Juhasz

Съдия докладчик – Juhász

Дело C-538/13: eVigilo, Съдебно решение от 12 март 2015 г.

Сближаване на законодателствата | Свобода на установяване | Свободно движение на хора | Свободно предоставяне на услуги

1) Следва ли правилата относно възлагането на обществени поръчки на правото на Европейския съюз — член 1, параграф 1, трета алинея от Директива [89/665], в който са закрепени принципите на ефективност и бързина по отношение на защитата на нарушени права на оферентите, член 2 от Директива [2004/18], който урежда принципите на равно третиране на оферентите и на прозрачност, и член 44, параграф 1 и член 53, параграф 1, буква а) от тази директива, в които се урежда процедурата за сключване на договор с оферента, представил икономически най-изгодната оферта — да бъдат разбирани и тълкувани, заедно или поотделно (но без ограничаване на горепосочените разпоредби), в смисъл, че:
a) когато оферент е узнал за възможна съществена връзка между друг оферент и експерти на възлагащия орган, извършили оценката на офертите, и (или) е узнал за потенциално изключително положение на същия оферент поради предварително извършена подготвителна работа във връзка с оспорваната процедура по възлагане на обществена поръчка, и когато във връзка с тези обстоятелства възлагащият орган не е предприел никакви действия, дори само тези данни са достатъчно основание да се поиска от органа, упражняващ контрол, да установи незаконосъобразността на действията на възлагащия орган, който не е осигурил прозрачност и обективност на процедурите, като освен това жалбоподателят не е длъжен да докаже конкретно, че експертите са действали пристрастно;
б) когато органът, упражняващ контрол, след като е установил, че горепосоченото искане на жалбоподателя е основателно, се произнася относно последиците [на такава незаконосъобразност] за резултатите от тръжната процедура, той не е длъжен да вземе предвид факта, че резултатите от оценяването на офертите, представени от оферентите, биха били по същество същите, дори ако сред експертите, извършили оценката на офертите, не е имало пристрастни оценители;
в) оферентът узнава [окончателно] съдържанието на критериите за определяне на икономически най-изгодната оферта — предвидени в тръжните условия абстрактно и формулирани в зависимост от качествените параметри (например интегритет и съвместимост с нуждите на възлагащия орган), въз основа на които най-вече той е бил в състояние да представи оферта — едва когато възлагащият орган, в съответствие с тези критерии, [вече] е оценил офертите и е предоставил на заинтересованите лица подробна информация за мотивите на взетите решения, и едва от този момент нататък за този оферент започва да тече предвиденият в националното право преклузивен срок за откриване на производство по обжалване?
2) Трябва ли член 53, параграф 1, буква а) от Директива [2004/18], прилаган във връзка с принципите за възлагане на обществени поръчки, предвидени в член 2 от тази директива, да бъде разбиран и тълкуван в смисъл, че на възлагащите органи е забранено да установяват (и прилагат) процедура за оценяване на офертите, при която резултатите от оценяването зависят от това доколко изчерпателно оферентите са обосновали съответствието на офертите им с изискванията, установени в тръжната документация, тоест колкото по-изчерпателно (подробно) оферентът е описал съответствието на офертата си с тръжните условия, толкова по-голям брой точки ще получи тя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - пети състав

Съдебни решения

Jaaskinen

Преюдициално запитване

Литовски

Дело C-392/13: Rabal Cañas, Заключение от 5 февруари 2015 г.

