La Pergola
Съдия докладчик – La Pergola
Дело C-152/00: Комисия/Франция, Заключение от 7 февруари 2002 г.
Неизпълнение на задължението за транспониране на член 4 от Директива 86/609/ЕИО
Непълно транспониране на член 7, параграф 3 от Директива 86/609/ЕИО
Неизпълнение на задължението за транспониране на член 11 от Директива 86/609/ЕИО
Неизпълнение на задължението за транспониране на член 12, параграф 2 от Директива 86/609/ЕИО
Непълно транспониране на член 18, параграфи 1 и 3 от Директива 86/609/ЕИО
Неизпълнение на задължението за транспониране на член 22, параграф 1 от Директива 86/609/ЕИО
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-162/00: Pokrzeptowicz-Meyer, Съдебно решение от 29 януари 2002 г.
Следва ли първата алинея на член 37, параграф 1 от Споразумението за асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република Полша, от друга страна, да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането спрямо полски граждани на национална разпоредба, съгласно която длъжностите за чуждоезикови асистенти могат да се заемат чрез срочни трудови договори, докато за друг преподавателски персонал със специални задължения сключването на такива договори трябва да бъде индивидуално обосновано с обективна причина?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен: не допуска ли член 37, параграф 1 от Споразумението за асоцииране също така прилагането на националното право, когато срочният трудов договор е сключен преди влизането в сила на Споразумението за асоцииране, а уговореният срок изтича след влизането му в сила?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-62/00: Marks & Spencer, Заключение от 24 януари 2002 г.
При обстоятелства, при които държава членка не е транспонирала правилно в националното си законодателство Директива 77/388/ЕИО, съвместимо ли е с принципа на ефективност на правата, които данъчно задълженото лице черпи от член 11А, или с принципа на защита на оправданите правни очаквания, прилагането на законодателство, което с обратно действие премахва правото по националното право да се иска възстановяване на суми, платени като ДДС, повече от три години преди подаването на искането?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-324/99: DaimlerChrysler, Съдебно решение от 13 декември 2001 г.
Следва ли изразът „в съответствие с Договора“ по член 4, параграф 3, буква а), подточка i) от Регламент (ЕИО) № 259/93 на Съвета да се тълкува в смисъл, че при обща забрана за износ на отпадъци за обезвреждане, които подлежат на специален контрол, обоснована с принципите на близост, приоритет на оползотворяването и самодостатъчност при обезвреждането на отпадъци, следва допълнително да се провери дали забраната за износ е съвместима с първичното право на Европейския съюз, по-специално с забраната за количествени ограничения върху търговията между държавите членки по член 28 и сл. от Договора за ЕО?
Следва ли член 4, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 259/93 да се тълкува в смисъл, че не оправомощава държава членка, която е приела законодателство, въвеждащо задължение за предлагане на отпадъци за обезвреждане на одобрено лице, да предвиди, че когато отпадъците не са разпределени към инсталация за третиране, за която това лице носи отговорност, тяхното изпращане до инсталации за третиране в други държави членки се разрешава само при условие, че предвиденото обезвреждане отговаря на изискванията на законодателството за опазване на околната среда на тази държава членка?
Следва ли членове 3—5 от Регламент (ЕИО) № 259/93 да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка да прилага по отношение на превози между държави членки на отпадъци за обезвреждане, преди прилагането на процедурата по уведомяване, предвидена в регламента, собствена процедура относно предлагането и разпределението на отпадъците?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-462/99: Connect Austria, Заключение от 13 декември 2001 г.
1. Следва ли разпоредбата на член 5а, параграф 3 от Директива 90/387/ЕИО да се тълкува в смисъл, че има директен ефект, така че, независимо от противоречаща национална разпоредба относно компетентността, тя установява компетентността на конкретен независим орган на национално ниво да осигури подходящ механизъм за разглеждане на жалба, подадена от засегната страна срещу решение на националния регулаторен орган
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен: следва ли членове 82 ЕО и 86, параграф 1 ЕО, член 2, параграфи 3 и 4 от Директива 96/2/ЕО и членове 9, параграф 2 и 11, параграф 2 от Директива 97/13/ЕО, или други разпоредби на правото на Общността, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална разпоредба, съгласно която на съществуващи притежатели на лиценз за предоставяне на мобилни телефонни услуги могат да бъдат предоставени допълнителни честоти за DCS-1800 при следните обстоятелства: – установено е, че въпреки използването на всички икономически целесъобразни технически възможности, капацитетът на потребителите на съществуващите притежатели на лиценз е изчерпан; – сред съществуващите притежатели на лиценз има публично предприятие, което заема господстващо положение на пазара на GSM 900; – не са изминали три години от датата, на която решението за предоставяне на лиценза от 1997 г. е станало окончателно, и – не се изисква заплащане на отделна такса за използването на допълнителните честоти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-294/00: Gräbner, Заключение от 13 декември 2001 г.
