всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Malenovsky

Съдия докладчик – Malenovský

Дело C-70/10: Scarlet Extended, Заключение от 14 април 2011 г.

1. Допускат ли Директиви 2001/29 и 2004/48, във връзка с Директиви 95/46, 2000/31 и 2002/58, тълкувани по-специално с оглед на членове 8 и 10 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, държавите членки да разрешават на националния съд, сезиран в рамките на производство по същество и единствено въз основа на законовата разпоредба, която предвижда, че: „[националният съд може] също да постанов[и] разпореждане за преустановяване по отношение на посредник, чиито услуги се ползват от трето лице за нарушаване на авторско право или на сродно право“, да разпореди на доставчик на интернет услуги да въведе за всички свои клиенти, in abstracto и превантивно, изцяло на свои разноски и без ограничение във времето, система за филтриране на всички електронни съобщения, както получени, така и изпратени, пренасяни посредством предлаганите от него услуги, по-специално чрез използването на софтуери „peer-to-peer“, с цел да се идентифицира в неговата мрежа движението на електронни файлове, съдържащи музикално, кинематографско или аудио-визуално произведение, върху което ищецът твърди, че притежава права, и да се блокира впоследствие прехвърлянето на тези файлове в момента, в който те се заявяват, или в момента, в който се изпращат?
2. При положителен отговор на [първия] въпрос, налагат ли тези директиви на националния съд, който трябва да се произнесе по искане за постановяване на разпореждане спрямо посредник, чиито услуги се ползват от трето лице с оглед на нарушаване на авторско право, да прилага принципа на пропорционалност, когато той следва да се произнесе по ефикасността и възпиращото действие на поисканата мярка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-145/10: Painer, Заключение от 12 април 2011 г.

1. Следва ли член 6, точка 1 от Регламент № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че допуска да бъде приложен този член и следователно делата да бъдат съединени, когато исковете са предявени срещу множество ответници за по същество идентични нарушения на авторското право на различни национални правни основания, чиито основни елементи по същество са идентични — какъвто е случаят за всички държави членки с иска за преустановяване на неправомерното използване, независимо дали то е извършено виновно, иска за подходящо заплащане при нарушение на авторското право и иска за обезщетение за вреди, причинени от неправомерно използване на произведението?
2. а) С оглед на член 5, параграф 5 от Директива 2001/29 следва ли член 5, параграф 3, буква г) от същата директива да се тълкува в смисъл, че се допуска прилагането му, когато прессъобщение, в което се цитира дадено произведение или друг закрилян обект, не е литературно произведение, защитено от авторско право?
б) С оглед на член 5, параграф 5 от Директива 2001/29 следва ли член 5, параграф 3, буква г) от същата директива да се тълкува в смисъл, че той допуска да бъде приложен, когато името на автора или на изпълнителя не е добавено към цитираното произведение или другия закрилян обект?
3. а) С оглед на член 5, параграф 5 от Директива 2001/29 следва ли член 5, параграф 3, буква д) от същата директива да се тълкува в смисъл, че в интерес на разглежданото в рамките на обществената сигурност наказателно правосъдие прилагането му изисква конкретно, актуално и изрично искане за публикуване на снимката от страна на органите по сигурността, т.е. публикуването на снимката да е официално разпоредено за целите на дадено издирване, и че в противен случай е извършено нарушение на авторското право?
б) При отрицателен отговор на въпрос 3а: могат ли медиите да се позоват на член 5, параграф 3, буква д) от Директива 2001/29, когато без наличието на издирване от страна на органите медиите сами са решили да публикуват снимките „в интерес на обществената сигурност“?
в) При положителен отговор на въпрос 3б: достатъчно ли е в такъв случай твърдението a posteriori на медиите, че публикуването на снимките е служило за целите на дадено издирване, или винаги е необходимо да има конкретно искане към читателите за съдействие за разкриване на престъпление, което трябва да е пряко свързано с публикуването на снимката?
4. Следва ли член 1, параграф 1 във връзка с член 5, параграф 5 от Директива 2001/29 и член 12 от Бернската конвенция, по-специално с оглед на член 1 от Допълнителния протокол към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи и член 17 от Хартата на основните права, да се тълкуват в смисъл, че фотографските произведения и/или фотографиите, и в частност портретните снимки, са „по-слабо“ защитени или че въобще не са защитени от авторското право, тъй като предвид „реалистичното заснемане“ разкриват много ограничени възможности за оформление?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-365/10: Комисия/Словения, Съдебно решение от 24 март 2011 г.

