Csehi
Съдия докладчик – Csehi
Дело C-680/22: DD/FRA, Съдебно решение от 12 декември 2024 г.
Спазено ли е изискването за обективна безпристрастност на разследващия служител при провеждане на административното разследване?
Може ли умишленото представяне на чужд труд като собствено постижение да бъде санкционирано като нарушение на задълженията по Правилника, без да се нарушава свободата на изразяване по член 11 от Хартата?
Редовно ли е образувано административното разследване срещу жалбоподателя при наличие на достатъчно улики за нарушение на Правилника?
Правилно ли е определено правното значение и обхват на решението за образуване на административното разследване?
Спазени ли са процесуалните гаранции и правото на ефективна съдебна защита в дисциплинарното производство срещу жалбоподателя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-587/21: DD/FRA, Съдебно решение от 12 декември 2024 г.
Задължена ли е FRA да възобнови дисциплинарното производство точно от етапа, на който е настъпила незаконосъобразността, след отмяната на наложената забележка, или разполага с право на преценка да прекрати производството по друг начин?
Задължена ли е FRA да зачете правото на изслушване на жалбоподателя преди да приеме решение относно по-нататъшните действия във връзка с дисциплинарното производство след отменителното съдебно решение?
Съдържа ли обжалваното съдебно решение противоречиви мотиви относно приложимостта на член 3, буква а) от приложение IX към Правилника при отказа на FRA да възобнови дисциплинарното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-130/22: DD/FRA, Съдебно решение от 12 декември 2024 г.
Запазват ли се задълженията за лоялност и поверителност по членове 11 и 17 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз по време на срока на предизвестие, когато служителят е освободен от задължението да предоставя услуги и да се явява на работното си място?
Изисква ли се решението за прекратяване на административно разследване без предприемане на последващи действия да бъде мотивирано и представлява ли то увреждащ акт по смисъла на член 90, параграф 2 от Правилника?
Достатъчно ли е неизпълнението на задължението за своевременно уведомяване за административно разследване и непредоставянето на документи, свързани с твърденията срещу служителя, за да се презюмира наличието на неимуществена вреда, без да се изискват допълнителни доказателства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-379/23: Guldbrev, Съдебно решение от 5 декември 2024 г.
Представлява ли в ситуация като разглежданата от националния съд оценяването и изкупуването на злато от потребители продукт (комбиниран продукт) по смисъла на член 2, букви в), г) и и) и член 3, параграф 1 от Директива [2005/29]?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, представлява ли в разглежданата от националния съд ситуация оценяването на злато продукт по смисъла на Директива [2005/29]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-606/23: Tallinna Kaubamaja Grupp и KIA Auto, Съдебно решение от 5 декември 2024 г.
Трябва ли съгласно член 101, параграф 1 ДФЕС органът за защита на конкуренцията да докаже наличието на реални и конкретни ограничаващи конкуренцията последици (actual/real restrictive effects on competition) за целите на преценката на забранено споразумение, което предвижда ограничения по отношение на гаранцията на автомобили, които задължават или подтикват собствениците на автомобили да извършват ремонта и поддръжката им само в упълномощените представители на производителя на автомобила и да използват неговите оригинални резервни части при периодичната поддръжка, за да важи гаранцията на автомобила?
Достатъчно ли е съгласно член 101, параграф 1 ДФЕС за целите на преценката на посоченото в първия преюдициален въпрос споразумение органът за защита на конкуренцията да докаже единствено наличието на потенциални ограничаващи конкуренцията последици (potential restrictive effects on competition)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-758/22: Bayerische Ärzteversorgung и др., Съдебно решение от 28 ноември 2024 г.
1) a) Изисква ли точка 3.19, първа алинея, буква б) от приложение А към Регламент № 549/2013 всички потребители на доставяните от производителя продукти да имат свободата да ги закупуват или да не ги закупуват и да направят своя избор въз основа на начислените цени?
б) Когато мнозинството от тези потребители нямат такава свобода на избор, а получават от производителя продукти в размер на повече от половината от стойността на неговата продукция въз основа на задължително по закон членство към него и трябва да плащат задължителни вноски в определения от него размер, за изпълнението на изискванията на посочената разпоредба достатъчно ли е известно малцинство да има възможност за доброволно членство към производителя и да е използвало тази възможност, за да получава продукти въз основа на същите вноски като за задължителните членове?
2) Налице ли е пазарна продукция на икономически значими цени по смисъла на точки 3.17—3.19 от приложение А към Регламент № 549/2013 винаги когато е изпълнен дори само „50‑процентният критерий“ по точка 3.19, трета алинея, трето и четвърто изречение от това приложение, а именно в продължение на многогодишен период поне половината от разходите да се покриват с продажби, или трябва да се приеме, че този критерий не е (само)достатъчен, а е необходимо условие, което се прилага в допълнение към двете предпоставки, предвидени в точка 3.19, първа алинея, второ изречение, букви а) и б) от разглежданото приложение?