1) Има ли понятието „организация“ по смисъла на член 1, параграф 1, буква а), подточка ii) от [Директива 98/59] същото значение като това в контекста на член 1, параграф 1, буква а), подточка i)?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, може ли „организацията“ по смисъла на член 1, параграф 1, буква а), подточка ii) да се състои от организационно подразделение на предприятие, което е изградено или обхваща повече от една местна единица, наемаща работници?
3) Дали в член 1, параграф 1, буква а), подточка ii) от Директивата изразът „най-малко 20 души“ се отнася до броя на уволненията във всички организации на работодателя, или напротив, той се отнася до броя уволнения във всяка отделна организация
(С други думи, дали посоченото число „20“ означава 20 души във всяка отделна организация или 20 общо?)
Трябва ли понятието „колективно уволнение“, предвидено в член 1, параграф 1, буква a) от Директива 98/591, което включва в обхвата си всички „уволнения[…], извършени от работодателя по една или повече причини, несвързани с конкретните работници“ при установения числен праг, да се тълкува — предвид общностния си обхват — в смисъл, че забранява или не допуска нормата за въвеждане или транспониране в националния правен ред да ограничава обхвата на това понятие до определен тип уволнения, а именно до уволненията по „икономически, технически, организационни или производствени“ причини, както е предвидено в член 51, параграф 1 от [ET]?
За изчисляване на броя уволнения, който се взема предвид, за да се определи дали евентуално е налице „колективно уволнение“ съгласно член 1, параграф 1 от Директива 98/59, било то под формата на „уволнени[е], извършен[о] от работодателя“ (буква а), или на „прекратяване[…] на трудови[я] договор[…] по инициатива на работодателя по една или повече причини, несвързани с конкретните работници, […] при условие че са уволнени най-малко петима работници“ ([член 1, параграф 1, втора алинея]), трябва ли да се отчитат случаите на индивидуално прекратяване на трудовите правоотношения поради изтичане на срока на договорите (сключени за определено време или за извършване на задача или услуга), каквито са предвидените в член 49, параграф 1, буква в) от [ET]?
Трябва ли за целите на правилото за неприлагане на Директива 98/59, установеното в член 1, параграф 2, буква а) от нея понятие „колективни уволнения по трудови договори, сключени за определен срок или за извършване на конкретни задачи“, да се определя само при прилагане на строго количествения критерий по член 1, параграф 1, буква а), или освен това се изисква причината за колективното уволнение да произтича от една и съща колективна рамка на назначаване за един и същ срок, услуга или задача?
Допуска ли понятието „организация“ — като понятие на право[то на ЕС] от основно значение за определяне на това какво трябва да се разбира под „колективно уволнение“ в контекста на член 1, параграф 1 от Директива 98/59 и предвид това, че съгласно член 5 от посочената директива тя представлява минимален стандарт — тълкуване, което позволява нормата за въвеждане или транспониране в националния правен ред на държавата членка — в случая на Испания, член 51, параграф 1 от [ET] — да свързва контекста на определянето на числения праг само с „предприятието“ като цяло, като се изключат случаите, в които установеният в посочената разпоредба числен праг би бил надхвърлен, тъй като за референтна единица е приета „организацията“?
а) Изразът „най-малко 20 души“ в член 1, параграф 1, буква а), подточка ii) от [Директива 98/59] има предвид броя на уволненията във всички организации на работодателя в рамките на 90 дни или има предвид броя на уволненията във всяка отделна организация?
б) Ако в член 1, параграф 1, буква a), подточка ii) се има предвид броят на уволненията във всяка отделна организация, какво тълкуване следва да се даде на понятието „организация“
По-конкретно, трябва ли понятието „организация“ да се разбира в смисъл, че обхваща цялата съответна търговска дейност на дребно, разглеждана като една стопанска и търговска единица, или като онази част от тази дейност, в която сe предвиждат уволнения, а не като обект, към който са зачислени работниците за изпълнение на техните задачи, т.е. всеки отделен магазин?
В случай че работник поиска обезщетение за уволнение от работодател, частноправен субект, може ли държавата членка да се позове на или да изтъкне обстоятелството, че от посочената директива не възникват пряко приложими права, противопоставими на работодателя, когато:
i) ако няма неправилно транспониране на Директивата от държавата членка, работодателят, частноправен субект, би бил длъжен да заплати обезщетение за уволнение на работник, тъй като не е изпълнил задължението си за консултиране по същата директива; и
ii) ако работодателят е неплатежоспособен, бъде осъден да заплати посоченото обезщетение и не го плати, длъжна ли е държавата членка, при отправена до нея молба, да заплати това обезщетение за уволнение на работника в приложение на вътрешното законодателство за транспониране на [Директива 2008/94], до размера на ограничената отговорност на гарантиращия орган на държавата членка, определена в член 4 от тази директива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - пети състав

Заключения

Wahl

Преюдициално запитване

Испански

Дело C-80/14: USDAW и Wilson, Заключение от 5 февруари 2015 г.

