всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Bay Larsen

Съдия докладчик – Bay Larsen

Дело C-473/16: F, Заключение от 5 октомври 2017 г.

1) Трябва ли член 4 от Директива 2004/83/ЕО във връзка с член 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз [(наричана по-нататък „Хартата“)] да се тълкува в смисъл, че допуска за търсещи закрила лица, принадлежащи към общността на [лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните или интерсексуалните лица (наричани по-нататък „ЛГБТИ“)], да се изисква и преценява експертното заключение на експерт-психолог, основано на проективни личностни тестове, когато за съставянето му не се поставят въпроси относно сексуалните навици на търсещото закрила лице, нито същото се подлага на физически преглед?
2) В случай че експертното заключение, до което се отнася първият въпрос, не може да се използва като доказателство, трябва ли член 4 от Директива 2004/83 във връзка с член 1 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че когато молбата за международна закрила се основава на твърдения за преследване поради сексуалната ориентация, нито националните административни органи, нито съдилищата имат възможност да проверят посредством експертиза истинността на твърденията на търсещото закрила лице, независимо от специфичните характеристики на използваните методи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-569/15: X, Съдебно решение от 13 септември 2017 г.

Следва ли член 14, параграф 2, буква б), подточка i) от Регламент № 1408/71 да се тълкува в смисъл, че лице, което пребивава и е наето на работа на територията на една държава членка и което взима тримесечен неплатен отпуск и през този период е наето на работа на територията на друга държава членка, трябва да се счита за обичайно наето на работа на територията на две държави членки по смисъла на тази разпоредба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-570/15: X, Съдебно решение от 13 септември 2017 г.

По какъв критерий/какви критерии трябва да се прецени кое законодателство Регламент № 1408/71 определя за приложимо в случая на работник с местожителство в Белгия, който през съответната година извършва в Нидерландия голямата част от дейностите си за своя нидерландски работодател и който наред с това извършва 6,5 % от тези дейности в Белгия — вкъщи и при клиенти — при положение че в тази насока липсва установен модел и че работникът не е имал договорки с работодателя си относно извършването на дейности в Белгия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-111/16: Fidenato и др., Съдебно решение от 13 септември 2017 г.

Длъжна ли е Европейската комисия съгласно член 34 от Регламент (ЕО) № 1829/2003 във връзка с член 53 от Регламент (ЕО) № 178/2002 да приема спешни мерки по смисъла на последния член, когато държава членка я уведоми официално, в съответствие с член 54, параграф 1 от последния регламент, за необходимостта от предприемане на такива мерки, при положение че не е очевидно, че продукт, разрешен или в съответствие с Регламент № 1829/2003, може да представлява сериозен риск за здравето на хората, здравето на животните или околната среда?
Може ли държава членка, след като официално е уведомила Европейската комисия за необходимостта от предприемане на спешни мерки и когато последната не е предприела действия в съответствие с член 53 от Регламент № 178/2002, от една страна, да предприеме такива мерки на национално равнище, и от друга страна, да ги запази или продължи, докато Комисията не приеме на основание член 54, параграф 2 от последния регламент решение, с което налага тяхното продължаване, изменение или отмяна?
Позволява ли член 34 от Регламент № 1829/2003 във връзка с принципа на предпазните мерки, обявен в член 7 от Регламент № 178/2002, на държавите членки да приемат, съгласно член 54 от Регламент № 178/2002, временни защитни мерки само въз основата на този принцип, без да са спазени материалноправните условия, предвидени в член 34 от Регламент № 1829/2003?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-60/16: Khir Amayry, Съдебно решение от 13 септември 2017 г.

В случай че търсещо [международна закрила] лице не е задържано към момента, в който компетентната държава членка се съгласява да поеме отговорността за него, но бъде задържано в по-късен момент — тъй като едва тогава се преценява, че е налице значителен риск лицето да се укрие — може ли шестседмичният срок по член 28, параграф 3 от Регламент [„Дъблин III“] да се изчислява от деня, в който лицето е задържано, или следва да се изчислява от друг момент и ако последното е вярното — откога?
Когато търсещо [международна закрила] лице не е задържано към момента, в който компетентната държава членка се съгласява да поеме отговорността за него, допуска ли член 28 от Регламент [„Дъблин III“] прилагането на национална правна уредба, която предвижда в Швеция, че чужденец не може да бъде задържан преди извършването на [прехвърляне] за повече от два месеца, ако няма сериозни основания за по-продължителното му задържане, а ако са налице такива сериозни основания, чужденецът може да бъде задържан за не повече от три месеца или, ако е вероятно [прехвърлянето] да отнеме повече време поради липса на съдействие от страна на чужденеца или е нужно време за получаване на необходимите документи — за не повече от дванадесет месеца?
Ако процедурата за прехвърляне е възобновена след отпадане на суспензивното действие на жалба или искане за преразглеждане (вж. член 27, параграф 3 от Регламент [„Дъблин III“]), започва ли да тече нов шестседмичен срок за изпълнение на прехвърлянето, или следва да се приспадне броят на дните, през които лицето е било задържано, след като компетентната държава членка се е съгласила да поеме отговорността за него или да го приеме обратно?
От значение ли е дали самото търсещо [международна закрила] лице, което обжалва решението за прехвърляне, не е поискало спиране на изпълнението на решението за прехвърляне до произнасянето по жалбата (вж. член 27, параграф 3, буква в) и параграф 4 от Регламент [„Дъблин III“])?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-360/16: Hasan, Заключение от 7 септември 2017 г.

