La Pergola
Съдия докладчик – La Pergola
Дело C-125/00: Комисия/Португалия, Заключение от 19 октомври 2000 г.
Неизпълнение от страна на Португалската република на задълженията по член първи, параграф 10 ЕО, член трети, параграф 249 ЕО и член 8, параграф 1 от Директива 97/24/ЕО, поради неизпълнение в срок на задължението за транспониране и уведомяване на Комисията относно необходимите мерки за изпълнение на Директивата.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-83/99: Комисия/Испания, Заключение от 28 септември 2000 г.
Нарушение на задълженията по член 12 от Шеста директива 77/388/ЕИО чрез прилагане на намалена ставка на ДДС върху предоставянето на пътна инфраструктура срещу заплащане на пътни такси, вместо стандартната ставка.
Неправомерно приравняване на предоставянето на пътна инфраструктура от концесионери към категорията „транспорт на пътници и техния багаж“ по приложение H към Шеста директива, с цел обосноваване на прилагането на намалена ставка.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-257/99: Barkoci и Malik, Заключение от 26 септември 2000 г.
1. Има ли член 45 от Споразумението директен ефект в рамките на националните правни системи на държавите членки, независимо от разпоредбите на член 59 от Споразумението?
2. Ако отговорът на първия въпрос е „да“, как следва да се тълкува условието в предпоследното изречение на член 59, параграф 1 от Споразумението (и по-специално думите „предимства, произтичащи за която и да е страна по силата на конкретна разпоредба на това споразумение“); и по-общо, до каква степен държава членка може да прилага своите закони и разпоредби относно влизането, пребиваването и установяването на физически лица към лицата, които се позовават на член 45 от Споразумението, без да нарушава това условие?
3. Ако отговорът на първия въпрос е „не“, има ли физическо лице, гражданин на Чешката република, въпреки това право, в рамките на национално съдебно производство, заведено с цел оспорване на решение на съответните национални органи за отказ за допускане за установяване като самостоятелно заето лице по силата на Споразумението, да се позове на член 45 от Споразумението, за да оспори законосъобразността на законите и разпоредбите на държавата членка относно влизането, пребиваването и установяването на физически лица, и ако да, на какво правно основание?
4. Ако отговорът на първия или третия въпрос е „да“, позволяват ли членове 45 и/или 59 от Споразумението на държава членка да изисква от лице, което желае да пътува до държава членка единствено с цел да се установи като самостоятелно заето лице по силата на Споразумението, да кандидатства и да получи предварително „разрешение за влизане“ (т.е. предварително разрешение за пътуване до тази държава за тази конкретна цел)?
5. Ако отговорът на четвъртия въпрос е „да“:
а) има ли държава членка право да направи предоставянето на такова предварително разрешение за влизане зависимо от изпълнението на съществени изисквания, свързани с установяването, като тези, съдържащи се в параграф 212 от HC 395;
б) може ли държава членка да откаже допускане на своята територия на лице, което желае да се установи като самостоятелно заето лице по силата на Споразумението, единствено на основание, че такова предварително разрешение за влизане не е било получено?
6. Когато на такова лице не е било предоставено разрешение за влизане на друга основа, повлиява ли (и ако да, как) отговорът на петия въпрос някой от следните фактори:
а) фактът, че при първоначалното пристигане на границата на държавата членка лицето не е поискало допускане по силата на Споразумението, а на друга основа, която впоследствие е била отхвърлена;
б) изминалият период от време между първоначалното пристигане на заявителя на границата на държавата членка и датата на последващото му заявление за установяване като самостоятелно заето лице по силата на Споразумението;
в) степента на ограничения, наложени на заявителя от националните органи през този период, съгласно правомощията, предоставени от националното имиграционно законодателство, по отношение на неговата свобода или заетост/професия;
г) фактът, че заявителят е имал достъп до системата за социално подпомагане на държавата членка и е зависил финансово от нея, докато се е установявал като самостоятелно заето лице?
7. Ако държава членка няма право да откаже влизане на лице, което желае да се установи по силата на Споразумението, единствено на основание, че предварително разрешение за влизане не е било получено, допустимо ли е компетентните органи да предоставят такова лице разрешение за влизане само ако неговото заявление ясно и недвусмислено отговаря на същите съществени критерии, които биха били приложени, ако то беше кандидатствало за предварително разрешение за влизане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-235/99: Kondova, Заключение от 14 септември 2000 г.