Сближаване на законодателствата |

1) Има ли понятието „организация“ по смисъла на член 1, параграф 1, буква а), подточка ii) от [Директива 98/59] същото значение като това в контекста на член 1, параграф 1, буква а), подточка i)
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, може ли „организацията“ по смисъла на член 1, параграф 1, буква а), подточка ii) да се състои от организационно подразделение на предприятие, което е изградено или обхваща повече от една местна единица, наемаща работници
3) Дали в член 1, параграф 1, буква а), подточка ii) от Директивата изразът „най-малко 20 души“ се отнася до броя на уволненията във всички организации на работодателя, или напротив, той се отнася до броя уволнения във всяка отделна организация
(С други думи, дали посоченото число „20“ означава 20 души във всяка отделна организация или 20 общо?) 1) Трябва ли понятието „колективно уволнение“, предвидено в член 1, параграф 1, буква a) от Директива 98/591, което включва в обхвата си всички „уволнения[…], извършени от работодателя по една или повече причини, несвързани с конкретните работници“ при установения числен праг, да се тълкува — предвид общностния си обхват — в смисъл, че забранява или не допуска нормата за въвеждане или транспониране в националния правен ред да ограничава обхвата на това понятие до определен тип уволнения, а именно до уволненията по „икономически, технически, организационни или производствени“ причини, както е предвидено в член 51, параграф 1 от [ET]
2) За изчисляване на броя уволнения, който се взема предвид, за да се определи дали евентуално е налице „колективно уволнение“ съгласно член 1, параграф 1 от Директива 98/59, било то под формата на „уволнени[е], извършен[о] от работодателя“ (буква а), или на „прекратяване[…] на трудови[я] договор[…] по инициатива на работодателя по една или повече причини, несвързани с конкретните работници, […] при условие че са уволнени най-малко петима работници“ ([член 1, параграф 1, втора алинея]), трябва ли да се отчитат случаите на индивидуално прекратяване на трудовите правоотношения поради изтичане на срока на договорите (сключени за определено време или за извършване на задача или услуга), каквито са предвидените в член 49, параграф 1, буква в) от [ET]
3) Трябва ли за целите на правилото за неприлагане на Директива 98/59, установеното в член 1, параграф 2, буква а) от нея понятие „колективни уволнения по трудови договори, сключени за определен срок или за извършване на конкретни задачи“, да се определя само при прилагане на строго количествения критерий по член 1, параграф 1, буква а), или освен това се изисква причината за колективното уволнение да произтича от една и съща колективна рамка на назначаване за един и същ срок, услуга или задача
4) Допуска ли понятието „организация“ — като понятие на право[то на ЕС] от основно значение за определяне на това какво трябва да се разбира под „колективно уволнение“ в контекста на член 1, параграф 1 от Директива 98/59 и предвид това, че съгласно член 5 от посочената директива тя представлява минимален стандарт — тълкуване, което позволява нормата за въвеждане или транспониране в националния правен ред на държавата членка — в случая на Испания, член 51, параграф 1 от [ET] — да свързва контекста на определянето на числения праг само с „предприятието“ като цяло, като се изключат случаите, в които установеният в посочената разпоредба числен праг би бил надхвърлен, тъй като за референтна единица е приета „организацията“
1) а) Изразът „най-малко 20 души“ в член 1, параграф 1, буква а), подточка ii) от [Директива 98/59] има предвид броя на уволненията във всички организации на работодателя в рамките на 90 дни или има предвид броя на уволненията във всяка отделна организация
б) Ако в член 1, параграф 1, буква a), подточка ii) се има предвид броят на уволненията във всяка отделна организация, какво тълкуване следва да се даде на понятието „организация“
По-конкретно, трябва ли понятието „организация“ да се разбира в смисъл, че обхваща цялата съответна търговска дейност на дребно, разглеждана като една стопанска и търговска единица, или като онази част от тази дейност, в която сe предвиждат уволнения, а не като обект, към който са зачислени работниците за изпълнение на техните задачи, т.е. всеки отделен магазин
2) В случай че работник поиска обезщетение за уволнение от работодател, частноправен субект, може ли държавата членка да се позове на или да изтъкне обстоятелството, че от посочената директива не възникват пряко приложими права, противопоставими на работодателя, когато: i) ако няма неправилно транспониране на Директивата от държавата членка, работодателят, частноправен субект, би бил длъжен да заплати обезщетение за уволнение на работник, тъй като не е изпълнил задължението си за консултиране по същата директива; и ii) ако работодателят е неплатежоспособен, бъде осъден да заплати посоченото обезщетение и не го плати, длъжна ли е държавата членка, при отправена до нея молба, да заплати това обезщетение за уволнение на работника в приложение на вътрешното законодателство за транспониране на [Директива 2008/94], до размера на ограничената отговорност на гарантиращия орган на държавата членка, определена в член 4 от тази директива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - пети състав

