всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Lenaerts

Съдия докладчик – Lenaerts

Дело C-98/05: De Danske Bilimportører, Заключение от 16 март 2006 г.

1. Следва ли член 11, буква А, параграф 1, буква а) във връзка с член 11, буква А, параграф 3, буква в) от Шестата директива за ДДС да се тълкува в смисъл, че регистрационната такса за моторни превозни средства (автомобили) трябва да бъде включена в данъчната основа за ДДС, когато е сключен договор за покупко-продажба за доставка на ново моторно превозно средство за използване за превоз на пътници, когато моторното превозно средство се доставя, съгласно договора за покупко-продажба и предвиденото от купувача използване, от дилъра на крайния потребител вече регистрирано и за обща цена, която включва както цената, платена на дилъра, така и таксата
2. Може ли държава-членка да организира своята данъчна система по такъв начин, че регистрационната такса да се счита за разход, който дилърът плаща от името на крайния купувач, така че крайният купувач да е пряко задължен да плати таксата
3. Има ли значение по отношение на въпроси 1 и 2, че автомобил може да бъде закупен и доставен без плащане на регистрационна такса, което ще е възможно, ако купувачът не възнамерява да използва автомобила за обикновен превоз на пътници или стоки в зоната, в която се прилага Законът за движението по пътищата
4. Има ли значение, че употребявани моторни превозни средства в немалка степен се внасят или пренасят, наред с други, като стоки във връзка с преместване на местоживеене от крайния потребител, който сам плаща регистрационната такса без намесата на дилър
5. Има ли значение, че задължението за регистрационна такса възниква или става изискуемо – евентуално като разход – преди да възникне или стане изискуемо задължението за ДДС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-374/04: Test Claimants in Class IV of the ACT Group Litigation, Заключение от 23 февруари 2006 г.