1) Когато след подаването от гражданин на трета държава на втора молба за предоставяне на убежище в друга държава членка (в случая: Германия), вследствие на отхвърлянето от съд на молбата му за спиране на изпълнението на решението за прехвърляне съгласно Регламент „Дъблин III“ този гражданин е прехвърлен в първоначално компетентната държава членка, в която е подадена първата молба за предоставяне на убежище (в случая: Италия), и веднага след това се е върнал незаконно във втората държава членка (в случая: Германия),
a) съгласно принципите на Регламент „Дъблин III“ за целите на съдебния контрол върху решение за прехвърляне меродавна ли е фактическата ситуация към момента на прехвърляне, тъй като компетентността е окончателно определена с извършеното в срок прехвърляне и следователно релевантните за определянето на компетентността разпоредби на Регламент „Дъблин III“ вече не следва да се прилагат по отношение на по-нататъшното развитие, или трябва да се вземат предвид последващи промени на обстоятелствата, които по принцип са от значение за компетентността, например изтичането на срокове за обратно приемане или (ново) прехвърляне?
б) след приключена процедура по определяне на компетентността на основание решението за прехвърляне възможни ли са по-нататъшни прехвърляния в първоначално компетентната държава членка и тази държава членка продължава ли да има задължение за приемане на гражданина на трета държава?
2) Ако компетентността не е окончателно определена с прехвърлянето, коя от посочените по-долу разпоредби трябва да се прилага в такава хипотеза спрямо дадено лице по смисъла на член 18, параграф 1, букви б), в) или г) от Регламент „Дъблин III“ поради все още течащото производство по обжалване на вече изпълненото решение за прехвърляне:
a) член 23 от Регламент „Дъблин III“ (по аналогия), което в случай на ново искане за обратно приемане, ненаправено в срок, може да доведе до преместване на компетентността по смисъла на член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент „Дъблин III“, или
б) член 24 от Регламент „Дъблин III“ (по аналогия), или
в) нито една от разпоредбите, посочени в подточки а) и б)?
3) В случай че спрямо такова лице не е приложим (по аналогия) нито член 23, нито член 24 от Регламент „Дъблин III“ (въпрос 2, подточка в), на основание на обжалваното решение за прехвърляне възможни ли са по-нататъшни прехвърляния в първоначално компетентната държава членка (в случая: Италия) до приключването на производството по обжалване и продължава ли тази държава членка да има задължението за приемане на гражданина на трета държава, независимо дали са отправени по-нататъшни искания за обратно приемане, без да се спазват сроковете по член 23, параграф 3 или по член 24, параграф 2 от Регламент „Дъблин III“ и независимо от сроковете за прехвърляне, залегнали в член 29, параграфи 1 и 2 [от този] регламент“?
4) В случай че спрямо такова лице трябва да се приложи (по аналогия) член 23 [от посочения] регламент (въпрос 2, подточка а), новото искане за обратно приемане обвързано ли е (по аналогия) с нов срок по член 23, параграф 2 от Регламент „Дъблин III“
Ако това е така, започва ли този нов срок да тече от момента на узнаване от страна на компетентния орган за повторното влизане, или друго събитие е от определящо значение за датата, на която започва да тече срокът?
5) В случай че спрямо такова лице трябва да се приложи (по аналогия) член 24 от Регламент „Дъблин III“ (въпрос 2, подточка б):
а) новото искане за обратно приемане обвързано ли е (по аналогия) с нов срок по член 24, параграф 2 от Регламент „Дъблин III“
Ако това е така, започва ли този нов срок да тече от момента на узнаване от страна на компетентния орган за повторното влизане, или друго събитие е от определящо значение за датата, на която започва да тече срокът?
б) Когато другата държава членка (в случая: Германия) пропусне срок, който съгласно член 24, параграф 2 от Регламент „Дъблин III“ трябва да бъде спазен (по аналогия), подаването на нова молба за предоставяне на убежище по смисъла на член 24, параграф 3 [от този] регламент поражда ли пряко компетентността на другата държава членка (в случая: Германия), или тази държава членка може въпреки новата молба за предоставяне на убежище отново да отправи искане за обратно приемане до първоначално компетентната държава членка (в случая: Италия), без да е обвързана от срок, или да прехвърли чужденеца в тази държава членка, без да отправя искане за обратно приемане?
в) Когато другата държава членка (в случая: Германия) пропусне срок, който съгласно член 24, параграф 2 от Регламент „Дъблин III“ трябва да бъде спазен (по аналогия), наличието на висящо производство, което има за предмет молба за предоставяне на убежище, подадена в другата държава членка (в случая: Германия) преди прехвърлянето, трябва ли да се приравнява на подаването на нова молба за предоставяне на убежище по смисъла на член 24, параграф 3 от Регламент „Дъблин III“?
г) Когато другата държава членка (в случая: Германия) пропусне срок, който съгласно член 24, параграф 2 от Регламент „Дъблин III“ трябва да бъде спазен (по аналогия), и нито чужденецът е подал нова молба за предоставяне на убежище, нито наличието на висящо производство, което има за предмет молба за предоставяне на убежище, подадена в другата държава членка (в случая: Германия) преди прехвърлянето, трябва да се приравнява на подаването на нова молба за предоставяне на убежище по смисъла на член 24, параграф 3 от Регламент „Дъблин III“, може ли другата държава членка (в случая: Германия) отново да отправи искане за обратно приемане до първоначално компетентната държава членка (в случая: Италия), без да е обвързана от срок, или да прехвърли чужденеца в тази държава членка, без да отправя искане за обратно приемане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-557/15: Комисия/Малта, Заключение от 26 юли 2017 г.

