Berger
Съдия докладчик – Berger
Дело C-252/13: Комисия/Нидерландия, Съдебно решение от 22 октомври 2014 г.
Допустимо ли е искане за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка, когато в исковата молба не са идентифицирани ясно и точно националните разпоредби, които са в противоречие с правото на Съюза?
Спазени ли са изискванията за яснота, точност и последователност на исковата молба по член 258 ДФЕС, когато предметът на иска и изложените основания не съответстват напълно на формулировката на искането?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-373/13: T., Заключение от 11 септември 2014 г.
1. а) Следва ли разпоредбата на член 24, параграф 1, първа алинея от [Директивата за признаването], която се отнася до задължението на държавите членки да издават разрешение за пребиваване на лица, на които е предоставен статут на бежанец, да се спазва и в случаите на отнемане на вече издадено разрешение за пребиваване
б) Във връзка с това трябва ли тази разпоредба да се тълкува в смисъл, че тя не допуска отнемането или прекратяването на разрешението за пребиваване на лице, на което е предоставен статут на бежанец (например вследствие на експулсиране съгласно националното право), ако не са изпълнени условията по член 21, параграф 3 във връзка с параграф 2 от [Директивата за признаването], т.е. не са налице „императивни причини, свързани с националната сигурност или с обществения ред“, по смисъла на член 24, параграф 1, първа алинея от [Директивата за признаването]
2. При положителен отговор на двете части от въпрос 1: а) Как следва да се тълкува основанието за дерогация „императивни причини, свързани с националната сигурност или с обществения ред“, в член 24, параграф 1, първа алинея от [Директивата за признаването] с оглед на опасностите, произтичащи от извършване на действия по подпомагане на терористична организация
б) Може ли да се приеме, че са налице „императивни причини, свързани с националната сигурност или с обществения ред“, по смисъла на член 24, параграф 1, първа алинея от [Директивата за признаването], ако лице, на което е предоставен статут на бежанец, е подпомагало ПКК, по-специално чрез събиране на дарения и постоянно участие в мероприятия с цели, близки до тези на ПКК, дори когато не са изпълнени условията за отпадане на забраната за връщане („non-refoulement“) съгласно член 33, параграф 2 от [Женевската конвенция] и така не са изпълнени условията на член 21, параграф 2 от [Директивата за признаването]
3. При отрицателен отговор на въпроса по точка 1, буква а): Само при наличието на условията по член 21, параграф 3 във връзка с параграф 2 от [Директивата за признаването] (съответно на по-късно приетата идентична разпоредба от заменилата я Директива 2011/95/ЕС) ли са допустими съгласно правото на [ЕС] отнемането и прекратяването на разрешението за пребиваване на лице, на което е предоставен статут на бежанец (например вследствие на експулсирането му съгласно националното право)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-543/12: Zeman, Съдебно решение от 4 септември 2014 г.
Следва ли разпоредбите на член 1, параграф 4 от Директива 91/477 във връзка с член 3 от нея и с член 45, параграф 1 и член 52, параграф 1 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка да приеме законодателна уредба, която препятства издаването на европейски паспорт за огнестрелно оръжие, по смисъла на член 1, параграф 4 от Директивата, на притежателя на разрешително за носене на оръжия (което е необходимо за притежаването на оръжие), издадено за цели, различни от лова или спортната стрелба, но с което му се разрешава да притежава (както и да носи) огнестрелното оръжие, за което същият притежател е поискал издаването на такъв европейски паспорт за огнестрелно оръжие, въпреки че законодателната уредба в тази държава членка (на произход) разрешава на посочения притежател дори в отсъствието на европейски паспорт за огнестрелно оръжие да пренесе това оръжие от нейната територия на територията на друга държава членка единствено при условие да спазва задълженията за уведомление, като се има предвид, че предоставянето на европейски паспорт за огнестрелно оръжие не би засегнало по никакъв начин положението на този притежател спрямо държавата членка на произход (т.е. би било достатъчно този притежател само да изпълнява същите задължения за уведомление)?
В случай на утвърдителен отговор на първия въпрос, след като законодателната уредба в държавата членка не позволява на този притежател да бъде издаден европейски паспорт за огнестрелно оръжие, има ли член 1, параграф 4 от Директивата директен ефект в смисъл, че на основание на тази разпоредба държавата членка е задължена да издаде такъв европейски паспорт за огнестрелно оръжие на посочения притежател?
В случай на отрицателен отговор на първия или на втория въпрос, задължен ли е компетентният орган да тълкува законодателната уредба на държавата членка, която: а) не забранява изрично на посочения по-горе притежател да получи европейски паспорт за огнестрелно оръжие, но б) въвежда процедура за предоставянето на европейски паспорт за огнестрелно оръжие единствено на притежателя на разрешително за носене на оръжия (което е необходимо за притежаването на оръжие), издадено за целите на лова или спортната стрелба, доколкото е възможно в смисъл, че компетентният орган е задължен да издаде европейски паспорт за огнестрелно оръжие и на притежателя на разрешително за носенето на оръжия, което не е предоставено за целите на лова или спортната стрелба, ако това е възможно благодарение на непрякото действие на Директива 91/477?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-434/13: Комисия/Parker Hannifin Manufacturing и Parker-Hannifin, Заключение от 4 септември 2014 г.
