Kakouris
Съдия докладчик – Kakouris
Дело C-406/92: Tatry/Maciej Rataj, Съдебно решение от 6 декември 1994 г.
1. За целите на прилагането на член 21 от Брюкселската конвенция от 1968 г. (с измененията), когато в една договаряща държава е образувано производство, което има същия предмет на спора като предходно производство, образувано в друга договаряща държава, длъжни ли са съдилищата на държавата, в която е образувано второто производство, да се откажат от компетентност:
(а) само когато има пълна идентичност на страните между двете производства; или
(б) само когато всички страни по производството в съдилищата на държавата, в която е образувано второто производство, са също страни по производството в съдилищата на държавата, в която е образувано първото производство; или
(в) винаги когато поне един от ищците и един от ответниците по производството пред съдилищата на държавата, в която е образувано второто производство, са също страни по производството в съдилищата на държавата, в която е образувано първото производство; или
(г) винаги когато страните по двете производства са по същество едни и същи?
2. По отношение на превоза на стоки по море в обстоятелства, при които стоките са разтоварени в предполагаемо увредено състояние, представлява ли иск, предявен от собствениците на товара в договаряща държава във връзка с такава предполагаема вреда в производство, започнато in rem срещу превозващия кораб или негов кораб-близнак съгласно адмиралтейството на Обединеното кралство, производство между същите страни и със същия предмет на спора по смисъла на член 21 от Брюкселската конвенция от 1968 г. (с измененията), както производство in personam, образувано по-рано в друга договаряща държава от собственика на кораба срещу собствениците на товара във връзка с такава предполагаема вреда, ако собственикът на кораба признае връчването и осигури освобождаването на кораба от арест чрез предоставяне на гаранция и впоследствие:
(а) адмиралтейското производство продължи както in rem, така и in personam; или
(б) адмиралтейското производство продължи само in personam?
3. Когато договаряща държава е страна по Брюкселската конвенция за арест на кораби от 1952 г. и нейната компетентност по същество е била основана чрез арест на кораб в съответствие с разпоредбите на Конвенцията за арест по иск на собствениците на товара във връзка с претенция за вреда, произтичаща от разтоварването на товара в предполагаемо увредено състояние, тогава, доколкото по-рано са били образувани производства от собственика на кораба срещу собствениците на товара във връзка с такава предполагаема вреда в друга договаряща държава, имат ли съдилищата на договарящата държава, в която компетентността по същество е основана чрез арест, право да запазят тази компетентност по силата на член 57 от Брюкселската конвенция от 1968 г. (с измененията от член 25, параграф 2 от Конвенцията за присъединяване), ако:
(а) двете производства имат същия предмет на спора и същите страни по смисъла на член 21 от Брюкселската конвенция от 1968 г. (с измененията); или
(б) двете производства са „свързани производства“ по смисъла на член 22 от Брюкселската конвенция от 1968 г. (с измененията) и в противен случай би било уместно съдът, който е втори сезиран, да се откаже от компетентност или да спре производството съгласно тази разпоредба?
4. За целите на член 22 от Брюкселската конвенция от 1968 г. (с измененията):
(а) Предоставя ли третият параграф на член 22 изключително определение на „свързани производства“?
(б) Необходимо ли е, за да могат съдилищата на договаряща държава да се откажат от компетентност или да спрат производството си по член 22, да съществува риск, че ако двете производства бъдат разгледани и решени отделно, това може да доведе до правни последици, които са взаимно изключващи се?
(в) Ако в една договаряща държава е образувано производство по иск на една група собственици на товар срещу корабособственика за вреди на тяхната част от насипен товар, превозван по определени договори за превоз, и ако отделно производство е образувано в друга договаряща държава срещу същия корабособственик, основано на по същество сходни фактически и правни въпроси, но от друг собственик на товар за вреди на неговата част от същия насипен товар, превозван по отделни, но идентични договори за превоз при същите условия, водят ли тези производства, ако бъдат разгледани и решени отделно, до риск от възникване на правни последици, които са взаимно изключващи се, или те по друг начин са свързани производства по смисъла на член 22?
5. По отношение на превоза на стоки по море в обстоятелства, при които стоките са разтоварени в предполагаемо увредено състояние, ако:
(i) корабособственикът започне производство в договаряща държава, което включва искане за установяване на липса на отговорност към заинтересованите от товара лица във връзка с такава предполагаема вреда; и
(ii) претендиращите по товара впоследствие започнат производство в друга договаряща държава, в което претендират обезщетение срещу корабособственика за небрежност и/или нарушение на договор и/или задължение във връзка с такава предполагаема вреда на техния товар,
представлява ли последното производство същия предмет на спора като първото производство по смисъла на член 21 от Брюкселската конвенция от 1968 г. (с измененията), така че съдилищата на последната договаряща държава трябва да се откажат от компетентност съгласно член 21?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-430/92: Нидерландия/Комисия, Съдебно решение от 26 октомври 1994 г.
