Bonichot
Съдия докладчик – Bonichot
Дело C-75/18: Vodafone Magyarország, Съдебно решение от 3 март 2020 г.
Трябва ли членове 49 ДФЕС, 54 ДФЕС, 107 ДФЕС и 108 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат мярка на държава членка, при която в резултат от прилагането на правната уредба на държавата членка ([Закон за специалния данък в някои сектори]) реалната данъчна тежест се понася от данъчнозадължените лица, които са чуждестранна собственост
Означава ли този резултат, че е налице непряка дискриминация?
Трябва ли член 401 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която води до разграничение между чуждестранни и местни данъчнозадължени лица
Трябва ли да се счита, че специалният данък има характера на данък върху оборота
С други думи, съвместим ли е този данък с Директивата за ДДС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-323/18: Tesco-Global Áruházak, Съдебно решение от 3 март 2020 г.
Съвместимо ли е с разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС, уреждащи принципите на забрана на дискриминацията (членове 18 ДФЕС и 26 ДФЕС), на свобода на установяване (член 49 ДФЕС), на равно третиране (член 54 ДФЕС), на равно третиране във връзка с участието в капитала на дружествата по смисъла на член 54 ДФЕС (член 55 ДФЕС), на свободно предоставяне на услуги (член 56 ДФЕС), на свободно движение на капитали (членове 63 ДФЕС и 65 ДФЕС) и на еднакво данъчно облагане на предприятията (член 110 ДФЕС), обстоятелството, че дружествата на чуждестранни собственици, експлоатиращи различни търговски обекти посредством едно-единствено търговско дружество и осъществяващи търговия на дребно в търговските обекти, фактически подлежат на облагане по най-високата ставка на определен силно прогресивен специален данък, докато дружествата на унгарски собственици, които действат под режим на франчайзинг с едно и също лого — посредством търговски обекти, които по принцип се стопанисват от независими търговски дружества — фактически подлежат на облагане с нулева ставка или с някоя от по-ниските данъчни ставки, така че съотношението между данъка, заплатен от дружествата на чуждестранни собственици, и общите данъчни постъпления от специалния данък значително надвишава същото съотношение в случая на дружествата на унгарски собственици?
Съвместимо ли е с разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС, уреждащи принципа на забрана на държавните помощи (член 107, параграф 1 ДФЕС), обстоятелството, че данъчнозадължените лица, експлоатиращи различни търговски обекти посредством едно-единствено търговско дружество и осъществяващи търговия на дребно в търговските обекти, фактически подлежат на облагане по най-високата ставка на определен силно прогресивен специален данък, докато дружествата на унгарски собственици, които са техни преки конкуренти и действат под режим на франчайзинг с едно и също лого — посредством търговски обекти, които по принцип се стопанисват от независими търговски дружества — фактически подлежат на облагане с нулева ставка или с някоя от по-ниските данъчни ставки, така че съотношението между данъка, заплатен от дружествата на чуждестранни собственици, и общите данъчни постъпления от специалния данък значително надвишава същото съотношение в случая на дружествата на унгарски собственици?
Трябва ли член 107 ДФЕС и член 108, параграф 3 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че обхващат данъчна мярка, която се намира в тясна връзка с данъчно освобождаване (представляващо държавна помощ), финансирана посредством събрания чрез тази мярка данък, доколкото законодателят постига размера на предвидените приходи в бюджета, определени преди въвеждането на специалния данък върху търговията на дребно (в зависимост от оборота на операторите на пазара), посредством прилагането на прогресивна данъчна ставка в зависимост от оборота, а не посредством въвеждането на единна данъчна ставка, така че правната уредба преднамерено цели да освободи от данъчно облагане част от операторите на пазара?
Съвместима ли е с принципа на равностойност на производствата и с принципите на ефективност и на предимство на правото на Съюза практика на правоприлагащите органи на дадена държава членка, съгласно която при извършени служебно данъчни ревизии или при последващите съдебни производства — въпреки принципа на ефективност и задължението за неприлагане на несъвместимата национална разпоредба — не е възможно да се иска възстановяване на данъка, деклариран в съответствие с несъвместима с правото на Съюза национална данъчна разпоредба, тъй като данъчната администрация или съдът разглеждат въпроса за несъвместимостта с правото на Съюза само в специфични производства, образувани по инициатива на страната преди служебното производство, докато по отношение на данъка, деклариран в противоречие с националното право, нищо не пречи искането за възстановяване да бъде направено по време на производството пред данъчната администрация или пред съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-292/19: PORR Építési Kft., Определение от 29 януари 2020 г.
Какви са задълженията на държавите членки съгласно член 90 от Директива 2006/112/ЕО относно намаляването на данъчната основа по ДДС при окончателно несъбираеми вземания?