Неправилно прилагане на съдебната практика относно икономическата приемственост
Нарушаване на принципа ne ultra petita и на принципа на недопускане на дискриминация
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-327/13: Burgo Group, Съдебно решение от 4 септември 2014 г.
Трябва ли Регламент […], и по-специално членове 3, 16, 27[—]29 от него, да бъде тълкуван в смисъл, че:
1) „предприятието“, за което става въпрос в член 3[, параграф 2], трябва да се разбира като клон на длъжника, срещу когото е било образувано главното производство, и не допуска, в рамките на едновременна ликвидация на няколко дружества от една и съща група, възможността за тях да се открива вторично производство в държавата членка, в която е седалището им, поради това че имат собствена правосубектност;
2) лицето или органът, оправомощен(о) да поискат образуването на вторично производство, трябва да има местоживеене или седалище на територията на юрисдикцията на държавата членка, в която е подадено искането за това производство, или такова право трябва да имат всички граждани на Съюза, които докажат наличието на правна връзка със съответното предприятие, и
3) при положение че главното производство […] е процедура по ликвидация, вторично производство […] на предприятие може да бъде открито само ако това производство отговаря на критериите за целесъобразност, които са оставени на преценката на юрисдикцията на държавата членка, пред която е подадено искането за образуване на вторичното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-157/13: Nickel & Goeldner Spedition, Съдебно решение от 4 септември 2014 г.
Когато е предявен иск от синдик, действащ в интерес на всички кредитори на дружеството с цел да се възстанови платежоспособността на дружеството и да се увеличат активите му, така че да бъдат удовлетворени възможно най-много вземания на кредиторите — като трябва да се отбележи, че същата цел се преследва от синдика, например, с предявяването на отменителни искове (actio Pauliana), които са признати за тясно свързани с производството по несъстоятелност — и предвид обстоятелството, че в разглеждания случай се иска заплащане на сума на основание CMR и литовския Граждански кодекс (общи гражданскоправни норми) за предоставените услуги по международен превоз на стоки, трябва ли да се приеме, че този иск е тясно свързан (в пряка връзка) с откритото за ищеца производство по несъстоятелност, че подсъдността на спора следва да се определи в съответствие с правилата на Регламент № 1346/2000 и че спорът попада в обхвата на изключението от приложното поле на Регламент № 44/2001?
При отрицателен отговор на първия въпрос и ако разглежданият спор попада в приложното поле на Регламент № 44/2001, Lietuvos Aukščiausiasis Teismas иска от Съда да поясни дали, доколкото няма стълкновение между член 31, параграф 1 от CMR и член 2, параграф 1 от Регламент № 44/2001, трябва да се приеме, че след като правоотношенията са уредени от CMR (като специална конвенция), в съответствие с разпоредбите на член 31 от Конвенцията CMR следва да се определи съдът на коя държава е компетентен да разгледа конкретния спор, ако тези разпоредби не са в противоречие с основните цели на Регламент № 44/2001, не водят до резултати, които са по-малко благоприятни за доброто функциониране на вътрешния пазар, и са достатъчно ясни и точни.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-243/12: FLS Plast/Комисия, Съдебно решение от 19 юни 2014 г.
Допустимо ли е презумпцията за решаващо влияние на дружеството майка върху дъщерното дружество да се прилага по начин, който противоречи на презумпцията за невиновност, прогласена в член 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 6, параграф 2 от Европейската конвенция за защита на правата на човека?
Спазено ли е задължението за мотивиране от страна на Комисията при отхвърляне на доказателствата, представени от дружеството майка за оборване на презумпцията за решаващо влияние?
Нарушени ли са принципът на защита на оправданите правни очаквания и принципът на равно третиране при прилагането на Известието относно освобождаването от глоби и намаляването на техния размер, както и задължението за мотивиране във връзка с отказа за намаляване на глобата?
Съответства ли определянето на размера на глобата на принципа на пропорционалност и изпълнено ли е задължението на Общия съд да мотивира изчисляването на глобата?
Нарушено ли е правото на справедлив процес поради прекомерна продължителност на производството пред Общия съд съгласно член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-35/12: ASPLA/Комисия, Съдебно решение от 22 май 2014 г.
Допустимо ли е Общият съд да приеме, че жалбоподателят е участвал в едно-единствено продължавано нарушение на правилата на конкуренцията въз основа на представените доказателства?
Следва ли Общият съд да разгледа като допустим довод, изтъкнат за първи път в съдебното заседание, относно начина на изчисляване на пазарния дял на жалбоподателя за целите на определяне на глобата, и длъжен ли е да провери служебно мотивите на Комисията относно различното третиране при изчисляването на глобата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-36/12: Armando Álvarez/Комисия, Съдебно решение от 22 май 2014 г.
Нарушено ли е правото на защита на жалбоподателя, като Общият съд е вменил отговорност въз основа на основания, които не са посочени в спорното решение?
Спазено ли е задължението за мотивиране по член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз, като Общият съд не е разгледал изчерпателно всички доводи на жалбоподателя срещу презумпцията за решаващо влияние?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.