3) При проверката дали определени институционални единици са пазарни производители съгласно точка 3.24 от приложение А към Регламент № 549/2013, следва ли наред с точки 3.17, 3.19 и 3.26 да се вземат предвид и допълнителните изисквания, предвидени в точка 1.37, втора алинея от разглежданото приложение?
4) a) За да се причисли съответната институционална единица към подсектор S.129, изисква ли точка 2.107 от приложение А към Регламент № 549/2013 всички плащания към целия кръг от участниците непременно да се извършват въз основа на договор?
б) Изпълнено ли е изискването плащанията да се извършват на договорно основание в посочения смисъл още когато задължителното членство, задължителните вноски и плащанията по задължителните услуги на институционалните единици са уредени властнически в учредителния им акт, но и задължителните членове могат да получат право на допълнителни плащания въз основа на доброволни допълнителни вноски?
5) Трябва ли член 1, точка 1, [втора алинея], буква е) от Регламент 2018/231 да се тълкува в смисъл, че изключва от обхвата на понятието „пенсионни фондове“ по [първа алинея] от тази разпоредба само онези институционални единици, които отговарят на всеки от двата критерия по точка 2.117 от приложение А към Регламент № 549/2013, или това изключение обхваща и други институционални единици, които съгласно точка 17.43 от това приложение трябва да се смятат за пенсионни схеми в рамките на социалната сигурност, без да отговарят на всички изисквания по точка 2.117 от разглежданото приложение?
6) a) Включва ли понятието „държавно управление“ в точка 2.117, буква б) и точка 17.43 от приложение А към Регламент № 549/2013 само съответните първостепенни единици, или в обхвата му попадат и създадените със закон осигурителни каси, които са учредени като правно независими субекти, организирани са на принципа на задължителното членство и се финансират чрез вноски и които разполагат с право на самоуправление и самостоятелна отчетност?
б) Трябва ли под „определяне на вноските и плащанията“ в точка 2.117, буква б) от приложение А към Регламент № 549/2013 да се разбира определянето им по размер, или е достатъчно със закон да се предвидят минимално подлежащите на осигуряване рискове и минималното равнище на осигуряване и да се установят принципите и границите на събиране на вноските, а в тези рамки да се остави на осигурителните каси да изчисляват вноските и плащанията?
в) Обхваща ли понятието „единица на държавното управление“ по смисъла на точка 20.39 от приложение А към Регламент № 549/2013 само институционални единици, които отговарят на всички изисквания по точки 20.10 и 20.12 от това приложение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-719/22: Profit Europe и Gosselin Forwarding Services (Validité d’un règlement antidumping), Съдебно решение от 21 ноември 2024 г.
Нарушават ли [временният регламент] и [окончателният регламент] членове 1, 5, 6 и 9 от Основния регламент […], доколкото предвиждат, че се облага с антидъмпингови мита вносът на резбовани отлети принадлежности за тръбопроводи (свръзки, колена, муфи) от чугун със сфероидален графит с произход от [Китай], ако тези стоки не са били класифицирани като разглеждан продукт нито в жалбата за откриване на антидъмпингова процедура, нито в известието за откриване на антидъмпинговата мярка, не са представени доказателства за дъмпинг, вреда и причинно-следствена връзка, и Европейската комисия по никакъв начин не е анализирала нормалната стойност на продукта, неговата експортна цена, възможния дъмпингов марж, възможната вреда, размера на вредата, въздействието на други известни фактори върху вредата, причинно-следствената връзка между дъмпинга и вредата, нито необходимостта тези продукти (резбовани отлети принадлежности за тръбопроводи (свръзки, колена, муфи) от чугун със сфероидален графит) да бъдат обложени с антидъмпингови мита в интерес на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-646/22: Compass Banca, Съдебно решение от 14 ноември 2024 г.
Следва ли понятието за среден потребител по [Директива 2005/29] — схващано като сравнително добре информиран и сравнително наблюдателен и предпазлив потребител — поради своята разтегливост и неопределеност, да бъде формулирано с оглед на най-добрите научни постижения и опит, и следователно чрез позоваване не само на класическото разбиране за homo оeconomicus, но и на достиженията на [теорията] за ограничената рационалност, която доказва, че хората често действат, като редуцират необходимата информация и вземат „неразумни“ решения в сравнение с тези, които би взел хипотетично наблюдателен и предпазлив човек, достижения, които налагат по-голямо изискване за защита на потребителите в случай, който все по-често се повтаря в съвременната динамика на пазара, на опасност от оказване на когнитивно влияние?