1. Противоречи ли на член 43 ЕО или 56 ЕО (с оглед на членове 57 ЕО и 58 ЕО) (или на техните предходни разпоредби):
(а) За държава членка А (като Обединеното кралство)
i. да приеме и поддържа в сила законодателство, което предоставя право на пълен данъчен кредит по отношение на дивиденти, изплащани от дружества, установени в държава членка А („релевантни дивиденти“), на индивидуални акционери, установени в държава членка А;
ii. да прилага разпоредба в спогодби за избягване на двойното данъчно облагане, сключени с определени други държави членки и трети държави, която предоставя право на пълен данъчен кредит (намален с данъка, предвиден в тези спогодби) по отношение на релевантни дивиденти на индивидуални акционери, установени в тези други държави членки и трети държави;
но да не предоставя право на какъвто и да е данъчен кредит (нито пълен, нито частичен) по отношение на релевантни дивиденти, когато те се изплащат от дъщерно дружество, установено в държава членка А (като Обединеното кралство), на дружество майка, установено в държава членка Б (като Германия), нито по вътрешното законодателство, нито по условията на спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане между тези държави;
(б) За държава членка А (като Обединеното кралство) да прилага разпоредба в приложимата спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, която предоставя право на частичен данъчен кредит по отношение на релевантни дивиденти на дружество майка, установено в държава членка В (като Нидерландия), но да не предоставя такова право на дружество майка, установено в държава членка Б (като Германия), когато няма разпоредба за частичен данъчен кредит в спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане между държава членка А и държава членка Б;
(в) За държава членка А (като Обединеното кралство) да не предоставя право на частичен данъчен кредит по отношение на релевантни дивиденти на дружество, установено в държава членка В (като Нидерландия), което се контролира от дружество, установено в държава членка Б (като Германия), когато държава членка А прилага разпоредби в спогодби за избягване на двойното данъчно облагане, които предоставят такова право:
1) на дружества, установени в държава членка В, които се контролират от лица, установени в държава членка В;
2) на дружества, установени в държава членка В, които се контролират от лица, установени в държава членка Г (като Италия), когато има разпоредба, предоставяща право на частичен данъчен кредит по отношение на релевантни дивиденти в спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане между държава членка А и държава членка Г;
3) на дружества, установени в държава членка Г, независимо от това кой ги контролира?
(г) Има ли значение за отговора на въпрос 1(в), ако дружеството, установено в държава членка В, се контролира не от дружество, установено в държава членка Б, а от дружество, установено в трета държава?
2. Ако отговорът на всички или на някоя част от въпроси 1(а) до (в) е положителен, какви принципи установява правото на Общността по отношение на правата и средствата за защита, с които разполагат засегнатите лица при обстоятелствата, изложени в тези въпроси
По-специално:
(а) Задължена ли е държава членка А да изплати:
i. Пълния данъчен кредит или сума, равностойна на него; или
ii. Частичния данъчен кредит или сума, равностойна на него; или
iii. Пълния или частичния данъчен кредит, или сума, равностойна на тях:
1. след приспадане на всеки допълнителен подоходен данък, платим или който би бил платим, ако дивидентът, изплатен на съответния ищец, беше обложен с данъчен кредит;
2. след приспадане на такъв данък, изчислен на друга основа?
(б) На кого следва да бъде извършено такова плащане:
i. На съответното дружество майка в държава членка Б или държава членка В; или
ii. На съответното дъщерно дружество в държава членка А?
(в) Правото на такова плащане представлява ли:
i. Право на възстановяване на неправомерно събрани суми, така че възстановяването е последица и допълнение към правото, предоставено от членове 43 и/или 56; и/или
ii. Право на обезщетение или вреди, така че трябва да бъдат изпълнени условията за възстановяване, установени в съединени дела C‑46/93 и C‑48/93 Brasserie du Pêcheur и Factortame; и/или
iii. Право да се възстанови неправомерно отказана облага и, ако е така:
1. такова право последица и допълнение ли е към правото, предоставено от членове 43 и/или 56; или
2. трябва ли да бъдат изпълнени условията за възстановяване, установени в съединени дела C‑46/93 и C‑48/93 Brasserie du Pêcheur и Factortame; или
3. трябва ли да бъдат изпълнени други условия?
(г) Има ли значение за целите на въпрос 2(в) по-горе дали съгласно вътрешното право на държава А исковете са предявени като реституционни искове или са предявени или трябва да бъдат предявени като искове за вреди?
(д) Необходимо ли е, за да се възстанови, дружеството, което предявява иска, да докаже, че то или неговото дружество майка биха заявили данъчен кредит (пълен или частичен, според случая), ако са знаели, че съгласно правото на Общността имат право на това?
(е) Има ли значение за отговора на въпрос 2(а), че съгласно решението на Съда на Европейските общности в съединени дела C‑397/98 и C‑410/98 Hoechst и Metallgesellschaft съответното дъщерно дружество в държава членка А може да е било възстановено или може по принцип да има право на възстановяване на или във връзка с авансовия корпоративен данък във връзка с дивидента, изплатен на съответното дружество майка в държава членка Б или държава членка В?
(ж) Какви указания, ако има такива, счита за уместно да даде Съдът на Европейските общности в настоящите дела относно обстоятелствата, които националният съд следва да вземе предвид, когато трябва да определи дали има достатъчно сериозно нарушение по смисъла на решението в съединени дела C‑46/93 и C‑48/93 Brasserie du Pêcheur и Factortame, по-специално дали, предвид състоянието на съдебната практика относно тълкуването на съответните разпоредби на правото на Общността, нарушението е било извиняемо?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-471/04: Keller Holding, Съдебно решение от 23 февруари 2006 г.