В какви случаи държавите членки могат да дерогират правилото за намаляване на данъчната основа по ДДС при неплащане съгласно член 90, параграф 2 от Директива 2006/112/ЕО?
Представлява ли окончателната несъбираемост на вземането (например след приключване на производство по несъстоятелност и заличаване на длъжника) случай на „неплащане“ по смисъла на член 90, параграф 2 от Директивата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-114/19: Комисия/Di Bernardo, Заключение от 22 януари 2020 г.
Налагане на прекомерни изисквания по отношение на мотивите на административното решение, прието от Комисията
Неизпълнение на задължението на съда служебно да вземе предвид представените от Комисията допълнителни доказателства в съдебното производство с цел „допълване“ на мотивите на административното решение
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-613/18: Canadá, Определение от 21 януари 2020 г.
Явява ли се национална правна уредба, която облага с по-висока данъчна ставка дивиденти, изплатени на юридически лица, установени в трети държави, в сравнение с тези, установени в съответната държава членка, ограничение на свободното движение на капитали по смисъла на член 63 ДФЕС?
Съществува ли обективна разлика в положението на резиденти и нерезиденти, която би оправдала различното данъчно третиране на дивиденти съгласно член 65, параграф 1, буква а) ДФЕС?
Неутрализира ли прилагането на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане между държава членка и трета държава негативните последици от различното данъчно третиране на дивиденти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-613/18: Canadá, Определение от 21 януари 2020 г.
Съвместима ли е национална правна уредба, която предвижда по-висока ефективна данъчна ставка върху дивиденти, изплатени на юридически лица, установени в трети държави без основна търговска, индустриална или селскостопанска дейност, със забраните по членове 63 и 65 ДФЕС?
Представлява ли такава разлика в данъчното третиране ограничение на свободното движение на капитали по смисъла на член 63 ДФЕС, което не може да бъде оправдано, когато няма обективна разлика в положението между резиденти и нерезиденти?
Може ли държава членка да изпълни задълженията си по отношение на свободното движение на капитали чрез сключване и прилагане на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, която неутрализира последиците от разликата в данъчното третиране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-456/18: Унгария/Комисия, Заключение от 16 януари 2020 г.
Общият съд е допуснал грешка при прилагането на правото, като е тълкувал неправилно условията за приемане на разпореждания за преустановяване съгласно член 11, параграф 1 от Регламент № 659/1999 и не е осъществил достатъчен контрол върху упражняването на правото на преценка на Комисията.
Общият съд е допуснал грешка при прилагането на правото, като е отхвърлил довода на Унгария относно определянето на референтната рамка на разглежданите мерки.
Общият съд е допуснал грешка при прилагането на правото, като е приел, че Комисията е изпълнила задължението си за мотивиране при приемането на разпорежданията за преустановяване.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-647/18: Corporate Commercial Bank, Определение от 15 януари 2020 г.
Попада ли производството по несъстоятелност на „Елит Петрол“ в приложното поле на Регламент 2015/848, включително и ratione temporis, и съществува ли връзка между разпоредбите на този регламент и приложимото национално законодателство относно прихващанията?
Приложими ли са разпоредбите на Хартата за основните права на Европейския съюз към казуса, с оглед на това дали се прилага правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-647/18: Corporate Commercial Bank, Определение от 15 януари 2020 г.
Приложимо ли е правото на Съюза, по-специално Директива 2014/59 и Регламент 2015/848, към производството по несъстоятелност на „Елит Петрол“?
Съдържа ли преюдициалното запитване достатъчно фактически и правни основания за необходимостта от тълкуване на разпоредбите на правото на Съюза и връзката им с националното законодателство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-406/18: PG, Заключение от 5 декември 2019 г.
1. Следва ли член 47 от Хартата на основните права [на Европейския съюз] и член 31 от [Директива 2013/32], с оглед на предвиденото в членове 6 и 13 от Европейската конвенция за правата на човека, да се тълкуват в смисъл, че ефективната съдебна защита е гарантирана от държавата членка и когато нейните съдебни органи не могат да изменят постановените в процедури по предоставяне на убежище решения, а само да ги отменят и да връщат преписката за ново произнасяне от административни орган[?]
2. Следва ли член 47 от Хартата на основните права [на Европейския съюз] и член 31 от [Директива 2013/32], отново с оглед на предвиденото в членове 6 и 13 от Европейската конвенция за правата на човека, да се тълкуват в смисъл, че не е в противоречие с тях законодателство на държава членка, което предвижда императивен срок от общо шестдесет дни за всички съдебни производства във връзка с убежището, независимо от каквито и да било лични обстоятелства и без да се отчитат особеностите на случая, нито възможните доказателствени затруднения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.