Bonichot
Съдия докладчик – Bonichot
Дело C-175/19: Stena Line Scandinavia/Комисия, Определение от 22 октомври 2019 г.
Как се определя „интересът от изхода на делото“ по смисъла на член 40, ал. 2 от Статута на Съда на ЕС и член 108, параграф 2 ДФЕС, и какви са критериите за признаване на този интерес на заинтересовани лица, включително екологични организации?
Могат ли оператори и пристанища, засегнати от проект, който представлява алтернатива на съществуващи транспортни връзки, да бъдат квалифицирани като „заинтересовани страни“, имащи право да встъпят в производство по държавна помощ?
Явява ли се представителството на кандидати за встъпване от един и същ адвокат като жалбоподателите основание за отхвърляне на искане за встъпване в производството?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-352/19: Région de Bruxelles-Capitale/Комисия, Определение от 9 октомври 2019 г.
Какви са изискванията за наличие на пряк и актуален интерес към изхода на спора по смисъла на член 40, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, които трябва да бъдат изпълнени, за да бъде допуснато встъпване в производството?
Достатъчен ли е общ или косвен интерес, произтичащ от сходство на правното положение с това на една от страните, за да се приеме, че е налице интерес към изхода на спора?
Какъв е редът за присъждане на съдебните разноски при отхвърляне на искане за встъпване според член 138, параграф 1 от Процедурния правилник?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-197/18: Wasserleitungsverband Nördliches Burgenland и др., Съдебно решение от 3 октомври 2019 г.
Трябва ли член 288 ДФЕС във връзка с член 5, параграф 4 от Директива 91/676 или с член 5, параграф 5 във връзка с буква А, точка 2 от приложение I към тази директива, да се тълкува в смисъл, че
а) публично водоснабдително предприятие, което поради твърдени недостатъчни планове за действие (защото в обслужвания от него район концентрацията на нитрати във водата превишава 50 милиграма на литър) трябва да извършва мерки за пречистване на водата,
б) потребител, който притежава законоустановено право да ползва водата от кладенеца в собствения си имот, и доколкото поради твърдени недостатъчни планове за действие концентрацията на нитрати във водата от неговия водоизточник (кладенец в имота му) превишава 50 милиграма на литър, той не може да упражнява законното си ограничено право на ползване на подземната вода в своя поземлен имот,
в) община, която ползва или предоставя общински водоем за снабдяване като източник на вода само за битови нужди и доколкото поради твърдени недостатъчни планове за действие концентрацията на нитрати във водата превишава 50 милиграма на литър във въпросния водоизточник, поради което е невъзможно да се консумира като питейна вода,
са пряко засегнати лица по смисъла на практиката на Съда на Европейския съюз, в случая поради евентуално неправилно транспониране на Директива 91/676, и че поради това са им предоставени субективни права
– за изменение на национална програма за действие, приета с цел транспонирането на Директива 91/676 (съгласно член 5, параграф 4 от тази директива), по такъв начин, че да се приемат по-строги мерки, за да се постигнат целите по член 1 от посочената директива, и по-конкретно за постигане на максимална концентрация на нитрати в подземните води до 50 милиграма на литър в отделните водоизточници;
– за предприемане на всякакви допълнителни мерки или засилени действия (съгласно член 5, параграф 5 от 91/676), насочени към постигане на целите по член 1 от тази директива, и по-конкретно за постигане на максимална концентрация на нитрати в подземните води до 50 милиграма на литър в отделните водоизточници?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-71/18: KPC Herning, Съдебно решение от 4 септември 2019 г.
Допускат ли член 135, параграф 1, буква й) и член 12, параграф 1, буква а) и параграф 2, от една страна, и член 135, параграф 1, буква к) и член 12, параграф 1, буква б) и параграф 3, от друга страна, от Директива 2006/112 при обстоятелства като разглежданите в главното производство държава членка да счита доставката на недвижим имот, в който към момента на доставката има сграда, за продажба на земя за строеж, подлежаща на облагане с ДДС, когато намерението на страните е сградата да бъде напълно или частично разрушена, за да се направи място за нова сграда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-411/17: Inter-Environnement Wallonie и Bond Beter Leefmilieu Vlaanderen, Съдебно решение от 29 юли 2019 г.
