всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Jann

Съдия докладчик – Jann

Дело C-402/03: Skov и Bilka, Заключение от 20 януари 2005 г.

1) Пречи ли Директива 85/374/ЕИО на Съвета от 25 юли 1985 година относно сближаването на законодателствата и административните разпоредби на държавите членки относно отговорността за вреди, причинени от дефектни стоки, на система, съгласно която доставчикът носи неограничена отговорност на производителя по смисъла на директивата
2) Пречи ли посочената директива на система, съгласно която доставчикът е длъжен, в съответствие със съдебната практика, да носи в пълен обем отговорността на производителя за вина, както е установено в съдебната практика, в случай на дефект на продукта, който е причинил вреда на здравето или имуществото на потребителя
3) С оглед: 1. на протокола от заседанието на Съвета на министрите, публикуван в BEUC‑News, Legal Suplement 12 ноември/декември 1985 г., стр. 20 и 21, чийто точка 2 гласи: „Изявления по членове 3 и 12: „Що се отнася до тълкуването на членове 2 и 10[3], Съветът и Комисията се съгласиха, че нищо не пречи на държавите членки да установят в своето национално законодателство правила, уреждащи отговорността на доставчика, тъй като тази отговорност не е уредена от директивата. Освен това има съгласие относно факта, че, в съответствие с директивата, държавите членки могат да приемат разпоредби относно окончателното взаимно разпределение на отговорността между няколко отговорни производители (вж. член 3) и доставчици“, 2. на член 13 от директивата, който гласи: „Тази директива не засяга никакви права, които увреденото лице може да има съгласно разпоредбите за договорна или извъндоговорна отговорност или въз основа на специална система за отговорност, съществуваща към момента на уведомяване на тази директива“, се поставя въпросът дали директивата пречи на държава членка да уреди по законодателен път отговорността на доставчика за дефектен продукт, при условие че доставчик по смисъла на член 4, параграф 3, първо изречение от датския закон е лице, което в рамките на своята търговска дейност пуска продукт на пазара, без да се счита за производител по смисъла на определението в член 3 от директивата относно отговорността за дефектни продукти. 4) Пречи ли директивата (Директива 85/374/ЕИО на Съвета от 25 юли 1985 година относно сближаването на законодателствата и административните разпоредби на държавите членки относно отговорността за вреди, причинени от дефектни стоки) на това държавите членки да приемат правна уредба относно отговорността за продукти, съгласно която доставчикът – без самият той да е производител или да се счита за производител по член 3 от директивата – носи: – отговорността на производителя по смисъла на директивата
– отговорността за вина на производителя, установена в съдебната практика, в областта на отговорността за вреди, причинени от продукта върху здравето или имуществото на потребителя
Съответната правна уредба предвижда, че: a) доставчик е лице, което в рамките на своята търговска дейност пуска продукт на пазара, без да се счита за производител (член 4, параграф 3, първо изречение от датския закон); b) производителят може да носи отговорност и следователно доставчикът не носи отговорност, ако това не е така (член 10 от датския закон); c) доставчикът има възможност да се обърне към производителя с регресен иск (член 11, параграф 3 от датския закон). 5) Пречи ли директивата (Директива 85/374/ЕИО на Съвета от 25 юли 1985 година относно сближаването на законодателствата и административните разпоредби на държавите членки относно отговорността за вреди, причинени от дефектни стоки) на това държава членка да остави в сила правило, не под формата на правна уредба, а произтичащо от съдебната практика, което е било установено преди приемането на директивата, съгласно което доставчикът – без самият той да е производител или да се счита за производител по член 3 от директивата – носи: – отговорността на производителя по смисъла на директивата
– отговорността за вина на производителя, установена в съдебната практика, в областта на отговорността за вреди, причинени от продукта върху здравето или имуществото на потребителя
Съответното правило, произтичащо от съдебната практика, предвижда, че: a) доставчик е лице, което в рамките на своята търговска дейност пуска продукт на пазара, без да се счита за производител (член 4, параграф 3, първо изречение от датския закон); b) производителят може да носи отговорност и следователно доставчикът не носи отговорност, ако това не е така (член 10 от датския закон); c) доставчикът има възможност да се обърне към производителя с регресен иск (член 11, параграф 3 от датския закон).

