Jarukaitis
Съдия докладчик – Jarukaitis
Дело C-222/18: VIPA, Заключение от 12 юни 2019 г.
Трябва ли член 3, буква к) и член 11, параграф 1 от Директива [2011/24] да се тълкуват в смисъл, че противоречи на принципа на взаимно признаване на медицинските предписания и свободното предоставяне на услуги и следователно е несъвместима с този принцип и с тази свобода национална правна уредба, която разграничава две категории медицински предписания и позволява само при едната от тях да се отпускат лекарствени продукти на лекар, осъществяващ медицинската си дейност в държава, различна от разглежданата държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-349/18: Kanyeba, Заключение от 11 юни 2019 г.
1) Следва ли член 9, параграф 4 от [Регламент (EО) № 1371/2007] от 23 октомври 2007 година относно правата и задълженията на пътниците, използващи железопътен транспорт, във връзка с член 2, буква а) и член 3 от Директива 93/13 да се тълкуват в смисъл, че между предприятието превозвач и пътника винаги възниква договорно правоотношение, дори и когато пътникът ползва предоставяната от превозвача услуга, без да е закупил билет?
2) При отрицателен отговор на предходния въпрос, разпростира ли се доктрината за защита срещу неравноправните клаузи и по отношение на пътник, който ползва обществено превозно средство без билет и поради това съгласно общите условия на превозвача, считани за общо задължителни, тъй като са с нормативен характер или тъй като са обнародвани чрез официалното им публикуване от държавата, той е длъжен да заплати надбавка към билета за превоз?
3) Изключва ли член 6 от Директива 93/13 относно неравноправните клаузи в потребителските договори — съгласно който: „[д]ържавите членки определят изискването, включените неравноправни клаузи в договори между потребители и продавачи или доставчици да не са обвързващи за потребителя, при условията на тяхното национално право, и че договорът продължава да действа за страните по останалите условия, когато може да се изпълнява и без неравноправните клаузи“ — във всички случаи възможността съдът да изменя по своя преценка квалифицираната като неравноправна клауза или да прилага вместо нея общата правна уредба?
4) При отрицателен отговор на предходния въпрос, при какви обстоятелства националният съд може да пристъпи към изменяне на квалифицирана като неравноправна клауза или към прилагане на общата правна уредба?
5) Ако не е възможно да се даде абстрактен отговор на предходните въпроси, се поставя въпросът дали в случай че националният железопътен превозвач констатира, че даден пътник е нередовен и му наложи гражданскоправна санкция — чрез начисляването на добавка, платима в зависимост от конкретния случай като допълнение към редовния билет — но сезираният съд стигне до заключението, че изискването за добавка е неравноправно по смисъла на член 2, буква а) във връзка с член 3 от Директива 93/13, изключва ли член 6 от Директива 93/13 възможността съдът да обяви тази клауза за нищожна и да приложи общата правна уредба относно гражданската отговорност, за да бъдат поправени претърпените от националния железопътен превозвач вреди?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-10/19: Wilo Salmson France, Определение от 5 юни 2019 г.
Какви са изискванията към съдържанието на акта за преюдициално запитване, които националната юрисдикция трябва да спази, за да може Съдът да се произнесе по същество?
В кои случаи преюдициалното запитване се счита за явно недопустимо поради липса на достатъчно фактическа и правна обосновка от страна на националната юрисдикция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-10/19: Wilo Salmson France, Определение от 5 юни 2019 г.
Допустимо ли е преюдициалното запитване, когато не са посочени достатъчно точни сведения относно фактическата и правната рамка на спора, както и причините за необходимостта от отговор?
Какви са изискванията към националната юрисдикция при формулирането на преюдициално запитване съгласно член 94 от Процедурния правилник на Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-189/18: Glencore Agriculture Hungary, Заключение от 5 юни 2019 г.
1. Трябва ли разпоредбите на Директивата за ДДС, както и, доколкото се отнасят до тях, основният принцип на зачитане на правото на защита и член 47 от Хартата на основните права [на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“)] да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка и национална практика, основана на тази правна уредба, съгласно които констатациите в рамките на ревизия на страните по правоотношението (договор, сделка), с което е свързано данъчното задължение, направени от данъчния орган в производство, страна по което е едната от страните в това правоотношение (издателят на фактурите в главното производство), от които следва преквалифициране на правоотношението, трябва служебно да се вземат предвид от данъчния орган при ревизия на другата страна в правоотношението (получателя на фактурите в главното производство), като се има предвид, че другата страна в правоотношението не разполага с никакво право, и по-специално с правото на защита, присъщо на качеството на страна в първоначалното ревизионно производство?
2. В случай че Съдът даде отрицателен отговор на първия въпрос, допускат ли разпоредбите на Директивата за ДДС, както и, доколкото се отнасят до тях, основният принцип на зачитане на правото на защита и член 47 от [Хартата], национална практика, която позволява производство като посоченото в първия въпрос, в резултат от което другата страна в правоотношението (получателят на фактурите) не разполага в първоначалното ревизионно производство с правата, присъщи на качеството на страна, и следователно няма право на обжалване в ревизионно производство, чиито констатации трябва да се вземат служебно предвид от данъчния орган в ревизионното производство във връзка с данъчното задължение на другата страна и могат да бъдат в нейна тежест, като се има предвид, че данъчният орган не предоставя на другата страна преписката относно ревизията, извършена на първата страна в правоотношението (издател на фактурите), и по-специално доказателствата, от които произтичат констатациите, както и протоколите и административните актове, а ѝ предоставя само част от тях под формата на резюме, при което данъчният орган запознава другата страна с преписката само непряко, правейки подбор според собствените си критерии, по отношение на които другата страна не може да упражни никакъв контрол?