Започва ли да тече 60-дневният срок за вземане на решение по искане за дерогация от правилата за произход по член 30 от приложение II към Решение 91/482, считано от получаването на искане, което отговаря на формалните изисквания, независимо дали Комисията счита предоставената информация за достатъчна по същество?
Може ли Комисията да удължи или прекъсне този срок, като поиска допълнителна информация, или след изтичането му искането се счита за мълчаливо прието?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-351/93: Van der Linde и Tracotex/Minister van Landbouw, Natuurbeheer en Visserij, Заключение от 27 септември 1994 г.
1. Следва ли Регламент (ЕИО) № 994/88 да се тълкува в смисъл, че този регламент, вместо разпоредбата на Регламент (ЕИО) № 2742/82, обявена за невалидна с решение на Съда от 11 февруари 1988 г. по дело 77/86, следва да се счита за правно валидна основа за изчисляване на компенсаторна такса, която се събира за първи път?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, следва ли посоченият регламент да се тълкува в смисъл, че компенсаторната такса трябва да се изчислява като разлика между минималната вносна цена и установената вносна цена, или трябва да се вземе като изходна точка фиксираната ставка на таксата, обявена за невалидна, за да се коригира впоследствие при необходимост съгласно разпоредбите на посочения регламент?
3. Следва ли член 4, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 2742/82 да се тълкува в смисъл, че ако компетентните органи не са убедени, че декларираната цена отразява FOB цената в страната на произход,
(а) могат да се събират факти единствено с цел да се установи коя вносна цена действително е била уговорена и платена, пряко или косвено, между износителя и вносителя;
или че
(б) компетентните органи са свободни сами да реконструират вносна цена по смисъла на член 4, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2742/82 за съответната сделка, като при това вземат предвид
- сделки, различни от сделките между износителя и вносителя, които според органите са били изключително или частично насочени към избягване на плащането на компенсаторна такса при вноса или които във всеки случай не биха били извършени, ако не са направили събирането на компенсаторната такса напълно или частично невъзможно,
и
- промени в цената на продукта, настъпили след вноса му на следващи етапи от търговската верига?
4. Невалидна ли е посочената разпоредба при хипотезата, изложена във въпрос 3(б), на основание, че регламентът на Съвета не предоставя на Комисията правомощието да предоставя на компетентните национални органи толкова широка свобода на преценка при определяне дали вносната цена в даден случай е под минималната цена?
1. Следва ли член 2, параграф 3, буква б) от Регламент (ЕИО) № 2237/85 на Комисията, във връзка с член 9 от Регламент (ЕИО) № 426/86 на Съвета, да се тълкува в смисъл, че ако компетентните органи не са убедени, че декларираната в заявлението за допускане до свободно обращение цена отразява действителната вносна цена,
(а) могат да се събират факти единствено с цел да се установи коя вносна цена действително е била уговорена и платена, пряко или косвено, между износителя и вносителя;
или че
(б) компетентните органи са свободни сами да реконструират вносна цена по смисъла на член 1, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 2237/85 за съответната сделка, като при това вземат предвид
- сделки, различни от сделките между износителя и вносителя, които според органите са били изключително или частично насочени към избягване на плащането на компенсаторна такса при вноса или които във всеки случай не биха били извършени, ако не са направили събирането на компенсаторната такса напълно или частично невъзможно,
и
- промени в цената на продукта, настъпили след вноса му на следващи етапи от търговската верига?
2. Невалидна ли е посочената разпоредба при хипотезата, изложена във въпрос 1(б), на основание, че регламентът на Съвета не предоставя на Комисията правомощието да предоставя на компетентните национални органи толкова широка свобода на преценка при определяне дали вносната цена в даден случай е под минималната цена?
1. Следва ли член 3, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 1626/85 на Комисията, във връзка с член 18, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 426/86 на Съвета, да се тълкува в смисъл, че ако митническите органи не са убедени, че декларираната цена отразява FOB цената в страната на произход,
(а) могат да се събират факти единствено с цел да се установи коя вносна цена действително е била уговорена и платена, пряко или косвено, между износителя и вносителя;
или че
(б) компетентните органи са свободни сами да реконструират вносна цена по смисъла на член 3, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 1626/85 за съответната сделка, като при това вземат предвид
- сделки, различни от тези между износителя и вносителя, включително по-специално сделки на различни етапи от търговската верига между износителя и вносителя,
и
- продажната цена на вносителя, като се правят удръжки от тази цена за редица фиксирани разходи (фиксирани суми на 100 кг бруто) и печалба (8% при посредническа търговия), които не произтичат от счетоводството на вносителя и/или посредника?