Заключения

Wahl

Преюдициално запитване

Английски

Дело C-182/13: Lyttle и др., Заключение от 5 февруари 2015 г.

Сближаване на законодателствата |

1) Има ли понятието „организация“ по смисъла на член 1, параграф 1, буква а), подточка ii) от [Директива 98/59] същото значение като това в контекста на член 1, параграф 1, буква а), подточка i)
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, може ли „организацията“ по смисъла на член 1, параграф 1, буква а), подточка ii) да се състои от организационно подразделение на предприятие, което е изградено или обхваща повече от една местна единица, наемаща работници
3) Дали в член 1, параграф 1, буква а), подточка ii) от Директивата изразът „най-малко 20 души“ се отнася до броя на уволненията във всички организации на работодателя, или напротив, той се отнася до броя уволнения във всяка отделна организация
(С други думи, дали посоченото число „20“ означава 20 души във всяка отделна организация или 20 общо?) 1) Трябва ли понятието „колективно уволнение“, предвидено в член 1, параграф 1, буква a) от Директива 98/591, което включва в обхвата си всички „уволнения[…], извършени от работодателя по една или повече причини, несвързани с конкретните работници“ при установения числен праг, да се тълкува — предвид общностния си обхват — в смисъл, че забранява или не допуска нормата за въвеждане или транспониране в националния правен ред да ограничава обхвата на това понятие до определен тип уволнения, а именно до уволненията по „икономически, технически, организационни или производствени“ причини, както е предвидено в член 51, параграф 1 от [ET]
2) За изчисляване на броя уволнения, който се взема предвид, за да се определи дали евентуално е налице „колективно уволнение“ съгласно член 1, параграф 1 от Директива 98/59, било то под формата на „уволнени[е], извършен[о] от работодателя“ (буква а), или на „прекратяване[…] на трудови[я] договор[…] по инициатива на работодателя по една или повече причини, несвързани с конкретните работници, […] при условие че са уволнени най-малко петима работници“ ([член 1, параграф 1, втора алинея]), трябва ли да се отчитат случаите на индивидуално прекратяване на трудовите правоотношения поради изтичане на срока на договорите (сключени за определено време или за извършване на задача или услуга), каквито са предвидените в член 49, параграф 1, буква в) от [ET]
3) Трябва ли за целите на правилото за неприлагане на Директива 98/59, установеното в член 1, параграф 2, буква а) от нея понятие „колективни уволнения по трудови договори, сключени за определен срок или за извършване на конкретни задачи“, да се определя само при прилагане на строго количествения критерий по член 1, параграф 1, буква а), или освен това се изисква причината за колективното уволнение да произтича от една и съща колективна рамка на назначаване за един и същ срок, услуга или задача
4) Допуска ли понятието „организация“ — като понятие на право[то на ЕС] от основно значение за определяне на това какво трябва да се разбира под „колективно уволнение“ в контекста на член 1, параграф 1 от Директива 98/59 и предвид това, че съгласно член 5 от посочената директива тя представлява минимален стандарт — тълкуване, което позволява нормата за въвеждане или транспониране в националния правен ред на държавата членка — в случая на Испания, член 51, параграф 1 от [ET] — да свързва контекста на определянето на числения праг само с „предприятието“ като цяло, като се изключат случаите, в които установеният в посочената разпоредба числен праг би бил надхвърлен, тъй като за референтна единица е приета „организацията“
1) а) Изразът „най-малко 20 души“ в член 1, параграф 1, буква а), подточка ii) от [Директива 98/59] има предвид броя на уволненията във всички организации на работодателя в рамките на 90 дни или има предвид броя на уволненията във всяка отделна организация
б) Ако в член 1, параграф 1, буква a), подточка ii) се има предвид броят на уволненията във всяка отделна организация, какво тълкуване следва да се даде на понятието „организация“
По-конкретно, трябва ли понятието „организация“ да се разбира в смисъл, че обхваща цялата съответна търговска дейност на дребно, разглеждана като една стопанска и търговска единица, или като онази част от тази дейност, в която сe предвиждат уволнения, а не като обект, към който са зачислени работниците за изпълнение на техните задачи, т.е. всеки отделен магазин
2) В случай че работник поиска обезщетение за уволнение от работодател, частноправен субект, може ли държавата членка да се позове на или да изтъкне обстоятелството, че от посочената директива не възникват пряко приложими права, противопоставими на работодателя, когато: i) ако няма неправилно транспониране на Директивата от държавата членка, работодателят, частноправен субект, би бил длъжен да заплати обезщетение за уволнение на работник, тъй като не е изпълнил задължението си за консултиране по същата директива; и ii) ако работодателят е неплатежоспособен, бъде осъден да заплати посоченото обезщетение и не го плати, длъжна ли е държавата членка, при отправена до нея молба, да заплати това обезщетение за уволнение на работника в приложение на вътрешното законодателство за транспониране на [Директива 2008/94], до размера на ограничената отговорност на гарантиращия орган на държавата членка, определена в член 4 от тази директива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - пети състав

