Gulmann
Съдия докладчик – Gulmann
Дело C-269/99: Carl Kühne и др., Съдебно решение от 6 декември 2001 г.
Съвместим ли е с правото на Европейската общност Регламент (ЕО) № 590/1999 на Комисията от 18 март 1999 г., с който в приложение към Регламент (ЕО) № 1107/96 относно регистрацията на географски означения и наименования за произход по процедурата, предвидена в член 17 от Регламент (ЕИО) № 2081/92, се допълва с наименованието „Spreewälder Gurken“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-146/99: Италия/Комисия, Съдебно решение от 27 ноември 2001 г.
Допустимо ли е държавата членка да допуска в рамките на национално търговско споразумение производителите на домати да поемат част от разходите за транспорт и предоставяне на контейнери, без това да води до заобикаляне на задължението за изплащане на минимална цена ex producer, установено в правото на Европейския съюз?
Съвместимо ли е с правото на Европейския съюз използването на фиксиран процент (35%) като единна ставка за разпределяне на разходите между производителите, вместо индивидуално изчисляване на реално понесените разходи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-53/00: Ferring, Съдебно решение от 22 ноември 2001 г.
Може ли вноската, въведена с член L. 245-6-1 от Кодекса за социално осигуряване, да се счита за държавна помощ по смисъла на член 87 (бивш член 92) от Договора?
Ако да, оправдана ли е тя от характера и структурата на системата?
Явяват ли се търговците на едро, натоварени с изпълнението на услуга от общ икономически интерес по смисъла на член 86, параграф 2 (бивш член 90, параграф 2) от Договора?
Ако разглежданата вноска може да се квалифицира като държавна помощ, трябва ли тя да бъде точно компенсирана от допълнителните разходи, произтичащи от задълженията, наложени на търговците на едро, за да се приложи дерогацията, предвидена в член 86, параграф 2?
Трябва ли член 49 (бивш член 59) от Договора да се тълкува в смисъл, че препятства национално законодателство като това, въведено със Закона от 19 декември 1997 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-184/00: Office des produits wallons, Съдебно решение от 22 ноември 2001 г.
Какво тълкуване следва да се даде на понятието „субсидии, пряко свързани с цената“ по смисъла на член 11A, параграф 1, буква а) от Шеста директива 77/388/ЕИО и по-специално дали оперативна субсидия, като тази по главното производство, трябва да бъде включена в данъчната основа, определена с тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-147/99: Италия/Комисия, Съдебно решение от 22 ноември 2001 г.
Правилно ли е определен размерът на финансовата корекция за липсващи количества твърда пшеница, които не са допустими за интервенция, в складовете San Lorenzo, Castellaci и Jungetto?
Допустимо ли е Комисията да прилага санкцията за отнемане на одобрението на предприятия, опаковащи зехтин, със задна дата от момента на подаване на неправомерната заявка за помощ, а не от датата на установяване на нарушението?
Съответства ли на принципа на пропорционалност и на приложимите насоки определянето на фиксирана корекция от 25% за премиите за овце и кози в регионите Калабрия и Сицилия за производствените години 1993 и 1994, предвид установените административни пропуски и недостатъчни проверки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-415/99: Levi Strauss, Съдебно решение от 20 ноември 2001 г.
Може ли съгласието на притежателя на търговската марка за пускане на пазара в Европейското икономическо пространство на продукти, носещи тази марка, които преди това са били пуснати на пазара извън Европейското икономическо пространство от този притежател или с неговото съгласие, да бъде подразбиращо се, когато това следва от факти и обстоятелства, предхождащи, съпътстващи или последващи пускането на стоките на пазара извън Европейското икономическо пространство, които според националния съд недвусмислено показват, че притежателят се е отказал от правото си да се противопостави на пускането на стоките на пазара в Европейското икономическо пространство?
Може ли подразбиращо се съгласие да се извежда:
- от факта, че притежателят на търговската марка не е съобщил на всички последващи купувачи на стоките, пуснати на пазара извън Европейското икономическо пространство, своето противопоставяне на тяхното пускане на пазара в Европейското икономическо пространство;
- от факта, че стоките не съдържат предупреждение за забрана за тяхното пускане на пазара в Европейското икономическо пространство;
- от факта, че притежателят на търговската марка е прехвърлил собствеността върху продуктите, носещи търговската марка, без да наложи каквито и да било договорни ограничения и че, съгласно приложимото право към договора, прехвърленото вещно право включва, при липса на такива ограничения, неограничено право на препродажба или поне право на последващо пускане на стоките на пазара в Европейското икономическо пространство?