Може ли да се счита за агресивна сама по себе си търговска практика, при която поради рамкирането на информацията [framing (рамкиране] изборът може да изглежда задължителен и без алтернатива, като се има предвид член 6, параграф 1 от Директива 2005/29, който квалифицира като заблуждаваща търговската практика, която по какъвто и да е начин заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител, „включително посредством цялостното представяне“?
Обосновава ли [Директива 2005/29] правомощието на националния орган за защита на конкуренцията (след като се установи опасност от оказване на психологическо влияние, свързано: [първо,] със състоянието на нужда, в което обикновено се намира лицето, което иска финансиране, [второ,] със сложността на договорите, които потребителят трябва да подпише, [трето,] с едновременното отправянето на свързани предложения, [четвърто,] с кратките срокове, предоставени за приемане на предложението) да предвиди изключение от принципа за възможност за кръстосани продажби на застрахователни продукти с продажбата на несвързани с тях финансови продукти, налагайки изискването между подписването на двата договора да се предвиди интервал [за размисъл] от седем дни?
Допуска ли Директива [2016/97], и по-специално член 24, параграф 3 от нея, във връзка с такова репресивно правомощие срещу агресивните търговски практики, приемането на решение от страна на органа за защита на конкуренцията и пазара на основание член 2, букви г) и й), членове 4, 8 и 9 от Директива 2005/29/ЕО и националното законодателство за транспонирането ѝ, решение, прието след отхвърлянето на искане за поемане на задължения вследствие на отказ от страна на дружество за инвестиционни услуги, в случай на комбинирана продажба на финансов продукт и застрахователен продукт, който не е свързан с първия — и при наличие на опасност от злоупотреба с влияние спрямо потребителя, свързана с обстоятелствата по конкретния случай, които могат да бъдат изведени и от сложността на документацията, която трябва да се разгледа — да се предостави на потребителя 7‑дневен spatium deliberandi (срок за размисъл) между формулирането на комбинираното предложение и подписването на застрахователния договор?
Може ли, вследствие на заключението, че простото кръстосване на финансов и застрахователен продукт следва да се счита за агресивна практика, да се обуслови незаконосъобразността на съответната регулаторна мярка и по този начин няма ли в крайна сметка да се възложи на търговеца (а не на AGCM, както би трябвало да бъде) тежестта (която е трудно бъде понесена) да докаже, че не става въпрос за агресивна практика в нарушение на [Директива 2005/29] (още повече че посочената директива не позволява на държавите членки да приемат по-строги мерки от определените в нея дори с цел да се осигури по-висока степен на защита на потребителите) или пък, напротив, такова разместване на тежестта на доказване не съществува, при условие че въз основа на обективни обстоятелства е установена конкретната опасност от оказване на влияние върху нуждаещия се от финансиране потребител, до когото е отправено сложно свързано предложение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-538/23: ÖBB-Infrastruktur и WESTbahn Management, Заключение от 7 ноември 2024 г.
1) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално член 32 от [Директива 2012/34] да се тълкува в смисъл, че държавата членка трябва да одобрява пазарните надценки ex ante, преди началото (или поне преди края) на съответния период на работното разписание, за което се заявяват пазарните надценки, или може държавата членка да одобрява пазарните надценки и ex post, след края на съответния период на работното разписание (евентуално години по-късно)
Трябва ли одобрението на пазарните надценки от страна на държавата членка по смисъла на член 32 от Директива 2012/34/ЕС да се разбира като влязло в сила решение?
2) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално член 32, параграфи 1 и 6 във връзка с член 27, параграф 4 от Директива 2012/34/ЕС, да се тълкува в смисъл, че (в случай на промени на съществените им елементи) пазарните надценки трябва — в хронологичен ред — първо да се публикуват в референтния документ за железопътната мрежа (евентуално под условие за одобряването им) и едва след публикуването им да се одобряват от държавата членка
За да е налице промяна на съществени елементи по член 32, параграф 6 от Директива 2012/34/ЕС, достатъчно ли е да се промени „само“ размерът на пазарните надценки в сравнение с периода на работното разписание за предходната година?
3) (При утвърдителен отговор на втори въпрос, първо изречение) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално член 32, параграфи 1 и 6 във връзка с член 27, параграфи 2 и 4 от Директива 2012/34/ЕС във връзка с точка 2 от приложение IV към нея — в светлината на изискването за прозрачност и сигурността на планирането съгласно съображение 34 от тази директива — да се тълкува в смисъл, че държавата членка не може да одобрява пазарни надценки, ако в референтния документ за железопътната мрежа за съответния период на работното разписание (за който е било поискано одобрение за тези пазарни надценки) не е бил публикуван самият размер на пазарните надценки, а е била публикувана само обща такса за изминат влаккилометър (като сбор от таксите за преките разходи, направени вследствие на извършването на железопътната услуга по член 31, параграф 3 от Директива 2012/34/ЕС, и пазарните надценки по член 32 от тази директива) за всеки пазарен сегмент; следователно от този референтен документ за железопътната мрежа железопътните предприятия не могат да се информират нито за „преките разходи“ (по смисъла на член 31, параграф 3 от Директива 2012/34/ЕС във връзка с член 2, точка 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/909 на Комисията от 12 юни 2015 година относно реда и условията за изчисляване на преките разходи, направени вследствие на извършването на влаковата услуга (ОВ L 148, 2015 г., стр. 17), нито за пазарните надценки по член 32 от Директива 2012/34/ЕС по пазарни сегменти?