Заключения

Wahl

Преюдициално запитване

Английски

Дело C-236/14: Комисия/Ирландия, Определение от 20 януари 2015 г.

Околна среда

Условията, при които съдебните разноски следва да бъдат поети от държава членка при прекратяване на дело поради нейното поведение.
Режимът на разноските за встъпилите държави членки и институции при прекратяване на производството.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Определения

Wathelet

Иск за установяване на неизпълнение на задължения

Английски

Дело C-601/13: Ambisig, Заключение от 18 декември 2014 г.

Сближаване на законодателствата

Допуска ли изменената Директива [2004/18] при възлагането на поръчки за услуги с интелектуален характер за обучение и консултантска дейност сред показателите, формиращи критерия за възлагане на обществена поръчка, да се предвиди показател, който позволява оценяване на конкретно предложените от оферентите екипи за изпълнение на поръчката при отчитане на техния състав, доказан опит и резултатите от анализа на биографиите им?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - пети състав

Заключения

Wathelet

Преюдициално запитване

Португалски

Дело C-568/13: Data Medical Service, Съдебно решение от 18 декември 2014 г.

Допуска ли член 1 от Директива 92/50, във връзка със заместилия го член 1, параграф 8 от Директива 2004/18, национална правна уредба, която да се тълкува в смисъл, че изключва университетско публичноправно болнично заведение, в качеството му на болнично предприятие с характер на публичноправно стопанско образувание, от участие в процедурите за възлагане на обществени поръчки?
Допуска ли правото на Съюза в областта на обществените поръчки — по-специално общите принципи на свободна конкуренция, на пропорционалност и на недопускане на дискриминация — национална правна уредба, която позволява на определен субект, от вида на университетско публичноправно болнично заведение, който получава постоянно публични средства и е пряк изпълнител на публична здравна услуга, да извлече от тази ситуация определящо конкурентно предимство в условията на конкуренция с други икономически оператори — както е видно от размера на предложеното намаление — без същевременно да са предвидени коригиращи мерки, имащи за цел да се предотврати нарушаване на конкуренцията по такъв начин?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - пети състав

Съдебни решения

Kokott

Преюдициално запитване

Италиански

Дело C-440/13: Croce Amica One Italia, Съдебно решение от 11 декември 2014 г.