3. Трябва ли разпоредбите на Директивата за ДДС, както и, доколкото се отнасят до тях, основният принцип на зачитане на правото на защита и член 47 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която констатациите в рамките на ревизия на страните по правоотношението, с което е свързано данъчното задължение, направени от данъчния орган в производство, страна по което е издателят на фактурите и от които следва констатацията, че този издател е участвал в активна данъчна измама, трябва служебно да се вземат предвид от данъчния орган в ревизията на получателя на фактурите, като се има предвид, че в производството по отношение на издателя този получател не разполага с правата, присъщи на качеството на страна, и следователно няма право на обжалване в рамките на ревизионното производство, чиито констатации трябва служебно да се вземат предвид от данъчния орган в ревизионното производство относно данъчното задължение на получателя и могат да бъдат в негова тежест, и като се има предвид, че [данъчният орган] не предоставя на получателя преписката относно ревизията на издателя, и по-специално доказателствата, от които произтичат констатациите, както и протоколите и административните актове, а му предоставя само част от тях под формата на резюме, при което данъчният орган запознава получателя с преписката само непряко, правейки подбор според собствените си критерии, по отношение на които получателят не може да упражни никакъв контрол?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-770/18: Pint/Комисия, Определение от 21 май 2019 г.
Възможно ли е Общият съд да постановява задължителни разпореждания спрямо институциите на Съюза в рамките на контрол за законосъобразност по член 263 ДФЕС?
Приложима ли е общата презумпция за поверителност върху документите, свързани с процедура EU Pilot, и при какви условия тя може да бъде преодоляна?
Може ли интересът на отделни или група потребители, участващи в национални съдебни производства, да се квалифицира като по-висш обществен интерес, обосноваващ разкриването на документите по смисъла на член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-770/18: Pint/Комисия, Определение от 21 май 2019 г.
Прилага ли се общата презумпция за поверителност към документите, обменени между Европейската комисия и държавите членки в рамките на EU-Pilot процедура, поради връзката им с производства за установяване на нарушение?
Може ли преимуществен обществен интерес да оправдае разпространението на тези документи въпреки общата презумпция за поверителност и какви доказателства са необходими, за да бъде признато такова изключение?
Явяват ли се исканията за достъп до документи с цел подготовка на съдебни производства или доказване в национални съдилища достатъчно основание за наличие на преимуществен обществен интерес?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-406/17: Acea Energia, Определение от 14 май 2019 г.
Какво означава понятието „конфликт“ между разпоредби на правото на Съюза в контекста на прилагането на Директива 2005/29 и Директива 2011/83?
Считат ли се разпоредбите на Директиви 2009/72 и 2009/73 за специални правила, уреждащи специфични аспекти на нелоялните търговски практики или на договори от разстояние и извън търговски обект съгласно Директива 2005/29 и Директива 2011/83?
Допустимо ли е националното законодателство да предоставя компетентност на орган, различен от секторния регулатор, за санкциониране на практики, попадащи в обхвата на Директива 2005/29 и Директива 2011/83?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-406/17: Acea Energia, Определение от 14 май 2019 г.
Как се тълкува понятието "конфликт" между разпоредбите на Директива 2005/29 или Директива 2011/83 и други правила на правото на Съюза, уреждащи специфични аспекти на нелоялните търговски практики?
Следва ли разпоредбите на Директива 2009/72 и Директива 2009/73 да се считат за уреждащи специфични аспекти на нелоялните търговски практики или на договорите от разстояние/извън търговски обект по смисъла на Директива 2005/29 и Директива 2011/83?
Съвместима ли е с правото на Съюза национална уредба, която предвижда, че определени потребителски права се защитават съгласно Директива 2005/29 и Директива 2011/83, а секторният регулаторен орган не е компетентен да санкционира нарушенията им?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-294/18: Oulun Sähkömyynti, Съдебно решение от 2 май 2019 г.
Трябва ли член 11, параграф 1 от Директива 2012/27 да се тълкува в смисъл, че при условия като разглежданите в главното производство не допуска намаление на таксите за достъп до електропреносната мрежа, което е предоставено от предприятие за продажба на електроенергия на дребно само на крайните клиенти, избрали да получават електронни фактури?
Ако отговорът на първия преюдициален въпрос е отрицателен и предоставянето на посоченото по-горе намаление може да е допустимо: произтичат ли от Директива 2012/27/ЕС специални допълнителни условия, които трябва да се вземат предвид при оценката на допустимостта на намалението, като например въпросът дали намалението съответства на намаляването на разходите поради избрания начин на фактуриране, дали намалението се отнася до броя на издадените фактури или дали намалението може да се отнася за група крайни клиенти, които с избрания от тях начин на фактуриране са довели до намаляване на разходите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.