2. Невалидна ли е посочената разпоредба при хипотезата, изложена във въпрос 1(б), на основание, че регламентът на Съвета не предоставя на Комисията правомощието да предоставя на компетентните национални органи толкова широка свобода на преценка при определяне дали вносната цена в даден случай е под минималната цена?
3. Следва ли член 3, параграф 3 от Регламент № 1626/85 на Комисията да се тълкува в смисъл, че „износителят в страната на произход“ следва да се разбира изключително като износител, чието предприятие е установено в страната на произход?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-26/94: X/Комисия, Определение от 26 септември 1994 г.
Приложими ли са ограниченията на член 51 от Статута на Съда на Европейския съюз относно допустимостта на жалба, когато тя възпроизвежда фактически основания, вече разгледани и отхвърлени на първа инстанция?
Необходимо ли е жалбата да посочи конкретно оспорваните елементи и специфичните правни аргументи, които подкрепят искането за отмяна на решението на Първоинстанционния съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-396/92: Bund Naturschutz in Bayern и др./Freistaat Bayern, Съдебно решение от 9 август 1994 г.
Следва ли член 12, параграф 1 от Директива 85/337 да се тълкува в смисъл, че допуска държава членка, която е транспонирала директивата в националното си право след 3 юли 1988 г., крайния срок за транспониране, да освободи, посредством преходна разпоредба, проекти, за които процедурата за издаване на разрешение вече е започнала преди влизането в сила на националния закон за транспониране на директивата, но след 3 юли 1988 г., от задълженията, свързани с оценката на въздействието върху околната среда, изисквана от директивата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-412/92: Парламент/Meskens, Съдебно решение от 9 август 1994 г.
Допустимо ли е първоинстанционният съд да квалифицира искане, озаглавено като „иска за отмяна“, като иск за обезщетение?
Редовна ли е предсъдебната процедура по членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица на Европейските общности в случая?
Съществува ли служебно нарушение, което да обосновава присъждането на обезщетение за неимуществени вреди, когато администрацията не е предприела конкретни индивидуални мерки за изпълнение на съдебно решение за отмяна?
Превишил ли е първоинстанционният съд правомощията си, като е посочил конкретни мерки, които администрацията би могла да приеме за изпълнение на съдебното решение?
Достатъчно мотивирано ли е съдебното решение, по-специално по отношение на необходимостта от тълкуване на предходното съдебно решение (Bataille)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-406/92: Tatry/Maciej Rataj, Заключение от 13 юли 1994 г.
1. Как следва да се тълкува член 57 от Конвенцията, по-специално дали, когато конвенция по специален въпрос не съдържа разпоредби относно висящ спор (lis pendens) и свързани производства, членове 21 и 22 от Конвенцията са приложими
2. Как следва да се тълкува член 21 от Конвенцията, по-специално кога е налице висящ спор (lis pendens) – изисква ли се пълна или частична идентичност на предмета, основанието и страните между две (или повече) производства
По-специално: – има ли производство, заведено в една договаряща държава с искане за установяване, че ищецът не носи отговорност за вреди, уж понесени от ответниците, същия предмет и основание като производство, заведено впоследствие в друга договаряща държава от един от ответниците в първото производство с цел установяване, че ищецът във второто производство носи отговорност за същите вреди; – има ли значение, че формите на производствата се различават съгласно процесуалните закони на двете засегнати държави; – задължението на втория сезиран съд да се откаже от компетентност по член 21 се отнася ли само до тази част от производството, която има същия предмет и страни като производството, заведено по-рано
3. Как следва да се тълкува третата алинея на член 22 от Конвенцията, по-специално кога две производства се считат за свързани, т.е. толкова тясно свързани, че е целесъобразно да бъдат разгледани и решени заедно, за да се избегне рискът от противоречиви съдебни решения, произтичащи от отделни производства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-288/92: Custom Made Commercial/Stawa Metallbau, Съдебно решение от 29 юни 1994 г.
Следва ли член 5, параграф 1 от Конвенцията от 27 септември 1968 г. относно юрисдикцията и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела да се тълкува в смисъл, че в случай на искане за плащане, предявено от доставчик към негов клиент по договор за производство и доставка, мястото на изпълнение на задължението за плащане на цената трябва да се определи съгласно материалното право, приложимо към спорното задължение по колизионните норми на сезирания съд, дори когато тези норми препращат към прилагането по договора на разпоредби като тези на Единния закон за международната продажба на стоки, приложен към Хагската конвенция от 1 юли 1964 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.