Противоречи ли на член 52, във връзка с член 58 от Договора, и на член 73б от този Договор, ако разходите по финансиране, направени от корпорация, които имат пряка икономическа връзка с печалби, които не подлежат на облагане с данък в Германия и произтичат от участие в капиталово дружество, установено в друга държава членка, могат да бъдат приспадани като оперативни разходи само доколкото не се разпределят печалби от това участие на необлагаема основа?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-466/04: Acereda Herrera, Заключение от 19 януари 2006 г.

1) Следва ли член 22, параграф 1, буква в) и параграф 2, както и член 36 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 г., в редакцията, произтичаща от консолидирания текст, одобрен с Регламент (ЕО) № 118/97 на Съвета, да се тълкуват в смисъл, че разрешението, дадено от компетентната институция, да се отиде на територията на друга държава членка, за да се получи там подходящо медицинско лечение, предоставя на съответното лице право да му бъдат възстановени от институцията, която е издала разрешението, разходите за пътуване, настаняване и/или издръжка на територията на съответната държава членка?
2) В случай че отговорът на първия въпрос е положителен: съществува ли разпоредба или правило на общностното право, съгласно което трябва да се определят разходите, които следва да бъдат възстановени, и техният размер?
3) В случай че отговорът на първия въпрос е отрицателен: съвместимо ли е с разпределението на правомощията между държавите членки и институциите на Общността, предвидено в Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално с член 10 ЕО (преди член 5 от Договора за ЕО), и със статута на регламентите на Общността, установен в член 249 ЕО (преди член 189 от Договора за ЕО), държава членка да прилага разпоредбите на регламент на Общността чрез национално законодателство, като приема допълнителни разпоредби, които допълват тези на регламента и с които въвежда различни правила за различни случаи, които според регламента се уреждат от едни и същи правила, като по този начин възпрепятства упражняването от страна на лицата на определени възможности и права, предоставени им от разпоредбата на Общността
По-специално, съвместимо ли е с Договора за създаване на Европейската общност и с Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета Кралство Испания да поддържа разпоредби на националното право, които предоставят на лицата, осигурени по схемата за социално осигуряване, допълнителни права на обезщетения, различни от посочените в член 22 от Регламент № 1408/71, но които правят разлика между случаите, посочени в този регламент, в резултат на което допълнителните обезщетения не се предоставят само в случая по член 22, параграф 1, буква в), въпреки че изглежда няма обективно, пропорционално и разумно оправдание за такава разлика?
4) При всички положения:
a) Съвместима ли е с забраната за дискриминация на основание гражданство, установена в член 12 ЕО, национална правна норма като съдържащата се в член 5, параграф 3 от Кралски декрет № 63/1995, която, като отменя член 18, параграф 3 от Декрет № 2766/1967, премахва правото на лицата, имащи право на обезщетения по испанската публична схема за социално осигуряване, да получат възстановяване на разходите за медицинско лечение, предоставено от медицински заведения и практикуващи лекари, установени на испанска територия, когато лечението, на което имат право, не им се предоставя по публичната схема в разумен срок, като се вземат предвид тяхното състояние и вероятният ход на заболяването, въпреки че органът, администриращ схемата за социално осигуряване, е длъжен да разреши на съответните лица да получат лечение в такива случаи от медицински заведения и практикуващи лекари, установени на територията на държава членка, различна от Испания?
b) Съвместима ли е с принципа на свободата на предоставяне на услуги, закрепен в член 49 ЕО и сл., национална правна норма като съдържащата се в член 5, параграф 3 от Кралски декрет № 63/1995, която, като отменя член 18, параграф 3 от Декрет № 2766/1967, премахва правото на лицата, имащи право на обезщетения по испанската публична схема за социално осигуряване, да получат възстановяване на разходите за медицинско лечение, предоставено от медицински заведения и практикуващи лекари, установени на испанска територия, когато лечението, на което имат право, не им се предоставя по публичната схема в разумен срок, като се вземат предвид тяхното състояние и вероятният ход на заболяването, въпреки че органът, администриращ схемата за социално осигуряване, е длъжен да разреши на съответните лица да получат лечение в такива случаи от медицински заведения и практикуващи лекари, установени на територията на държава членка, различна от Испания?
c) Съвместима ли е с правилата за конкуренция, установени в членове 81, 82 и 87 ЕО, национална правна норма като съдържащата се в член 5, параграф 3 от Кралски декрет № 63/1995, която, като отменя член 18, параграф 3 от Декрет № 2766/1967, премахва правото на лицата, имащи право на обезщетения по испанската публична схема за социално осигуряване, да получат възстановяване на разходите за медицинско лечение, предоставено от медицински заведения и практикуващи лекари, установени на испанска територия, когато лечението, на което имат право, не им се предоставя по публичната схема в разумен срок, като се вземат предвид тяхното състояние и вероятният ход на заболяването, въпреки че органът, администриращ схемата за социално осигуряване, е длъжен да разреши на съответните лица да получат лечение в такива случаи от медицински заведения и практикуващи лекари, установени на територията на държава членка, различна от Испания?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-372/04: Watts, Заключение от 15 декември 2005 г.

