всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Lycourgos

Съдия докладчик – Lycourgos

Дело C-271/20: Aurubis, Съдебно решение от 25 ноември 2021 г.

Изпълнени ли са условията по член 3, буква г) от [Решение 2011/278] за безплатно разпределяне на квоти за емисии въз основа на подинсталация с горивен показател, когато в инсталация за производство на цветни метали, посочена в приложение I към Директива 2003/87, в пещ за топене в летящо състояние за производство на първична мед се използва съдържащ сяра меден концентрат и необходимата за топенето на съдържащата се в концентрата медна руда неизмерима топлинна енергия основно се произвежда чрез окисляване на сярата в концентрата, при което медният концентрат се използва както като суровина, така и като запалимо вещество за производството на топлинна енергия?
Могат ли правата за разпределяне на повече квоти за безплатни емисии за третия период на търгуване след края на третия период на търгуване да бъдат удовлетворени с права от четвъртия период на търгуване, ако съществуването на такива права за разпределяне подлежи на установяване по съдебен ред едва след края на третия период на търгуване, или правата за разпределяне, по които не е постановено решение, се погасяват в края на третия период на търгуване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-249/20: Комисия/UG, Съдебно решение от 25 ноември 2021 г.

Извършил ли е Общият съд явна изопачаване на доказателствата, като е приел, че органът по назначаване е упрекнал жалбоподателя, че не е изпълнил всички поставени цели в срок от три месеца?
Спазено ли е изискването за мотивиране на съдебния акт по член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз, по отношение на преценката, че срокът от три месеца е твърде кратък за изпълнение на поставените цели?
Длъжен ли е Общият съд да се произнесе по всички искания на жалбоподателя, включително относно обезщетението за неимуществени вреди, претърпени вследствие на уволнението?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-249/20: Комисия/UG, Съдебно решение от 25 ноември 2021 г.

Спазено ли е изискването за мотивиране на съдебния акт съгласно член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз, включително когато мотивите са изложени имплицитно?
Длъжен ли е Общият съд да се произнесе по всички основания и искания на страните, и допуснал ли е неправилна преценка относно съдържанието на изложените основания в първоинстанционното производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-821/19: Комисия/Унгария (Incrimination de l’aide aux demandeurs d’asile), Съдебно решение от 16 ноември 2021 г.

Допустимо ли е държава членка да въведе допълнително основание за недопустимост на молбите за международна закрила, което не е предвидено изчерпателно в Директива 2013/32/ЕС?
Съвместимо ли е с правото на Съюза въвеждането на наказателна отговорност за организационна дейност, подпомагаща подаването на молба за убежище от лица, които според националното право не отговарят на условията за международна закрила?
Съвместимо ли е с правото на Съюза ограничаването на достъпа до граничната зона на лица, заподозрени или осъдени за оказване на помощ при подаване на молба за убежище, когато е доказано, че са знаели, че молбата не може да бъде уважена съгласно националното право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-214/20: Dublin City Council, Съдебно решение от 11 ноември 2021 г.

Трябва ли член 2 от Директива 2003/88 да се тълкува в смисъл, че когато работник дава дежурство „на повикване“ на място или места по свой избор, като не се изисква в нито един момент от дежурството да уведомява работодателя за местонахождението си, а се изисква само да може да се отзовава на повиквания в желателен петминутен и максимален десетминутен срок за явяване, този работник се намира в работно време?
Може ли да се смята, че работник, който не търпи други ограничения освен във връзка с изискването да се отзовава на повиквания в желателен петминутен и максимален десетминутен срок за явяване, а по време на дежурството „на повикване“ може без ограничения да работи едновременно и за друг работодател или да осъществява професионална дейност за своя сметка, се намира в „работно време“ за работодателя, за когото дава дежурството „на повикване“?
Ако работникът действително работи за втори работодател, докато е в дежурство „на повикване“, с единственото изискване вторият работодател да го освобождава от работа в случай на повикване от първия работодател, трябва ли да се приеме, че времето, през което работникът е в дежурство „на повикване“ и работи за втория работодател, представлява работно време от гледна точка на отношенията му с първия работодател?
Означава ли това, че работник, който работи за втори работодател, докато е в дежурство на повикване за първия си работодател, натрупва часове работно време едновременно спрямо първия и спрямо втория работодател?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-909/19: Unitatea Administrativ Teritorială D., Съдебно решение от 28 октомври 2021 г.

Трябва ли член 2, точка 1 от Директива [2003/88] да се тълкува в смисъл, че периодът — през който работник или служител преминава наложено му професионално обучение, провеждащо се извън редовното му работно време и извън работното му място, в седалището на доставчика на услугите по обучение, и през което не изпълнява служебните си задължения — е „работно време“?
При отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли член 31, параграф 2 от [Хартата] и член 2, точка 2 и членове 3, 5 и 6 от Директива [2003/88] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда като необходимо професионално обучение на работник или служител, без при това да задължава работодателя му при определяне на времето за провеждане на това обучение да спазва правото му на почивка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-421/20: Acacia, Заключение от 28 октомври 2021 г.

