Kakouris
Съдия докладчик – Kakouris
Дело C-240/83: Procureur de la République/ADBHU, Заключение от 22 ноември 1984 г.
1. Следва ли член 30 от Договора за ЕИО да се тълкува в смисъл, че забраната за количествени ограничения и мерки с равностоен ефект се прилага и по отношение на национални разпоредби, които забраняват износа на отпадъчни масла с цел опазване на околната среда
2. Може ли такава забрана да бъде оправдана с оглед на член 36 от Договора за ЕИО, който допуска изключения от свободното движение на стоки по съображения, свързани с опазването на здравето и живота на хората, животните или растенията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-173/83: Комисия/Франция, Заключение от 22 ноември 1984 г.
Нарушение на член 34 от Договора за ЕИО чрез приемане на национално законодателство, което изключва възможността за износ на отпадъчни масла към одобрени събирачи и предприятия за обезвреждане в други държави членки, без това да е оправдано по силата на Директива 75/439/ЕИО или други разпоредби на правото на Общността.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-113/83: Комисия/Италия, Заключение от 4 октомври 1984 г.
Нарушение на Регламент № 3164/76, и по-специално на член 2, параграфи 1 и 3, чрез изискването от италианските органи за представяне на две разрешителни по системата на общностната квота, когато съставено транспортно средство, чиито части са регистрирани в различни държави членки, извършва международен превоз на територията на Италия.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-123/83: BNIC/Clair, Заключение от 2 октомври 1984 г.
1) Следва ли събирането на семейството на производителите и семейството на търговците в BNIC да се счита за сдружение на предприятия, като се има предвид, че постигнатото между тях споразумение е подписано и от председателя на BNIC
2) Следва ли определянето на минимална изкупна цена за питейни спиртове от семейството на производителите и семейството на търговците да се счита за съгласувана практика
3) Следва ли определянето на минимална изкупна цена за питейни спиртове да се счита за способно да засегне търговията между държавите членки и да има за предмет или резултат предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията в рамките на общия пазар, като се има предвид, че питейните спиртове, посочени в споразумението от 7 ноември 1980 г., отговарят на изискванията за регистрирано наименование за произход за коняк и че конякът, дестилиран от грозде, се консумира почти изключително неразреден?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-134/83: Abbink, Заключение от 26 септември 1984 г.
Дали член 38, параграф 2, тълкуван във връзка с член 34 от Договора, допуска износът от държава членка А на селскостопански продукти, обхванати от обща организация на пазара, да бъде косвено възпрепятстван поради това, че съгласно мерки за фискален контрол на служител (с местоживеене в държави членки А и Б) на търговец на едро, установен в държава членка Б и търгуващ с тези селскостопански продукти, се забранява да използва в държава членка А без заплащане на данък върху оборота моторно превозно средство, което принадлежи на неговия работодател, регистрирано е и е обложено с данък върху оборота в държава членка Б, когато може да докаже, че превозното средство е използвано във връзка с редовен износ на съответния селскостопански продукт от държава членка А към държава членка Б?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-175/83: Culmsee и др./ИСК и Съвет, Определение от 26 септември 1984 г.
Допустимо ли е предявяване на иск срещу Съвета на Европейските общности при липса на оспорван акт, приет от този орган, и при отсъствие на служебно правоотношение между ищеца и Съвета?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-94/83: Heijn, Съдебно решение от 19 септември 1984 г.
Доколкото съответните общностни правила не обхващат определени пестициди, държавите членки могат ли да регулират наличието на остатъци от тези пестициди в хранителните продукти по начин, който може да се различава от една държава до друга в зависимост от климатичните условия, обичайното хранене на населението и тяхното здравословно състояние, и могат ли в този контекст да разрешат различни нива на един и същ пестицид за различни хранителни продукти?
Пречат ли членове 30 и 36 от Договора за ЕИО на държава членка да забрани вноса на ябълки от друга държава членка поради наличието в или върху тези ябълки на количество винклозолин, по-голямо от разрешеното от законодателството на първата държава членка, дори ако максималното допустимо съдържание на винклозолин, определено в тази държава членка, се различава от това, определено за други видове храни и напитки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-51/83: Комисия/Италия, Съдебно решение от 11 юли 1984 г.
Допустимо ли е Комисията да разшири предмета на спора в мотивираното си становище спрямо първоначалното писмо за предоставяне на становища по член 169 от Договора за ЕИО?
Съвместими ли са националните разпоредби, ограничаващи вноса на захарни изделия, съдържащи повече от 1% животински желатин, с член 30 от Договора за ЕИО, когато тези изделия са законно произведени и пуснати на пазара в друга държава членка и ограниченията се мотивират с необходимостта от защита на потребителите и общественото здраве?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-63/83: Kirk, Съдебно решение от 10 юли 1984 г.
С оглед на всички релевантни разпоредби на правото на Общността имаше ли Обединеното кралство право след 31 декември 1982 г. да въведе в сила Наредбата за морските риби (определени води на Обединеното кралство) (забрана за риболов) от 1982 г., доколкото тази наредба забранява само на кораби, регистрирани в Дания, да извършват риболов, както е посочено в нея?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-42/83: Dansk Denkavit, Съдебно решение от 10 юли 1984 г.
1. Следва ли Шестата директива на Съвета (77/388/ЕИО) от 17 май 1977 година относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, по-специално членове 10, 22 и 23 от нея, да се тълкува в смисъл, че директивата не допуска държава членка да определя отчетни периоди и срокове за плащане по отношение на дължимия данък върху добавената стойност при внос на стоки от друга държава членка (ДДС при внос), които са в съответствие със сроковете, предвидени в член 22, параграф 4 от директивата, но които означават, че регистрираните вносители получават по-кратък среден кредитен период за плащане на този данък на приходните органи, отколкото средния кредитен период, който същата държава членка обикновено предоставя на регистрираните предприятия, включително вносителите, по отношение на плащането на нетната сума на данъка върху добавената стойност върху общия оборот (нетно данъчно задължение)?
2. Какво значение следва да се отдаде при решаването на въпрос 1 на обстоятелството, че разпоредбите на съответната държава членка относно отчитането и плащането на ДДС при внос могат да се считат за предоставящи на вносителите среден кредитен период, който представлява разумен еквивалент на средния кредитен период, който купувачите на същия търговски и индустриален етап могат да получат от доставчиците за плащане на покупната цена, включително ДДС, когато купуват произведени в съответната държава членка продукти?
3. Следва ли член 95 от Договора за ЕИО да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да определя по отношение на ДДС при внос отчетни периоди и срокове за плащане по начина, описан във въпроси 1 и 2?
4. Ако отговорът на въпрос 3 е положителен, следва ли разпоредбите на Шестата директива на Съвета (77/388/ЕИО) от 17 май 1977 година да се считат за неприложими при решаването на делото пред датския съд и ако да — до каква степен?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.