По отношение на изчерпването на изключителното право на притежателя на търговската марка, има ли значение:
- че вносителят на стоките, носещи търговската марка, не е наясно, че притежателят се противопоставя на тяхното пускане на пазара в Европейското икономическо пространство или на продажбата им там от търговци, различни от оторизираните дистрибутори;
- че оторизираните дистрибутори и търговци на едро не са наложили на своите купувачи договорни ограничения, съдържащи такова противопоставяне, въпреки че са били информирани за това от притежателя на търговската марка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-416/99: Levi Strauss, Съдебно решение от 20 ноември 2001 г.
Допустимо ли е съгласието на притежателя на търговската марка за пускане на пазара в Европейското икономическо пространство на стоки, които преди това са били пуснати на пазара извън това пространство, да бъде дадено по конклудентен начин, или е необходимо изрично съгласие?
Може ли конклудентното съгласие да се презюмира само въз основа на мълчанието на притежателя на търговската марка, липсата на изричен отказ или липсата на договорни ограничения относно по-нататъшната продажба?
Има ли значение за изчерпването на изключителното право на търговската марка това, че икономическият оператор, който внася стоките в Европейското икономическо пространство, не е знаел за възраженията на притежателя на марката срещу такъв внос, или че оторизираните дистрибутори не са наложили договорни ограничения на своите купувачи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-414/99: Zino Davidoff и Levi Strauss, Съдебно решение от 20 ноември 2001 г.
Следва ли член 7, параграф 1 от Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките, изменена с Споразумението за Европейското икономическо пространство от 2 май 1992 година, да се тълкува в смисъл, че съгласието на притежателя на марката за пускане на пазара в Европейското икономическо пространство на стоки, носещи тази марка, които преди това са били пуснати на пазара извън Европейското икономическо пространство от този притежател или с неговото съгласие, може да бъде конклудентно, ако произтича от факти и обстоятелства, предшестващи, съпътстващи или следващи пускането на пазара извън Европейското икономическо пространство, които според преценката на националния съд ясно изразяват отказа на притежателя да се позове на правото си да възрази срещу пускането на пазара в Европейското икономическо пространство?
Може ли конклудентното съгласие да се извежда:
– от това, че притежателят на марката не е уведомил всички последващи приобретатели на стоките, пуснати на пазара извън Европейското икономическо пространство, за своите възражения срещу пускането на пазара в Европейското икономическо пространство;
– от липсата на забрана за пускане на пазара в Европейското икономическо пространство, отбелязана върху стоките;
– от обстоятелството, че притежателят на марката е прехвърлил собствеността върху стоките, носещи тази марка, без да е наложил договорни ограничения, и че съгласно приложимото към договора право прехвърленото право на собственост, при липса на такива ограничения, включва право на неограничена по-нататъшна продажба или поне право впоследствие стоките да бъдат пуснати на пазара в Европейското икономическо пространство?
Релевантно ли е, що се отнася до изчерпването на изключителното право на притежателя на марката:
– че икономическият оператор, който внася стоките, носещи марката, не е знаел за възраженията на притежателя срещу тяхното пускане на пазара в Европейското икономическо пространство или срещу тяхното пускане на този пазар от други икономически оператори, различни от оторизираните дистрибутори, или
– че оторизираните дистрибутори и търговци на едро не са наложили на своите купувачи договорни ограничения, установяващи такива възражения, въпреки че са били информирани от притежателя на марката?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-314/99: Нидерландия/Комисия, Заключение от 15 ноември 2001 г.
Комисията е превишила правомощията си, като е приела оспорваната разпоредба на основание член 2а от Директива 76/769
Оспорваната разпоредба противоречи на материалноправните разпоредби на Директива 76/769, тъй като предполага, че точка 24 от приложение I към Директивата представлява изчерпателна хармонизация на употребите на кадмий
Нарушение на принципа на правната сигурност
Неспазване на изискванията за мотивиране, в противоречие с член 253 ЕО
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-251/99: Enichem/Комисия, Заключение от 25 октомври 2001 г.
Нарушение на член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд
Противопоставяне на сила на пресъдено нещо (res judicata)
Невалидност на процесуалните действия, извършени преди приемането на решението PVC I
Неправилно тълкуване и прилагане на правото на Общността относно правата на защита при приемане на ново решение, заменящо отменено решение за установяване на нарушение
Липса на мотиви относно приемането на решението PVC II след отмяната на решението PVC I
Грешка в правото относно изводите, произтичащи от липсата на корелация между два документа, на които се основава обвинението на Комисията
Възлагане на колективна отговорност
Недостатъчен достъп до преписката
Неправилно вменяване на отговорност за нарушението на жалбоподателя като холдингова компания с цел вземане предвид на оборота ѝ при определяне на размера на глобата
Нарушение на член 15, параграф 2 от Регламент № 17
Недостатъчни мотиви относно критериите за изчисляване на глобата
Неправилно тълкуване и прилагане на правото на Общността и недостатъчна преценка на доказателствата относно връзката между наложената глоба и пазарния дял на жалбоподателя
Нарушение на принципа на пропорционалност при определяне на размера на глобата
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.