1. Като се има предвид естеството на NHS и неговото положение съгласно националното право, следва ли член 49 ЕО, тълкуван в светлината на Geraets Smits, Muller‑Fauré и Inizan, да се тълкува в смисъл, че по принцип лицата, които обичайно пребивават в Обединеното кралство, имат право по правото на ЕС да получават болнично лечение в други държави членки за сметка на Националната здравна служба на Обединеното кралство (NHS)
В частност, при тълкуването на член 49 ЕО: (a) Съществува ли разлика между национална здравна служба, финансирана от държавата, като NHS, и осигурителни фондове като нидерландската схема ZFW, особено като се има предвид, че NHS няма фонд, от който трябва да се извършва плащане
(b) Задължена ли е NHS да разреши и плати за такова лечение в друга държава членка, независимо от това, че не е задължена да разреши и плати за такова лечение, извършено частно от доставчик на услуги в Обединеното кралство
(c) Има ли значение, ако пациентът осигури лечението независимо от съответния орган на NHS и без предварително разрешение или уведомление?
2. При отговора на въпрос 1, има ли значение дали болничното лечение, предоставяно от NHS, само по себе си представлява предоставяне на услуги по смисъла на член 49 ЕО
Ако да, и при обстоятелствата, изложени в изложението на фактите по-горе, следва ли членове 48, 49 и 50 ЕО да се тълкуват в смисъл, че по принцип: предоставянето на болнично лечение от органите на NHS представлява предоставяне на услуги по смисъла на член 49 ЕО; пациент, получаващ болнично лечение по NHS, упражнява свобода да получава услуги по член 49 ЕО; и органите на NHS, предоставящи болнично лечение, са доставчици на услуги по членове 48 и 50 ЕО?
3. Ако член 49 ЕО се прилага към NHS, може ли NHS или държавният секретар да се позове като обективно оправдание за отказ на предварително разрешение за болнично лечение в друга държава членка на: (a) факта, че разрешението сериозно би подкопало системата на NHS за администриране на медицински приоритети чрез списъци на чакащи; (b) факта, че разрешението би позволило на пациенти с по-малко спешни медицински нужди да получат приоритет пред пациенти с по-спешни медицински нужди; (c) факта, че разрешението би довело до пренасочване на ресурси за плащане на по-малко спешно лечение за тези, които са готови да пътуват в чужбина, като по този начин неблагоприятно засяга други, които не желаят или не могат да пътуват в чужбина, или увеличава разходите на органите на NHS; (d) факта, че разрешението може да изисква Обединеното кралство да осигури допълнително финансиране за бюджета на NHS или да ограничи обхвата на лечението, достъпно по NHS; (e) сравнителните разходи за лечението и съпътстващите разходи в другата държава членка?
4. При определяне дали лечението е налично без неоправдано забавяне за целите на член 49 ЕО, до каква степен е необходимо или допустимо да се вземат предвид по-специално следните обстоятелства: (a) времето на изчакване; (b) клиничният приоритет, даден на лечението от съответния орган на NHS; (c) управлението на предоставянето на болнична помощ в съответствие с приоритети, насочени към най-доброто използване на ограничените ресурси; (d) фактът, че лечението по NHS се предоставя безплатно в момента на предоставяне; (e) индивидуалното медицинско състояние на пациента и историята и вероятния ход на заболяването, по отношение на което този пациент търси лечение?
5. При правилното тълкуване на член 22, буква (в) от Регламент № 1408/71 и по-специално думите „в рамките на времето, което обикновено е необходимо за получаване на съответното лечение“: (a) Идентични ли са приложимите критерии с тези, приложими при определяне на въпроси за неоправдано забавяне за целите на член 49 ЕО
(b) Ако не, до каква степен е необходимо или допустимо да се вземат предвид обстоятелствата, посочени във въпрос 4?
6. При обстоятелства, при които държава членка е задължена по правото на ЕС да финансира болничното лечение в други държави членки на лица, които обичайно пребивават в първата държава членка, следва ли разходите за такова лечение да се изчисляват по член 22 от Регламент № 1408/71 с оглед на законодателството на държавата членка, в която се предоставя лечението, или по член 49 ЕО с оглед на законодателството на държавата членка на пребиваване
Във всеки случай: (a) Какъв е точният обхват на задължението за плащане или възстановяване на разходите, особено когато, както в случая с Обединеното кралство, болничното лечение се предоставя на пациентите безплатно в момента на предоставяне и няма национално определен тарифен план за възстановяване на разходите на пациентите за лечението
(b) Ограничено ли е задължението до действителните разходи за предоставяне на същото или еквивалентно лечение в първата държава членка
(c) Включва ли задължението покриване на разходите за пътуване и настаняване?
7. Следва ли член 49 ЕО и член 22 от Регламент № 1408/71 да се тълкуват в смисъл, че налагат задължение на държавите членки да финансират болнично лечение в други държави членки без оглед на бюджетните ограничения и, ако да, съвместими ли са тези изисквания с отговорността на държавите членки за организацията и предоставянето на здравни услуги и медицинска помощ, призната по член 152 ЕО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-8/04: Bujara, Определение от 15 декември 2005 г.