Изпълнила ли е Република Словения задължението си да гарантира, че концентрациите на прахови частици ПЧ10 в околния въздух не надвишават пределно допустимите стойности, предвидени в правото на Съюза, за периода 2005—2007 година?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-365/10: Комисия/Словения, Съдебно решение от 24 март 2011 г.

Нарушени ли са задълженията на Република Словения да гарантира, че концентрациите на прахови частици ПЧ10 в околния въздух не надвишават пределно допустимите стойности, съгласно член 5, параграф 1 от Директива 1999/30/ЕО и член 13, параграф 1 от Директива 2008/50/ЕО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-431/09: Airfield и Canal Digitaal, Заключение от 17 март 2011 г.

1) Допуска ли Директива 93/83 доставчик на сателитна цифрова телевизия да е длъжен да получи разрешение от притежателите на права за операция, чрез която телевизионен оператор доставя програмно носещите си сигнали по земя или чрез кодиран сателитен сигнал на доставчик на сателитна цифрова телевизия, независим от посочения телевизионен оператор, който кодира сигналите си посредством свързано дружество и осигурява възходящата връзка към сателит, а впоследствие с разрешението на телевизионния оператор тези сигнали са препратени, чрез низходяща връзка като част от пакет от телевизионни канали и следователно групирани, към абонатите на доставчика на сателитна телевизия, които могат да ги гледат в същото време и непроменени посредством декодиращо устройство или смарт карта, предоставена от доставчика на сателитна телевизия?
2) Допуска ли Директива 93/83 доставчикът на сателитна цифрова телевизия да бъде задължен да получи разрешение от притежателите на права за операция, чрез която телевизионен оператор доставя програмно носещите си сигнали в съответствие с инструкциите на доставчик на сателитна цифрова телевизия, който е независим от сателитния телевизионен оператор, и впоследствие с разрешението на телевизионния оператор тези сигнали се препращат, чрез низходяща връзка като част от пакет от телевизионни канали и следователно групирани, към абонатите на доставчика на сателитна телевизия, които могат да ги гледат едновременно и непроменени посредством декодиращо устройство или смарт карта, представена от доставчика на сателитна телевизия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-432/09: Airfield, Заключение от 17 март 2011 г.

Нарушение на изключителното право на автора да разрешава публичното съобщаване чрез спътник на защитени произведения, когато доставчик на пакети сателитни телевизионни канали препредава програми на излъчваща организация без изрично разрешение от носителите на авторски права.
Нарушение на изключителното право на автора да разрешава публичното съобщаване чрез спътник на защитени произведения, когато доставчик на пакети сателитни телевизионни канали препредава директно програми на излъчваща организация с ограничено собствено участие, без изрично разрешение от носителите на авторски права.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-462/09: Stichting de Thuiskopie, Заключение от 10 март 2011 г.

1. Предвижда ли [Директива 2001/29], и по-специално член 5, параграф 2, буква б) и параграф 5 от нея, критериите, които позволяват да се отговори на въпроса кой съгласно националното законодателство трябва да се счита за длъжник на „справедливото обезщетение“, посочено в член 5, параграф 2, буква б)
При утвърдителен отговор, кои са тези критерии?
2. В случай на дистанционна продажба, при която купувачът е установен в държава членка, която е различна от тази на продавача, налага ли член 5, параграф 5 от [Директива 2001/29] достатъчно широко тълкуване на националното право, така че „справедливото обезщетение“ съгласно член 5, параграф 2, буква б) от Директивата да се дължи от търговец в поне една от държавите членки, свързани с дистанционната продажба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-403/08: Football Association Premier League и др., Заключение от 3 февруари 2011 г.

