Дело C-462/99: Connect Austria, Заключение от 13 декември 2001 г.

1. Следва ли разпоредбата на член 5а, параграф 3 от Директива 90/387/ЕИО да се тълкува в смисъл, че има директен ефект, така че, независимо от противоречаща национална разпоредба относно компетентността, тя установява компетентността на конкретен независим орган на национално ниво да осигури подходящ механизъм за разглеждане на жалба, подадена от засегната страна срещу решение на националния регулаторен орган

2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен: следва ли членове 82 ЕО и 86, параграф 1 ЕО, член 2, параграфи 3 и 4 от Директива 96/2/ЕО и членове 9, параграф 2 и 11, параграф 2 от Директива 97/13/ЕО, или други разпоредби на правото на Общността, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална разпоредба, съгласно която на съществуващи притежатели на лиценз за предоставяне на мобилни телефонни услуги могат да бъдат предоставени допълнителни честоти за DCS-1800 при следните обстоятелства: – установено е, че въпреки използването на всички икономически целесъобразни технически възможности, капацитетът на потребителите на съществуващите притежатели на лиценз е изчерпан; – сред съществуващите притежатели на лиценз има публично предприятие, което заема господстващо положение на пазара на GSM 900; – не са изминали три години от датата, на която решението за предоставяне на лиценза от 1997 г. е станало окончателно, и – не се изисква заплащане на отделна такса за използването на допълнителните честоти?