Конкуренция | Сближаване на законодателствата | Свобода на установяване | Свободно движение на хора | Свободно предоставяне на услуги

В съответствие ли е с общностното право разпоредбата, съгласно която възлагащият орган, при упражняване на правото си да оттегля своите актове в областта на обществените поръчки, съгласно член 21 quinquies от Закон № 241 от 7 август 1990 г. има правото да реши да не възлага окончателно обществена поръчка единствено на основание че е образувано наказателно производство срещу законния представител на дружеството, което е временно избраният оферент?
В съответствие ли е с общностното право дерогация от принципа за окончателния характер на реализирането на наказателната отговорност, така както той е изразен в член 45 от Директива 2004/18, по съображения за административна целесъобразност, свързани с област, в която администрацията действа при условията на оперативна самостоятелност?
В съответствие ли е с общностното право дерогация от принципа за окончателния характер на реализирането на наказателната отговорност, така както той е изразен в член 45 от Директива 2004/18, в хипотезата, в която започналото разследване се отнася до деяния, свързани с процедурата за възлагане на обществена поръчка, която е предмет на приетото от администрацията решение по силата на нейното право да оттегля собствените си актове?
В съответствие ли е с общностното право обстоятелството, че мерките, приети от възлагащ орган в областта на обществените поръчки, подлежат на пълен съдебен контрол от страна на националната административна юрисдикция при упражняване на правомощията за контрол, възложени на посочената юрисдикция в областта на обществените поръчки, по-конкретно от гледна точка на надеждността и съответствието на офертата, и следователно не само в хипотезите на явно нелогичен характер, нерационалност, недостатъчни мотиви или фактическа грешка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - пети състав

Съдебни решения

Cruz Villalon

Преюдициално запитване

Италиански

Дело C-439/13: Elitaliana/Eulex Kosovo, Заключение от 4 декември 2014 г.

Обществени поръчки на Европейския съюз

Грешка в преценката, като не е прието, че Eulex Kosovo има качеството на орган, служба или агенция на Европейския съюз по смисъла на член 263 ДФЕС. Нарушение на принципа за ефективна съдебна защита, разбиран като пълно осъществяване на правото на защита, изведено от по-общия принцип на равнопоставеност.
Грешка в преценката, що се отнася до неправилното приравняване на Eulex Kosovo на делегациите. Нарушение на принципа за ефективна съдебна защита, разбиран като пълно осъществяване на правото на защита, изведено от по-общия принцип на равнопоставеност.
Грешка в преценката, що се отнася до неправилно приетата липса на извинима грешка. Нарушение на принципа за ефективна съдебна защита, разбиран като пълно осъществяване на правото на защита, изведено от по-общия принцип на равнопоставеност.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - пети състав

Заключения

Jaaskinen

Жалба за отмяна, Иск за отговорност, Обжалване

Италиански

Дело C-570/13: Gruber, Заключение от 13 ноември 2014 г.

Околна среда

1) Противопоставя ли се правото на Съюза, и по-специално Директивата за ОВОС, и в частност член 11 от нея, на национална правна уредба, съгласно която решението, с което се установява, че не се изисква извършване на оценка на въздействието на определен проект върху околната среда, има обвързваща сила и по отношение на съседи, които не са притежавали качеството на страна в предшестващото установително производство, и може да им бъде противопоставено в последващи процедури за даване на разрешение за осъществяване, дори и ако те могат да повдигат възражения срещу проекта в рамките на тези процедури по издаване на разрешение за осъществяване (т.е. в главното производство, в смисъл, че въздействието на проекта поражда риск за живота, здравето или собствеността им или води до значителни неудобства за тях поради миризми, шум, дим, прах, вибрации или по друг начин)?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, изисква ли правото на Съюза, и по-специално Директива 2011/92, ако тя се приложи пряко, да се отрече наличието на посочената в първия въпрос обвързваща сила?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - пети състав

Заключения

Kokott

Преюдициално запитване

Немски

<<< 1…29 303132 33…71 >>>

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.