Трябва ли член 1, параграф 2 от Директивата за ОВОС във връзка с точка 13, буква a) от приложение II към нея, евентуално във връзка с Конвенциите от Еспо и от Орхус, да се тълкуват в смисъл, че се прилагат при отлагане на извеждането от експлоатация и преустановяване на промишленото производство на електроенергия от ядрена централа, включващо, както е в случая, сериозни инвестиции и осъвременяване на безопасността за ядрените централи Doel 1 и Doel 2?
При утвърдителен отговор на въпроса, поставен в буква a), трябва ли членове 2—8 и 11 от Директивата за ОВОС и приложения I, II и III към нея да се тълкуват в смисъл, че се прилагат преди приемането на законодателен акт като [Закона от 28 юни 2015 г.], член 2 от който отлага извеждането от експлоатация и преустановяването на промишленото производство на електроенергия от ядрените централи Doel 1 и Doel 2?
Различен ли е отговорът на въпросите, поставени в букви a) и б), в зависимост от това дали се отнася за централата Doel 1 или за централата Doel 2, като се има предвид, че за първата централа е необходимо да се приемат административни актове в изпълнение на цитирания Закон от 28 юни 2015 г.?
При утвърдителен отговор на въпроса, поставен в буква a), трябва ли член 2, параграф 4 от Директивата за ОВОС да се тълкува в смисъл, че позволява да се освободи отлагането на извеждането от експлоатация на ядрена централа от прилагането на членове 2—8 и 11 от Директивата за ОВОС поради императивни причини от общ интерес, свързани със сигурността на снабдяването на страната с електроенергия?
Трябва ли понятието „специален акт на националното законодателство“ по смисъла на член 1, параграф 4 от Директивата за ОВОС да се тълкува в смисъл, че изключва от приложното поле на Директивата законодателен акт като [Закона от 28 юни 2015 г.], като се вземат предвид по-специално различните проучвания и изслушвания, които са проведени във връзка с приемането на този закон и могат да постигнат целите на посочената по-горе директива?
Трябва ли член 6 от Директивата за местообитанията, във връзка с членове 3 и 4 от Директивата за птиците, евентуално във връзка с Директивата за ОВОС и с Конвенциите от Еспо и от Орхус, да се тълкува в смисъл, че се прилага при отлагане на извеждането от експлоатация и преустановяване на промишленото производство на електроенергия от ядрена централа, включващо, както е в случая, сериозни инвестиции и осъвременяване на безопасността за ядрените централи Doel 1 и Doel 2?
При утвърдителен отговор на въпроса, поставен в буква a), трябва ли член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията да се тълкува в смисъл, че се прилага преди приемането на законодателен акт като [Закона от 28 юни 2015 г.], член 2 от който отлага извеждането от експлоатация и преустановяването на промишленото производство на електроенергия от ядрените централи Doel 1 и Doel 2?
Различен ли е отговорът на въпросите, поставени в букви a) и б), в зависимост от това дали се отнася за централата Doel 1 или за централата Doel 2, като се има предвид, че за първата централа е необходимо да се приемат административни актове в изпълнение на цитирания Закон от 28 юни 2015 г.?
При утвърдителен отговор на въпроса, поставен в буква a), трябва ли член 6, параграф 4 от Директивата за местообитанията да се тълкува в смисъл, че позволява да се приемат за императивна причина от приоритетен обществен интерес мотиви, свързани със сигурността на снабдяването на страната с електроенергия, като се имат предвид различните проучвания и изслушвания, които са проведени във връзка с приемането на Закона от 28 юни 2015 г. и могат да постигнат целите на посочената директива?
Ако въз основа на отговорите, дадени на предишните преюдициални въпроси, националният съд стигне до заключението, че [Законът от 28 юни 2015 г.] нарушава някое от задълженията, произтичащи от посочените конвенции или директиви, без сигурността на снабдяването на страната с електроенергия да може да се счита за императивна причина от общ интерес, позволяваща да се дерогират тези задължения, може ли да се запази действието на Закона от 28 юни 2015 г., за да се избегне правна несигурност и за да се даде възможност да се изпълнят задълженията за оценка на въздействието върху околната среда и за участие на обществеността, произтичащи от посочените конвенции и директиви?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-323/18: Tesco-Global Áruházak, Заключение от 4 юли 2019 г.