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-206/03: SmithKline Beecham, Определение от 19 януари 2005 г.

Притежават ли правно обвързваща сила класификационните становища на Световната митническа организация при определяне на тарифната позиция на стоки по Комбинираната номенклатура на Общността?
Подлежат ли никотинови лепенки с определени терапевтични или профилактични характеристики на класификация като "лекарствени продукти" по позиция 3004 на Комбинираната номенклатура?
Какво е задължението на националния съд, когато е издадена неправилна обвързваща тарифна информация, и допустимо ли е отмяна на решение на митнически орган в противоречие със становище на СМО, но несъобразено с КН?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-463/04: Federconsumatori и др., Определение от 18 януари 2005 г.

Допустимо ли е съединяване на дела, които са свързани по предмет, на основание член 43 от Процедурния правилник на Съда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-464/04: Associazione Azionariato Diffuso dell’AEM и др., Определение от 18 януари 2005 г.

Релевантно ли е съгласно член 56 ЕО национално законодателство, което позволява на публични органи да назначават администратори или одитори в приватизирани предприятия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-39/03: Cambridge Healthcare Supplies/Комисия, Определение от 15 декември 2004 г.

Кои са критериите за определяне на размера на възстановимите съдебни разноски по дело пред Съда на Европейските общности?
В каква степен сложността, финансовият интерес и необходимостта от извършена работа влияят върху определянето на необходимите и възстановими разноски?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-304/02: Комисия/Франция, Заключение от 18 ноември 2004 г.

Съдът на Европейския съюз може да наложи на държава членка заплащане на еднократна сума, когато Комисията е поискала налагане на периодична имуществена санкция (пенале).
Член 228, параграф 2 ЕО не изключва възможността Съдът да наложи както еднократна сума, така и периодична имуществена санкция (пенале), ако счита, че обстоятелствата по случая оправдават такава комбинирана санкция.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-126/03: Комисия/Германия, Съдебно решение от 18 ноември 2004 г.

Являва ли се договорът за транспорт на отпадъци, сключен от община Мюнхен като част от независима икономическа дейност, обществен договор по смисъла на Директива 92/50/ЕИО и подлежи ли на процедурите за възлагане, предвидени в нея?
Може ли договорът да бъде изключен от приложното поле на Директива 92/50/ЕИО поради това, че е сключен с цел препродажба на услуги или поради липса на използване на публични средства?
Допустимо ли е възлагането на договора чрез договаряне без предварително публикуване на обявление поради наличие на изключителни обстоятелства или неотложност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-372/02: Adanez-Vega, Съдебно решение от 11 ноември 2004 г.