1. Незаконно устройство
а) Когато устройството за достъп под условие е направено от доставчика на услугата или с негово съгласие и се продава с ограничено разрешение да се използва само за достъп до защитената услуга при определени обстоятелства, трябва ли това устройство да се разглежда като „незаконно устройство“ по смисъла на член 2, буква д) от Директива 98/84, ако се използва за достъп до посочената защитена услуга на място, по начин или от лице, които не попадат в обхвата на разрешението на доставчика на услугата?
б) Какво означава „създаден или адаптиран“ по смисъла на член 2, буква д) от Директивата?
2. Предмет на иска
Когато първият доставчик на услуги предава програмно съдържание в кодирана форма към втори доставчик на услуги, който излъчва това съдържание въз основа на достъп под условие:
Какви фактори трябва да бъдат взети предвид, за да се определи дали интересите на първия доставчик на защитена услуга са засегнати по смисъла на член 5 от Директива 98/84?
3. Търговски цели
Изразът „притежаването за търговски цели“ по член 4, буква а) от Директивата само до притежаване за целите на търговските сделки с незаконни устройства (например продажбите на такива устройства) ли се отнася или включва и притежаването на устройство от краен потребител при упражняването на каквато и да е икономическа дейност?
4. Право на възпроизвеждане
Когато i) в паметта на декодер или ii) за филмите — на телевизионен екран, се създават поредни откъси от филм, музикално произведение или звукозапис (в конкретния случай кадри от цифрово видео- и аудиосъдържание), като се възпроизвежда цялото произведение, ако поредните откъси се разглеждат като едно цяло, макар че във всеки отделен момент от времето са налице само ограничен брой откъси:
а) трябва ли въпросът дали тези произведения са възпроизведени изцяло или частично да се разглежда съгласно правилата на националната правна уредба в областта на авторското право, отнасящи се до преценката какво представлява неправомерно възпроизвеждане на произведение, закриляно с авторско право, или този въпрос зависи от тълкуването на член 2 от Директива 2001/29?
б) Ако става въпрос за тълкуване на член 2 от Директива 2001/29, трябва ли националният съд да вземе предвид всички откъси от всяко произведение като едно цяло или само ограничения брой откъси, които са налице в определен момент от времето
В случай че е вярна втората хипотеза, какъв критерий за преценка трябва да приложи националният съд, за да установи дали произведението е частично възпроизведено по смисъла на посочения член?
в) Правото на възпроизвеждане по член 2 включва ли и създаването на преходни изображения върху телевизионен екран?
5. Самостоятелно стопанско значение
a) Трябва ли да се смята, че преходните копия на произведение, които се създават в кутията на декодер за спътникова телевизия или върху свързан с кутията на декодера телевизионен екран и чиято единствена цел е да се даде възможност за използване на произведението, което използване не е другояче ограничено по закон, имат „самостоятелно стопанско значение“ по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива 2001/29, поради факта че тези копия са единственото основание, на което носителят на правата може да изисква възнаграждение за използването на неговите права?
б) За отговора на буква а) от въпрос 5 има ли значение i) дали преходните копия имат вътрешноприсъща стойност, ii) дали преходните копия се състоят от малка част от сбор от произведения и/или други закриляни обекти, която иначе може да се използва без нарушаване на авторското право, и iii) дали лицето, на което носителят на правата е предоставил изключителната лицензия за друга държава членка, вече е получило възнаграждение за използването на произведението в тази държава членка?
6. Публично разгласяване по жичен или безжичен път
а) Публично разгласено по жичен или безжичен път по смисъла на член 3 от Директива 2001/29/ЕО ли е закриляното с авторско право произведение, когато спътниковото излъчване се приема в търговски помещения (например в бар), и се разгласява или показва на присъстващите в тези помещения чрез един-единствен телевизионен екран и високоговорители?
б) Има ли значение за отговора на буква а) от въпрос 6 дали:
i) присъстващите, пред които публично се разгласява произведението, представляват нова публика, която излъчващият оператор не е отчел (в конкретния случай тъй като предназначена за използване в една държава членка карта за домашен декодер се използва с търговска цел за зрители в друга държава членка);
ii) съгласно националното право присъстващите, пред които публично се разгласява произведението, не са зрители, които плащат за това;
iii) излъчваният телевизионен сигнал се получава по наземна или спътникова антена на покрива на помещението, където се намира телевизорът, или в непосредствена близост до него?
в) Ако отговорът на която и да е част от буква б) е утвърдителен, какви фактори трябва да бъдат взети предвид, за да се определи дали е налице разгласяване на произведението, което произлиза от място, където тези зрители не присъстват?
7. Закрила по Директива 93/83
Съвместима ли е с Директива 93/83 или с членове 28 ЕО, 30 ЕО и 49 ЕО национална правна уредба в областта на авторското право, съгласно която, когато възпроизвеждане на произведения с преходен характер, включено в спътниково излъчване, се създава в кутията на сателитен декодер или върху телевизионния екран, е налице нарушение на авторското право съгласно закона на приемащата излъчването държава
Има ли значение, че излъчването се декодира чрез карта за сателитен декодер, издадена в друга държава членка от доставчика на услугата за спътниково излъчване с условието да се използва само в тази друга държава членка?
8. Закрила по член 28 ЕО и/или член 49 ЕО
а) Ако съгласно отговора на въпрос 1 направеното от доставчика на услугата или с негово съгласие устройство за достъп под условие трябва да се разглежда като „незаконно устройство“ по смисъла на член 2, буква д) от Директива 98/84, когато се използва извън обхвата на разрешението на доставчика на услугата, за да се получи достъп до защитена услуга, какъв е специалният обект на закрила с това право с оглед на съществената функция, предоставена на това право с Директивата за достъпа под условие?
б) Допуска ли член 28 ЕО или 49 ЕО прилагането на разпоредба от националното право на дадена държава членка, съгласно която е незаконно да се внася или продава карта за сателитен декодер, издадена в друга държава членка от доставчика на услугата за спътниково излъчване с условието да се използва само в тази друга държава членка?
в) За отговора има ли значение обстоятелството, че картата за сателитния декодер е разрешена само за лично използване в домашни условия в тази друга държава членка, а се използва за търговски цели в първата държава членка?
9. По въпроса дали предоставената на химна закрила може да е с по-широк обхват от закрилата, предоставена на останалата част от излъчването
Допуска ли член 28 ЕО, 30 ЕО или 49 ЕО прилагането на разпоредба от националната правна уредба в областта на авторското право, съгласно която е незаконно публично да се изпълнява или представя музикално произведение, когато това произведение е включено в защитена услуга, като достъпът до нея и публичното му представяне се осъществяват чрез карта за сателитен декодер, при положение че картата е издадена в друга държава членка от доставчика на услугата с условието да се използва само в тази друга държава членка
Има ли значение, че музикалното произведение е незначителен елемент от защитената услуга като цяло и че публичното показване или представяне на останалите елементи от услугата не е забранено от националната правна уредба в областта на авторското право?
10. Закрила по член 81 ЕО
Когато доставчикът на програмно съдържание предостави поредица от изключителни лицензии, всяка от които важи за територията на една или повече държави членки и съгласно които телевизионният оператор е лицензиран да излъчва програмното съдържание само на тази територия (включително по спътник), като във всяка лицензия е включено договорно задължение за излъчващия оператор да не допуска използването извън посочената в лицензията територия на неговите карти за сателитни декодери, които дават възможност за приемане на лицензираното програмно съдържание, какъв правен критерий за преценка трябва да приложи националният съд и какви обстоятелства трябва да вземе предвид, за да установи дали предвиденото в договора ограничение е в противоречие със забраната по член 81, параграф 1 ЕО?
В частност:
а) Трябва ли член 81, параграф 1 ЕО да се тълкува в смисъл, че се прилага към това задължение само защото се смята, че то има за цел предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията?
б) Ако това е така, трябва ли в допълнение да се докаже, че предвиденото в договора задължение съществено предотвратява, ограничава или нарушава конкуренцията, за да попадне то в приложното поле на забраната по член 81, параграф 1 ЕО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-429/08: Murphy, Заключение от 3 февруари 2011 г.