Последиците от оттегляне на преюдициално запитване от националния съд върху производството пред Съда на Европейския съюз
Редът за разпределяне на съдебните разноски след заличаване на делото от регистъра

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-3/03: Matratzen Concord/СХВП, Определение от 17 ноември 2005 г.

Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да разгледа искането за определяне на подлежащи на възстановяване разноски по член 92 от Процедурния правилник на Общия съд?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-432/03: Комисия/Португалия, Съдебно решение от 10 ноември 2005 г.

Съвместима ли е националната процедура за одобрение на полиетиленови тръби, която не отчита сертификати за одобрение, издадени от други държави членки, с изискванията на членове 28 ЕО и 30 ЕО относно свободното движение на стоки?
Изпълнила ли е Португалската република задължението си да уведоми Европейската комисия за национална мярка, ограничаваща свободното движение на стоки, съгласно членове 1 и 4, параграф 2 от Решение № 3052/95/ЕО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-322/04: Casino France, Съдебно решение от 27 октомври 2005 г.

Допустимо ли е събирането на данък като TACA, когато част от предприятията са освободени от него, ако това освобождаване представлява държавна помощ в нарушение на член 87, параграф 1 ЕО и член 88, параграф 3 ЕО?
Може ли събирането на данък като TACA да бъде обявено за незаконосъобразно, ако приходите от него се използват за финансиране на мерки, които представляват държавна помощ, предоставена в нарушение на член 87, параграф 1 ЕО и член 88, параграф 3 ЕО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1313233343544 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form