Csehi
Съдия докладчик – Csehi
Дело C-570/21: YYY. (Notion de consommateur), Заключение от 15 декември 2022 г.
1) Трябва ли член 2, буква б) и съображенията от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори да се тълкуват в смисъл, че допускат определението на понятието „потребител“ да обхване лице, извършващо стопанска дейност, което заедно с кредитополучател, неизвършващ такава дейност, сключва индексиран в чуждестранна валута договор за кредит, предназначен частично за стопанска употреба от един от кредитополучателите и частично за несвързана с неговата стопанска дейност употреба, и то не само когато стопанската употреба е толкова пренебрежима, че играе само незначителна роля в цялостния контекст на съответния договор, без да има значение, че нестопанският аспект е преобладаващ?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли член 2, буква б) и съображенията от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори да се тълкуват в смисъл, че съдържащото се в тази разпоредба понятие „потребител“ обхваща и лицето, което към момента на подписване на договора е извършвало стопанска дейност, докато другият кредитополучател изобщо не е извършвал такава дейност, като впоследствие тези две лица сключват с банка индексиран в чуждестранна валута договор за кредит, сумата по който е използвана частично със стопанска цел от единия от кредитополучателите и частично за цел, несвързана с извършваната стопанска дейност, когато стопанската употреба не е пренебрежима и не играе само незначителна роля в цялостния контекст на договора за кредит, като нестопанският аспект е преобладаващ, а без използването на сумата по кредита за стопанска цел отпускането му за нестопанска цел не би било възможно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-626/21: Funke, Заключение от 1 декември 2022 г.
Трябва ли
— Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 3 декември 2001 година относно общата безопасност на продуктите (ОВ L 11, 2002 г., стр. 4; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 8, стр. 52), в изменената с Регламент (ЕО) № 765/2008 [на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. (ОВ L 218, 2008 г., стр. 30)] и с Регламент (ЕО) № 596/2009 [на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. (ОВ L 188, 2009 г., стр. 14)] редакция, и по-специално член 12 от нея и приложение II към нея,
— Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 година за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 339/93 [(ОВ L 218, 2008 г., стр. 30)], и по-специално членове 20 и 22 от него, както и
— Решение за изпълнение (ЕС) 2019/417 на Комисията от 8 ноември 2018 година за въвеждане на насоки за управлението на системата на Европейския съюз за бърз обмен на информация „RAPEX“, създадена съгласно член 12 от Директива 2001/95/ЕО относно общата безопасност на продуктите, и нейната система за нотифициране [(ОВ L 73, 2019 г., стр. 121)], да се тълкуват в смисъл, че
1. от тези разпоредби пряко произтича правото на икономическия оператор да иска допълване на нотификация в RAPEX;
2. компетентна за вземането на решение по такова искане е [Комисията],
или
3. компетентен за вземането на решение по такова искане е органът на съответната държава членка;
(При утвърдителен отговор на третия въпрос)
4. (националната) съдебна защита срещу такова решение е достатъчна, когато не се предоставя на всички, а само на засегнатия от (задължителната) мярка икономически оператор срещу предприетата от органа (задължителна) мярка?“.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-691/21: Cafpi и Aviva assurances, Съдебно решение от 24 ноември 2022 г.
Трябва ли член 2 и член 3, параграф 1 от Директива 85/374 да се тълкуват в смисъл, че операторът на електроразпределителна мрежа може да се счита за „производител“, при положение че променя нивото на напрежение на електроенергията на доставчика с оглед на разпределянето ѝ на крайния потребител?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-580/21: EEW Energy from Waste, Заключение от 17 ноември 2022 г.
1) Трябва ли член 16, параграф 2, буква в) във връзка с член 2, букви а) и д) от Директива 2009/28 да се тълкува в смисъл, че при захранването на мрежата с електроенергия следва да се дава приоритет и на инсталациите, които произвеждат електроенергия чрез термична обработка на смесени отпадъци, съдържащи променлив дял биоразградими промишлени и битови отпадъци?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос: зависи ли приоритетът при захранването на мрежата с електроенергия, предвиден в член 16, параграф 2, буква в) от Директива 2009/28, от размера на дела на биоразградимите отпадъци, използвани за производството на електроенергия по описания в първия въпрос начин?