Нарушение на правото на Съюза чрез ограничаване на свободното движение на стоки и свободното предоставяне на услуги посредством териториални ограничения за използването на декодиращи карти за достъп до кодирани спътникови телевизионни услуги.
Неправилно тълкуване и прилагане на Директива 98/84/ЕО относно правната защита на услуги, основаващи се на достъп под условие, по отношение на определението за „незаконно устройство“ и приложимостта на национални ограничения.
Неправилно тълкуване и прилагане на Директива 2001/29/ЕО относно правото на възпроизвеждане и публично разгласяване на закриляни произведения при цифрово излъчване и приемане в търговски помещения.
Неправилно тълкуване и прилагане на Директива 93/83/ЕИО относно координирането на някои правила, отнасящи се до авторското право и сродните му права, приложими към спътниковото излъчване и кабелното препредаване, по отношение на трансграничното приемане и гледане на предавания.
Нарушение на правото в областта на конкуренцията чрез сключване на лицензионни споразумения, които имат за цел или резултат предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията на вътрешния пазар.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-226/10: Adams, Определение от 27 януари 2011 г.

Следва ли делото да бъде заличено от регистъра при оттегляне на преюдициалното запитване и приключване на производството по главното дело?
Кой съд е компетентен да се произнесе по разноските между страните при прекратяване на производството по преюдициално запитване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1383940414272 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form