всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Ilesic

Съдия докладчик – Ilešič

Дело C-367/21: Hewlett Packard Development Company, Съдебно решение от 18 януари 2024 г.

Трябва ли член 13, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 207/2009 и член 15, параграф 1 от Регламент 2017/1001, разглеждани във връзка с членове 34 и 36 ДФЕС, да се тълкуват в смисъл, че не допускат тежестта на доказване на изчерпването на предоставяните от марката на ЕС права да се носи изцяло от ответника по иска за нарушение, когато стоките с тази марка — които нямат никакво означение, позволяващо на третите лица да установят за кой пазар са предназначени тези стоки, и които се разпространяват чрез селективна дистрибуторска мрежа, чиито членове могат да ги препродават само на други членове на тази мрежа или на крайни потребители — са закупени от ответника в Съюза или в ЕИП, след като той е получил уверения от продавачите, че там може законно да се търгува с тези стоки, а притежателят на марката отказва сам да провери това по искане на купувача?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-363/22: Planistat Europe и Charlot/Комисия, Съдебно решение от 11 януари 2024 г.

Допуснал ли е Общият съд грешка при определяне на вредоносния факт, като е изопачил доводите на жалбоподателите относно неимуществените и имуществените вреди?
Нарушил ли е Общият съд правото при преценката си относно наличието на достатъчно съществено нарушение на правна норма на Съюза, което да обоснове извъндоговорната отговорност на Съюза, включително по отношение на действията на OLAF и Комисията при препращане на информация до националните органи и подаване на жалба?
Длъжен ли е Общият съд да разгледа дали твърдените вреди действително са настъпили и дали е налице причинно-следствена връзка между действията на институциите и тези вреди, преди да отхвърли иска за обезщетение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-632/22: Volvo (Assignation au siège d’une filiale de la défenderesse), Заключение от 11 януари 2024 г.

1) При описаните в акта за преюдициално запитване обстоятелства по дело, свързано с картела за камиони, следва ли член 47 от [Хартата], във връзка с член 101 [ДФЕС] да се тълкува в смисъл, че връчването на съдебни съобщения на дружество майка, срещу което е предявен иск за обезщетение за вреди, причинени от антиконкурентна практика, се счита за редовно, когато това връчване е извършено (или е направен опит да бъде извършено) на адреса по седалището на дъщерното дружество, установено в държавата, в която е образувано съдебното производство, а дружеството майка, установено в друга държава членка, не се явява по делото и производството е проведено в негово отсъствие?
2) При утвърдителен отговор на предходния въпрос, съвместимо ли е подобно тълкуване на член 47 от Хартата с член 53 от Хартата, с оглед на практиката на Tribunal Constitucional (Конституционен съд, Испания) относно връчването на съдебни съобщения на дружества майки, установени в друга държава членка, по дела, свързани с картела за камиони?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-96/22: CDIL, Съдебно решение от 21 декември 2023 г.

Могат ли количествените ограничения за освобождаване за потребление, наложени с член 106 от CIEC, доколкото имат за последица да задължат операторите за последното четиримесечие на всяка година да пускат на пазара количества, които не надвишават средното месечно количество цигари, освободени за потребление през последните дванадесет месеца, да представляват количествени ограничения на вноса или мерки с равностоен ефект по смисъла на член 34 ДФЕС?
Противоречи ли на правилата за дължимост на акциза, въведени с членове 7 и 9 от Директива [2008/118], облагането на количествата цигари, надвишаващи количествените ограничения за освобождаване за потребление, предвидени в член 106, параграф 2 от CIEC, по ставката в сила към датата на подаване на изравнителната декларация, в съответствие с параграф 7 от този член?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-762/22: Комисия/Латвия, Определение от 29 ноември 2023 г.

Следва ли съдебните разноски да бъдат възложени на ответника, когато последният е изпълнил задълженията си едва след подаване на жалбата и това е станало причина за оттегляне на жалбата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-201/22: Telia Finland, Съдебно решение от 23 ноември 2023 г.

Трябва ли по отношение на организациите, на които е възложено предоставянето на договорни лицензи и които колективно управляват права върху интелектуалната собственост, способността на дадено лице да бъде страна в съдебното производство за защита на тези права, която е предварително условие за процесуалната легитимация по член 4, буква в) от Директива 2004/48, да се разбира изключително като общата способност на дадено лице съгласно националното законодателство да бъде страна в съдебното производство, или така, че в националното законодателство се изисква изрично да е признато право на такава организация да предявява от свое име искове за защита на въпросните права?
Трябва ли при тълкуването на член 4, буква в) от Директива 2004/48, изразът „пряк интерес от защита на авторското право на представляваните носители на права“ да се тълкува еднакво във всички държави членки, ако става въпрос за правото на организация за колективно управление на авторски права по смисъла на член 3, буква а) от Директива 2014/26 да предявява от свое име искове за нарушение, в случай че:
а) става въпрос за използване на произведения, за които тази организация, в качеството си на организация, на която е възложено издаването на договорни лицензи, по смисъла на Закона за авторското право, има право да предоставя разширени колективни лицензи, позволяващи на лицензополучателя да използва и произведения на автори от този отрасъл, които не са предоставили пълномощие на организацията да управлява техните права,
б) става въпрос за използване на произведения, за които авторите са упълномощили организацията да управлява техните права по силата на договор или пълномощие, без авторските права да са прехвърлени на организацията?
Ако се приеме, че организацията, в качеството си на организация, на която е възложено издаването на договорни лицензи, има пряк интерес и процесуална легитимация да предявява от свое име искове, от какво значение е при преценката на процесуалната легитимация, евентуално в светлината на членове 17 и 47 от [Хартата], обстоятелството, че тази организация, в качеството си на организация, на която е възложено издаването на договорни лицензи, представлява и автори, които не са я упълномощили да управлява техните права, и че правото ѝ да предявява искове за защита на правата на тези автори не е предвидено в закона?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-354/22: Weingut A, Съдебно решение от 23 ноември 2023 г.