3) При утвърдителен отговор на втория въпрос: що се отнася до размера на дела на биоразградимите отпадъци, съществува ли праг, под който за произведената електроенергия не се прилага правната уредба, приложима за електроенергията, произвеждана от възобновяеми енергийни източници?
4) При утвърдителен отговор на третия въпрос: на какъв дял от биоразградимите отпадъци съответства този праг и как трябва да се определя той?
5) При утвърдителен отговор на първия и втория въпрос: може ли, ако правната уреда за електроенергията, произведена от възобновяеми източници, е приложима за електроенергията, произведена само отчасти от биоразградими отпадъци, да се вземе предвид ratio legis на член 5, параграф 3, втора алинея от Директива 2009/28/ЕО, така че тази правна уредба да се приложи само за дела от електроенергията, произведен от възобновяеми енергийни източници, като този дял съответно се изчисли въз основа на енергийното съдържание на всеки източник на енергия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-79/22: Correia de Matos/Комисия, Определение от 20 октомври 2022 г.
Изисква ли член 19 от Статута на Съда на Европейския съюз задължително представителство на страните от адвокат при подаване на преки жалби?
Явява ли се жалба, подписана лично от жалбоподателя без адвокат, недопустима пред Съда на Европейския съюз?
На кого следва да бъдат възложени съдебните разноски, когато производството приключва преди уведомяване на ответника?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-79/22: Correia de Matos/Комисия, Определение от 20 октомври 2022 г.
Изисква ли се жалбоподателят задължително да бъде представляван от адвокат при подаване на пряка жалба пред Съда на Европейския съюз?
Допустимо ли е едно и също лице да бъде едновременно страна по делото и свой собствен представител пред Съда на Европейския съюз?
Може ли жалба, подписана лично от жалбоподателя, който е адвокат с право да пледира пред национален съд, да бъде допустима без отделен процесуален представител?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-406/21: A (Non-recouvrement des intérêts pour retard de paiement), Съдебно решение от 20 октомври 2022 г.
Трябва ли член 12, параграф 4 от Директива 2011/7 да се тълкува в смисъл, че държавите членки могат да изключат от приложното поле на тази директива договорна практика относно плащането на лихви за забава на плащане и обезщетение за разноските по събирането, която е постоянно упражнявана при отделни поръчки между страните преди 16 март 2013 г., дори ако отделните поръчки, за които се отнасят предявените последици от забавата на плащане, са осъществени след тази дата?
При отрицателен отговор на първия въпрос: трябва ли член 7, параграфи 2 и 3 от Директива 2011/7 да се тълкуват в смисъл, че описаната в първия въпрос договорна практика следва да се счита за договорна клауза или практика по смисъла на тези разпоредби, която изключва лихва за забава на плащане или обезщетение за разноските по събиране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-362/21: EKOFRUKT, Съдебно решение от 20 октомври 2022 г.
Разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от [Регламент № 910/2014] следва ли да се тълкува в смисъл, че е недопустимо обявяването за нищожен на административен акт, издаден като електронен документ, когато той е подписан с електронен подпис, различен от „квалифициран електронен подпис“?
За установяването на факта дали електронният подпис е квалифициран или не, достатъчно ли е вписването на „квалифициран електронен подпис“ в издаденото удостоверение от доставчика на удостоверителни услуги или от съда следва да се установи изпълнение на чл. 26 и приложение 1 към [Регламент № 910/2014]?
В хипотеза като посочената по-горе, в която доставчикът определя електронния подпис като „професионален“, това обстоятелство достатъчно ли е да се приеме, че не е налице „квалифициран електронен подпис“, след като липсва квалифицирано удостоверение от доставчика, или следва да се установи дали подписите отговарят на изискванията за квалифициран електронен подпис?
При извършване на проверка за съответствие на квалифицирания електронен подпис с изискванията на приложение № 1 към[Регламент № 910/2014] посочването на имената на титуляря на електронния подпис на латиница, вместо на кирилица, както лицето се идентифицира, представлява ли нарушение на регламента, водещо до извод за липса на квалифициран електронен подпис?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-383/22: SFD/EUIPO, Определение от 17 октомври 2022 г.
Налице ли са конкретни и ясно изложени основания в жалбата, които идентифицират правен въпрос от значение за единството, последователността или развитието на правото на Европейския съюз?
Могат ли доводи, оспорващи само фактическите преценки на Общия съд, да повдигнат въпрос от съществено значение за правото на ЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.