Дело C-446/98: Fazenda Pública, Заключение от 29 юни 2000 г.

a) Обхваща ли изразът „дейности или сделки, които те извършват като публични органи“, използван в първата алинея на член 4, параграф 5 от Шестата Директива за ДДС, отдаването под наем на места за паркиране на превозни средства (както на улици, така и в паркинги) от публичните органи (община)?
б) Могат ли значителните нарушения на конкуренцията, посочени във втората алинея на член 4, параграф 5 от Шестата Директива за ДДС, да бъдат определяни във всеки отделен случай от министъра на финансите на държава членка?
в) Ако националната разпоредба, която овластява министъра на финансите да определя във всеки отделен случай значителните нарушения на конкуренцията, е противоконституционна, тъй като нарушава принципа, че данъчното облагане трябва да има правна основа, но е в съответствие с правото на Общността (със Шестата директива), трябва ли националният съд да се съобрази с конституцията си или трябва преди всичко да се съобрази с правото на Общността по силата на принципа за примат на това право над конституциите?
г) Ще се считат ли публичните органи винаги за данъчно задължени лица, при условие че дейностите, които извършват, не са незначителни, или те са данъчно задължени лица само по отношение на дейностите или сделките, изброени в приложение D, към които се отнася третата алинея на член 4, параграф 5 от Шестата директива?
д) Може ли национален закон да овласти министъра на финансите да определя във всеки отделен случай кои дейности се извършват в незначителен мащаб?
е) За целите на четвъртата алинея на член 4, параграф 5 от Шестата директива, може ли държава членка да счита дейността по отдаване под наем на места за паркиране на превозни средства, когато тя се извършва от община, за дейност, която общината извършва като публичен орган, като се има предвид разпоредбите на член 13 Б, буква б), точка 2 от Шестата директива?
ж) Тъй като страните по главното производство не са повдигнали въпрос относно тълкуването или прилагането на Шестата директива, може ли националният съд по своя инициатива да тълкува и прилага разпоредбите на тази директива при постановяване на окончателното си решение?