1) Може ли винопроизводството да е извършено изцяло в [лозаро-винарското стопанство, даващо наименованието,] по смисъла на член 54, параграф 1, втора алинея от [Делегиран регламент 2019/33], ако пресоването на гроздето се извършва в наето за 24 часа от друго лозаро-винарско стопанство съоръжение за пресоване на грозде, което в този период е изцяло на разположение на лозаро-винарското стопанство, даващо наименованието?
2) Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, необходимо ли е пресоването на гроздето да се извършва или във всеки случай да се надзирава на място от служители на лозаро-винарското стопанство, даващо наименованието, или пресоването на грозде може да се извърши и от служители на лозаро-винарското стопанство, отдаващо под наем пресоващото съоръжение, като се следват указанията на лозаро-винарското стопанство, даващо наименованието?
3) Ако пресоването на гроздето може да се извърши и от служители на лозаро-винарското стопанство, отдаващо под наем съоръжението за пресоване, може ли на тези служители, при внезапно възникнали проблеми, да бъде предоставено правомощие да се намесят в пресоването на гроздето въз основа на самостоятелно взето решение?
4) Недопустимо ли е винопроизводството да се причислява към лозаро-винарското стопанство, даващо наименованието, ако лозаро-винарското стопанство, което отдава под наем съоръжението за пресоване и извършва пресоването на гроздето, има собствен интерес от начина на извършване на пресоването, тъй като в договора за стопанисване на лозята, сключен със същото стопанство, в допълнение към обвързаното с площта възнаграждение за стопанисване е договорена надбавка, свързана с количеството и качеството и начислявана за хектолитър от вината Kabinettwein, Spätlesewein (късна реколта) и Auslesewein?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-391/22: Tüke Busz, Съдебно решение от 16 ноември 2023 г.

Следва ли член 7, параграф 3, буква б) от Директива 2003/96 да се тълкува в смисъл, че газьолът, изразходен при пътувания, извършени с цел ремонт, поддръжка или зареждане с гориво на превозни средства, използвани за превоз на пътници, попада в обхвата на понятието „търговски газьол, използван като гориво“ по смисъла на тази разпоредба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-316/22: Gabel Industria Tessile и Canavesi, Заключение от 16 ноември 2023 г.

1) Допуска ли по принцип системата от източници на правото на Европейския съюз, и по-специално член 288, трета алинея от ДФЕС, в спор между частноправни субекти националният съд да остави без приложение разпоредба на националното право, която противоречи на ясна, точна и безусловна разпоредба на нетранспонирана или неправилно транспонирана директива, и като последица да възложи допълнително задължение на частноправен субект, когато съгласно националната правна система […] това е условие, за да може последният да противопостави на държавата правата, предоставени му от тази директива?
2) Допуска ли принципът на ефективност национална правна уредба […], която не позволява на крайния потребител да иска възстановяване на недължимо платения данък пряко от държавата, а му дава само възможност да предяви граждански иск за възстановяване срещу данъчнозадълженото лице, което единствено има право да получи възстановяване от данъчната администрация, когато единственото основание за незаконосъобразност на данъка — а именно противоречието на директива [на Съюза] — може да бъде изтъкнато само в отношенията между данъчнозадълженото лице и данъчната администрация, но не и в отношенията между данъчнозадълженото лице и крайния потребител, като по този начин практически се възпрепятства възстановяването, или, за да се гарантира спазването на посочения принцип, трябва да се признае в този случай пряка легитимация на крайния потребител по отношение на данъчните органи като хипотеза за невъзможност или прекомерна трудност за получаване от доставчика на възстановяване на недължимо платения данък?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-400/22: Conny, Заключение от 14 ноември 2023 г.

Съвместимо ли е с член 8, параграф 2, втора алинея от Директива 2011/83/ЕС национална разпоредба (в случая член 312j, параграфи 3 и 4 от BGB в редакцията, приложима от 13 юни 2014 г. до 27 май 2022 г.), да бъде тълкувана в смисъл, че приложното ѝ поле, подобно на това на член 8, параграф 2, втора алинея от Директива 2011/83/ЕС, обхваща и случаите, когато в момента на сключване на договора по електронен път задължението за плащане, което потребителят има към търговеца, не е безусловно, а възниква само при определени допълнителни условия, например единствено в случай на последващо уважаване на иска, чието предявяване е възложено с поръчка, или в случай на последващо изпращане на напомняне до трето лице?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 123487 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form