1. Съвместимо ли е с разпоредбите на Договора за функционирането на Европейския съюз, уреждащи принципите на забрана на дискриминацията (членове 18 ДФЕС и 26 ДФЕС), на свобода на установяване (член 49 ДФЕС), на равно третиране (член 54 ДФЕС), на равно третиране във връзка с участието в капитала на дружествата по смисъла на член 54 ДФЕС (член 55 ДФЕС), на свободно предоставяне на услуги (член 56 ДФЕС), на свободно движение на капитали (членове 63 ДФЕС и 65 ДФЕС) и на еднакво данъчно облагане на предприятията (член 110 ДФЕС), обстоятелството, че дружествата на чуждестранни собственици, експлоатиращи различни търговски обекти посредством едно-единствено търговско дружество и осъществяващи търговия на дребно в търговските обекти, фактически подлежат на облагане по най-високата ставка на определен силно прогресивен специален данък, докато дружествата на унгарски собственици, които действат под режим на франчайзинг с едно и също лого – посредством търговски обекти, които по принцип се стопанисват от независими търговски дружества — фактически подлежат на облагане с нулева ставка или с някоя от по-ниските данъчни ставки, така че съотношението между заплатения данък от дружествата на чуждестранни собственици и общите данъчни постъпления от специалния данък значително надвишава същото съотношение в случая на дружествата на унгарски собственици?
2. Съвместимо ли е с разпоредбите на ДФЕС, уреждащи принципа на забрана на държавните помощи (член 107, параграф 1 ДФЕС), обстоятелството, че данъчнозадължените лица, експлоатиращи различни търговски обекти посредством едно-единствено търговско дружество и осъществяващи търговия на дребно в търговските обекти, фактически подлежат на облагане по най-високата ставка на определен силно прогресивен специален данък, докато дружествата на унгарски собственици, които са техни преки конкуренти и действат под режим на франчайзинг с едно и също лого — посредством търговски обекти, които по принцип се стопанисват от независими търговски дружества — фактически подлежат на облагане с нулева ставка или с някоя от по-ниските данъчни ставки, така че съотношението между заплатения данък от дружествата на чуждестранни собственици и общите данъчни постъпления от специалния данък значително надвишава същото съотношение в случая на дружествата на унгарски собственици?
3. Трябва ли член 107 ДФЕС и член 108, параграф 3 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че обхващат данъчна мярка, която се намира в тясна връзка с данъчно освобождаване (представляващо държавна помощ), финансирана посредством събрания чрез тази мярка данък, доколкото законодателят постига размера на предвидените приходи в бюджета, определени преди въвеждането на специалния данък върху търговията на дребно (в зависимост от оборота на операторите на пазара), посредством прилагането на прогресивна данъчна ставка в зависимост от оборота, а не посредством въвеждането на единна данъчна ставка, така че правната уредба преднамерено цели да освободи от данъчно облагане част от операторите на пазара?
4. Съвместима ли е с принципа на равностойност на производствата и с принципите на ефективност и на предимство на правото на Съюза практика на правоприлагащите органи на дадена държава членка, съгласно която при извършени служебно данъчни ревизии или при последващите съдебни производства — въпреки принципа на ефективност и задължението за неприлагане на несъвместимата национална разпоредба — не е възможно да се иска възстановяване на данъка, деклариран в съответствие с несъвместима с правото на Съюза национална данъчна разпоредба, тъй като данъчната администрация или съдът разглеждат въпроса за несъвместимостта с правото на Съюза само в специфични производства, образувани по инициатива на страната преди служебното производство, докато по отношение на данъка, деклариран в противоречие с националното право, нищо не пречи искането за възстановяване да бъде направено по време на производството пред данъчната администрация или пред съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-242/18: UniCredit Leasing, Съдебно решение от 3 юли 2019 г.
Разпоредбата на чл. 90, § 1 от [Директивата за ДДС] позволява ли при разваляне на договор за финансов лизинг намаляване на данъчната основа и възстановяване на ДДС, начислен с влязъл в сила ревизионен акт, върху данъчна основа, представляваща сумата от месечните лизингови вноски за целия срок на договора?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен, в случай на разваляне на договор за лизинг поради частично неплащане на дължимите лизингови вноски, на коя от хипотезите на чл. 90, §1 от [Директивата за ДДС] може да се позове лизингодателят срещу държава членка, за да получи намаление на данъчната основа на данъка върху добавената стойност с размера на дължимите, но неплатени вноски за периода от спиране на плащането до момента на развалянето на договора, след като последното няма ретроактивно действие и това е потвърдено с клауза от самия договор?