1. Подлежи ли лице, което претендира обезщетения по германското осигуряване за безработица повече от два месеца след приключване на задължителната си военна служба в Испания, на
(а) испанското законодателство съгласно член 13, параграф 2, буква е) от Регламент № 1408/71 …
или
(б) германското законодателство съгласно член 13, параграф 2, буква ж) от Регламент № 1408/71?
2. Ако отговорът на въпрос 1(а) е положителен:
(а) Представлява ли задължителната военна служба, извършена в Испания, „последна заетост … на територията на държава-членка, различна от компетентната държава“ по смисъла на член 71 от Регламент № 1408/71?
(б) Ако отговорът на въпрос 2(а) е положителен:
Означава ли първото изречение на член 71, параграф 1, буква б), подточка ii) от Регламент № 1408/71 също така, че последната заетост, осъществена на територията на държава-членка, различна от държавата по местоживеене, следва да се вземе предвид за целите на обезщетенията за безработица, сякаш е осъществена в държавата по местоживеене, без оглед на изискванията, посочени в член 67 от Регламент № 1408/71?
(в) Ако отговорът на въпрос 2(б) е отрицателен:
При какви обстоятелства период на национална служба, който съгласно националното (испанско) законодателство не представлява осигурителен период за целите на осигуряването за безработица или не се третира като такъв, следва да се счита за период на заетост, осъществен като наето лице по законодателството на друга държава-членка съгласно член 67 от Регламент № 1408/71?
3. Ако отговорът на въпрос 1(б) е положителен:
(а) Лице, чийто последен осигурителен период в Германия е приключил повече от една година по-рано, след което е изпълнило задължителна национална служба в Испания за девет месеца, изпълнило ли е „последно“ осигурителни периоди по германското законодателство по смисъла на член 67, параграф 3 от Регламент № 1408/71?
(б) Ако отговорът на въпрос 3(а) е положителен:
При какви обстоятелства период на национална служба, който съгласно националното (испанско) законодателство не представлява осигурителен период за целите на осигуряването за безработица или не се третира като такъв, следва да се счита за период на заетост, осъществен като наето лице по законодателството на друга държава-членка съгласно член 67 от Регламент № 1408/71 (както при въпрос 2(в))?
(в) Ако член 67 от Регламент № 1408/71 не следва да се прилага спрямо ищеца (въпроси 3(а) и (б)):
(i) Представлява ли задължителната военна служба, извършена в Испания, „последна заетост … на територията на държава-членка, различна от компетентната държава“ по смисъла на член 71 от Регламент № 1408/71 (както при въпрос 2(а))?
(ii) Ако отговорът на въпрос 3(в)(i) е положителен:
Означава ли първото изречение на член 71, параграф 1, буква б), подточка ii) от Регламент № 1408/71 също така, че последната заетост, осъществена на територията на държава-членка, различна от държавата по местоживеене, следва да се вземе предвид за целите на обезщетенията за безработица, сякаш е осъществена в държавата по местоживеене, без оглед на изискванията, посочени в член 67 от Регламент № 1408/71 (както при въпрос 2(б))?
4. Ако периодът на задължителна испанска национална служба не може да бъде взет предвид по член 71 или 67 от Регламент № 1408/71 за целите на правото на ищеца на обезщетение по германското осигуряване за безработица, съществува ли такова право въз основа на принципа на равно третиране по член 3 от Регламент № 1408/71 или на други общи разпоредби на европейското право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-299/02: Комисия/Нидерландия, Определение от 28 октомври 2004 г.

Може ли изискването за гражданство на държава – членка или на ЕИП да представлява пречка за свободата на установяване при липса на хармонизирана общностна уредба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-299/02: Комисия/Нидерландия, Съдебно решение от 14 октомври 2004 г.

Съвместими ли са с членове 43 ЕО и 48 ЕО националните разпоредби, които изискват определен процент от акционерите на дружествата – собственици на морски кораби, които желаят да ги регистрират в Нидерландия, да имат гражданство на държава – членка на Европейския съюз или на Европейското икономическо пространство?
Съвместими ли са с членове 43 ЕО и 48 ЕО националните разпоредби, които изискват директорите на дружествата – собственици на морски кораби, които желаят да ги регистрират в Нидерландия, да имат гражданство на държава – членка на Европейския съюз или на Европейското икономическо пространство?
Съвместими ли са с членове 43 ЕО и 48 ЕО националните разпоредби, които изискват физическите лица, отговорни за ежедневното управление на мястото на стопанска дейност на дружеството – собственик на кораб, да имат гражданство на държава – членка на Европейския съюз или на Европейското икономическо пространство?
Съвместими ли са с членове 43 ЕО и 48 ЕО националните разпоредби, които изискват директорът на корабна компания да има гражданство на държава – членка на Европейския съюз или на Европейското икономическо пространство?
Съвместими ли са с членове 43 ЕО и 48 ЕО националните разпоредби, които изискват директорът на корабна компания да има местожителство в държава – членка на Европейския съюз или на Европейското икономическо пространство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1111213141557 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form