1) Може ли държава членка – по-специално след приемането на второто общо директива за признаване 92/51/ЕИО – да определи, че парамедицинска дейност, като например дейността на Heilpraktiker съгласно германския Heilpraktikergesetz, RGBl. I, 251/1939, в действащата редакция, трябва да бъде запазена за лица, които притежават диплома за лекар, или по-специално член 43 ЕО (преди това член 52 от Договора за ЕО) относно свободата на установяване и член 50 ЕО (преди това член 60 от Договора за ЕО) относно свободното предоставяне на услуги вече са пречка за това?
2) Пречат ли посочените разпоредби на общностното право на национални разпоредби, съгласно които обучението за различни форми на дейност, които са уредени с нормативни актове в областта на здравеопазването, е запазено за определени институции, и съгласно които е забранено на други лица или институции да предлагат или посредничат такива обучения и да рекламират за тях, дори ако това обучение се отнася само до отделни области на лекарската професия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-371/99: Liberexim, Заключение от 27 ноември 2001 г.
1) Какво следва да се разбира под израза „престават да бъдат обект на“ външния транзитен режим по смисъла на член 7, параграф 3 от Шестата директива, ако това преставане не настъпва по редовен начин — тоест по начин, различен от декларирането на стоките за свободно обращение: а) дали това е първата операция, която по отношение на стоките е извършена в противоречие с някоя разпоредба, свързана с този режим, и има ли значение дали при тази операция съществува намерение стоките — наред с другото чрез завършване на операцията — да бъдат пуснати в обращение в Общността в противоречие с тази разпоредба; или б) дали такова преставане настъпва (само) когато стоките — в настоящия случай след разпломбиране — са разтоварени от превозното средство, без да е изпълнено задължението за представяне на стоките с документация в митническото учреждение на местоназначение съгласно член 22, параграф 1 от Регламент № 2726/90; има ли значение дали при тази операция съществува намерение стоките — наред с другото чрез завършване на операцията — да бъдат пуснати в обращение в Общността в противоречие с разпоредбите на Общността; или в) следва ли изразът „престават да бъдат обект на“ да се тълкува като отнасящ се до съвкупността от операциите, които водят до пускането на стоките в обращение в Общността по нерегулярен начин
2) Ако отговорът на първия въпрос е съгласно буква в), къде настъпва това преставане; настъпва ли то на мястото, където е извършена първата нередовна операция, или на мястото, където е извършена последваща операция, по-специално мястото, където стоките — в настоящия случай след разпломбиране — са разтоварени от превозното средство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-268/99: Jany и др., Съдебно решение от 20 ноември 2001 г.
Могат ли полски и чешки граждани да се позовават пряко на споразуменията в смисъл, че имат право, спрямо държава членка, да претендират, че черпят право на влизане и пребиваване от правото, предвидено в член 44 от споразумението с Полша и член 45 от споразумението с Чешката република, за да поемат и упражняват икономическа дейност като самостоятелно заети лица и да създават и управляват предприятия, независимо от политиката, която съответната държава членка провежда в това отношение?
Ако отговорът на този въпрос е положителен: свободна ли е държава членка по член 58 от споразумението с Полша и член 59 от споразумението с Чешката република да обвърже правото на влизане и пребиваване с конкретни условия, като тези, съдържащи се в политиката, следвана от Нидерландия, които включват условието чужденецът да разполага с достатъчни средства за издръжка при упражняване на своята дейност (съгласно глава A 4/4.2.1. от Vreemdelingencirculaire от 1994 г. това означава нетен доход, който е поне равен на прага на социалната помощ по смисъла на Algemene Bijstandswet)?
Позволяват ли член 44 от споразумението с Полша и член 45 от споразумението с Чешката република проституцията да бъде изключена от понятието „икономическа дейност като самостоятелно заето лице“ на основание, че проституцията не попада в описанието на член 44, параграф 4, уводни думи и буква в), от споразумението с Полша и член 45, параграф 4, уводни думи и буква в), от споразумението с Чешката република, по морални причини, на основание, че проституцията е забранена в (повечето) асоциирани страни, и на основание, че възникват проблеми относно свободата на действие и независимостта на проститутките, които трудно могат да бъдат контролирани?