1. Дали член 45 от Споразумението за асоцииране между ЕИО и Република България предоставя права на установяване на български гражданин, който съгласно националното имиграционно право се третира като лице, което е влязло незаконно на територията на тази държава членка?
2. Ако отговорът на първия въпрос е „да“, има ли член 45 от Споразумението пряко действие в националните правни системи на държавите членки, независимо от разпоредбите на член 59 от Споразумението?
3. Ако отговорът на втория въпрос е „да“:
(i) до каква степен държава членка може да прилага своите закони и разпоредби относно влизането и пребиваването, работата, трудовите условия и установяването на физически лица, както и предоставянето на услуги, спрямо лица, които се позовават на член 45 от Споразумението, без да нарушава условието, съдържащо се в предпоследното изречение на член 59, параграф 1 от Споразумението и, inter alia, принципа на пропорционалност?
(ii) допуска ли член 59 и ако да, при какви обстоятелства, отказ на заявление по член 45 от Споразумението, подадено от лице, чието първоначално влизане в тази държава членка е било по друг начин незаконно?
4. Ако отговорът на втория въпрос е „да“, позволяват ли член 45 и/или член 59 от Споразумението прилагането на разпоредба от националното право, съгласно която компетентните национални органи могат да изискват български гражданин, който желае да упражнява права като самостоятелно заето лице, да докаже:
(a) че неговият дял от печалбата на предприятието (без да се вземат предвид други източници на подкрепа) ще бъде достатъчен за издръжката и настаняването му, както и на неговите издържани лица, без да се прибягва до наемна работа (за разлика от самостоятелна заетост) или до публични средства, и
(b) че докато неговият бизнес не му осигури такъв доход (без да се вземат предвид други източници на подкрепа), той ще разполага с достатъчно допълнителни средства за издръжката и настаняването си, както и на своите издържани лица, без да се прибягва до наемна работа (за разлика от самостоятелна заетост) или до публични средства?
5. Ако отговорът на предходните въпроси е, че български гражданин, който е незаконно пребиваващ, може да се позове на права на установяване с пряко действие по силата на Споразумението, тогава:
(a) какви фактори следва националният съд да вземе предвид при определяне дали евентуално нарушение от страна на компетентните органи на тези права с пряко действие е достатъчно сериозно, за да породи право на обезщетение срещу съответната държава членка; и по-специално
(b) с оглед на състоянието на правото на Общността към съответния момент (т.е. когато са взети решенията от август/септември 1996 г. за отказ на заявлението на жалбоподателката за разрешение за пребиваване като самостоятелно заето лице и/или решението за задържането ѝ), представлява ли подходът, възприет от компетентните национални органи, „грубо и явно пренебрегване“ на върховен правен принцип?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-63/99: Gloszczuk, Заключение от 14 септември 2000 г.
1) Предоставя ли член 44 от Споразумението за асоцииране между ЕИО и Република Полша („Споразумението“: ОВ 1993 L 348, стр. 2) права на установяване на полски гражданин, чието пребиваване на територията на държава членка е незаконосъобразно съгласно националното имиграционно право поради нарушение на изрично условие, наложено при допускането му на територията като посетител, относно разрешената продължителност на престоя му в тази държава членка, когато това нарушение е възникнало преди той да стане самостоятелно заето лице и да подаде заявление за започване и упражняване на дейност по член 44 от Споразумението?
2) Ако отговорът на първия въпрос е „да“, има ли член 44 от Споразумението пряко действие в националните правни системи на държавите членки, независимо от разпоредбите на член 58 от Споразумението?
3) Ако отговорът на втория въпрос е „да“:
(i) до каква степен държава членка може да прилага своите закони и разпоредби относно влизането и пребиваването, работата, условията на труд и установяването на физически лица, както и предоставянето на услуги, по отношение на лицата, които се позовават на член 44 от Споразумението, без да нарушава условието, съдържащо се в предпоследното изречение на член 58, параграф 1 от Споразумението и, inter alia, принципа на пропорционалност?
