугите?
Зависи ли отговорът на първия въпрос от това дали доставките на услуги се извършват в рамките на задача, възложена от независим съдебен орган?
Зависи ли отговорът на първия въпрос от това кой поема възнаграждението на доставчика на услугите — получателят на услугите или пък държавата, към която спада субектът, възложил на доставчика на услугите предоставянето им?
Как трябва да се тълкува понятието „икономическа дейност“ по смисъла на член 9, параграф 1, втора алинея от Директивата за ДДС — като обхващащо или като изключващо доставките на услуги, когато възнаграждението на доставчика на услугите не е задължително според закона и размерът му, ако се присъжда такова, […]подлежи на преценка във всеки конкретен случай, […]винаги зависи от имущественото положение на получателя на услугите и […]се определя или като твърда сума, или като процентна част от доходите на получателя на услугите, или в зависимост от извършените услуги?
Как трябва да се тълкува понятието „доставката на услуги и на стоки, тясно свързани със социалните грижи и социалното осигуряване“, съдържащо се в член 132, параграф 1, буква ж) от Директивата за ДДС — като обхващащо или като изключващо доставките, извършени съгласно режима за закрила на пълнолетните лица, създаден със закон и подлежащ на контрол от независим съдебен орган?
Трябва ли за целите на признаването на дадена организация за социална понятието „организации, признати за благотворителни“, което се съдържа в член 132, параграф 1, буква ж) от Директивата за ДДС, да се тълкува като налагащо определени изисквания по отношение на формата, под която доставчикът на услугите осъществява дейност, или по отношение на това дали дейността на доставчика на услугите е с нестопанска или стопанска цел, или по-общо, като ограничаващо чрез други критерии и условия обхвата на освобождаването, предвидено в член 132, параграф 1, буква ж), или пък самото осъществяване на доставки, „свързани със социалните грижи и социалното осигуряване“, е достатъчно, за да се признае съответната организация за социална?
Трябва ли понятието „организации, признати за благотворителни от съответната държава членка“, съдържащо се в член 132, параграф 1, буква ж) от Директивата за ДДС, да се тълкува като изискващо признаване по предварително определени критерии и процедура, или е допустимо във всеки отделен случай признаване ad hoc, евентуално от съдебен орган?
Допуска ли принципът на защита на оправданите правни очаквания, както е тълкуван в практиката на Съда, административният орган, отговарящ за събирането на ДДС, да изисква от данъчнозадължено по ДДС лице да заплаща ДДС за стопански сделки, отнасящи се до период, който е изтекъл към момента на решението на административния орган за данъчно облагане, при положение че дълго време преди този период този орган е приемал декларациите за ДДС на това данъчнозадължено лице, в които стопанските сделки от същия вид не са били посочвани сред облагаемите сделки
Зависи ли тази възможност на административния орган, отговарящ за събирането на ДДС, от изпълнението на определени условия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-487/19: W. Ż. () и des affaires publiques de la Cour suprême – Nomination), Заключение от 15 април 2021 г.
Трябва ли член 2 [ДЕС], член 6, параграфи 1 и 3 [ДЕС] и член 19, параграф 1, втора алинея [ДЕС] във връзка с член 47 [от Хартата] и с член 267 [ДФЕС] да се тълкуват в смисъл, че не е независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон, по смисъла на правото на Европейския съюз съдът в състав от един съдия, когато последният е назначен на съдийска длъжност в грубо нарушение на правната уредба на държавата членка относно назначаването на съдии, изразяващо се по-специално в назначаването на съответното лице на съдийска длъжност въпреки предходното обжалване пред компетентния национален съд (Върховният административен съд) на решението на националния орган (KRS), съдържащо предложението за назначаването на лицето на съдийска длъжност, въпреки спирането на изпълнението на това решение в съответствие с националното право и въпреки че производството пред компетентния национален съд (Върховният административен съд) не е приключило преди връчването на акта за назначаване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-508/19: Prokurator Generalny (Chambre disciplinaire de la Cour suprême – Nomination), Заключение от 15 април 2021 г.
1) Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, член 2, член 4, параграф 3 ДЕС и член 6, параграф 3 ДЕС във връзка с член 47 от [Хартата] и член 267, трета алинея ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че в производство по установяване на несъществуването на служебно правоотношение съдът, действащ като последна инстанция в държава членка, може да констатира, че не е съдия лицето, на което е връчен акт за назначаване на съдийска длъжност в същия съд, издаден въз основа на разпоредби, нарушаващи принципа на ефективна съдебна защита, или по несъвместим с този принцип начин, ако разглеждането на тези въпроси по съдебен ред преди връчването на посочения акт умишлено е направено невъзможно?
2) Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, член 2, член 4, параграф 3 ДЕС и член 47 от [Хартата] във връзка с член 267 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че принципът на ефективна съдебна защита е нарушен, ако връчването на акта за назначаване на съдийска длъжност е станало след отправянето от националната юрисдикция на преюдициално запитване относно тълкуването на правото на Съюза, от отговора на което зависи преценката на съвместимостта на националните разпоредби, чието прилагане е направило възможно връчването на посочения акт, с правото на Съюза?
3) Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, член 2, член 4, параграф 3 ДЕС, член 6, параграф 3 ДЕС и член 47 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че принципът на ефективна съдебна защита е нарушен поради неосигуряване на право на достъп до съд, ако връчването на акта за назначаване на съдийска длъжност в съд на държава членка е станало вследствие на процедура по назначаване, проведена при грубо нарушаване на правилата от правото на тази държава за назначаване на съдии?
4) Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, член 2, член 4, параграф 3 ДЕС и член 47 от [Хартата] във връзка с член 267, трета алинея ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че принципът на ефективна съдебна защита се нарушава със създаването от националния законодател в съда, действащ като последна инстанция в държавата членка, на организационна единица, която не е съд по смисъла на правото на Съюза?
5) Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, член 2, член 4, параграф 3 ДЕС и член 47 от [Хартата] във връзка с член 267, трета алинея ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че по съществуването на служебно правоотношение и статута на съдия на лице, на което е връчен акт за назначаване на съдийска длъжност в съда, действащ като последна инстанция в държава членка, не може да се произнесе компетентна по националното право организационна единица в този съд, в която е назначено това лице, която е сформирана само от лица, чиито актове за назначаване са засегнати от пороците, посочени във втория, третия и четвъртия въпрос, и която поради тези причини не е съд по смисъла на правото на Съюза, а това може да направи друга организационна единица в този съд, отговаряща на изискванията на правото на Съюза за съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-165/19: Slovak Telekom/Комисия, Съдебно решение от 25 март 2021 г.
Допустимо ли е квалифицирането като злоупотреба с господстващо положение по член 102 ДФЕС на ограниченията, въведени от предприятието относно достъпа до неговата абонатна линия, без да се доказва абсолютната необходимост от този достъп?
Спазено ли е правото на защита на жалбоподателя при преценката на свиването на маржовете, по-специално по отношение на методологията, принципите и данните, използвани от Комисията?
Правилно ли е приложен критерият за „равностоен по ефикасност оператор“ при преценката на свиването на маржовете, включително по отношение на отказа да се вземат предвид предложените от жалбоподателя корекции за оптимизиране на разходите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-152/19: Deutsche Telekom/Комисия, Съдебно решение от 25 март 2021 г.
Необходимо ли е Комисията да докаже, че достъпът до абонатната линия на господстващия оператор е абсолютно необходим за алтернативните оператори, за да се квалифицират ограниченията на този достъп като злоупотреба по член 102 ДФЕС?
Достатъчно ли е установяването на способност за упражняване на решаващо влияние от страна на дружеството майка върху дъщерното дружество, за да се носи отговорност за злоупотреба с господстващо положение, или е необходимо да се докаже и действително упражняване на такова влияние?
Изисква ли се, за да се носи отговорност от дружество майка за нарушение, извършено от дъщерното му дружество, последното да е изпълнявало по същество указанията на дружеството майка?
Нарушено ли е правото на изслушване на жалбоподателя поради краткия срок за изразяване на становище по нови обстоятелства, съобщени от Комисията в хода на административното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-578/19: Kuoni Travel, Съдебно решение от 18 март 2021 г.
Следва ли член 5, параграф 2, трето тире от Директива 90/314, доколкото предвижда основание за освобождаване на организатора на пакетно туристическо пътуване от отговорност за точното изпълнение на задълженията, произтичащи от договор за такова пътуване, сключен между този организатор и потребител и уреден от тази директива, да се тълкува в смисъл, че в случай на неизпълнение или неточно изпълнение на тези задължения в резултат на действия на служител на доставчик на услуги, изпълняващ посочения договор, този служител трябва да се счита за доставчик на услуги и че организаторът може да се освободи от отговорност за такова неизпълнение или неточно изпълнение в приложение на тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-96/20: Ordine Nazionale dei Biologi и др., Съдебно решение от 10 март 2021 г.
Следва ли член 9, параграф 2 от Директива 2002/98/ЕО за определяне на стандартите за качество и безопасност при вземането, диагностиката, преработката, съхранението и разпределянето на човешка кръв и кръвни съставки да се тълкува в смисъл, че като посочва сред останалите минимални условия за квалификация за достъпа до функцията на отговорно лице за център за трансфузионна хематология притежаването на диплома за висше образование „в областта на медицината или биологичните науки“, предоставя пряко на лицата с диплома в двете дисциплини правото да могат да упражняват функцията на отговорно лице за център за трансфузионна хематология?
Позволява ли правото на Съюза, или е пречка националното право да изключи възможността посочената функция на отговорно лице за център за трансфузионна хематология да се изпълнява от лица с диплома по биологични науки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-471/18: Германия/Esso Raffinage, Определение от 4 март 2021 г.
Може ли очевидна грешка в съдебното решение да бъде поправена по искане на заинтересована страна съгласно член 154, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда?
Как следва да се процедира при коригиране на грешка относно посочването на страна в съдебното решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-857/19: Slovak Telekom, Съдебно решение от 25 февруари 2021 г.
Означава ли изразът „освобождава органите по конкуренция на държавите членки от техните правомощия по прилагане на членове [101 и 102 ДФЕС“, съдържащ се в член 11, параграф 6, първо изречение от Регламент № 1/2003], че органите на държавите членки губят правомощията си по прилагане на членове [101 и 102 ДФЕС]?
Отнася ли се член 50 (право на всеки да не бъде съден или наказван два пъти за едно и също престъпление) от Хартата и до случаите на административни нарушения, изразяващи се в злоупотреба с господстващо положение по смисъла на член 102 ДФЕС, за които Комисията и органът на държава членка са наложили санкции отделно и независимо един от друг при изпълнение на правомощията си на основание член 11, параграф 6 от Регламент № 1/2003?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.