Тълкуването на чл. 90, § 2 от Директивата за ДДС позволява ли да се заключи, че в случай като настоящия е налице дерогация от § 1 на същата норма на Съюза?
Тълкуването на чл. 90, §1 от Директивата за ДДС позволява ли да се приеме, че използваното в разпоредбата понятие за разваляне обхваща случая, при който в рамките на договор за финансов лизинг без опция лизингодателят вече не може да иска от лизингополучателя плащане на лизинговите вноски, тъй като е развалил договора за лизинг поради неизпълнението му от страна на лизингополучателя, но съгласно договора има право на обезщетение в размер на всички неизплатени лизингови вноски, които ще станат изискуеми до края на срока на лизинга?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-723/17: Craeynest и др., Съдебно решение от 26 юни 2019 г.
Следва ли член 4, параграф 3 и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 288, трета алинея ДФЕС и членове 6 и 7 от Директива 2008/50 да се тълкуват в смисъл, че когато се твърди, че държава членка не е установила пунктовете за вземане на проби в дадена зона в съответствие с посочените в раздел Б, точка 1, буква a) от приложение III към Директивата критерии, националните съдилища са компетентни по искане на частноправни субекти, пряко засегнати от превишаването на посочените в член 13, параграф 1 от Директивата пределно допустими стойности, да проверят дали пунктовете за вземане на проби са установени в съответствие с тези критерии, и ако това не е така, да предприемат спрямо националния орган всички необходими мерки, като например разпоредят установяването на пунктовете за вземане на проби в съответствие с тези критерии?
Превишена ли е по смисъла на член 13, параграф 1 и член 23, параграф 1 от Директива 2008/50 пределно допустима стойност тогава, когато превишаването на пределно допустима стойност бъде установено, както е предвидено в приложение XI към тази директива, в период на осредняване от една година въз основа на резултатите от измерването само в един пункт за вземане на проби по смисъла на член 7 от Директивата, или такова превишаване е налице само когато е получено въз основа на осредняване на измерените стойности във всички пунктове за вземане на проби в определена зона по смисъла на същата директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-608/17: Holmen, Съдебно решение от 19 юни 2019 г.
Изисква ли правото — произтичащо по-специално от решение Marks & Spencer — на установено в една държава членка дружество майка да приспадне на основание член 49 ДФЕС окончателните загуби на дъщерно дружество, установено в друга държава членка, дъщерното дружество да бъде пряко притежавано от дружеството майка?
Трябва ли да се счита, че частта от загуба, която в резултат от разпоредбите в държавата на дъщерното дружество не е било възможно да се приспадне от печалбата, реализирана там през конкретната година, но вместо това може да се пренесе и евентуално да се приспадне през следваща година, също е окончателна?
Трябва ли при преценката дали загубата е окончателна да се вземат предвид предвидените в правната уредба на държавата на дъщерното дружество ограничения на възможността правен субект, различен от този, който сам е понесъл загубата, да я приспадне?
Ако трябва да се държи сметка за ограничение като посоченото в третия въпрос, следва ли да се вземе предвид до каква степен това ограничение действително е довело до невъзможността да се приспадне част от загубите от реализираните от друг правен субект печалби?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-607/17: Memira Holding, Съдебно решение от 19 юни 2019 г.
Трябва ли при преценката дали загуба на дъщерно дружество в друга държава членка е окончателна по смисъла по-специално на [решение от 21 февруари 2013 г., A (C‑123/11, EU:C:2013:84)], а следователно и дали дружеството майка може да приспадне загубата на основание член 49 ДФЕС, да се вземе предвид фактът, че съгласно правната уредба на държавата на дъщерното дружество съществуват ограничения относно възможността правните субекти, различни от дружеството, претърпяло загубата, да приспадат загубата?
Ако трябва да се държи сметка за ограничение като посоченото в първия въпрос, следва ли да се вземе предвид и дали в конкретния случай действително е налице друг правен субект в държавата на дъщерното дружество, който е могъл да приспадне загубите, ако такова приспадане бе позволено там?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.