(ii) допуска ли член 58 при някакви и ако да, при какви обстоятелства, отказ на заявление по член 44 от Споразумението, подадено от лице, чието пребиваване в държавата членка е иначе незаконосъобразно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-446/98: Fazenda Pública, Заключение от 29 юни 2000 г.
a) Обхваща ли изразът „дейности или сделки, които те извършват като публични органи“, използван в първата алинея на член 4, параграф 5 от Шестата Директива за ДДС, отдаването под наем на места за паркиране на превозни средства (както на улици, така и в паркинги) от публичните органи (община)?
б) Могат ли значителните нарушения на конкуренцията, посочени във втората алинея на член 4, параграф 5 от Шестата Директива за ДДС, да бъдат определяни във всеки отделен случай от министъра на финансите на държава членка?
в) Ако националната разпоредба, която овластява министъра на финансите да определя във всеки отделен случай значителните нарушения на конкуренцията, е противоконституционна, тъй като нарушава принципа, че данъчното облагане трябва да има правна основа, но е в съответствие с правото на Общността (със Шестата директива), трябва ли националният съд да се съобрази с конституцията си или трябва преди всичко да се съобрази с правото на Общността по силата на принципа за примат на това право над конституциите?
г) Ще се считат ли публичните органи винаги за данъчно задължени лица, при условие че дейностите, които извършват, не са незначителни, или те са данъчно задължени лица само по отношение на дейностите или сделките, изброени в приложение D, към които се отнася третата алинея на член 4, параграф 5 от Шестата директива?
д) Може ли национален закон да овласти министъра на финансите да определя във всеки отделен случай кои дейности се извършват в незначителен мащаб?
е) За целите на четвъртата алинея на член 4, параграф 5 от Шестата директива, може ли държава членка да счита дейността по отдаване под наем на места за паркиране на превозни средства, когато тя се извършва от община, за дейност, която общината извършва като публичен орган, като се има предвид разпоредбите на член 13 Б, буква б), точка 2 от Шестата директива?
ж) Тъй като страните по главното производство не са повдигнали въпрос относно тълкуването или прилагането на Шестата директива, може ли националният съд по своя инициатива да тълкува и прилага разпоредбите на тази директива при постановяване на окончателното си решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-157/99: Smits и Peerbooms, Заключение от 18 май 2000 г.
1. а) Следва ли членове 59 и 60 от Договора за ЕО да се тълкуват в смисъл, че разпоредба като член 9, параграф 4 от ZFW във връзка с член 1 от правилата за здравно обслужване в чужбина по схемата за здравно осигуряване е несъвместима с тези разпоредби на Договора, когато националните правила предвиждат, че осигуреното по здравноосигурителния фонд лице се нуждае от предварително разрешение от здравноосигурителния фонд, за да потърси правото си на обезщетения от лице или заведение извън Нидерландия
б) Какъв е отговорът на въпрос 1, буква а), когато разрешението, посочено в него, е отказано или не се прилага, тъй като съответното лечение в другата държава членка не се счита за „нормално в професионалните среди“ и следователно не се счита за обезщетение по смисъла на член 8 от законодателството за здравноосигурителните фондове (ZFW)
Има ли значение в това отношение дали се вземат предвид само възгледите на нидерландските професионални среди и дали се прилагат национални или международни научни критерии и ако да, в какво отношение
Също така има ли значение дали съответното лечение се възстановява по системата за социално осигуряване, предвидена в законодателството на тази друга държава членка
в) Какъв е отговорът на въпрос 1, буква а), когато лечението в чужбина се счита за нормално и следователно за обезщетение, но необходимото разрешение е отказано на основание, че своевременно и адекватно лечение може да бъде получено от договорен доставчик на здравни услуги в Нидерландия и следователно лечението в чужбина не е необходимо за здравното обслужване на съответното лице
2. Ако изискването за получаване на разрешение представлява пречка за свободното предоставяне на услуги, закрепено в членове 59 и 60 от Договора за ЕО, достатъчни ли са изтъкнатите от ответниците съображения от императивен обществен интерес (между другото, в посоченото по-горе писмо от 14 юли 1998 г.), за да се приеме, че тази пречка е оправдана?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.