4) (При утвърдителен отговор на втори въпрос, първо изречение) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално член 32, параграфи 1 и 6 във връзка с член 27, параграф 4 от Директива 2012/34/ЕС — в светлината на изискването за прозрачност и сигурността на планирането съгласно съображение 34 от тази директива — да се тълкува в смисъл, че пазарните надценки, публикувани в референтния документ за железопътната мрежа за съответния период на работното разписание, имат обвързващо действие за целите на издаваното от държавата членка одобрение
Означава ли това обвързващо действие, че държавата членка не може да одобри по-високи пазарни надценки за пазарен сегмент от публикуваните в съответния референтен документ за железопътната мрежа
Обратно, изразява ли се обвързващото действие само в това, че одобрените общи такси (т.е. таксите за „преките разходи“ по член 31, параграф 3 от [Директива 2012/34] във връзка с член 2, параграф 1 от [Регламент за изпълнение 2015/909] заедно с пазарните надценки по член 32 от [Директива 2012/34]) не може да са по-високи от публикуваните в референтния документ за железопътната мрежа, докато самите пазарни надценки може да бъдат одобрени в по-висок размер от публикувания в този документ
Има ли първоначално подаденото заявление за одобрение до държавата членка обвързващо действие по отношение и на размера на пазарните надценки, а ако има, в каква посока (последващо увеличаване или последващо намаляване не допуска)
Проявява ли се обвързващото действие в друга форма?
5) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално член 32, параграф 1 от [Директива 2012/34], да се тълкува в смисъл, че за да се определи дали пазарните надценки са допустими по принцип (извън подлежащата на оценка пазарна поносимост), т.е. за пълното покриване на разходите на управителя на инфраструктура, не следва да се взема предвид някакъв общ приход, който държавата членка е определила да бъде постигнат от управителя на инфраструктура („приходна цел“), състоящ се от сбора на таксите за преките разходи, направени вследствие на извършването на железопътната услуга по член 31, параграф 3 от Директива [2012/34], и пазарните надценки по член 32, параграф 1 от тази директива, а следва да се определят и установят разходите за пълно покритие, за да може на тази основа да се прецени дали и в какъв размер евентуално може да се одобрят пазарни надценки
Трябва ли при тази преценка на принципната допустимост на пазарните надценки (извън подлежащата на оценка пазарна поносимост) да се вземат предвид и държавните субсидии, предоставени от държавата членка на управителя на железопътната инфраструктура; ако трябва, по какъв начин следва да стане това
Трябва ли тези държавни субсидии евентуално да се приспадат от разходите за пълно покритие (наред с таксите за преките разходи, направени вследствие на извършването на железопътната услуга)
Трябва ли при това положение правото на Съюза, и по-специално член 32, параграф 1 във връзка с член 8, параграф 4 от [Директива 2012/34], да се тълкува в смисъл, че наред с таксите за преките разходи, направени вследствие на извършването на железопътната услуга, и наред с държавните субсидии, които евентуално следва да се вземат предвид, държавата членка трябва да определи и всички други печалби на управителя на железопътната инфраструктура от други търговски дейности и всички безвъзмездно отпуснати му средства от частни източници и да ги вземе предвид при преценката на въпроса за допустимостта на пазарните надценки; ако трябва, по какъв начин следва да стане това — евентуално отново чрез приспадането им от необходимите разходи за пълно покритие
Трябва ли при тази преценка да се вземат предвид и други такси, събирани от управителя на железопътната инфраструктура, като например такси за използване на пътнически перони („гарови такси“) и такси за използване на електрозахранващо оборудване за задвижваща електроенергия, както и за други елементи от дейността на управителя на железопътната инфраструктура?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-496/23: Meta Platforms Ireland/Комисия (Facebook Marketplace), Определение от 5 ноември 2024 г.
Следва ли да се запази поверителното третиране на информацията спрямо страна, която е встъпила в производството пред Общия съд, ако такава поверителност вече е била призната в първоинстанционното производство?
Необходимо ли е на встъпилата страна да се съобщи само неповерителната версия на процесуалните документи, съдържащи поверителна информация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.