Позволяват ли член 43 (бивш член 52) от Договора за ЕО и член 44 от споразумението с Полша и член 45 от споразумението с Чешката република да се прави разграничение между понятията „дейност като самостоятелно заето лице“ и „икономическа дейност като самостоятелно заето лице“, съдържащи се в съответните разпоредби, така че дейността, извършвана от проститутка като самостоятелно заето лице, да попада в обхвата на използвания в член 43 (бивш член 52) от Договора за ЕО термин, но не и в този на съответните членове от споразуменията?
Ако отговорът на предходния въпрос е, че такова разграничение е допустимо:
а) Съвместимо ли е с член 44 от споразумението с Полша и член 45 от споразумението с Чешката република и със свободата на установяване, която тези разпоредби целят да осигурят, да се налагат минимални условия на самостоятелно заетите лица, посочени в параграф 3 на тези членове, относно обхвата на тяхната дейност, както и да се налагат ограничения като това:
- операторът на бизнеса трябва да извършва квалифицирана работа;
- да съществува бизнес план;
- операторът на бизнеса трябва (също) да се занимава с управлението на бизнеса, а не (изключително) с изпълнителни (производствени) дейности;
- операторът на бизнеса трябва да се стреми към осигуряване на непрекъснатост на предприятието, което означава inter alia, че основното му местожителство трябва да е в Нидерландия;
- трябва да има инвестиции и да се поемат дългосрочни ангажименти?
б) Предоставят ли член 44 от споразумението с Полша и член 45 от споразумението с Чешката република основание да не се счита за самостоятелно заето лице лице, което е зависимо и задължено към лицето, което я е наело и/или е осигурило работата й, дори и да е установено, че между съответното лице и третото лице няма трудово правоотношение, срещу което понятието „самостоятелно заето лице“ в параграф 4 на членове 44 и 45 от споразуменията цели да постави бариера?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-6/00: ASA, Заключение от 15 ноември 2001 г.
1. Компетентен ли е компетентният орган на мястото на изпращане по Регламент № 259/93 на Съвета относно надзора и контрола върху превозите на отпадъци в рамките на, в и извън Европейската общност (ОВ 1993 L 30, стр. 1) да провери правилността на класификацията от страна на нотифициращия като отпадъци за оползотворяване по петото тире на член 6, параграф 5 от Регламент № 259/93 на отпадъци, които ще бъдат транспортирани за предвидена операция по оползотворяване съгласно приложение IIB към Директива 75/442/ЕИО, и, в случай че класификацията е неправилна, да забрани транспортирането на такива отпадъци?
2. Може ли компетентният орган на мястото на изпращане при мотивирано възражение срещу транспортирането на отпадъци на основание, че планираният транспорт не е с цел оползотворяване, а за обезвреждане, в противоречие с класификацията, посочена от нотифициращия в придружаващото уведомление, да се позове на основанията за възражение по петото тире на член 7, параграф 4, буква а) от Регламент № 259/93?
3. Ако отговорът на въпрос 2 е отрицателен, на коя разпоредба от Регламент № 259/93 или на други разпоредби на правото на Общността може да се позове компетентният орган на мястото на изпращане при отказ да разреши транспортирането на отпадъци, когато, в противоречие с информацията, предоставена от нотифициращия, транспортът е с цел не оползотворяване, а обезвреждане?
4. Следва ли всяко предаване на отпадъци в мина да се счита, независимо от конкретните обстоятелства на такова предаване, за обезвреждане на отпадъци по смисъла на Регламент № 259/93 във връзка с приложение IIA (D12) към Директива 75/442/ЕИО?
5. Ако отговорът на въпрос 4 е отрицателен, по какви критерии се извършва класификацията по операциите, изброени в приложение II към Директива 75/442?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-338/98: Комисия/Нидерландия, Съдебно решение от 8 ноември 2001 г.
Съвместимо ли е с член 17, параграф 2, буква а) от Шестата директива национално законодателство, което позволява на работодател да приспада като данъчен кредит част от изплатеното на служител обезщетение за служебно ползване на личен автомобил?
Спазени ли са изискванията на член 18, параграф 1, буква а) от Шестата директива относно необходимостта работодателят да притежава фактура, издадена от друг данъчно задължен субект, за да упражни право на приспадане на ДДС по такова обезщетение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.