Липса на друго задоволително разрешение по смисъла на член 9, параграф 1 от Директива 2009/147/ЕО
Липса на доказателства, че разрешената дейност представлява „разумно използване“ по смисъла на член 9, параграф 1, буква в) от Директива 2009/147/ЕО

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-670/16: Mengesteab, Съдебно решение от 26 юли 2017 г.

Може ли кандидатът за международна закрила да обжалва издаденото спрямо него решение за прехвърляне, като изтъкне изтичането на някой от сроковете по член 21, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 604/2013, включително ако замолената държава членка е готова да поеме отговорността за този кандидат?
Може ли искането за поемане на отговорност да е надлежно, ако е отправено повече от три месеца след подаването на молбата за международна закрила, дори да е отправено по-малко от два месеца след получаването на положителен резултат в Евродак по смисъла на тази разпоредба?
Счита ли се молбата за международна закрила за подадена, когато органът, натоварен с изпълнението на задълженията по Регламент (ЕС) № 604/2013, получи писмен документ, съставен от орган на публичната власт и удостоверяващ факта, че гражданин на трета държава е поискал международна закрила, и евентуално когато получи основната съдържаща се в такъв документ информация, макар и не самия него или негово копие?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-370/16: Dell’Acqua, Заключение от 26 юли 2017 г.

Необходимо ли е предварителното разрешение по член 1, последно изречение от Протокола относно привилегиите и имунитетите на Европейския съюз […], когато в производство за принудително изпълнение върху имущество, намиращо се у трето лице, запорираните суми вече не са у съответния орган на Европейск[ия съюз], а са прехвърлени на националните разплащателни агенции?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-646/16: Jafari, Съдебно решение от 26 юли 2017 г.

Следва ли член 12 от Регламент (ЕС) № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство, във връзка с член 2, буква м) от този регламент, да се тълкува в смисъл, че непротивопоставянето от органите на една държава членка — изправени пред приток на изключително голям брой граждани на трети държави, желаещи да преминат транзитно през тази държава членка, за да подадат молба за международна закрила в друга държава членка — срещу влизането на територията на такива граждани, които не отговарят на приложимите по принцип в първата държава членка условия за влизане, трябва да се квалифицира като „виза“ по смисъла на член 12?
Следва ли член 13, параграф 1 от Регламент № 604/2013 да се тълкува в смисъл, че гражданинът на трета държава, на чието влизане не са се противопоставили органите на една държава членка, изправени пред приток на изключително голям брой граждани на трети държави, желаещи да преминат транзитно през тази държава членка, за да подадат молба за международна закрила в друга държава членка, без да отговарят на приложимите по принцип в първата държава членка условия за влизане, трябва да се счита за „незаконно пресякъл“ границата на първата държава членка по смисъла на тази разпоредба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1383940414292 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form