1) Може ли при нарушение на промишлен дизайн на Общността националният съд по мястото на нарушението, сезиран с иска съгласно международната подсъдност по мястото на настъпване на фактите по член 82, параграф 5 от Регламент № 6/2002, да приложи националното право на държавата членка по своето седалище (lex fori) към произтичащите от нарушението искания, които се отнасят до територията на тази държава членка?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос: може ли „мястото, където е извършено първоначалното действие на нарушението“ по смисъла на [решение Nintendo], за определяне на приложимото към произтичащите от нарушението искания право съгласно член 8, параграф 2 от [Регламент „Рим II“] да се намира и в държавата членка, в която пребивават потребителите, към които е насочена рекламата в интернет и в която стоките, нарушаващи промишления дизайн, се предлагат на пазара по смисъла на член 19 от Регламент № 6/2002, доколкото се оспорват само предлагането и пускането на пазара на съответните стоки в тази държава членка, и тогава, когато офертите в интернет, на които се основават предлагането и пускането на пазара, са изготвени в друга държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-282/20: ZX (Régularisation de l’acte d’accusation), Съдебно решение от 21 октомври 2021 г.

Съответен ли е на чл. 6 ал.3 от Директива 2012/13 и чл. 47 от Хартата национален закон — чл. 248 ал.3 от Наказателно-процесуалния кодекс на Република България, съобразно който след приключване на първото съдебно заседание по наказателно дело (разпоредителното заседание), не се предвижда процесуален ред за отстраняване на неяснота и непълнота в съдържанието на обвинителния акт, които нарушават правото на подсъдимия да разбере в какво е обвинен?
При отрицателен отговор — ще бъде ли съответно на горепосочените норми, а също така и на чл. 47 от Хартата, такова тълкуване на националния закон за изменение на обвинението, което дава възможност на прокурора в съдебното заседание да отстрани тази неяснота и непълнота в съдържанието на обвинителния акт по начин, при който правото на подсъдимия да разбере в какво е обвинен бъде действително и реално защитено; или ще бъде съответно на горепосочените правни норми да се остави без приложение националната забрана за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора за съставяне на нов обвинителен акт?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-683/19: Viesgo Infraestructuras Energéticas, Съдебно решение от 14 октомври 2021 г.

С оглед на практиката на Съда, установена по-конкретно с решения от 20 април 2010 г., Federutility и др. (C‑265/08, EU:C:2010:205), и от 7 септември 2016 г., ANODE (С‑121/15, EU:C:2016:637), съвместима ли е с изискванията по член 3, параграф 2 от Директива 2009/72 национална правна уредба — като съдържащата се в член 45, параграф 4 от Закон 24/2013, за чието прилагане впоследствие са приети членове 2 и 3 от Кралски декрет 968/2014 — която възлага финансирането на социалната отстъпка в тежест на определени оператори на електроенергийната система — дружества, майки на групи от дружества, или евентуално дружества, които осъществяват едновременно дейности по производство, разпределение и доставка на електроенергия — при положение че някои от тези задължени субекти имат твърде малко конкретно влияние в сектора като цяло, а освобождава от тази тежест други предприятия или групи от предприятия, които било поради оборота им, относителното им значение в някой от секторите на дейност или едновременното и интегрирано осъществяване на две от посочените дейности може да са в по-добра позиция да поемат съответния разход?
Съвместима ли е с изискването за пропорционалност, установено в член 3, параграф 2 от Директива 2009/72, национална правна уредба, в която задължението за финансиране на социалната отстъпка не е предвидено като изключение, нито за ограничен период от време, а е установено за неопределено време и без възстановяване или друга компенсаторна мярка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-35/20: A (Franchissement de frontières en navire de plaisance), Съдебно решение от 6 октомври 2021 г.

Допуска ли правото на Съюза, и по-специално член 4, параграф 1 от Директива 2004/38, член 21 от Регламент № 562/2006 или правото на гражданите на Съюза на свободно движение на територията на Съюза прилагането на национална разпоредба, с която на лице (независимо дали е гражданин на Съюза или не) се възлага задължението, под заплаха от налагане на наказание, да носи със себе си валиден паспорт или друг валиден пътен документ в случаите, когато това лице пътува със спортна лодка по международни води от една държава членка в друга, без да влиза на територията на трета държава?
Допуска ли правото на Съюза, и по-специално член 5, параграф 1 от Директива 2004/38, член 21 от Регламент № 562/2006 или правото на гражданите на Съюза на свободно движение на територията на Съюза прилагането на национална разпоредба, с която на лице (независимо дали е гражданин на Съюза или не), под заплаха от налагане на наказание, се възлага задължението да носи със себе си валиден паспорт или друг валиден пътен документ в случаите, когато това лице, пътувайки със спортна лодка по международни води, влиза в съответната държава членка от друга държава членка, без да е навлизало на територията на трета държава?
Доколкото от правото на Съюза не произтича пречка по смисъла на първия или втория въпрос, съвместима ли е санкцията при преминаване на финландската държавна граница без валиден пътен документ, която обичайно се налага във Финландия под формата на дневни ставки, с произтичащия от член 27, параграф 2 от Директива 2004/38 принцип на пропорционалност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1171819202146 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form